Monthly Archives: септември 2008

ПАЛЕОНТОЛОГИИ интервю на Петър Петров с Иван Христов и група Палеонтолозите

Интервюто е публикувано в бр. 17-23.04.2002, Год. 12 на „Литературен вестник“

Снимка0010

Група „Палеонтолозите“ са изследователи на границата между традиционното и нетрадиционното в музиката. Чрез тях можете да си представите музиката като театър, пърформънс или експеримент. Те са една изключително скромна, бих добавил самовглъбена банда, чиято музика е изчистена от натрапчиви концептуални напъни, озарения, хитрости. Носят някаква лекота, привлекателна стеснителност, гранична фриволност, тънкост на усещанията за това каква и как трябва да звучи етномузиката днес. Не се възприемат за професионалничещи музиканти, колкото за артисти. Не обичат да ги сравняват с други групи.

Малко история: преди често се събирали да репетират в Студентски град, докато един ден не решили да направят нещо конкретно. Така от група „Луди-млади“ се преобразували в „Палеонтолозите“. До преди една-две години „Палеонтолозите“ свирят обикновено на литературни четения, на представяния на дебютни автори. Днес те вече са готови да имат самостоятелни участия.

На 8 март група „Палеонтолозите“ направи прекрасен етноспектакъл на сцената на читалище „Славянска беседа“. Имаше около 60-70 души публика, и то предимно от… по-метъл настроените съпоколенци. Безспорно това доказва феноменът на тяхната музика и техния стил. И въпреки сценичната мъгла и мириса на готвено от Китайския ресторант в същата сграда, оставам с надеждата, че „Палеонтолозите“ ще покорят и други – по-мащабни сцени и проекти, и други публики.

Членове на групата са: Иван Христов – вокал и кавал; Йордан Стоянов – тарамбука, тъпан; Валентин Моновски – тамбура; Зорница Стойкова – вокал; Здравка Стефанова – синтезатор.

Предлагам за начало едно пътуващо интервю с фронтмена на групата – Иван Христов, реализирано преди около две години в един вагон-ресторант, когато в компанията на група колеги-поети се „наслаждавахме“ на поп-фолк агресията там

Има още

Вашият коментар

Filed under Интервюта

Фестивал за съвременна поезия

 

◊ СЪБИТИЕТО

Фестивал за съвременна поезия
София: Поетики

21.09.2008, 18:00-22:00
Борисовата градина (езерото с лилиите),
София

• София: Поетики се организира от Фондация за българска литература и се провежда със съдействието на Столична община

◊ ФЕСТИВАЛЪТ

София: Поетики е единственият фестивал за съвременна поезия в България.
И не само.

София: Поетики
търси поезията в поетиките на всички изкуства.

София: Поетики
ги слива, Поетики e акт на любов между тях.

София: Поетики е уникален пърформънс, където може да видите забележителни български и световни артисти. И да ги пипнете. При нас бариери няма. Няма и граници. Може ли границата да спре един напев?

София: Поетики е музика, различна – рок, построк, алтърнатив, дръм-енд-бейс, техно, трип-хоп, амбиент, джаз. Кшищов Пендерецки, Алфред Шнитке, Арво Пярт са сред големите експериментатори в съвременната класика, които ни вдъхновяват.

София: Поетики е случване театрално в някакъв смисъл. И да, ние копнеем по Боб Уилсън и Питър Брук. Ще продуцираме български театър и ще каним в България световен такъв. Ще продуцираме и танц-театър, и кино, и въобще всякакво българско изкуство, което може да стои на световна сцена без комплекси.

През 2008 на сцената на София: Поетики пред вас ще застанат 32 поети, 15 банди, соло изпълнители и диджеи, неколцина актьори и танцьори, както и един френскоезичен писател и режисьор с много добро чувство за хумор и куп награди.

Догодина само един ден няма да е достатъчен за София: Поетики. Така че очаквайте музикален фест със здраво чуждестранно участие някъде по зелените поля около столицата, експериментално кино, тежък акцент върху визуалните изкуства, съвременен танц и въобще всичко, което можете да си представите.

Защото София: Поетики е насочен към младите – и по възраст, и по дух. И целта му е двойна: да представя качествен културен продукт на ценителите, но и с

оригиналната си форма и непринудена атмосфера да привлича към изкуството нови фенове.

• Повече за програмата, участниците и гостите на фестивала можете да видите на http://www.sofiapoetics.eu

. Допълнителна информация:
Тел./факс: +359 2 9870350
Имейл:
info@sofiapoetics.eu

 

Вашият коментар

Filed under Поезия, София: Поетики

Пенчо Славейков. Модернисткото разбиране на понятието родно

Пенчо Славейков

Много изследователи разглеждат Пенчо Славейков като баща на българския модернизъм. Неговата преходна фигура в българската култура ни дава основания да видим в творчеството му протичането на различни културни тенденции в тяхното изначално състояние. Ако отговорим в известен смисъл задълбочено на въпросите, свързани с модернисткото разбиране на понятието родно у Пенчо Славейков, това в значителна степен ще ни доближи до разбирането на това понятие и в по-сетнешните етапи на българския модернизъм.

Интерес в настоящия текст ще представлява интерпретацията на митологични мотиви у Славейков, разликата в модернисткото разбиране на понятието родно от това на Вазов като представител на предходната епоха…

http://liternet.bg/publish14/i_hristov/pencho_sl.htm

Вашият коментар

Filed under Наука

За лирическите сюжети на „Кой сънува моя живот“

1195

Владимир Левчев,

„Кой сънува моя живот” 1977-2007

ИК „Жанет 45”

233 стр., 13.60 лв.

ISBN 978-954-491-371-7

Сюжет № 1. Аполоновото начало

Бих искал да започна с разяснението, че тук се опирам на разбирането на Фридрих Ницше за Аполоновото и Дионисиевото начало в гръцката култура като две опозиции, които се противопоставят и си взаимодействат – и така движат културата напред, подобно мъжкото и женското начало.

Тази специфична двойственост може да бъде пренесена на полето на всяка една култура – и струва ми се, в този смисъл бихме могли да говорим за специфичното противостоене на Аристотел и Платон, на Гьоте и Ницше, на Вазов и Ботев, на Любомир Левчев и Константин Павлов. Но някак нашата представа за класик винаги се свързва с първите, успокоените и уравновесени представители на Аполоновото начало.

Бих искал да се спра и на още един паралел, за който ми даде повод Миглена Николчина. На паралела между Петко и Пенчо Славейкови и между Любомир и Владимир Левчеви. И наистина, българската литературна история на ХХ в. стои заключена в биографиите на тези поети. Петко Славейков предаде в ръцете на своя син модерната българска литература, за да я направи той модернистка, така както Любомир Левчев предаде модернистката литература на Владимир Левчев, за да стане тя постмодерна.

Има още

има 1 коментар

Filed under Рецензии