Започвам предаване за наука „Рибен буквар“ по радио „Бинар“

В пилотното предаване на „Рибен буквар” ще ви срещнем с Камелия Спасова, асистент в СУ „Св. Климент Охридски“ в катедра „Теория на литературата“. С нея с лекота ще разговаряме за ентимемите и реториката и за още много други неща. Ще излъчим кадри от „Европейска нощ на прилепите”, която се състоя на 25 септември в София. За прилепи в студиото ще разговаряме с единия от организаторите на събитието – Антония Хубанчева от Центъра за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей при БАН. А ако искате да научите за предстоящи интересни събития в областта на науката – останете с нас до края на предаването, за да бъдете информирани. В петък от 18 часа.

РИБЕН БУКВАР №1

 

Иван Христов и група Гологан в проекта Отворена литература

Отворена литература

http://openlit.wordpress.com/

АНКЕТНА КАРТА

Попълнена от:

Иван Христов

1.     Име на литературния проект: ГОЛОГАН

Сайт на проекта:

http://www.myspace.com/gologanmusic

2.     Идея:

• автор на идеята: Петър Чухов, Иван Христов
• концепция:

Гологан е българска група за етно-рок поезия. Първоначално поетите Петър Чухов (електрическа китара) и Иван Христов (кавал, вокали)  се събират, като решават да експериментират в стила артрок. Идеята им е той да бъде смесен с етно елементи. По-късно към тях се присъединяват Анджела Родел (вокали, тамбура) Емануил А. Видински (перкусии). През 2006 г. в групата се включват Иван Вълев (бас китара) и Гриша Маникатов (барабани).

Целта на експеримента Гологан  е да се прекрачи границата на поезията като се навлезе в територията на музиката. Текстовете, които музикантите интерпретират са както авторски, така и фолклорни. Някои от тях са на основата на градския фолклор. Част от текстовете на композициите са на английски език. Така групата се стреми да покаже, че не желае да се затваря само в границите на родната традиция. Един от стремежите на участниците в група Гологан е да възвърнат синкретичните форми на поднасяне на текста, които съществуват още в древността.

СОФИЯ: ПОЕТИКИ = КУПОН ; – )

СОФИЯ: ПОЕТИКИ е регулярен, свободен, съвременен фестивал на изкуствата, провеждан на открито. ПОЕТИКИТЕ съчетават съвременна поезия, проза, музика, визуални и сценични изкуства, като в тях участват актуални български творци – от утвърдени през годините имена до млади, сега пробиващи автори.

Основен акцент на СОФИЯ: ПОЕТИКИ е поезията като изкуство, което осъществява връзки с всички останали изкуства. Със своето предходно, трето издание ПОЕТИКИТЕ не само се наложиха като единственият фестивал за съвременна поезия у нас, но и като първият международен поетичен фестивал, провеждащ се в България.

В предишните издания на фестивала са участвали литератори и музиканти като Георги Господинов, Елин Рахнев, Владимир Левчев, Миглена Николчина, Едвин Сугарев, Теодора Димова, Палми Ранчев, Ида Даниел, Васил Георгиев, Елена Алексиева, Богдан Русев, Радослав Парушев, Кристин Димитрова, Марин Бодаков, Стефан Иванов, Виргиния Захариева, Тома Марков, Силвия Чолева, ЯRсен Василев, „Остава”, „Ambient Anarchist”, „Анимационерите”, „Nasekomix”, „Уикеда”, Ясен Петров, KiNK, „Блуба Лу”, както и известни чуждестранни творци.

ЛВ НА 20

Kойто пожелае, може да подкрепи издаването на ЛВ като направи дарение или закупи символичен талон на стойност 5, 10, 20, 50 или 100 лв.

Банкова сметка: BG56BPBI79401049389602

 

Адрес: София 1606, ул. „Св. Иван Рилски“ N 1

Юробанк И Еф Джи България

BIC – BPBIBGSF

http://litvestnik.wordpress.com

РУМЪНСКОТО СПИСАНИЕ POESIS INTERNATIONAL В СОФИЯ!

 

[де]КОНСТРУИРАНЕ на КАНОНА

Дискусионен клуб „Литературен вестник” Ви кани да участвате в разговор за стратегиите по конструиране на българския канон в началото на XXI век. Конкретният повод са двата проекта на:

• Милена Кирова – Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война, София, Алтера, 2009.
  
• Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова – Критическото наследство на българския модернизъм. Том І, II, III, Институт за литература – БАН, Издателски център „Боян Пенев“, София, 2009.

В разговора ще се включат:

Албена Хранова, Амелия Личева, Ани Бурова, Биляна Курташева, Божана Филипова, Бойко Пенчев, Дарин Тенев, Димитър Камуров, Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Иван Христов, Илвие Конедарева, Йордан Ефтимов, Калин Михайлов, Камелия Спасова, Катя Станева, Кристина Йорданова, Марин Бодаков, Мария Калинова, Миглена Николчина, Милена Кирова, Митко Новков, Михаил Неделчев, Надежда Александрова, Надежда Стоянова, Николай Аретов, Пенка Ватова, Пламен Антов, Тодор Христов, Яни Милчаков, Яница Радева

и всички, които се интересуват от актуалните парадигми на българския канон.

Място: СУ „Св. Климент Охридски”, аудиторя160 Б, IV етаж, Централно крило.

Време:   10.06.2010                18.00 часа.

ХАИТИ НЕ Е ФИЛМ: УЧАСТВАЙ И ТИ

На 3 февруари 2010 г., сряда, Домът на киното ще отвори широко вратите си от 20.30 часа за благотворителна вечер в помощ на пострадалите при бедствието в Хаити.

В събитието, подкрепено и от Български червен кръст, ще се включат поетите: Георги Господинов, Силвия Чолева, Марин Бодаков, Миглена Николчина, Борис Роканов, Мирела Иванова, Петър Чухов, Кристин Димитрова, Стефан Иванов, Надежда Радулова, Палми Ранчев, Марица Колчева, Димитър Кенаров, Поли Муканова, ВБВ, Камелия Спасова, Иван Ланджев, Ясен Атанасов, Диана Коленцова, Александър Мануилов, Станислава Станоева, Георги Савчев, Мина Стоянова, Станимир Панайотов, Мария Калинова, Иван Христов и Ясен Василев.

В инициативата ще участват и променящите кръвообращението музиканти от Nasekomix, „Гологан”, Деси от Phuture Shok, Ambient Anarchist и Popara.

Свой щанд с книги на български автори ще представи издателство „Алтера”. Всички приходи от продажбите ще бъдат използвани за настоящата благотворителна кауза.

В София е зима, в Хаити е лято, но неочакваното няма сезон. Любовта и съпреживяването също нямат сезони и география, но имат анатомия, клапи, камери и тонове.

Хаити е една от най-бедните страни в света и след опустошителните земетресения с магнитуди от 7 и 6.1 по Рихтер, в нея нарастват единствено откриваните нови жертви и тежко ранени, страхът, гладът, изолацията и изтощението. Ние можем да помогнем да не нараства отчаянието, да помогнем като не бъдем статисти.

Всеки може да се участва в Хаити не е филм с минимален дарителски вход от 5 лв., а след 22:00 часа и на Отворен микрофон със свое артистично изпълнение.

Влезте в сърцата си!

Всички приходи от събитието ще бъдат преведени на специално откритата от БЧК банкова сметка в подкрепа на спешния апел на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец за помощ на пострадалите в Хаити. Те ще бъдат използвани за осигуряване на подслон, медицински грижи, храна, вода и други най-неотложни нужди от първа необходимост. На събитието ще присъстват представители на БЧК. Сметката е отворена за дарения и извън рамките на организираната благотворителна вечер.

УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД

IBAN: BG 64 UNCR 7630 1078 6609 13

BIC: UNCRBGSF

БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ

Литмоб „Градски четения“ 3: Различни езици

Трета част от серията литературни флашмобове „Градски четения“. 25 октомври 2009 г., пред Националния дворец на културата в София. 17.00 ч.  

КРИТИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ

„Критическото наследство на българския модернизъм“ е четиритомно издание, осъществено в рамките на едноименния проект на Института за литература, подпомогнат от Фонд „Научни изследвания“ към МОМН. Първите три тома събират манифестните текстове и програмните статии, свързани с философската и естетическата парадигма на модерното изкуство (през погледа на българския творец), както и критическите текстове на най-изявените български модернисти. Опит за анализ на връзките, взаимоотношенията и конфликтите в критическата рецепция на отделните модернистични направления ще бъде направен в четвъртия том, съдържащ съвременни теоретични и литературно-исторически текстове. Изданието е тематично структурирано, като във всеки отделен раздел материалите са подредени хронологично – за да може да се проследи развитието на всеки един от аспектите на модерното изкуство, както и да се акцентира върху приемствеността и конфликтните зони, белязали мисленето на отделните модернистични генерации. Потърсена е максималната възможна близост с оригиналите.

Критическото наследство на българския модернизъм. Том І
Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова – съставители и редактори

Институт за литература – БАН

Издателски център „Боян Пенев“, 478 с.

София, 2009

ISBN 978-954-8712-51-4

ГРАДСКИ ЧЕТЕНИЯ – литературен флашмоб

флашмоб – поредица от внезапни, кратки литературни четения, на които всеки чете на глас пред случайни минувачи (по площади, в метрото, из улици, в сгради).