СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2017 – НАШИТЕ ГОСТИ

Амир Ор е израелски поет, романист и есеист, признат за водещ глас на новото поколение в световната литература. Роден е в Тел Авив през 1956 г. Автор е на единадесет стихосбирки на иврит. Неговите последни книги са  „Сърце звяр” (2010), „Пророчеството на лудия” (2012), „Плячка” (Избрани поеми 1977-2013) и „Криле” (2015). Неговите стихотворения, преведени на повече от четиридесет езика, са публикувани във водещи сайтове за поезия, списания и антологии, така както и в двадесет книги в Европа и Америка. Той е чел и изнасял лекции на множество фестивали и конференции. Носител е на израелски и международни поетични награди сред които Pleiades tribute (SPE 2000) „за значителен принос в световната поезия”, Fulbright награда за писатели, наградата Bernstein, Поетическата награда на министър-председателя Леви Ешкол, на литературната награда на Фестивала на поезията в Тетово Oeneumi (2010), на наградата за стихове, посветени на виното от Стружките поетични вечери (2013) и международната литературна наградата „Стефан Митров Любиша” (2014) на театъра на град Будва.

Амир Ор е превел на иврит осем книги поезия и проза, включително „Евангелието на Тома”, „Истории от Махабхарата” и „Лимб разхлабващ желание” – антология на гръцката еротична поезия. За неговите преводи от старогръцки той е удостоен с наградата на Израелското министерство на културата. Учил е философия и сравнителна религия в Еврейския университет в Йерусалим, където по-късно чете лекции за старогръцката религия. През 1990 г. основава Поетическо общество „Хеликон” и по-късно работи като негов главен редактор и артистичен директор. Той инициира и разработва негови различни проекти, включително списание за поезия „Хеликон” и неговата поредица стихосбирки, Международния поетически фестивал Sha’ar и Иврито-арабското училище за поезия „Хеликон”.

Днес Амир Ор работи като редактор на поредицата за поезия „Catuv”, както и като национален редактор на международните поетични списания „Атлас” и „Блесок”, и като национален координатор за инициативата на ООН „Поети за мир”. Той е един от основателите на Европейска асоциация на програмите по творческо писане (EACWP), на Международен кръг на поетите и на Световно движение за поезия (World Poetry Movement). През 2017 г. предстои да излезе негова стихосбирка на български език от Издателство за поезия „ДА”.

Хавиер Босалонго (Тарагона, 1961) е испански поет и писател. Публикувал е следните стихосбирки: Течна носталгия (2001), Докато стигна тук (Куадернос де Вихиа, 2005), Несигурно пътуване (Ренасимиенто, 2008) и Къщата на тъмно (2009). Три стихобирки с избрани стихотворения са публикувани в Коста Рика (Никога тишината, 2009); Мексико (Видя отново светулки, 2015) и Еквадор (Въздушните корени, 2016). Бил е съветник на Международния поетически фестивал в Гранада от първото му издание през 2004 година (www.fipgranada.com). Ръководи поетическата колекция на издателство Валпараисо Едисионес. (www.valparaisoediciones.es). (www.javierbozalongo.com)

 

Дениса Дуран е румънски поет, преводач и културен мениджър, който живее в Букурещ. Родена е 1980 г. Работила е като журналист, преводач и редактор за списание „Румънски книжен преглед”. От 2007 г. е мениджър проекти за Румънски културен институт, Букурещ.

Нейната първа книга „Пухкаво и механично” 2003 получава наградата за дебют на Асоциацията на писателите от Букурещ и наградата на Съюза на румънските писатели, клон Брашов. Нейната втора книга „Хора на разположение” излиза през 2009 г. като двуезично издание в Ирландия. През 2012 г. тя публикува своята трета книга „Все още съм млада”, която през 2016 г. излиза в Македония в превод на Лидия Димковска. През 2014 г. излиза нейната четвърта книга „Докато спя, все още съм с теб”. Последната й книга излиза през 2016 г. и е озаглавена „Опаковано в собствено тяло”. Тя ще бъде скоро публикувана в България от издателство „Фабер” в превод на Лора Ненковска. Дениса е печелила няколко писателски стипендии и избрана част от нейната поезия е превеждана на английски, чешки, български, немски, френски и др. езици.

Нилтон Сантяго е роден в Лима, Перу, въпреки че живее в Барселона, Испания от много години. Автор е на стихосбирките „Книгата на огледалата”, „Тъмнината на котките беше наша тъмнина”, „Ангелският багаж” и „Музите са отишли за напитки”, с която печели престижната награда за поезия на „Casa de América de Poesía Americana. Носител е и на редица други престижни награди за поезия, между които испанската награда „Адонис” 2014. „Да забавиш пясъчните часовници” е неговата първа прозаична книга със спомени. Автор е също на стихосбирката с избрано „Към друго куче със същия кокал”, Коста Рика 2016. През 2017 г. предстои да излезе неговата стихосбирка на български език „24 часа в живота на едно водно конче” в издателство „Скалино”.

Паула Босалонго (Гренада, 1991) е автор на стихосбирката „Декември и се целунахме” (изд. Хиперион, Мадрид, 2014), за която получава наградата Хиперион за поети под 35 години. С тази книга тя печели също и наградата „Мостовете на Струга” (Република Македония, 2015). Някои от нейните стихотворения са публикувани в различни антологии на испански млади поети. Нейни стихосбирки са публикувани в Коста Рика, „Като осуетена кожа” (2015), „Мечтаенето се подрежда от миналото” Полша (2016) и „Вятърът ще изравни шосето” Мексико (2017).

 Борче Панов е роден 1961 г. в град Радовиш, Република Македония. През 1986 г. е завършил университета „Св. Св. Кирил и Методий” в Скопие, Филологическия факултет „Блаже Конески”, специалност Южно-славянски езици. Член е на Македонския съюз на писателите от 1998 г. Автор е на шест стихосбирки и на седем кратки експериментални пиеси, а така също и на няколко есета. През 1991 г. неговата първа стихосбирка „ Какво Чарли Ч. видя на задната страна на екрана” получава наградата за най-добра поетична книга на Македонската младежка организация, а книгата му „Тактът” е високо оценена от журито на литературната награда „Ацо Шопов” през 2006 г. През 2010 г. неговата стихосбирка „Базилика на писането” е отличена със същата награда. До няколко месеца ще бъде публикувана неговата последна книга, озаглавена „Ухания”. Неговата поезия е включена в множество антологии и литературни списания в Македония и по света, а негови стихотворения са превеждани на английски, украински, словенски, сръбски, френски и датски езици. През 2011 г. избрана част от негови творби е публикувана в САЩ и България. В момента той живее, работи и пише в град Радовиш, Република Македония.

Христос Хрисопулос е романист, есеист, преводач и един от най-плодовитите млади писатели в Гърция. Автор е на дванадесет книги, бил е стипендиант на писателската програма в Айова, САЩ 2007 г. и е носител на няколко литературни награди, между които на наградата Балканика (2015), френската награда Laure Bataillon (2014), наградата Ravachol (2013) и наградата на Академията на Атина (2008). Освен че е писател, той е и основател и директор на международния литературен фестивал DaseinFest в Атина. Негови книги са превеждани на няколко езика.

ЧЕТЕНИЯ НА ГОСТИТЕ В РАМКИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ПОЕТИЧЕН ФЕСТИВАЛ СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2017:

Поетиките на Нилтон
16 юни (петък), 19:00 ч., Dada Cultural Bar, ул. „Георги Бенковски“ № 10.
Една специална „Скалино“-премиера: Среща с Нилтон Сантяго и двуезичната книга с избрани негови стихотворения „24 часа в живота на едно водно конче“.

Основна вечер
17 юни (събота), 18:30 ч., Лятна сцена, Борисовата градина

В 18:30 ч. стартира рециталът на чуждестранните гости на фестивала, като между изпълненията им ще звучи музиката на Илко Биров.

От 19:30 ч. следват българските участници.

Поетиките на Амир
18 юни (неделя), 18:00 ч., Чешки център, ул. „Г. С. Раковски“ № 100.
Една специална ДА-премиера: Среща с Амир Ор и първата му книга на български „Езикът казва“.

Поезия & питания
18 юни (неделя), 19:00 ч., Чешки център, ул. „Г. С. Раковски“ № 100.
Самостоятелното четене на чуждестранните гости на фестивала и дискусия с тях.
Със специалното участие на Симеон Германов (акустична китара).

„София: Поетики“ е част от Календара на културните събития на Столична община.

Вашият коментар

Filed under Поезия, София: Поетики, Събития

КРЪГОВЕ ПОЕТИЧЕСКО ВРЕМЕ

Уважаеми колеги,

На 2 септември 2017 г. се навършват 60 години от рождението на Георги Рупчев – един от съвременните ни поети, за когото без преекспонирано национално самочувствие може да говорим като за световен поет, каквото и съдържание да влагаме в това определение. Проведената преди 10 години научна конференция в негова памет и чест отвори много теми, свързани с творчеството му и продължаващи вън от него в пределите на поезията, философията, художествеността изобщо. Той принадлежи на поколение, все още творящо, но все по-малко четено. А четенето на Георги-Рупчевата поезия, а и на неговите преводи, на неговите интервюта дори би дало на днешния човек малко повече надежда в смисъла на изкуството, на търсенето и съпротивата срещу всяка безлична и обезличаваща действителност, срещу духовната застоялост и тресавищното безвремие.

Институтът за литература към БАН, направление Нова и съвременна българска литература, има удоволствието да ви покани да участвате в научен форум на тема „Кръгове поетическо време“, посветен на поета, който ще се проведе през втората половина на м. октомври в София. Молим ви да предвидите докладите си за представяне до 20 минути . Заявките си за участие – резюмета до 200 думи, може да изпращате не по-късно от 22 септември на следните имейли:

 

Иван Христов – christoff78@abv.bg

Пенка Ватова – penka.vatova@gmail.com

 

 

Вашият коментар

Filed under Наука, Поезия, Събития

Иван Христов в Тулуза – интервю

Вашият коментар

март 11, 2017 · 8:01 am

ИВАН ХРИСТОВ: ГРАД БЕЗ ПОЕЗИЯ Е ГРАД БЕЗ ЛИЦЕ

624-400-sofiia-poetiki

Познавах Иван Христов още като студентка, без да сме били някога близки. Той свиреше на кавал, пишеше стихове, представяше ги пред алтернативна публика. Забележителна личност. После го изгубих от поглед. В последната една година обаче на едно събитие се разпознахме и се случи, че интересът ми към нова българска поезия ни сближи и даде възможност да общуваме. Както пише той в речника на края на „Американски поеми“ „Поезията е размяна на същности“. Читатели четат поезия четоха „Американски поеми“ в едно от първите издания на ателиетата, а самият Иван продължи да подкрепя формата и да е негов съмишленик. По повод тазгодишното издание на фестивала София: Поетики за първи път разбрах, че той е негов съорганизатор и отговаря за Международната програма. В рамките на „Седмица на поезията” разговаряме за спецификите на фестивала.

София: Поетики е чакан фестивал. Би ли разказал за читателите на „Аз чета” за началото, как се развива фестивала, кое е специфичното в него?

Аз не съм част от фестивала от самото начало. Тази година се навършиха 10 години от неговото съществуване. Още си спомням разказите за едно култово издание на София: Поетики в Националния Археологически музей. Идеята тогава беше да се съчетаят поезия, археология и електронна музика. Тази идея страшно много ми хареса. Толкова много ми хареса, че от гняв че не съм поканен да участвам, не отидох. Но мисля, че е било много хубаво. Тогава запомних името на фестивала. През 2008 година Ясен Атанасов ми написа един мейл с покана за участие, но аз тогава бях в Америка и не успях. През 2010-та получих отново покана от него. Тогава вече бях попътувал малко и участвал в два фестивала в чужбина. Реших че и аз бих могъл да поканя чужди поети, които харесвам, така както ме поканиха мен и предложих на Ясен тази идея, и той се съгласи. За първи път участвах в София: Поетики през 2010-та и като поет, и като организатор на чуждестранната програма. Има още

Вашият коментар

Filed under Интервюта, София: Поетики

Български поет с книга на румънски език

Ivan_Binarфото: binar.bg

Едно интервю на Силвия Чолева с Иван Христов за предаването Арт ефир на програма „Христо Ботев“, БНР, 2016 г.

http://bnr.bg/post/100676411/balgarski-poet-s-kniga-na-rumanski-ezik

 

 

 

има 1 коментар

Filed under Без категория, Интервюта, Поезия

Иван Христов за hyperliteratura.ro: Съвременният артист живее в една дифузна среда, от която като пъзел се опитва да съгради своя свят, който иска да сподели с другите.

hyperliteratura-ivan-hristov

Иван Христов, фото: Ана Тома, Букурещ 2016

В твоята поезия има постоянни препратки към традицията (постмодерна, според твоите думи), и постоянен спор между теб и близкото минало. Тези два свята конфликтуват ли по някакъв начин?

Аз лично повече вярвам на миналото отколкото на бъдещето. Както казва френският философ Мишел Фуко – „в нашето общество и в онова, което сме, съществува дълбоко историческо измерение и вътре в подобно историческо пространство дискурсивните събития, произвели се от векове или години насам, са твърде важни. Ние сме неотделно свързани с дискурсивните събития. В някакъв смисъл не сме нищо друго освен онова, което е било казано — от векове, месеци, седмици насам”. Моето връщане към традицията е опит да се разбере настоящето. Това не е безболезнен процес, защото много често, особено тук на Балканите разминаването между традиция и настояще е много силно. Това прави нашата история трагична.

Твоите препратки към някои поети от 1920-те и 1960-те са очевидни. Тези два периода ключови ли са за твоята персонална литературна и културна история?

Неслучайно заглавието на моята първа стихосбирка е „Сбогом, деветнайсти век”. Писах тази стихосбирка в края на 20-ти век, но я озглавих – „Сбогом, деветнайсти век”. Идеята тогава беше да се погледне на 20-ти век като на едно празно място, като на една дупка, една липса в историята на страните от Източна Европа. 20-ти век трябваше да бъде повторен, да бъде изживян отново, като този път се внимава много да не бъдат допуснати грешките, които спряха хода на историята, които го превърнаха в най-човекоубийствия век. Трябваше да се намерят онези периоди от историята, които да произведат една нова идентичност, периоди на подем на универсалните човешки ценности и политическа либерализация, а в крайна сметка и на висока литература, и за мен това бяха 20-те и 60-те години, а така също и 90-те. Биографиите на американските поети Т. С. Елиът и Алън Гинзбърг по един естествен начин се сплетоха в последната ми книга „Американски поеми”. Да, мисля че тези десетилетия са своеобразни checkpoints в моята лична литературна и културна история, но и не само моята.

 Разкажи ми, моля те, малко за твоята дисертация, за кръга „Стрелец”, за Лилиев, Гълъбов,  Далчев и т. н.?

Има още

3 Коментари

Filed under Без категория, Интервюта

„Стъпки по перваза” (Честит рожден ден, скъпа Пепи!)

Пенка Ватова, фото: Иван Добромиров

Пенка Ватова, фото: Иван Добромиров

Отпечатък

 

Стъпките на кой ли бродник

в космоса и времената

е запечатало морето

върху каменното тяло

 

„Ще те наритам!” – каза ми веднъж Пенка Ватова. Нашата Пепи щеше да ме нарита така сякаш аз бях хвърлен камък, изпречил се на пътя й в нейния Камен бряг. Бях удивен от езика, с който един научен ръководител се обръща към своя докторант. Но не помня повода. Колко пъти ние, нейните приятели, сме се чувствали по подобен начин? Но не помним повода, защото някъде дълбоко в себе си винаги сме знаели, че тя е права, че е убедена в правотата си и че ще отстоява своята позиция, твърда като камък.

Бях взел онзи автобус – София – Каварна. После с някаква маршрутка до Камен бряг. Пихме пелин – нейното вино. Разхождахме се из Камен бряг – нейния Манхатън. Зад нас стоеше „Сбогом, деветнайсти век” и „Бдин”. Пред нас предстоеше „Опит за запомняне”, „Кръгът „Стрелец” и идеята за родното” и „Американски поеми”. Говорихме. Ръкомахахме като същински перипатетици, епилептици на нашите езици, елипси на липси. Някъде по тревясълата пътека срещнахме Евелина Келбечева, уморена от гмуркане и плаж. Разцъфтелите слънчогледи бяха единствената ни публика. Вятърът затваряше очите ни. Пълнеше устата ни с празнота и простор. Пътят пресичаше селцето така сякаш тръгва отникъде и води наникъде. Само цвят и море.

Има още

Вашият коментар

Filed under Есета