Tag Archives: Едвин Сугарев

„1989-ТА. КАКВО СЕ СЛУЧИ?“

Bulgaria_CBOBODA_banner (1)

На 14 юни 2014 г. от 15.00 до 18. 00 часа  в  театър „Алма Алтер“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в рамките на межуданародното събитие „Пикник на свободата“, което се организира под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев ще се проведе специална дискусия, посветена на събитията от 1989 година. Предлагаме ви среща с:

Януш Онишкевич, роден през 1937 година в Полша. Има докторска степен по математика и преподава във Варшавския университет. През 60-те е един от активистите на демократичната опозиция, участва в стачки и демонстрации през 1968 г. за свободата на словото и научните изследвания.  През 1980 г. става част от от организаторите на „Солидарност“ и говорител до 1989 г., член на Националния изпълнителен съвет (Президиум). През 80-те лежи в затвора за повече от година, арестуван е няколко пъти, но не спира да се бори за свобода. По време на Кръглата маса води преговорите с комунистическата власт (февруари – април 1989). Политическата му кариера е богата. През 1990 година, макар и за кратко става зам.-министър, а по-късно и министър на Националната отбрана (1991-1993 и 1997-2000 г.). През 2005-2009 година оглавява Демократическата партия „Съюз за свобода“. Неговата политическа кариера продължава и като депутат в Европейския парламент (2004-2009 г.), заместник-председател на ЕП и заместник-председател на Комисията по външна политика. Носител на множество международни награди и отличия.

Йон Карамитру, роден на 9 март 1942 г. в Букурещ. Завършва института по кино и театър „Й. Л. Караджале“ в Букурещ. Той е един от най-популярните румънски актьори и режисьори, а творческата му биография впечатлява с редицата превъплъщения във водещи роли. Познат е и като режисьор-постановчик на театрални и оперни спектакли, директор на Националния театър „Й. Л. Караджале“, а от 1990 година е Президент на Румънския театрален съюз – UNITER. През 1996 година става министър на културата на Румъния (1996 – 2000). За работата си при създаването на културните връзки между Великобритания и Румъния е обявен за Почетен офицер на Ордена на Британската империя, декориран от кралица Елизабет II, а през 1997 г. френското Министерство на културата му присъжда титлата Chevalier Des Arts et Lettres (рицар на ордена за изкуства и литература, Франция).

Проф. Михаил Неделчев е български учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, публицист, общественик и политик. Автор е на книги с монографични литературоведски и литературно-исторически изследвания, студии, статии, очерци. Михаил Неделчев е роден на 17 юли 1942 г. в София. Завършва 6-о училище „Граф Игнатиев“ и славянска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След неуспешен опит да направи аспирантура в катедрата по теория на литературата, задълго е литературовед и литературен критик на свободна практика. Редактор е във в. „Литературен фронт“ и сп. „Родна реч“. 15 години работи в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“ (1974-1990). От 1999 до 2010 г. Михаил Неделчев е ръководител на департамент „Нова българистика“ в НБУ, а след това продължава да ръководи литературноисторическата школа към департамента. През 2002 г. е хабилитиран като доцент по научната специалност „Теория и история на литературата“. След падането на Берлинската стена и демократичната промяна в България Михаил Неделчев е активен участник в създаването на Съюза на демократичните сили през 1989 г. Член е на ръководството на възстановената Радикалдемократическа партия. От края на 1989 г. е заместник-председател по идеологическите въпроси и говорител на РДП. Участва в заседанията на Кръглата маса (1990). Народен представител е в Седмото Велико и 36-то Народно събрание с листата на СДС. През 1990-91 г. е политически говорител на Националния координационен съвет на СДС. Председател е на Парламентарната комисия по радио и телевизия в 36-то НС. От 1993 г. Неделчев е главен редактор на списание „Демократически преглед“.

Доц. д-р Александър Йордановроден през 1952 г. в град Варна. Политик и дипломат, литературен историк и литературен критик. Доцент в Института за литература при БАН. Народен представител в Седмото Велико народно събрание (1990-1991). Председател на Радикалдемократическата партия в България (1992-1998). Председател на ПГ на СДС в 36-то Народно събрание (1991-1992). Председател на Комисията по външна политика в 36-то Народно събрание (1991–1994). Председател на 36-то Народно събрание (1992-1994). Народен представител в 37-то Народно събрание (1994-1997). Народен представител в 38-то Народно събрание (1997-1998). Извънреден и пълномощен посланик в Полша, Литва, Латвия, Естония (1998-2001) и в Република Македония (2001-2005). Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990-1998). Главен редактор на седмичника за политика и култура „Демокрация“ (2013).

Владимир Левчев – български поет, писател, журналист, политик, активист на Екогласност и преподавател в Американския университет в Благоевград. Роден е 1957 г. в София. Завършва английска езикова гимназия (1976) и Изкуствознание (1982). Редактор е в издателство „Народна култура“ (1982-1989), издател на нелегално отпечатваното преди 10 ноември 1989 г. независимо списание за литература и публицистика „Глас“, зам.-главен редактор на „Литературен вестник” (1991-1994). Член е на изпълнителния комитет на Екогласност и главен координатор на Свободно поетическо общество. През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Докато се установи като преподавател, работи като хлебар и пощальон. През 1996 г. завършва MFA програма по Творческо писане. Между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в University of Maryland (Балтимор), Montgomery College, George Washington University и American University (Вашингтон), американска литература в една гимназия в предградие на Вашингтон, както и български език в подготвителен център към Държавния департамент. От есента на 2007 г. преподава литература и писане в Американския университет в Благоевград.

Едвин Сугарев – български поет, общественик и политик. През 1978 г. Едвин Сугарев завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. В периода 1981-1984 г. прави редовна аспирантура в Института за литература при БАН по история на новата българска литература. На следващата година защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)“. През 1989 г. става редактор на литературния самиздатски алманах „Мост“. През 1990 г. влиза в редколегията на сп. „Литературна мисъл “, и също е редактор на „Литературен вестник “ от 1991 до 1996 и от 2003 до днес. От 2002 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2008 г. защитава докторат на тема „Александър Вутимски – паралелни прочити“. От 2010 е преподавател в НБУ. Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност. През 1989 г. е активист в националното движение „Екогласност“. Народен представител в 7-то Велико Народно събрание и в 36-то и 37-то Обикновено Народно събрание, където е бил зам. — председател на комисията против корупция. В периода 1997-2002 е посланик на България в Монголия и Индия.

модератори: проф. Александър Кьосев и д-р Иван Христов

Вашият коментар

Filed under Без категория, София: Поетики, Събития

ЛВ НА 20

Kойто пожелае, може да подкрепи издаването на ЛВ като направи дарение или закупи символичен талон на стойност 5, 10, 20, 50 или 100 лв.

Банкова сметка: BG56BPBI79401049389602

 

Адрес: София 1606, ул. „Св. Иван Рилски“ N 1

Юробанк И Еф Джи България

BIC – BPBIBGSF

http://litvestnik.wordpress.com

1 коментар

Filed under Поезия, Събития

ПРЕМИЕРА НА „ПОСЛЕДНИТЕ“

ПОСЛЕДНИТЕ Е АНТОЛОГИЯ, КОЯТО СЪДЪРЖА СТИХОВЕ ПИСАНИ ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК ОТ 12 БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ. ТЕ СА СВЪРЗАНИ ОТ ЛИЧНО ПРИЯТЕЛСТВО И ЛИТЕРАТУРНО РОДСТВО.

РУМЕН ЛЕОНИДОВ (1953)

ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ ( 1953)

ЕДВИН СУГАРЕВ ( 1953)

КИРИЛ МЕРДЖАНСКИ ( 1955)

МИГЛЕНА НИКОЛЧИНА (1955)

ИЛКО ДИМИТРОВ (1955)

АНИ ИЛКОВ (1957)

ГЕОРГИ РУПЧЕВ ( 1957–2001)

ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ (1957)

АНГЕЛ АНГЕЛОВ – ДЖЕНДЕМА (1958)

БОРИС РОКАНОВ (1961)

ДАНИЛА СТОЯНОВА (1962–1984)

ДВАМА ОТ ТЯХ НЕ СА МЕЖДУ ЖИВИТЕ, А ОСТАНАЛИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ПИШАТ И ДНЕС. АНТОЛОГИЯТА МОЖЕ ДА БЪДЕ НАМЕРЕНА ПО КНИЖАРНИЦИТЕ, А АВТОРИТЕ СЪЩО МОГАТ ДА БЪДАТ НАМЕРЕНИ – ЕДНО ОТ МЕСТАТА Е НА ПРЕДСТОЯЩАТА ПРЕМИЕРА. ИЗДАТЕЛСТВО СИЕЛА ЩЕ ПРЕДСТАВИ КНИГАТА НА 23 ЮНИ ( СРЯДА) 2010 Г. В КИНО „ВЛАЙКОВА” ОТ 18.30 Ч. СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ПОЕТИТЕ ИВАН ТЕОФИЛОВ, СТЕФАН ИВАНОВ ( който ще чете стиховете на Георги Рупчев), ИВАН ЛАНДЖЕВ ( който ще чете стиховете на Кирил Мерджански) и МИНА СТОЯНОВА ( която ще чете стиховете на Данила Стоянова). АНГЕЛ АНГЕЛОВ – ДЖЕНДЕМА И ГОЛОГАН ЩЕ ИЗПЪЛНЯТ АВТОРСКИ ПЕСНИ.

Вашият коментар

Filed under Поезия, Събития

[де]КОНСТРУИРАНЕ на КАНОНА

Дискусионен клуб „Литературен вестник” Ви кани да участвате в разговор за стратегиите по конструиране на българския канон в началото на XXI век. Конкретният повод са двата проекта на:

  • Милена Кирова – Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война, София, Алтера, 2009.
  • Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова – Критическото наследство на българския модернизъм. Том І, II, III, Институт за литература – БАН, Издателски център „Боян Пенев“, София, 2009.

В разговора ще се включат:

Албена Хранова, Амелия Личева, Ани Бурова, Биляна Курташева, Божана Филипова, Бойко Пенчев, Дарин Тенев, Димитър Камуров, Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Иван Христов, Илвие Конедарева, Йордан Ефтимов, Калин Михайлов, Камелия Спасова, Катя Станева, Кристина Йорданова, Марин Бодаков, Мария Калинова, Миглена Николчина, Милена Кирова, Митко Новков, Михаил Неделчев, Надежда Александрова, Надежда Стоянова, Николай Аретов, Пенка Ватова, Пламен Антов, Тодор Христов, Яни Милчаков, Яница Радева

и всички, които се интересуват от актуалните парадигми на българския канон.

Място: СУ „Св. Климент Охридски”, аудиторя160 Б, IV етаж, Централно крило.

Време:   10.06.2010                18.00 часа.

Вашият коментар

Filed under Наука, Събития

Представяне на три книги на Издателски център “Боян Пенев”

Издателският център “Боян Пенев” в Института за литература при БАН
и
Националният литературен музей
имат удоволствието да ви поканят на

представянето на сборника “Антитоталитарната литература”

и първите две книги от поредицата “Другата българска литература на ХХ век”

“Избрани произведения” от Димитър Подвързачов
  и
“Кондика на Светата Бачковска ставропигиална обител” от Змей Горянин

. Книгите ще бъдат представени от Вихрен Чернокожев, Божидар Кунчев, Едвин Сугарев, Румяна Пашалийска, Васил Балевски

31 май 2010 г., 17 часа,
Заседателна зала на Националната библиотека
“Св. св. Кирил и Методий”
бул. „Васил Левски“ 88, 2 ет.

Вашият коментар

Filed under Без категория, Наука

ПРЕМИЕРА НА „КРЪГЪТ „СТРЕЛЕЦ“ И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО“

ПРЕМИЕРАТА НА КНИГАТА ЩЕ СЕ СЪСТОИ НА 26.03.2010, ПЕТЪК ОТ 18.00 ЧАСА В КНИЖАРНИЦА-КАФЕНЕ-ГАЛЕРИЯ КРЪГ +, УЛ. БУДАПЕЩА №5, СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ЕЛКА ТРАЙКОВА, МИТКО НОВКОВ И КАМЕЛИЯ СПАСОВА. МОДЕРАТОР НА ВЕЧЕРТА ЩЕ БЪДЕ ИЗДАТЕЛЯТ МАРИАНА ТОДОРОВА. ВХОД СВОБОДЕН.

ЗА КНИГАТА

Настоящото изследване има пионерски характер и запълва празнина в интерпретирането на литературното ни наследство. Иван Христов чете разноречивата естетика и поетика на кръга „Стрелец“ през проблема за родното, който, от една страна, е възлов за идеологията на кръга, а от друга страна, е извънредно актуален понастоящем с оглед на социополитическата и социокултурната ситуация, в която се намираме, както и с оглед на особения акцент върху „родното“, поставен от българския постмодернизъм. Разкривайки глобалисткия проект на кръга „Стрелец“ за практически възможния синтез между „родното“ и „чуждото“, между „източното“ и „западното“, Иван Христов дава отговор на редица наболели културологични въпроси от нашето настояще.

                                                                                                                                                                                                                Цветанка Атанасова

В осмислянето на този в същността си разноезичен и амбивалентен проект Иван Христов не се ограничава само с литературоведския анализ. Неговият подход е успешно работещ интердисциплинарен синтез между фолклористика, философия, културна антропология, социология, чрез който, последователно разплитайки литературноисторическия сюжет, книгата представя проблема за родното през оптиката на модерната хуманитарна наука.

                                                                                                                                                                                                                                             Елка Трайкова

Иван Христов не само разглежда феноменологично кръга „Стрелец“ и възникващите в неговия контекст концепции, естетически принципи и полемики, както и неговата ключова и свързана с родното проблематика, а от една страна, извежда този проект в общия контекст на българската култура и формиращите я проблеми и ситуации през ХІХ и ХХ век, и от друга – внимателно и последователно анализира свързаните с визията за родното и неговата културна мисия философски идеи, оказали влияние върху идейната и естетическата парадигма на кръга „Стрелец“.

                                                                                                                                                                                                                                   Едвин Сугарев

Книгата „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ представлява едно наистина задълбочено, подробно, изключително добросъвестно и систематично изследване на проблематика, която е колкото традиционно позната, толкова и традиционно заобикаляна в сложността си – в своята многопластова обвързаност с други литературни периоди, явления и проблеми.

                                                                                                                                                                                                                                   Елка Димитрова

Вашият коментар

Filed under Другите за мен, Наука, Събития

КРИТИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ

„Критическото наследство на българския модернизъм“ е четиритомно издание, осъществено в рамките на едноименния проект на Института за литература, подпомогнат от Фонд „Научни изследвания“ към МОМН. Първите три тома събират манифестните текстове и програмните статии, свързани с философската и естетическата парадигма на модерното изкуство (през погледа на българския творец), както и критическите текстове на най-изявените български модернисти. Опит за анализ на връзките, взаимоотношенията и конфликтите в критическата рецепция на отделните модернистични направления ще бъде направен в четвъртия том, съдържащ съвременни теоретични и литературно-исторически текстове. Изданието е тематично структурирано, като във всеки отделен раздел материалите са подредени хронологично – за да може да се проследи развитието на всеки един от аспектите на модерното изкуство, както и да се акцентира върху приемствеността и конфликтните зони, белязали мисленето на отделните модернистични генерации. Потърсена е максималната възможна близост с оригиналите.

_________________4aabf8ca0da0e[1]

Критическото наследство на българския модернизъм. Том І
Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова – съставители и редактори

Институт за литература – БАН

Издателски център „Боян Пенев“, 478 с.

София, 2009

ISBN 978-954-8712-51-4

Има още

3 коментара

Filed under Без категория, Наука

”Поезията на Александър Вутимски: паралелни прочити”

На 25 юни (четвъртък), от 18 часа в Народната библиотека ”Св. Св. Кирил и Методий”

Професор Божидар Кунчев ще представи

”Поезията на Александър Вутимски: паралелни прочити”

от Едвин Сугарев

Книгата е от поредицата „Зевгма” на издателство „Алтера”

Вашият коментар

Filed under Поезия, Събития

ПУБЛИЧНА ЗАЩИТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД НА ИВАН ХРИСТОВ

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА
СЕКЦИЯ НОВА И СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ ПРИ ВАК

ВИ КАНЯТ НА ПУБЛИЧНАТА ЗАЩИТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД НА ИВАН ХРИСТОВ

КРЪГЪТ “СТРЕЛЕЦ” И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО
за присъждане на образователната и научна степен „доктор“

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:
Ст.н.с. ІІ ст. д-р ПЕНКА ВАТОВА
РЕЦЕНЗЕНТИ:
Чл.-кор. проф. д-р МИЛЕНА ЦАНЕВА
Ст. н. с. ІІ ст. д-р ЕЛКА ТРАЙКОВА

Публичната защита на труда ще се проведе на 17.12. 2008 г. от 16.30 ч. в зала 102, бл. 17 на БАН, бул. „Шипченски проход“ 52.

Дисертационният труд „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ се състои от двеста петдесет и осем страници и съдържа четири глави: Глава първа – ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМА ЗА РОДНОТО, която от своя страна се състои от четири части: 1. Митологията, фолклорът и проблемът за родното 2. Проблемът за родното и националната идентичност, с две подчасти: 2.1. Западният модел. Латерални етноси, 2.2. Източният модел. Вертикални етноси 3. Пенчо Славейков. Модернисткото разбиране за родното и 4. Гео Милев. Авангардисткото разбиране за родното; Глава втора. КРЪГЪТ „СТРЕЛЕЦ” И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО с две части: 1. Кръгът „Стрелец”. Осмислянето на традицията, която от своя страна се състои от четири подчасти:1.1. Митологията и фолклорът като подстъпи към родното 1.2. Кръгът „Стрелец” и Христо Ботев 1.3. Кръгът „Стрелец” и Българското възраждане 1.4. Кръгът „Стрелец” и Пенчо Славейков; 2. Кръгът „Стрелец” в художествения и културния контекст на своето време, която от своя старана се поделя на пет части: 2.1. Кръгът „Стрелец” и Освалд Шпенглер 2.2. Кръгът „Стрелец” и Николай Лилиев. Отношението към символизма 2.3. Кръгът „Стрелец” и Елисавета Багряна 2.4. Кръгът „Стрелец” и Никола Фурнаджиев 2.5. Стихотворението „Коли” на Далчев и идеята за родното; Глава трета. КРЪГЪТ “СТРЕЛЕЦ”. ПАРАМЕТРИТЕ НА РОДНОТО, която се състои от 8 части:1. В търсене на физиономичното 2. Между Запада и Изтока 3. Между бъдещето и миналото 4. Между науката и религията 5. Между града и селото 6. Между критика и проповедника 7. Между рефлексивността и чувството 8. Между баналното и изключителното; Глава четвърта. ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Приносът на стрелците в осмислянето на проблема за родното, която се поделя на четири части: 1. Към съзнателно европеизиране 2. За органично приобщаване към западноевропейските ценности 3. Родното като равноценно на чуждото 4. Визии за родното през 20-те години

4 коментара

Filed under Без категория, Наука, Събития

Бдин – всичко тепърва започва! Интервю на Петя Хайнрих с Иван Христов за сп. Public Republic

Иван Христов, Музей на науката, Минеаполис, САЩ, 2009 г.

 http://www.public-republic.com/magazine/2008/12/7851.php

Иван Христов излъчва спокойствие и благост. Той е поет, литературен критик и музикант – избраният от него ред на нещата. И си има Бдин. Бдин е магическа дума при среща с личността на Иван Христов. Какво е тя за него, това читатeлят ще открие в отговорите по-долу. И не можах да подмина с леко сърце уж подметнатата фраза на Иван: “голямата грешка на поета е, че се е родил поет“. Не, не си говорихме за драми и несбъднатости. Говорихме си за поезия, която винаги изплуваше на повърхността над другите неща. Може би единствено не над любовта, ако те можеха да се подреждат и степенуват.

Поет, музикант, литературен критик – кой е Иван Христов?

Възприемам себе си в следния ред – поет, литературен критик, музикант. Понякога обаче обичам да бъда критичен и музикален в поезията, поетичен и музикален в критиката и поетичен и критичен в музиката. В днешно време поезията е в маргиналията на света. Редица поети предпочитат да пишат романи, за да си изкарват прехраната. Аз предпочитам да записвам компактдискове. Понякога възприемам себе си като “поет с кавал”. Мисля, че след Орфей, единствено Теодосий Спасов продължава тази традиция.

Има още

Вашият коментар

Filed under Интервюта