СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2017 – НАШИТЕ ГОСТИ

Амир Ор е израелски поет, романист и есеист, признат за водещ глас на новото поколение в световната литература. Роден е в Тел Авив през 1956 г. Автор е на единадесет стихосбирки на иврит. Неговите последни книги са  „Сърце звяр” (2010), „Пророчеството на лудия” (2012), „Плячка” (Избрани поеми 1977-2013) и „Криле” (2015). Неговите стихотворения, преведени на повече от четиридесет езика, са публикувани във водещи сайтове за поезия, списания и антологии, така както и в двадесет книги в Европа и Америка. Той е чел и изнасял лекции на множество фестивали и конференции. Носител е на израелски и международни поетични награди сред които Pleiades tribute (SPE 2000) „за значителен принос в световната поезия”, Fulbright награда за писатели, наградата Bernstein, Поетическата награда на министър-председателя Леви Ешкол, на литературната награда на Фестивала на поезията в Тетово Oeneumi (2010), на наградата за стихове, посветени на виното от Стружките поетични вечери (2013) и международната литературна наградата „Стефан Митров Любиша” (2014) на театъра на град Будва.

Има още

Вашият коментар

Filed under Поезия, София: Поетики, Събития

КРЪГОВЕ ПОЕТИЧЕСКО ВРЕМЕ

Уважаеми колеги,

На 2 септември 2017 г. се навършват 60 години от рождението на Георги Рупчев – един от съвременните ни поети, за когото без преекспонирано национално самочувствие може да говорим като за световен поет, каквото и съдържание да влагаме в това определение. Проведената преди 10 години научна конференция в негова памет и чест отвори много теми, свързани с творчеството му и продължаващи вън от него в пределите на поезията, философията, художествеността изобщо. Той принадлежи на поколение, все още творящо, но все по-малко четено. А четенето на Георги-Рупчевата поезия, а и на неговите преводи, на неговите интервюта дори би дало на днешния човек малко повече надежда в смисъла на изкуството, на търсенето и съпротивата срещу всяка безлична и обезличаваща действителност, срещу духовната застоялост и тресавищното безвремие.

Институтът за литература към БАН, направление Нова и съвременна българска литература, има удоволствието да ви покани да участвате в научен форум на тема „Кръгове поетическо време“, посветен на поета, който ще се проведе през втората половина на м. октомври в София. Молим ви да предвидите докладите си за представяне до 20 минути . Заявките си за участие – резюмета до 200 думи, може да изпращате не по-късно от 22 септември на следните имейли:

 

Иван Христов – christoff78@abv.bg

Пенка Ватова – penka.vatova@gmail.com

 

 

Вашият коментар

Filed under Наука, Поезия, Събития

Иван Христов в Тулуза – интервю

Вашият коментар

март 11, 2017 · 8:01 am

ИВАН ХРИСТОВ: ГРАД БЕЗ ПОЕЗИЯ Е ГРАД БЕЗ ЛИЦЕ

624-400-sofiia-poetiki

Познавах Иван Христов още като студентка, без да сме били някога близки. Той свиреше на кавал, пишеше стихове, представяше ги пред алтернативна публика. Забележителна личност. После го изгубих от поглед. В последната една година обаче на едно събитие се разпознахме и се случи, че интересът ми към нова българска поезия ни сближи и даде възможност да общуваме. Както пише той в речника на края на „Американски поеми“ „Поезията е размяна на същности“. Читатели четат поезия четоха „Американски поеми“ в едно от първите издания на ателиетата, а самият Иван продължи да подкрепя формата и да е негов съмишленик. По повод тазгодишното издание на фестивала София: Поетики за първи път разбрах, че той е негов съорганизатор и отговаря за Международната програма. В рамките на „Седмица на поезията” разговаряме за спецификите на фестивала.

София: Поетики е чакан фестивал. Би ли разказал за читателите на „Аз чета” за началото, как се развива фестивала, кое е специфичното в него?

Аз не съм част от фестивала от самото начало. Тази година се навършиха 10 години от неговото съществуване. Още си спомням разказите за едно култово издание на София: Поетики в Националния Археологически музей. Идеята тогава беше да се съчетаят поезия, археология и електронна музика. Тази идея страшно много ми хареса. Толкова много ми хареса, че от гняв че не съм поканен да участвам, не отидох. Но мисля, че е било много хубаво. Тогава запомних името на фестивала. През 2008 година Ясен Атанасов ми написа един мейл с покана за участие, но аз тогава бях в Америка и не успях. През 2010-та получих отново покана от него. Тогава вече бях попътувал малко и участвал в два фестивала в чужбина. Реших че и аз бих могъл да поканя чужди поети, които харесвам, така както ме поканиха мен и предложих на Ясен тази идея, и той се съгласи. За първи път участвах в София: Поетики през 2010-та и като поет, и като организатор на чуждестранната програма. Има още

Вашият коментар

Filed under Интервюта, София: Поетики

Български поет с книга на румънски език

Ivan_Binarфото: binar.bg

Едно интервю на Силвия Чолева с Иван Христов за предаването Арт ефир на програма „Христо Ботев“, БНР, 2016 г.

http://bnr.bg/post/100676411/balgarski-poet-s-kniga-na-rumanski-ezik

 

 

 

има 1 коментар

Filed under Без категория, Интервюта, Поезия

Иван Христов за hyperliteratura.ro: Съвременният артист живее в една дифузна среда, от която като пъзел се опитва да съгради своя свят, който иска да сподели с другите.

hyperliteratura-ivan-hristov

Иван Христов, фото: Ана Тома, Букурещ 2016

В твоята поезия има постоянни препратки към традицията (постмодерна, според твоите думи), и постоянен спор между теб и близкото минало. Тези два свята конфликтуват ли по някакъв начин?

Аз лично повече вярвам на миналото отколкото на бъдещето. Както казва френският философ Мишел Фуко – „в нашето общество и в онова, което сме, съществува дълбоко историческо измерение и вътре в подобно историческо пространство дискурсивните събития, произвели се от векове или години насам, са твърде важни. Ние сме неотделно свързани с дискурсивните събития. В някакъв смисъл не сме нищо друго освен онова, което е било казано — от векове, месеци, седмици насам”. Моето връщане към традицията е опит да се разбере настоящето. Това не е безболезнен процес, защото много често, особено тук на Балканите разминаването между традиция и настояще е много силно. Това прави нашата история трагична.

Твоите препратки към някои поети от 1920-те и 1960-те са очевидни. Тези два периода ключови ли са за твоята персонална литературна и културна история?

Неслучайно заглавието на моята първа стихосбирка е „Сбогом, деветнайсти век”. Писах тази стихосбирка в края на 20-ти век, но я озглавих – „Сбогом, деветнайсти век”. Идеята тогава беше да се погледне на 20-ти век като на едно празно място, като на една дупка, една липса в историята на страните от Източна Европа. 20-ти век трябваше да бъде повторен, да бъде изживян отново, като този път се внимава много да не бъдат допуснати грешките, които спряха хода на историята, които го превърнаха в най-човекоубийствия век. Трябваше да се намерят онези периоди от историята, които да произведат една нова идентичност, периоди на подем на универсалните човешки ценности и политическа либерализация, а в крайна сметка и на висока литература, и за мен това бяха 20-те и 60-те години, а така също и 90-те. Биографиите на американските поети Т. С. Елиът и Алън Гинзбърг по един естествен начин се сплетоха в последната ми книга „Американски поеми”. Да, мисля че тези десетилетия са своеобразни checkpoints в моята лична литературна и културна история, но и не само моята.

 Разкажи ми, моля те, малко за твоята дисертация, за кръга „Стрелец”, за Лилиев, Гълъбов,  Далчев и т. н.?

Има още

3 Коментари

Filed under Без категория, Интервюта

„Стъпки по перваза” (Честит рожден ден, скъпа Пепи!)

Пенка Ватова, фото: Иван Добромиров

Пенка Ватова, фото: Иван Добромиров

Отпечатък

 

Стъпките на кой ли бродник

в космоса и времената

е запечатало морето

върху каменното тяло

 

„Ще те наритам!” – каза ми веднъж Пенка Ватова. Нашата Пепи щеше да ме нарита така сякаш аз бях хвърлен камък, изпречил се на пътя й в нейния Камен бряг. Бях удивен от езика, с който един научен ръководител се обръща към своя докторант. Но не помня повода. Колко пъти ние, нейните приятели, сме се чувствали по подобен начин? Но не помним повода, защото някъде дълбоко в себе си винаги сме знаели, че тя е права, че е убедена в правотата си и че ще отстоява своята позиция, твърда като камък.

Бях взел онзи автобус – София – Каварна. После с някаква маршрутка до Камен бряг. Пихме пелин – нейното вино. Разхождахме се из Камен бряг – нейния Манхатън. Зад нас стоеше „Сбогом, деветнайсти век” и „Бдин”. Пред нас предстоеше „Опит за запомняне”, „Кръгът „Стрелец” и идеята за родното” и „Американски поеми”. Говорихме. Ръкомахахме като същински перипатетици, епилептици на нашите езици, елипси на липси. Някъде по тревясълата пътека срещнахме Евелина Келбечева, уморена от гмуркане и плаж. Разцъфтелите слънчогледи бяха единствената ни публика. Вятърът затваряше очите ни. Пълнеше устата ни с празнота и простор. Пътят пресичаше селцето така сякаш тръгва отникъде и води наникъде. Само цвят и море.

Има още

Вашият коментар

Filed under Есета