Езикът на гравитацията – четене на НАП

„Годишни времена“ – забравянето на забравата

Заглавие: „Годишни времена“

Издателство Ерго, София

Автор: Юлияна Величковска

Превод от македонски: Поли Муканова

Година: 2017

ISBN: 9789548689991

Език: България

Страници: 140

Първо, разбира се, ще започна със заглавието – „Годишни времена”. То идва да ни подскаже, че тук ще става въпрос за една кръгова композиция. Но това не е само кръговата композиция на смяната на сезоните – пролет, лято, есен, зима, това е кръговата композиция на едно митологично време – раждане, детство, любов и смърт. Две времена се настигат и разминават в писането на Юлияна Величковска. Първото – това е хоризонталното време, ежедневното време, реалното дори. Тук се разказва за едно пътуване с автобус, който спира на различни спирки. Докато героинята пътува, тя пише своя дневник – писане по хоризонтала. Автобусът върви, героинята разказва своята история, в автобуса се качват и слизат хора, тя разказва и тяхната история и накрая парадоксално пропуска собствената си спирка.

Второто време, това е митологичното време, което също е и кръгово – времето за важните неща като любов, приятелство, семейство, родина, смисъл и т. н. Повествованието тръгва от ежедневието, за да стигне до сакралните неща. Не случайно фигурата на обикновения градски светофар е представена като Огледало на живота или Дърво на живота.

Български поет с книга на румънски език

фото: binar.bg

Едно интервю на Силвия Чолева с Иван Христов за предаването Арт ефир на програма „Христо Ботев“, БНР, 2016 г.

http://bnr.bg/post/100676411/balgarski-poet-s-kniga-na-rumanski-ezik

 

 

 

Иван Христов за hyperliteratura.ro: Съвременният артист живее в една дифузна среда, от която като пъзел се опитва да съгради своя свят, който иска да сподели с другите.

Иван Христов, фото: Ана Тома, Букурещ 2016

В твоята поезия има постоянни препратки към традицията (постмодерна, според твоите думи), и постоянен спор между теб и близкото минало. Тези два свята конфликтуват ли по някакъв начин?

Аз лично повече вярвам на миналото отколкото на бъдещето. Както казва френският философ Мишел Фуко – „в нашето общество и в онова, което сме, съществува дълбоко историческо измерение и вътре в подобно историческо пространство дискурсивните събития, произвели се от векове или години насам, са твърде важни. Ние сме неотделно свързани с дискурсивните събития. В някакъв смисъл не сме нищо друго освен онова, което е било казано — от векове, месеци, седмици насам”. Моето връщане към традицията е опит да се разбере настоящето. Това не е безболезнен процес, защото много често, особено тук на Балканите разминаването между традиция и настояще е много силно. Това прави нашата история трагична.

Твоите препратки към някои поети от 1920-те и 1960-те са очевидни. Тези два периода ключови ли са за твоята персонална литературна и културна история?

Неслучайно заглавието на моята първа стихосбирка е „Сбогом, деветнайсти век”. Писах тази стихосбирка в края на 20-ти век, но я озглавих – „Сбогом, деветнайсти век”. Идеята тогава беше да се погледне на 20-ти век като на едно празно място, като на една дупка, една липса в историята на страните от Източна Европа. 20-ти век трябваше да бъде повторен, да бъде изживян отново, като този път се внимава много да не бъдат допуснати грешките, които спряха хода на историята, които го превърнаха в най-човекоубийствия век. Трябваше да се намерят онези периоди от историята, които да произведат една нова идентичност, периоди на подем на универсалните човешки ценности и политическа либерализация, а в крайна сметка и на висока литература, и за мен това бяха 20-те и 60-те години, а така също и 90-те. Биографиите на американските поети Т. С. Елиът и Алън Гинзбърг по един естествен начин се сплетоха в последната ми книга „Американски поеми”. Да, мисля че тези десетилетия са своеобразни checkpoints в моята лична литературна и културна история, но и не само моята.

 Разкажи ми, моля те, малко за твоята дисертация, за кръга „Стрелец”, за Лилиев, Гълъбов,  Далчев и т. н.?

Да подрежем прецъфтелите цветове на розите

Галина Николова

„Азбука на завръщането”

София: Поетики, 2013 г.

92 стр., цена 7 лв.,

ISBN 978-954-9777-06-02

 

„Формата на изпитанието е свободно избираема.“

Херман Хесе, Пътуване към Изтока

Между Тервел и Ню Йорк. Това са двата топоса, между които можем да обхванем пространството в „Азбука на завръщането”. На пръв поглед последната книга на Галина Николова ни разказва за едно пътуване от Тервел през София до Ню Йорк и обратно, но това е формата на свободно избираемото изпитание за лирическата героиня. Трябва да се премине през пространството с всички произтичащи от това последствия. Нашето съвременно консуматорско общество ни учи, че когато посетим една историческа забележителност посещаваме и нейната култура – Айфеловата кула като сувенир с термометър, Акрополът като пепелник за гости. Това е задачата на туристическите агенции. Но каква е задачата на литературните агенции?

Книгата на Галина Николова ни дава отговор на въпроса „Защо Америка” се оказва отново днес толкова изкусителна тема за писателски упражнения. Ами много просто – заради контраста, а литературата обича контрасти. Контрастът е онова увеличително стъкло, онзи обектив, който ще ни даде сравнението, който ще ни даде негатива, за да видим по-ясно себе си. Америка е Новият  свят – България – старият. Америка е мястото, където в своята забързаност времето спира – България е мястото, където в своята забавеност времето също спира и някъде там в далечината първата и последната точки се пресичат. Но може ли пространството от Тервел до Ню Йорк да се измине безболезнено?

Christo + Love

Георги Тенев

 „Кристо и свободната любов”

Triumviratus Art Grup, 2005 г.

128 стр.; цена не е указана

ISBN 954-9475-01-8

Книгата на Георги Тенев започва там където свършват проектите на Кристо. Всъщност, може би е по-правилно да го изписваме като Christo. Нещо като марка автомобили или име на фирма за производство на чадъри. Когато се опитваме да прочетем Christo, в съзнанието ни веднага изплува атмосферата на 20 век. Самата идеология и самият живот на Christo са пропити с всички завеси, бягства, петролни варели, любов, атомни бомби, изгубени родини, тайни вагони, търговски концерни на 20 век. Но Тенев се опитва да направи нещо, което Christo никога не е правил. Да опакова нещо, което вече не съществува.

Той умело вплита дневниковото разказване, интимността на човека в повествуването за събития без разстояния, без национална принадлежност. Възможно ли е опаковката да скрие онази празнина, която зее във вътрешността на човека? Човешкият живот е фина материя.

Това е една книга, която се въздига от пепелта на човешките намерения, един проект, който представя двете кули на Световния търговски център вече опаковани и от тях самолетите просто отскачат. Нещо като добре известният похват – връщане на лентата, самолетите се прибират у дома. Така двете кули биват уподобени на гълъбови крила, които изникват от метрополитена. Сякаш 20 век свършва с атентата на 11 септември. Това е атентат срещу стария век. В развалините рухват спомени за близки приятели, изчезват добре познати места, изгарят скъпи любови, умират невинни хора с лекотата, с която се изтрива маркирана папка. 21 век започна с терористична война. И огромният страх, по-голям от всеки друг път – Какво ни чака?

Иван Христов

Иван Христов – интервю – онлайн визитки

Иван Христов, фото: Клаудиу Комартин

http://vizitka.e-bookbg.com

(дата на добавяне: 2008-10-28 09:17:56)

Имало ли е моменти и кога, в които сте съжалявали, че сте избрали творческия път?

Мисля, че дълбоко в себе си вярвам в творческия път. Съжалението е на повърхностно ниво.

Защо България няма Нобелов лауреат за литература?

Защото българската литература не е Нобелова литература.

Ако можехте да избирате, в кой век бихте желали да живеете и защо?

Може би ХІХ в., защото нещата там изглеждат по-автентични.

От какво се вдъхновявате?

Понякога от хубави неща, понякога от гадни.

Има ли нещо, и ако да, кое е то, което ще ви откаже от творчеството?

Сменям различни видове творчество, за да бъда винаги себе си.

Има ли предимства и какви са те, електронната книга пред хартиената?

Предимсвото е в скоростта. Недостатъкът в трайността.

Опишете творчеството си и себе си само с прилагателни.

Имам нужда от повече неща.

Опишете творчеството си и себе си само с глаголи.

Виж горната точка 🙂

За вас полет означава…

Нещо относително.

Ако имахте възможността да изтриете някой или нещо, какво щеше да е то?

Предпочитам да редактирам вместо да изтривам.

Кой заслужава “Златната малинка” за литература?

Онзи, който получи Нобеловата награда.

Кой е най-големият “грях” на издателите?

Аз не съм Св. Петър, но и те не са Ангели.

Иван Христов: Танц – Сън – Движение в зимния брой на Нопоезия – интервю на Христина Мирчева

 

онлайн списание „Диаскоп“ (http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=697)

136 страници, 48 автори, Танц, Сън и Движение – това е накратко втори брой на списанието за поезия „Нопоезия”. Но навярно селекцията е била безпощадна. Колко автори изпратиха свои текстове?

Мисля, че аз вече съм си изградил име на безпощаден селекционер. Не съм водил статистика за броя на авторите, но бяха много. Набирахме участници главно чрез facebook и Интернет и дори чрез платформата #ДАНСwithme. Когато видях целия файл на черновата на НО ми настръхнаха косите.

Имаше ли някакъв принцип в подбора? Кои участваха в журито и имаше ли спорове за това кой да остане и кой да отпадне? Имаше ли пълнеж?

Първоначално Петя Хайнрих, Ина Иванова и аз прочетохме всички текстове, след което пълнежът отпадна. Почти нямахме спорове за добрите текстове. Споровете дойдоха, когато трябваше да пресеем и добрите текстове. През това време аз съставих концепцията ТАНЦ-СЪН-ДВИЖЕНИЕ, която като един „диаскоп” ни помогна да погледнем на текстовете като на диапозитиви и да решим, кои от тях, въпреки че са добри, не са достатъчно уголемени. Това беше най-трудната част.

Рибен буквар 13 (21.12.2012): Средновековие, Апокалипсис, „4% Вселена“, ЦЕРН

Този петък, последният ден в календара на маите, разговаряме с д-р Регина Койчева за средновековната българска литература, за химнографията, за Климент Охридски и Константин Преславски. Във втората част скачаме от Средновековието в наши дни и ви запознаваме с двама души от екипа на филма „4% Вселена“ – продуцента Цвета Коева и сценариста Крум Тонев. При нелеката задача да разберат дали и кога ще свърши света, пътят им ги отвежда при едни други хора, поели мисията да открият Божествената частица – Хигс бозона. Повече за филма и за българското участие в ЦЕРН (Европейския съвет за ядрени изследвания) можете да научите, ако сте с нас този петък от 18 часа.

ПЕТЯ ХАЙНРИХ ЗА „АМЕРИКАНСКИ ПОЕМИ“

Ето това харесвам в поезията на Иван Христов и то не се отнася само за тази книга:
– тежи си на място – тежи, та тежи
– българска и родолюбива е, без да е патриотична – вазовски звучи понякога; някаква нова патриархалност
– винаги е премислена, извадено е най-доброто – Иван Христов не експериментира – намерил си е златния път и си го следва. Аз действително предпочитам експерименталната поезия, но Иван Христов е толкова добър в това, което прави, че нямам никакви възражения.
– Иван Христов знае, че е добър – този самоуверен жест прозира през текстовете му – това ми харесва
– точен е в каквото казва
– Книгата – книжното тяло – чудесно се е получило. Имайте тази книга, дайте 10 лева за нея – струва си при всички случаи!

http://www.goodreads.com/review/show/926926330?book_show_action=true&page=1