Monthly Archives: април 2016

„Стъпки по перваза” (Честит рожден ден, скъпа Пепи!)

Пенка Ватова, фото: Иван Добромиров

Пенка Ватова, фото: Иван Добромиров

Отпечатък

 

Стъпките на кой ли бродник

в космоса и времената

е запечатало морето

върху каменното тяло

 

„Ще те наритам!” – каза ми веднъж Пенка Ватова. Нашата Пепи щеше да ме нарита така сякаш аз бях хвърлен камък, изпречил се на пътя й в нейния Камен бряг. Бях удивен от езика, с който един научен ръководител се обръща към своя докторант. Но не помня повода. Колко пъти ние, нейните приятели, сме се чувствали по подобен начин? Но не помним повода, защото някъде дълбоко в себе си винаги сме знаели, че тя е права, че е убедена в правотата си и че ще отстоява своята позиция, твърда като камък.

Бях взел онзи автобус – София – Каварна. После с някаква маршрутка до Камен бряг. Пихме пелин – нейното вино. Разхождахме се из Камен бряг – нейния Манхатън. Зад нас стоеше „Сбогом, деветнайсти век” и „Бдин”. Пред нас предстоеше „Опит за запомняне”, „Кръгът „Стрелец” и идеята за родното” и „Американски поеми”. Говорихме. Ръкомахахме като същински перипатетици, епилептици на нашите езици, елипси на липси. Някъде по тревясълата пътека срещнахме Евелина Келбечева, уморена от гмуркане и плаж. Разцъфтелите слънчогледи бяха единствената ни публика. Вятърът затваряше очите ни. Пълнеше устата ни с празнота и простор. Пътят пресичаше селцето така сякаш тръгва отникъде и води наникъде. Само цвят и море.

Има още

Вашият коментар

Filed under Есета