Monthly Archives: април 2008

ЗА ДА ОСТАНЕ ПРИРОДА В БЪЛГАРИЯ

30 млади български изпълнители се обединиха в песен за планината
„Не мога да се разделя с теб”

Една въздействаща песен за българската планина стана повод да се съберат музиканти, които имат отношение към българската природа и да поискат да изпеят заедно песента „Не мога да се разделя с теб”.

Във време, в което почти всички наши планини са застрашени от презастрояване, изсичане на горите им, унищожаване на обитателите им, замърсяване с отпадъци и т.н., всички ние имаме нужда от песен-символ, която да ни обедини и която да се опита да докосне и тези, които отдавна не са били в планината или са забравили магията й:

„Не мога да се разделя с теб, планинo, не мога…
Успокояваш ти душата ми в живота, пълен със тревоги.
Докоснал необятното – не мога! ”

Записът на песента е направен в „Graffitti Studio“ през февруари и март 2008. Сборната формация „Артисти за природата“ включва 30 изпълнители в цялото им разнообразие от стилове, възраст, групи и инструменти (15-годишната победителка от „Хит минус 1“ – Анджела Манолова, народните изпълнители – Атанас Стоянов – тъпан и Снежка Борисова – певица, членове на групи, които интерпретират български фолклор – „Балканджи“, „Исихия“, „Гологан“, „Булгара“, реге-ска-фънк група – „БГз“, или от нови групи – „Тарантино“, „Футбол и шахмат“ и др.)

Песента има видеоклип, изготвен от „Бидон филм“, сценарист и режисьор е Никола Бошнаков, оператор – Росен Ненов. Клипът и песента ще бъдат предоставени безплатно за разпространение до всички телевизии и радиостанции, които имат интерес.

Обръщаме се към вас с молба да ни помогнете песента и нейният клип да достигнат до колкото се може повече хора … за да остане природа в България!

Има още

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Гологан, Музика

Група Гологан

Гологан (https://myspace.com/gologanmusic) е българска група за етно-рок поезия. Групата е основана през 2004 година. Първоначално поетите Петър Чухов (електрическа китара) и Иван Христов (кавал, вокали) се събират, като решават да експериментират в стила артрок. Идеята им е той да бъде смесен с етно елементи. По-късно към тях се присъединяват Анджела Родел (вокали, тамбура), която е докторант по етномузикология в UCLA, Калифорния, САЩ, и Емануил А. Видински (перкусии). През 2006 г. в групата се включват Иван Вълев (бас китара) и Гриша Маникатов (барабани). Така се сформира група Гологан.

Музикантите използват както съвременни инструменти – електрическа китара, бас китара, барабани, така и традиционни инструменти като кавал, тамбура, тарамбука, двоянка и др. Целта на това смесване на древно и съвременно звучене не е просто да се провокират слушателите като се поставят инструментите в необичайно за тях обкръжение, а да се осъществи един истински контакт между начините на звукоизвличане от различни епохи. Музикантите се опитват да придадат на космополитната рок култура едно специфично локално звучене, като по този начин се стремят да обновят музикалната традиция. Те изхождат от идеята за синтетичния тип творец, който не ограничава себеизявата си само в едно изкуство, а се стреми към цялостно артистично вписване в света. Освен музиканти, участниците в групата са и поети.

Има още

Вашият коментар

Filed under Гологан, Музика

Бдин – Сметището 1

Сметището в Бдин

има това свойство,

че никога не свършва.

Откога вървя, вървя, вървя…

То е начало и край,

безкраен хоризонт на очакване.

Тук може да се види всичко:

от парчета пластмаса

до изрезки от стари вестници,

непотребни билети за влак,

снимки на непознати момичета,

сакати детски кончета,

бутилки Coca-cola,

бюстове на Ленин и Сталин,

използвани презервативи,

счупени и пречупени кръстове,

книги от Марко през Маркс до Маркес,

полумесец до сърп и чук…

Понякога срещам

и други поети,

но те говорят чужди езици

и принадлежат към

чужди литератури,

така че не можем

да осъществим контакт.

Понякога лягам

в някой кашон

и се чувствам

като дете

в утроба,

сънувам, че летя…

Понякога сметището

е топло и диша.

Понякога си мисля,

че хората тук

живеят като прелетни

птици —

 

от Север на Юг,

от топло към студ

и обратно.

Така на всеки

четирсет години.

Пуша един фас

и нямам

къде да го хвърля

Вашият коментар

Filed under Поезия

Бдин V

                                            На Веси

Трябва

да си мислим

за добри неща,

за добри

и хубави неща.

Понякога,

изпреварвам

времето.

Понякога,

чувам Глас:

„Почакай,

не бързай,

Иване,

когато скоростта

на протичане

надхвърли

човешките измерения,

тя е равна

на нула.“

Навярно

преживелите стрес

са склонни към

лоши мисли.

Не знам

историците

как измерват

времето,

но знам

как се остарява

за една секунда

с двайсет години.

„Почакай,

не бързай

Иване…“

Трябва

да си мислим

за добри неща

и знам,

че те ще ни се

случат

Вашият коментар

Filed under Поезия

Бдин ІV

Реката

                  Тя тече

                  и повлича

                  нашите стени,

                                    диги,

                                    мостове

                                    и бентове.

                                    Реката.

                  Тя руши

                  и погубва

                  нашите здания,

храмове,

бюстове

и постаменти.

Реката.

                  Тя влече

                  и изтрива

                  нашите семейни

                                      портрети,

                                      родословни дървета,

                                      домашни реликви.

                                      Реката.

                  Тя отваря

                  и възкресява

пантеони,

музеи,

мавзолеи

и гробници,

          

                      а нашите

                      живи тела

                      заключва

                      във душни

                      каюти.

                      И потъват

                      нашите кораби,

                      и ние крещим,

                      но наште гърла

                      се пълнят с вода

                      и заглъхва

                      на дъното

                      нашият Глас…

 

                      О, Реката!

                      Тя е толкова

                      непостоянна,

                      ефирна и лека,

                      но как силно боли,

                      когато убива.

                      И ние нямаме

                                шанс,

                      защото тя е всичко

                                за нас,

                      нашата Смърт

                      и нашето щастие,

                      нашата Вечност

Вашият коментар

Filed under Поезия

Време е за четене

На 4 април от 18 часа в галерия Дебют към Националната художествена гимназия (бул. В. Левски 62) ще се проведе второто издание на Време за четене. Петъчна вечер (срещите са всеки първи петък на месеца) за четене, разговори, откровение. Един отпускащ, духовен, настройващ към отмора и безделие завършек на седмицата.
Този път в тандем са Бояна Петкова и Иван Христов. Общото между тях е, че са поети с издадени книги в поредицата “Поетики” към ИК “Жанет 45”, водена от Георги Господинов. Различното – ще проличи на самото четене. При появата на “Бдин” (стихосбирката на Иван Христов) се заговори за “силните втори книги”, противно на наложилото се твърдение, че първите поетични книги са най-успешни. След спечелени многобройни първи места на различни конкурси, поетесата Бояна Петкова пък издаде и своята първа книга – “Така ми е”.
За реалната звукова картина на вечерта пък ще отговаря отново Иван Христов, който е и създател на етно-рок групата “Гологан”.
Заповядайте!

Вашият коментар

Filed under Поезия, Събития

ДЬОРД СОНДИ – СТРОИТЕЛ НА МОСТОВЕ

Дьорд Сонди

Дьорд Сонди

Това се случи през едно далечно лято на миналото хилядолетие. Минавах случайно през град Бдин и се отбих да видя прочутите Бабини Видини кули. Беше толкова горещо, че след като се насладих на кулите, реших да се разходя по брега на река Дунав.

Много бързо се отдалечих от градската част и попаднах сред усойно място в близост до реката. И тъкмо когато взе да става скучно, видях купчина камъни, покрити с мъх. Камъните бяха струпани така, че напомняха протегната човешка ръка, счупена в китката. Тази необичайна гледка ме накара да се замисля за предназначението на тази купчина и само една малка случайност спомогна за разрешаването на многото въпроси, които веднага изникнаха.

Докато се вглеждах с недоумение в почернелите от годините камъни, успях да забележа едва различим надпис в долния край на един от тях. Отмахнах полепналия мъх. Благодарение на беглите ми познания по старобългарски език от университета, проумях великия замисъл на това творение.

Има още

Вашият коментар

Filed under Есета