ИВАН ХРИСТОВ: ГРАД БЕЗ ПОЕЗИЯ Е ГРАД БЕЗ ЛИЦЕ

624-400-sofiia-poetiki

Познавах Иван Христов още като студентка, без да сме били някога близки. Той свиреше на кавал, пишеше стихове, представяше ги пред алтернативна публика. Забележителна личност. После го изгубих от поглед. В последната една година обаче на едно събитие се разпознахме и се случи, че интересът ми към нова българска поезия ни сближи и даде възможност да общуваме. Както пише той в речника на края на „Американски поеми“ „Поезията е размяна на същности“. Читатели четат поезия четоха „Американски поеми“ в едно от първите издания на ателиетата, а самият Иван продължи да подкрепя формата и да е негов съмишленик. По повод тазгодишното издание на фестивала София: Поетики за първи път разбрах, че той е негов съорганизатор и отговаря за Международната програма. В рамките на „Седмица на поезията” разговаряме за спецификите на фестивала.

София: Поетики е чакан фестивал. Би ли разказал за читателите на „Аз чета” за началото, как се развива фестивала, кое е специфичното в него?

Аз не съм част от фестивала от самото начало. Тази година се навършиха 10 години от неговото съществуване. Още си спомням разказите за едно култово издание на София: Поетики в Националния Археологически музей. Идеята тогава беше да се съчетаят поезия, археология и електронна музика. Тази идея страшно много ми хареса. Толкова много ми хареса, че от гняв че не съм поканен да участвам, не отидох. Но мисля, че е било много хубаво. Тогава запомних името на фестивала. През 2008 година Ясен Атанасов ми написа един мейл с покана за участие, но аз тогава бях в Америка и не успях. През 2010-та получих отново покана от него. Тогава вече бях попътувал малко и участвал в два фестивала в чужбина. Реших че и аз бих могъл да поканя чужди поети, които харесвам, така както ме поканиха мен и предложих на Ясен тази идея, и той се съгласи. За първи път участвах в София: Поетики през 2010-та и като поет, и като организатор на чуждестранната програма. Има още

Вашият коментар

Filed under Интервюта, София: Поетики

Български поет с книга на румънски език

Ivan_Binarфото: binar.bg

Едно интервю на Силвия Чолева с Иван Христов за предаването Арт ефир на програма „Христо Ботев“, БНР, 2016 г.

http://bnr.bg/post/100676411/balgarski-poet-s-kniga-na-rumanski-ezik

 

 

 

има 1 коментар

Filed under Без категория, Интервюта, Поезия

Иван Христов за hyperliteratura.ro: Съвременният артист живее в една дифузна среда, от която като пъзел се опитва да съгради своя свят, който иска да сподели с другите.

hyperliteratura-ivan-hristov

Иван Христов, фото: Ана Тома, Букурещ 2016

В твоята поезия има постоянни препратки към традицията (постмодерна, според твоите думи), и постоянен спор между теб и близкото минало. Тези два свята конфликтуват ли по някакъв начин?

Аз лично повече вярвам на миналото отколкото на бъдещето. Както казва френският философ Мишел Фуко – „в нашето общество и в онова, което сме, съществува дълбоко историческо измерение и вътре в подобно историческо пространство дискурсивните събития, произвели се от векове или години насам, са твърде важни. Ние сме неотделно свързани с дискурсивните събития. В някакъв смисъл не сме нищо друго освен онова, което е било казано — от векове, месеци, седмици насам”. Моето връщане към традицията е опит да се разбере настоящето. Това не е безболезнен процес, защото много често, особено тук на Балканите разминаването между традиция и настояще е много силно. Това прави нашата история трагична.

Твоите препратки към някои поети от 1920-те и 1960-те са очевидни. Тези два периода ключови ли са за твоята персонална литературна и културна история?

Неслучайно заглавието на моята първа стихосбирка е „Сбогом, деветнайсти век”. Писах тази стихосбирка в края на 20-ти век, но я озглавих – „Сбогом, деветнайсти век”. Идеята тогава беше да се погледне на 20-ти век като на едно празно място, като на една дупка, една липса в историята на страните от Източна Европа. 20-ти век трябваше да бъде повторен, да бъде изживян отново, като този път се внимава много да не бъдат допуснати грешките, които спряха хода на историята, които го превърнаха в най-човекоубийствия век. Трябваше да се намерят онези периоди от историята, които да произведат една нова идентичност, периоди на подем на универсалните човешки ценности и политическа либерализация, а в крайна сметка и на висока литература, и за мен това бяха 20-те и 60-те години, а така също и 90-те. Биографиите на американските поети Т. С. Елиът и Алън Гинзбърг по един естествен начин се сплетоха в последната ми книга „Американски поеми”. Да, мисля че тези десетилетия са своеобразни checkpoints в моята лична литературна и културна история, но и не само моята.

 Разкажи ми, моля те, малко за твоята дисертация, за кръга „Стрелец”, за Лилиев, Гълъбов,  Далчев и т. н.?

Има още

3 коментара

Filed under Без категория, Интервюта

„Стъпки по перваза” (Честит рожден ден, скъпа Пепи!)

Пенка Ватова, фото: Иван Добромиров

Пенка Ватова, фото: Иван Добромиров

Отпечатък

 

Стъпките на кой ли бродник

в космоса и времената

е запечатало морето

върху каменното тяло

 

„Ще те наритам!” – каза ми веднъж Пенка Ватова. Нашата Пепи щеше да ме нарита така сякаш аз бях хвърлен камък, изпречил се на пътя й в нейния Камен бряг. Бях удивен от езика, с който един научен ръководител се обръща към своя докторант. Но не помня повода. Колко пъти ние, нейните приятели, сме се чувствали по подобен начин? Но не помним повода, защото някъде дълбоко в себе си винаги сме знаели, че тя е права, че е убедена в правотата си и че ще отстоява своята позиция, твърда като камък.

Бях взел онзи автобус – София – Каварна. После с някаква маршрутка до Камен бряг. Пихме пелин – нейното вино. Разхождахме се из Камен бряг – нейния Манхатън. Зад нас стоеше „Сбогом, деветнайсти век” и „Бдин”. Пред нас предстоеше „Опит за запомняне”, „Кръгът „Стрелец” и идеята за родното” и „Американски поеми”. Говорихме. Ръкомахахме като същински перипатетици, епилептици на нашите езици, елипси на липси. Някъде по тревясълата пътека срещнахме Евелина Келбечева, уморена от гмуркане и плаж. Разцъфтелите слънчогледи бяха единствената ни публика. Вятърът затваряше очите ни. Пълнеше устата ни с празнота и простор. Пътят пресичаше селцето така сякаш тръгва отникъде и води наникъде. Само цвят и море.

Има още

Вашият коментар

Filed under Есета

Сенсът на нонсенса. Валери Валериев – „Факти”

 

VV_fakti

 

Валери Валериев

„Факти”

Фондация „Литературен вестник”

София, 2015 г., 68 стр.

ISBN 978-954-9602-40-1

 

В настоящата рецензия бих искал да обърна внимание на три аспекта на поезията на Валери Валериев. На първо място – специфичното конструиране на Аз-а в тази поезия. На второ място – темата за Аз-а и обществото. И на трето място – разгръщането на темата за Аз-а и Другия или по-скоро за Аз-а и любовта. Още заглавието на тази рецензия подсказва, че тук ще става въпрос за един абсурдистки, нонсенсов маниер на писане, който обаче е такъв само на пръв поглед, а в действителност гради своите значения по един много дълбинен, интимен и индиректен начин.

Според мен, едно от най-показателните стихотворения за специфичното конструиране на Аз-а в тази поезия е следното:

  Има още

Вашият коментар

Filed under Рецензии

Иван Христов: Поезията е във възход

Иван Христов, София: Поетики 2015, фото: Ивет Лолова

Иван Христов, София: Поетики 2015, фото: Ивет Лолова

 

  1. Представете се.

Казвам се Иван Христов – поет, литературовед и музикант. Автор съм на стихосбирките „Сбогом, деветнайсти век”, „Бдин” (през 2015 г. „Бдин” излезе на турски език под заглавие „Бдин, Сметището”), „Американски поеми” и на изследването „Кръгът „Стрелец” и идеята за родното”. Автор съм и на музикалния албум „Опит за запомняне”. Участвал съм в множество международни литературни и музикални фестивали и уоркшопове. Мои стихотворения са превеждани и публикувани на над десет езика. От 2010 г. съм член на организационния комитет на международния фестивал София: Поетики. Работя като Главен асистент в Института за литература към Българската академия на науките.

  1. Какво се случи на уъркшопа в Турция преди няколко месеца? С какво беше полезен? Имаше ли нещо, което ви изненада?

Има още

има 1 коментар

Filed under Интервюта

АНКЕТА НА МАЯ КИСЬОВА С ИВАН ХРИСТОВ

ivanbr

Иван Христов; фото: Марица Колчева

АНКЕТАТА Е НАПРАВЕНА ЗА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД „СЦЕНИЧНИ РЕАЛИЗАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ В ГРАНИЧНИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НА XX И XXI ВЕК – МЕЖДУ „СЛАМ” И ПРОФЕСИОНАЛНИЯ ТЕАТЪР” (НБУ 2014)

Сам ли изпълнявате поезията си в публичното пространство или се доверявате на актьори?

Поезията си изпълнявам сам и в съпровод на група. Смятам, че дори и да го прави лошо най-автентичният изпълнител на поезия е самият поет. В случая за мен е важна автентичността, не толкова качеството. Мисля, че докато съм жив ще е добре да изпълнявам поезията си сам. Поезията си изпълнявам често и в съпровод на музика. Винаги ме е интересувала връзката между поезия и музика. В съвременните условия на комерсиализация и на една вторична неграмотност на възприемателя на практика “изпятата поезия” е единствената публична поезия. Започнах да използвам музиката като средство да направя своята поезия по-популярна. В крайна сметка в древността поезията и музиката не са били разделени. Обичам да представям себе си като един съвременен рапсод. От една страна музиката ми помогна чрез различни видове пърформанси да разширя въздействието на моята поезия. От друга, тя ме направи по-чувствителен към звука в стиховете. Държа много на звученето на моите поеми. Звукът е основна градивна единица в тях.

Има още

Вашият коментар

Filed under Интервюта