Monthly Archives: септември 2015

On poetry

45268_459198182194_7924151_n

It is very difficult to talk about poetry in principle. Through so many centuries of human existence it has had thousands of incarnations. What I say here does not pretend to capture more than my personal view – and that within the framework of the present point in time. For me, poetry is the art of subjectivity, it is to the highest degree an art of the individual. If we wish to understand a person intimately, we must ask him what poetry he likes. This is why lovers share poetry. According to one Bulgarian poetess Kristin Dimitrova, no one is ashamed to be called a poet, but everyone is afraid of being seen writing poetry, since poetry is the mirror of human subjectivity.

In this sense, it is the essence, the spine, the emanation of every literature. Poetry is like the first-aid kit in the car that every literature has – if a crisis arises, if there’s an accident, it’s the first thing you reach towards for help. Sometimes this is quite risky for those who create it – the poets. In the past poetry was a means of communicating with God. There have been periods in human history during which poetry was the paramount genre. Today, poetry and poets have been shoved into the world’s dark corner. As the art of subjectivity, poetry teaches us individualism, yet contemporary humanity is not particularly fond of individualists. Nevertheless, humanity cannot exist without poetry. With its brevity, it forever reminds us of life’s fleetingness, which in some sense disturbs us, but at the same time keeps us vigilant. Poetry cannot enter the same market-driven relationships as prose – proof that it is much closer to human nature.

Poetry is a reservoir of humanness in today’s artificial world. This is why its functions are close to that of religion in the past; it begins where reason leaves off. It is possible to have professional writers, but it is not possible to have professional poets, since poetry is not a profession, it is an essence, a way of being. Reading poetry is an exchange of essences. Rhythmic speech was the first artistic phenomenon of human language and as such it preserves something unique about human culture. Poetry has helped convey human culture through time. Today, we humans remember poetry and poets only in times of crisis – but even that is enough. Poetry will save humanity.

 

Ivan Hristov

Translated from Bulgarian by Angela Rodel

                                                                      

 

Вашият коментар

Filed under EN

Поетът-критик Иван Христов специално за ЯмболПРЕС

165950_10152970453092195_1592811524_n

Иван Христов, фото: Владислав Христов

(публикувано на 18.01.2012 г. на http://www.yambolpress.bg)

–          Какво  кара един млад човек като Вас да изберете  нелекия път на учен в България?  

–           Интересът ми към литературата датира от ученическите ми години, а първите ми публикации са от времето, когато бях в гимназията. След втората година в университета, реших че ще се занимавам с литература. Обичам да чета и да пиша, освен поезия, критика и литературна история. В България има много писатели, но малко критици. Трудно е да се живее само с писане на критика. Българската академия на науките ми даде възможност да се занимавам професионално с изследване и писане на литературна критика.

–          Каква е темата на дисертацията Ви?

–          Дисертацията ми е за литературния кръг “Стрелец”, който първоначално се сформира в рамките на културния седмичник – вестник “Изток”. “Изток” излиза две години – от 15 октомври 1925 до 16 юли 1927 г. Една от основните идеи в програмата на в. “Изток” е за национално издигане до европейско ниво, но на органична родна основа. 1927 г. кръгът “Стрелец” започва да издава свой едноименен вестник, организиран от недеволни сътрудници на вестник “Изток” и на списанията “Златорог” и “Хиперион”. Важен фактор за появата на кръга е притегателната сила на все по-интензивното след войните движение “Родно изкуство”, което включва художниците Иван Милев, Владимир Димитров – Майстора, Иван Пенков, Дечко Узунов и др. Това движение се обявява за една неофолклорна тематика и декоративна стилистика, но оплодена от европейското изкуство. Седмичникът “Стрелец” излиза в 12 броя, от 6 април до 23 юни 1927 г. Членове на кръга “Стрелец” са Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Атанас Далчев, Кирил Кръстев, Светослав Минков, Фани Попова-Мутафова и др.

Има още

Вашият коментар

Filed under Интервюта, Наука