ЕДНО ИНТЕРВЮ НА ЕС ДЖЕЙ ФОУЛЪР С ИВАН ХРИСТОВ

(на англ. език тук: http://www.3ammagazine.com/3am/maintenant-95-ivan-hristov/)

Ключова фигура в основата на българската поетика на 21-ви век, поетиките на Иван Христов са променливи и многопластови като съвременната история на самата страна. Като просветител и организатор, Христов е движещата сила зад фестивала София: Поетики, канейки поети от цяла Европа, за да станат свидетели на и да взаимодействат с растящото ново поколение поети, произлизащи от града, и сам като поет, неговата връзка и сливане с англоезичната поезия е произвела уникален стил и ритъм в рамките на неговото творчество, които са спечелили аплодисменти по целия континент и Америка. Още една фигура в европейската поезия, която счита организацията като отговорност заедно със собствената си дейност, с удоволствие Ви представяме Иван Христов като 95-ти респондент от поредицата Maintenant.

Благодарности за Александра Бюхлер и фондация „Литература през граници”, че направиха това интервю възможно.

ГОЛОГАН – ПЕСЕН ЗА ТРАКТОРА (издирил и записал Иван Христов)

От Съветския съюз
пратиха ни „Беларус“.
Трактор! Убав! С плуг!

Осма петилетка е.
Тракторът оре, оре!
Бачка!!! Яко! С ряз.

Скача той от ров на ров.
Тракторът е като нов.
Оди. Оди. Движи.

Боята му обелиа.
С това не му навредиа.
Лъскав!!! Лъскав – джам!

Масло капе из ведро.
Казват, тежко му било.
Нема! Нема! Кой?

Трактористът бай Иван
в оримака пак пиян.
Поркан! Поркан! Гипс.

През селото мина той
без да прави хич завой.
Мачка!!! Сее!!! Смърт. Death.

Тъй че знайте вий сега:
Тракторът не е шега.
Той е, той е – руски!

“Живоговорене” или за силата на слабостта

Ищван Кемен
“живоговорене”
Изд. Ерго
84 стр., 8 лв.
ISBN 978-954-92279-5-6

Поезията в тази книга може да се раздели на три големи теми. Първата е “Градският човек и другите”. Героят в тази лирика е всъщност анти-герой. Това е обикновен, малък човек, интелектуалец, той е така да се каже лузър, губещ, не е герой на големите жестове, на големите ситуации, на него му изневеряват, останал е без работа и т. н. Неговата цел е простият – ежедневният живот и неговото желание е да изпълни със смисъл всеки миг. Ще си позволя да сравня тези поеми с пиесите на Чехов, до колкото в тях също се наблюдава т. нар. ефект на “айсберга”. Говори се нещо, като в ежедневен разговор, нещо което граничи с безсмислицата, нонсенса, но това е само на повърхността, а под видимото се крият много по-дълбоки пластове. Ако ги пренебрегнем, можем да не разберем тази поезия.

Ищван Кемен пише в поеми, които имат собствен сюжет. Действието се развива на фона на един голям европейски град, който може да бъде наречен и Будапеща.Всяка една поема е изградена около една проста случка от ежедневието. Например, в поемата “Ръкавица”героят спира автомобила си пред една захвърлена на улицата ръкавица. Тази проста случка дава повод за големи въпроси. Оказва се, че битието е хвърлило ръкавица на лирическия герой или самият човешки живот е една захвърлена ръкавица. Можем да си представим поемата и като разказ, в който героят намира една ръкавица на улицата и това е единственото, което се случва.

Митко Новков за „Бдин“

Звън на остър метал, току-що нанесъл съдбовен удар: дрънчи, хрущи, скърца: Бдин е като брадвата на палача, стигнала до дръвника, но отрязала преди това кости, жили, прешлени: Б-д-и-н(н-н-н) – и една глава се търкулва; Б-д-и-н(н-н-н) – и още една глава се търкулва. Сеченето, рязането, трошенето на кости и сухожилия, каквото е всъщност Бдин -ът – инквизиция на невъзможното измъкване, е подсказана, поетът, изглежда, е бил в благоразположение към поприбързаните и сякаш повече сърфиращи/бягащи по вълните, отколкото гмуркащи се в/към дълбочините читатели, трябва само да я чуем/видим:

Бдин – история на звука

хру хру хру
хръ хръ хръ
хра хра хра
хре хре хре
хри хри хри
хри хри хри
хре хре хре
хра хра хра
хръ хръ хръ
хру хру хру

Плътта хру-ска, хръ-ска, хра-ска, хре-ска, хри-ска и пак същото в обратен ред, но плътта не хро-ска, нито пък хрю-ска или хря-ска. Защо ли? Защото о-то на болката трябва да бъде скрито, ю-то на неистовството трябва да не бъде изявено, я-то на крясъка трябва да бъде приглушено. Защото Бдин не е книга за оплаквания, откази или революция, Бдин е книга за регистрация, констатация и перформация. Казва:

Сметището в Бдин
има това свойство,
че никога не свършва.
Откога вървя, вървя, вървя…

Всичко е Бдин , не случайно няма стихотворение, което да не се казва така, сиреч да не сече, да не замахва с брадвата, огромната брадва/ на времето. Всяко от тях е не По Набоков („Покана за екзекуция“), всяко представлява самата екзекуция или по-точно самоекзекуцията си/ни. Писането на Бдин – покана за самоекзекуция, а четенето на Бдин – нейното привеждане в изпълнение: Бдин е real-ът и reality-то на самоекзекуцията (ни)…

http://liteos.de/ivan_hristov/kritbdin1.htm

Рибен буквар 12 (14.12.2012): Еколингвистика, технологии, космически предизвикателства

В първата част на „Рибен буквар“ разговаряме с доц. Ангел Ангелов (Джендема) за неговата нова книга „Еколингвистика“, за това кои езици са застрашени от изчезване и дали българският е един от тях. Във втората част на предаването ви срещаме с Богдана Ракова, Сергей Петров и Станимир Ганчев, участници в програмата „Космически предизвикателства“ – най-голямата мултидисциплинарна образователна програма в областта на космическите науки и високите технологии в България. Как тази програма създава млади специалисти в областта на хай-тек индустрията? Как насърчава предприемачеството в тях? Как създава реални възможности за бъдещо развитие на участниците и не на последно място – как разработва ефективна стратегия за трайно космическо и високотехнологично образование в България?
Ако искате да се запознаете с нашите интересни събеседници и да им зададете вашите въпроси, бъдете с нас в петък от 18 часа.