„Стъпки по перваза” (Честит рожден ден, скъпа Пепи!)

Пенка Ватова, фото: Иван Добромиров

Пенка Ватова, фото: Иван Добромиров

Отпечатък

 

Стъпките на кой ли бродник

в космоса и времената

е запечатало морето

върху каменното тяло

 

„Ще те наритам!” – каза ми веднъж Пенка Ватова. Нашата Пепи щеше да ме нарита така сякаш аз бях хвърлен камък, изпречил се на пътя й в нейния Камен бряг. Бях удивен от езика, с който един научен ръководител се обръща към своя докторант. Но не помня повода. Колко пъти ние, нейните приятели, сме се чувствали по подобен начин? Но не помним повода, защото някъде дълбоко в себе си винаги сме знаели, че тя е права, че е убедена в правотата си и че ще отстоява своята позиция, твърда като камък.

Бях взел онзи автобус – София – Каварна. После с някаква маршрутка до Камен бряг. Пихме пелин – нейното вино. Разхождахме се из Камен бряг – нейния Манхатън. Зад нас стоеше „Сбогом, деветнайсти век” и „Бдин”. Пред нас предстоеше „Опит за запомняне”, „Кръгът „Стрелец” и идеята за родното” и „Американски поеми”. Говорихме. Ръкомахахме като същински перипатетици, епилептици на нашите езици, елипси на липси. Някъде по тревясълата пътека срещнахме Евелина Келбечева, уморена от гмуркане и плаж. Разцъфтелите слънчогледи бяха единствената ни публика. Вятърът затваряше очите ни. Пълнеше устата ни с празнота и простор. Пътят пресичаше селцето така сякаш тръгва отникъде и води наникъде. Само цвят и море.

Има още

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Есета

Сенсът на нонсенса. Валери Валериев – „Факти”

 

VV_fakti

 

Валери Валериев

„Факти”

Фондация „Литературен вестник”

София, 2015 г., 68 стр.

ISBN 978-954-9602-40-1

 

В настоящата рецензия бих искал да обърна внимание на три аспекта на поезията на Валери Валериев. На първо място – специфичното конструиране на Аз-а в тази поезия. На второ място – темата за Аз-а и обществото. И на трето място – разгръщането на темата за Аз-а и Другия или по-скоро за Аз-а и любовта. Още заглавието на тази рецензия подсказва, че тук ще става въпрос за един абсурдистки, нонсенсов маниер на писане, който обаче е такъв само на пръв поглед, а в действителност гради своите значения по един много дълбинен, интимен и индиректен начин.

Според мен, едно от най-показателните стихотворения за специфичното конструиране на Аз-а в тази поезия е следното:

  Има още

Вашият коментар

Filed under Рецензии

Иван Христов: Поезията е във възход

Иван Христов, София: Поетики 2015, фото: Ивет Лолова

Иван Христов, София: Поетики 2015, фото: Ивет Лолова

 

  1. Представете се.

Казвам се Иван Христов – поет, литературовед и музикант. Автор съм на стихосбирките „Сбогом, деветнайсти век”, „Бдин” (през 2015 г. „Бдин” излезе на турски език под заглавие „Бдин, Сметището”), „Американски поеми” и на изследването „Кръгът „Стрелец” и идеята за родното”. Автор съм и на музикалния албум „Опит за запомняне”. Участвал съм в множество международни литературни и музикални фестивали и уоркшопове. Мои стихотворения са превеждани и публикувани на над десет езика. От 2010 г. съм член на организационния комитет на международния фестивал София: Поетики. Работя като Главен асистент в Института за литература към Българската академия на науките.

  1. Какво се случи на уъркшопа в Турция преди няколко месеца? С какво беше полезен? Имаше ли нещо, което ви изненада?

Има още

има 1 коментар

Filed under Интервюта

АНКЕТА НА МАЯ КИСЬОВА С ИВАН ХРИСТОВ

ivanbr

Иван Христов; фото: Марица Колчева

АНКЕТАТА Е НАПРАВЕНА ЗА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД „СЦЕНИЧНИ РЕАЛИЗАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ В ГРАНИЧНИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НА XX И XXI ВЕК – МЕЖДУ „СЛАМ” И ПРОФЕСИОНАЛНИЯ ТЕАТЪР” (НБУ 2014)

Сам ли изпълнявате поезията си в публичното пространство или се доверявате на актьори?

Поезията си изпълнявам сам и в съпровод на група. Смятам, че дори и да го прави лошо най-автентичният изпълнител на поезия е самият поет. В случая за мен е важна автентичността, не толкова качеството. Мисля, че докато съм жив ще е добре да изпълнявам поезията си сам. Поезията си изпълнявам често и в съпровод на музика. Винаги ме е интересувала връзката между поезия и музика. В съвременните условия на комерсиализация и на една вторична неграмотност на възприемателя на практика “изпятата поезия” е единствената публична поезия. Започнах да използвам музиката като средство да направя своята поезия по-популярна. В крайна сметка в древността поезията и музиката не са били разделени. Обичам да представям себе си като един съвременен рапсод. От една страна музиката ми помогна чрез различни видове пърформанси да разширя въздействието на моята поезия. От друга, тя ме направи по-чувствителен към звука в стиховете. Държа много на звученето на моите поеми. Звукът е основна градивна единица в тях.

Има още

Вашият коментар

Filed under Интервюта

On poetry

45268_459198182194_7924151_n

It is very difficult to talk about poetry in principle. Through so many centuries of human existence it has had thousands of incarnations. What I say here does not pretend to capture more than my personal view – and that within the framework of the present point in time. For me, poetry is the art of subjectivity, it is to the highest degree an art of the individual. If we wish to understand a person intimately, we must ask him what poetry he likes. This is why lovers share poetry. According to one Bulgarian poetess Kristin Dimitrova, no one is ashamed to be called a poet, but everyone is afraid of being seen writing poetry, since poetry is the mirror of human subjectivity.

In this sense, it is the essence, the spine, the emanation of every literature. Poetry is like the first-aid kit in the car that every literature has – if a crisis arises, if there’s an accident, it’s the first thing you reach towards for help. Sometimes this is quite risky for those who create it – the poets. In the past poetry was a means of communicating with God. There have been periods in human history during which poetry was the paramount genre. Today, poetry and poets have been shoved into the world’s dark corner. As the art of subjectivity, poetry teaches us individualism, yet contemporary humanity is not particularly fond of individualists. Nevertheless, humanity cannot exist without poetry. With its brevity, it forever reminds us of life’s fleetingness, which in some sense disturbs us, but at the same time keeps us vigilant. Poetry cannot enter the same market-driven relationships as prose – proof that it is much closer to human nature.

Poetry is a reservoir of humanness in today’s artificial world. This is why its functions are close to that of religion in the past; it begins where reason leaves off. It is possible to have professional writers, but it is not possible to have professional poets, since poetry is not a profession, it is an essence, a way of being. Reading poetry is an exchange of essences. Rhythmic speech was the first artistic phenomenon of human language and as such it preserves something unique about human culture. Poetry has helped convey human culture through time. Today, we humans remember poetry and poets only in times of crisis – but even that is enough. Poetry will save humanity.

 

Ivan Hristov

Translated from Bulgarian by Angela Rodel

                                                                      

 

Вашият коментар

Filed under EN

Поетът-критик Иван Христов специално за ЯмболПРЕС

165950_10152970453092195_1592811524_n

Иван Христов, фото: Владислав Христов

(публикувано на 18.01.2012 г. на http://www.yambolpress.bg)

–          Какво  кара един млад човек като Вас да изберете  нелекия път на учен в България?  

–           Интересът ми към литературата датира от ученическите ми години, а първите ми публикации са от времето, когато бях в гимназията. След втората година в университета, реших че ще се занимавам с литература. Обичам да чета и да пиша, освен поезия, критика и литературна история. В България има много писатели, но малко критици. Трудно е да се живее само с писане на критика. Българската академия на науките ми даде възможност да се занимавам професионално с изследване и писане на литературна критика.

–          Каква е темата на дисертацията Ви?

–          Дисертацията ми е за литературния кръг “Стрелец”, който първоначално се сформира в рамките на културния седмичник – вестник “Изток”. “Изток” излиза две години – от 15 октомври 1925 до 16 юли 1927 г. Една от основните идеи в програмата на в. “Изток” е за национално издигане до европейско ниво, но на органична родна основа. 1927 г. кръгът “Стрелец” започва да издава свой едноименен вестник, организиран от недеволни сътрудници на вестник “Изток” и на списанията “Златорог” и “Хиперион”. Важен фактор за появата на кръга е притегателната сила на все по-интензивното след войните движение “Родно изкуство”, което включва художниците Иван Милев, Владимир Димитров – Майстора, Иван Пенков, Дечко Узунов и др. Това движение се обявява за една неофолклорна тематика и декоративна стилистика, но оплодена от европейското изкуство. Седмичникът “Стрелец” излиза в 12 броя, от 6 април до 23 юни 1927 г. Членове на кръга “Стрелец” са Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Атанас Далчев, Кирил Кръстев, Светослав Минков, Фани Попова-Мутафова и др.

Има още

Вашият коментар

Filed under Интервюта, Наука

„Николай Лилиев, Емануил Попдимитров и Гео Милев – синхронии на модернизма“

Сирак Скитник,

Сирак Скитник
„Автопортрет“

Уважаеми колеги,

Институтът за литература организира литературоведска конференция на тема:

„Николай Лилиев, Емануил Попдимитров и Гео Милев – синхронии на модернизма“,

Окончателните дата и място на конференцията са:

01 декември 2015, вторник, 9.30 – 17 ч.,
НБКМ „Св. св. Кирил и Методий“, Заседателна зала.

Първоначалният повод за тази селекция е традицията на Института да отбелязва годишнините от рождението на изтъкнати български писатели. В проблематиката на конференцията обаче е напълно допустимо да влязат и по-широк кръг проблеми на българския литературен модернизъм.

Очакваме вашите заявки за участие до 23 ноември 2015.

Организатори: Елка Димитрова, Цветанка Атанасова, Иван Христов

Адреси за кореспонденция:
elkadimitrova4@gmail.com
tsvetankaat@mail.bg
christoff78@abv.bg

Вашият коментар

Filed under Наука, Събития