Monthly Archives: октомври 2014

Рибен буквар 19 (22.02.2013): Фондация „Александър фон Хумболт”, Детска литература и психоанализа

В първата част на предаването „Рибен буквар“ ни гостува проф. дбн Илза Пъжева – учен-представител на фондация „Александър фон Хумболт” в България. С нея разговаряме за Хумболтовия съюз в България, който е автономна организация с нестопанска цел – научно-творческо сдружение на стипендианти на германската Фондация „Александър фон Хумболт“, наречени хумболтианци. Германската Фондация „Александър фон Хумболт“ със седалище в Бон е една от най-престижните научни фондации в света, с дълга история и голямо влияние върху световната наука. Хумболтианците са най-често в научния елит на своите страни. Каква е селекцията, през която трябва да се премине и имат ли шанс българските кандидати?

Във втората част на „Рибен буквар“ разговаряме с Росица Чернокожева от Институт за литераутра към БАН. Повод да я поканим е нейното съставителство на наскоро излязлата антология на хумор за деца „Драги ми Смехурко…“, том 1. Антологията подбира най-ценното от класическото наследство на литературата за деца. С този обхват (от Петко Р. Славейков до Константин Константинов) тя е първа по рода си, предназначена е за широк кръг читатели, за всеки, който търси детето у себе си.

Бъдете и този петък с „Рибен Буквар“ от 18ч!

Advertisements

Вашият коментар

октомври 28, 2014 · 10:42 am

Да подрежем прецъфтелите цветове на розите

azbuka_Galina

Галина Николова

„Азбука на завръщането”

София: Поетики, 2013 г.

92 стр., цена 7 лв.,

ISBN 978-954-9777-06-02

 

„Формата на изпитанието е свободно избираема.“

Херман Хесе, Пътуване към Изтока

Между Тервел и Ню Йорк. Това са двата топоса, между които можем да обхванем пространството в „Азбука на завръщането”. На пръв поглед последната книга на Галина Николова ни разказва за едно пътуване от Тервел през София до Ню Йорк и обратно, но това е формата на свободно избираемото изпитание за лирическата героиня. Трябва да се премине през пространството с всички произтичащи от това последствия. Нашето съвременно консуматорско общество ни учи, че когато посетим една историческа забележителност посещаваме и нейната култура – Айфеловата кула като сувенир с термометър, Акрополът като пепелник за гости. Това е задачата на туристическите агенции. Но каква е задачата на литературните агенции?

Книгата на Галина Николова ни дава отговор на въпроса „Защо Америка” се оказва отново днес толкова изкусителна тема за писателски упражнения. Ами много просто – заради контраста, а литературата обича контрасти. Контрастът е онова увеличително стъкло, онзи обектив, който ще ни даде сравнението, който ще ни даде негатива, за да видим по-ясно себе си. Америка е Новият  свят – България – старият. Америка е мястото, където в своята забързаност времето спира – България е мястото, където в своята забавеност времето също спира и някъде там в далечината първата и последната точки се пресичат. Но може ли пространството от Тервел до Ню Йорк да се измине безболезнено?

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Рецензии