Иван Христов; фото: Марица Колчева
АНКЕТАТА Е НАПРАВЕНА ЗА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД „СЦЕНИЧНИ РЕАЛИЗАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ В ГРАНИЧНИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НА XX И XXI ВЕК – МЕЖДУ „СЛАМ” И ПРОФЕСИОНАЛНИЯ ТЕАТЪР” (НБУ 2014)
Сам ли изпълнявате поезията си в публичното пространство или се доверявате на актьори?
Поезията си изпълнявам сам и в съпровод на група. Смятам, че дори и да го прави лошо най-автентичният изпълнител на поезия е самият поет. В случая за мен е важна автентичността, не толкова качеството. Мисля, че докато съм жив ще е добре да изпълнявам поезията си сам. Поезията си изпълнявам често и в съпровод на музика. Винаги ме е интересувала връзката между поезия и музика. В съвременните условия на комерсиализация и на една вторична неграмотност на възприемателя на практика “изпятата поезия” е единствената публична поезия. Започнах да използвам музиката като средство да направя своята поезия по-популярна. В крайна сметка в древността поезията и музиката не са били разделени. Обичам да представям себе си като един съвременен рапсод. От една страна музиката ми помогна чрез различни видове пърформанси да разширя въздействието на моята поезия. От друга, тя ме направи по-чувствителен към звука в стиховете. Държа много на звученето на моите поеми. Звукът е основна градивна единица в тях.
Добре дошли в Бдин! 