Monthly Archives: януари 2015

Рибен буквар 23 (22.03.2013) Еднорози, Революции, змии и влечуги

В първата част на „Рибен буквар” водещият Иван Христов и гост-водещият Росен Теодосиев разговарят с проф. Миглена Николчина за нейната книга „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 80-те и 90-те години”. Книгата анализира две десетилетия критически дебати върху политическото и човека в перспективата на падането на комунизма и така наречения „край на историята”. В основната си част изследването се базира на автори и текстове, свързани с теоретичните търсения в България през 80-те години. „Изгубените еднорози на революцията” е книга, загрижена за способността да се запазят условията, които правят мисленето възможно.
Във втората си част „Рибен буквар“ ви среща с Марко Иванов, който е завършил биология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и към момента е биолог в Тракийско херпетологично дружество. Той се опитва – заедно с колегите си, да се занимава с наука. Необходимото финансиране за тази дейност получава от две пътуващи терариумни изложби. Сигурно ще ви е любопитно да узнаете, че от фауната в България са описани около 33 вида влечуги, сред които 4 вида костенурки, 16 вида змии и 13 вида гущери, както и други 4 вида, статутът на които се изяснява и е предмет на обсъждания. Както се вижда, в България си имаме доста змии, а заедно с тях в съзнанието ни пропълзяват и много митове и суеверия.

Advertisements

Вашият коментар

януари 31, 2015 · 12:00 pm

Рибен буквар 22 (15.03.2013) Джойсознание, Самозапалване, Металознание

В първата част на „Рибен буквар“ говорим с Божана Филипова за броя на „Литературен вестник“, посветен на писателя Джеймс Джойс. За новите тенденции в джойсознанието и техния отзвук у нас – от 18 часа. С психолога Димитър Цветков от фондация „Защитено жилище Заедно“ говорим за самозапалването като форма на протест. Какво може да накара един човек да сложи край на живота си чрез самозапалване? Какви са изводите за обществото след този краен акт? Има ли подобни примери в българската история? В рубриката „Академична визитка” ви срещаме с Георги Стефанов, главен асистент в Института по металознание „Акад. Ангел Балевски“ към БАН, който три пъти е бил на специализация в Института по материалофизика във Виена. С него разговаряме за производството на наноматериали и тяхното предназначение. Обсъждаме допирните точки и разликите в научната работа в България и по света.
Бъдете с нас в този така или иначе дъждовен ден!

Вашият коментар

януари 5, 2015 · 11:07 am

ЗА „ЛЮБОВ НА ПЛОЩАДА” НА ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

vladimir_levchev-lubov_na_ploshtada-okonchatelna_koriza

Владимир Левчев

„Любов на площада“

Издателство: Скалино

София, 2014,  първо издание, 76 страници

ISBN: 978-619-7043-21-1

Времето се разхвърчава на всички посоки. Все по трудно става да го уловим. То се разпада, убягва, изтича. Понякога то се забързва и изпреварва собственото ни съществуване. Животите ни заприличват на разпръснати найлонови торбички, носени от вятъра – символ на непреходността и безсмислието. Друг път то се забавя – години се сменят, нови истории идват на сцената, нови лица, но всичко си е все същото – монотонно, банално, безразлично. Любовта, Бог и Другите – това са трите стожера на тази книга. Но Бог е любов, любовта към Другия. И всичко сякаш се прелива и слива и после заедно изчезва – между храма и площада, между миналото и настоящето, между изгрева и залеза. Любовта гръмва над главите ни и ни прави болезнено видими, прозрачно-раними. Любовта изпълва нашето съществуване и му придава смисъл. Смисълът ни кара да излезем на площада, защото само свободният човек е способен на любов. Подобно на водата, която нахлува в домовете и кара хората да излязат на улицата, така и любовта нахлува в нашите лични затвори и кара душите ни да излязат на площада. Това е една книга – равносметка. Тя свързва в една поетическа тъкан отминали епохи с настоящето. Писането на Владо в тази книга е мощно, героично. Но това е и едно смело писане, което не се страхува да погледне косо на смъртта. Това е едно писане на ръба на екзистенцията, изправено до Стената и точно затова по-голямо от смъртта.

Иван Христов

Вашият коментар

Filed under Поезия, Рецензии