Monthly Archives: ноември 2014

Рибен буквар 21 (08.03.2013): Време и колаж, Пътят на тютюна

В първата част на „Рибен буквар” разговаряме с докторанта Моника Михайлова от Софийския университет за нейното изследване „Идеята за време в художествените произведения с колажен характер – съвременни методически концепции и практики в образователния процес”. Изследването има за цел да проучи, анализира и практически да адаптира художествени концепции и дейности в съвременния образователен процес по изобразително изкуство, свързани с идеята за време в произведения с колажен характер. Планираната методическа система за конкретна педагогическа работа със студенти по темата предлага да даде принос в педагогиката, който приложен в практиката, би могъл да обогати обучението по изобразително изкуство и неговото осъзнаване като част от времево-пространствения континиум.
Във втората част ви срещаме с Владислав Христов, който е защитил дисертация към секция “Селекция на културните растения “ в Земеделския институт в Шумен. С него разговаряме за особено привлекателния за тютюнопроизводителите едролистен сорт „Бърлей“. В какви направления са изследванията, провеждани с него? Намира ли благоприятна почва у нас? Какъв е пътят на тютюна от семето до цигарата и тютюневия дим?

Advertisements

Вашият коментар

ноември 26, 2014 · 11:11 am

ЕДНО ИНТЕРВЮ НА ТОДОРА РАДЕВА С ИВАН ХРИСТОВ ЗА „СОФИЙСКИ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ” 2013 г.

Sof_festival

Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?

Нужно ти е повече самочувствие! Макар че, първата ми книга съдържа последната. Може да се каже, че аз пиша в книги. Започнах да публикувам, когато разбрах, че първата ми книга вече е готова и тя се казва „Сбогом, деветнайсти век”.

Как избирате заглавия на книгите си? (дайте примери)

Различно. За първата книга идеята дойде от специфичното време, в което тя се пишеше. Това беше края на ХХ-ти и началото на ХХІ-ви век. Вдигна се много шум около началото на ХХІ-ви век. През 1999-та имаше дори слънчево затъмнение. Случайно срещнах по улиците на София един циганин с мечка и гъдулка. Помислих си, ами какво ще стане ако вместо в ХХІ-ви влезем отново в ХХ-ти век. Тогава се роди идеята за ХХ-ти век като дупка, като празно място в българската история, която трябва да бъде изживяна отново, за да бъде запълнена.

За втората книга „Бдин” идеята се роди от конспекта за изпита по старобългарска литература в Софийския университет. Имаше един кратък въпрос – Йоасаф Бдински. Понеже беше най-краткият въпрос, всички го пропускаха и никой не се готвеше за него, но на един колега му се падна. Той искаше да си получи двойката и да се яви на септември, но професорката беше известна с това, че никога не пише двойки. Тя го попита:

– Хайде сега, кажете колега, откъде е Йоасаф Бдински?

– От Бдин!  – отговори гордо той.

– Точно така… А къде се намира Бдин? – попита професорката.

– Ами… в Македония! – отговори колегата.

– Ауууу… на септеври колега, на септември! – заключи тя.

Разказах тази история на едно гадже от Русе, когато бях в казармата. Един ден, докато давах наряд, получих от нея следния SMS:

Какво ново в Бдин?

Тогава книгата сама започна да се подрежда.

Опишете Балканите в три изречения.

„Сбогом, деветнайсти век”. „Бдин”. „Американски поеми”.

Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква особена атмосфера, обстановка, нагласа? Имате ли ритуали на писане?

Всяко мое стихотворение, моята поезия изобщо, са свързани с един дълъг период на предварително четене. Когато седна пред празния лист обаче, аз съм олицетворение на така нареченото “леко писане”. Обичам импровизационната стихия на писането. Ето защо предпочитам да пиша на хартия, защото ръката е по-бърза от компютъра и може да запечата веднага впечатлението и така да запази вдъхновението по-дълго.

Вашият коментар

Filed under Интервюта