„Естрада“ – най-новата стихосбирка на Стоил Рошкев

ИК „Жанет 45″ ви кани на премиера на

„Естрада„

най-новата стихосбирка на Стоил Рошкев

Представя Петър Чухов

4 февруари 2010 (четвъртък), 18:30 ч.,
Софийска градска художествена галерия
ул. „Ген. Гурко“ № 1
ВХОД СВОБОДЕН

ХАИТИ НЕ Е ФИЛМ: УЧАСТВАЙ И ТИ

На 3 февруари 2010 г., сряда, Домът на киното ще отвори широко вратите си от 20.30 часа за благотворителна вечер в помощ на пострадалите при бедствието в Хаити.

В събитието, подкрепено и от Български червен кръст, ще се включат поетите: Георги Господинов, Силвия Чолева, Марин Бодаков, Миглена Николчина, Борис Роканов, Мирела Иванова, Петър Чухов, Кристин Димитрова, Стефан Иванов, Надежда Радулова, Палми Ранчев, Марица Колчева, Димитър Кенаров, Поли Муканова, ВБВ, Камелия Спасова, Иван Ланджев, Ясен Атанасов, Диана Коленцова, Александър Мануилов, Станислава Станоева, Георги Савчев, Мина Стоянова, Станимир Панайотов, Мария Калинова, Иван Христов и Ясен Василев.

В инициативата ще участват и променящите кръвообращението музиканти от Nasekomix, „Гологан”, Деси от Phuture Shok, Ambient Anarchist и Popara.

Свой щанд с книги на български автори ще представи издателство „Алтера”. Всички приходи от продажбите ще бъдат използвани за настоящата благотворителна кауза.

В София е зима, в Хаити е лято, но неочакваното няма сезон. Любовта и съпреживяването също нямат сезони и география, но имат анатомия, клапи, камери и тонове.

Хаити е една от най-бедните страни в света и след опустошителните земетресения с магнитуди от 7 и 6.1 по Рихтер, в нея нарастват единствено откриваните нови жертви и тежко ранени, страхът, гладът, изолацията и изтощението. Ние можем да помогнем да не нараства отчаянието, да помогнем като не бъдем статисти.

Всеки може да се участва в Хаити не е филм с минимален дарителски вход от 5 лв., а след 22:00 часа и на Отворен микрофон със свое артистично изпълнение.

Влезте в сърцата си!

Всички приходи от събитието ще бъдат преведени на специално откритата от БЧК банкова сметка в подкрепа на спешния апел на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец за помощ на пострадалите в Хаити. Те ще бъдат използвани за осигуряване на подслон, медицински грижи, храна, вода и други най-неотложни нужди от първа необходимост. На събитието ще присъстват представители на БЧК. Сметката е отворена за дарения и извън рамките на организираната благотворителна вечер.

УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД

IBAN: BG 64 UNCR 7630 1078 6609 13

BIC: UNCRBGSF

БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ

Иван Христов в eLit сайт за литература

http://e-literatur.blogspot.com/

„Бдин“ на хърватски език в превод на Ксения Маркович

http://liternet.bg/publish14/i_hristov/bdin/bdin_hr.htm

ВЕЧЕР НА ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

Издателство „Колибри“ и издателство СИЕЛА ви канят на вечер

 с книгите

„ВОЙ“ от Алън Гинзбърг, 

двуезично издание, превод Владимир Левчев 

и 

„Любов и смърт“ от Владимир Левчев

със специалното участие на Румен Спасов – китара.

Пловдив, 5 януари, вторник, от 19.00 ч. в Петното на Роршах.

                           София, 7 януари, четвъртък, от 19.00 ч. в столичния клуб „Библиотеката„ 

в Народната Библиотека.

(В рамките на клуба Spirt & Spirit.)

 

Иван Христов в Word Express 2

http://www.litclub.com/library/kritika/ivan/word_express.html

Иван Христов в Word Express 1

ГРАДИНАТА НА РИЛА

Гръцката певица Марта Мавроиди написа песен по мотиви от Бдин.

Песента е включена в албума „Градината на Рила“, който може да бъде намерен тук:

http://www.musicpost.gr/mt/

Литмоб „Градски четения“ 3: Различни езици

Трета част от серията литературни флашмобове „Градски четения“. 25 октомври 2009 г., пред Националния дворец на културата в София. 17.00 ч.  

КРИТИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ

„Критическото наследство на българския модернизъм“ е четиритомно издание, осъществено в рамките на едноименния проект на Института за литература, подпомогнат от Фонд „Научни изследвания“ към МОМН. Първите три тома събират манифестните текстове и програмните статии, свързани с философската и естетическата парадигма на модерното изкуство (през погледа на българския творец), както и критическите текстове на най-изявените български модернисти. Опит за анализ на връзките, взаимоотношенията и конфликтите в критическата рецепция на отделните модернистични направления ще бъде направен в четвъртия том, съдържащ съвременни теоретични и литературно-исторически текстове. Изданието е тематично структурирано, като във всеки отделен раздел материалите са подредени хронологично – за да може да се проследи развитието на всеки един от аспектите на модерното изкуство, както и да се акцентира върху приемствеността и конфликтните зони, белязали мисленето на отделните модернистични генерации. Потърсена е максималната възможна близост с оригиналите.

Критическото наследство на българския модернизъм. Том І
Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова – съставители и редактори

Институт за литература – БАН

Издателски център „Боян Пенев“, 478 с.

София, 2009

ISBN 978-954-8712-51-4

СЪДЪРЖАНИЕ

Критическата парадигма на българския модернизъм / 7

1.

БИТКАТА НА МОДЕРНОТО: ИЗКУСТВОТО И РЕАЛНОСТТА

Пенчо Славейков. Душата на художника („Мисъл“, 1899) / 13

Д-р Кръстю Кръстев. Живот за нравствен идеал („Мисъл“, 1902) / 19

Д-р Кръстю Кръстев. За тенденцията и тенденциозната литература („Мисъл“, 1903) / 29

Пенчо Славейков. Блянове на модерен поет („Мисъл“, 1903) / 63

Пенчо Славейков. Предговор [към "Стихотворения" от П. К. Яворов] (1904) / 74

Пенчо Славейков. Българската поезия („Мисъл“, 1906) / 78

Д-р Кръстьо Кръстев. Вместо предговор („Млади и стари“, 1907) / 112

Иван Ст. Андрейчин. Из нов път (Литературен манифест) („Из нов път“, 1907) / 122

Иван Ст. Андрейчин. Декадентство и символизъм („Из нов път“, 1907) / 132

Иван Радославов. По повод Тургенева („Наш живот“, 1912) / 147

Гео Милев. Модерната поезия (бележки и идеи) („Звено“, 1914) / 153

Гео Милев. Против реализма („Слънце“, 1919) / 165

Сирак Скитник. Старо и ново изкуство („Везни“, 1920) / 171

Гео Милев. Небето („Везни“, 1920) / 173

Людмил Стоянов. Две основни течения в българската литература („Везни“, 1920) / 176

Чавдар Мутафов. Зеленият кон („Везни“, 1920) / 185

Гео Милев. Към абонатите („Везни“, 1921) / 187

Гео Милев. Възвание към българския писател („Везни“, 1921) / 188

Сирак Скитник. Художникът и видимостта („Златорог“ 1922) / 191

Иван Радославов. Предговор [към антологията "Млада България"] (1922) / 199

Кирил Кръстев. Неблагодарност. Манифест („Лебед“, 1922) / 201

Кирил Кръстев. Витрините („Creschendo“, 1922) / 203

Иван Грозев. Новото изкуство („Хиперион“, 1922) / 205

Людмил Стоянов. Пътеводна звезда. За нео-романтизма („Хиперион“, 1923) / 223

Гео Милев. Българският писател („Възход“, 1923) / 226

Макс Мецгер. Изкуство – индивидуалност – индивидуализъм („Пламък“, 1924) / 229

Жорж Папазов. Стремежите на новото изкуство („Златорог“, 1924) / 234

Иван Радославов. Българският символизъм (Основи – същност – изгледи)

(„Хиперион“, 1925) / 238

Атанас Далчев. Поезия и действителност („Изток“, 1927) / 260

Иван Радославов. Творчество и живот („Хиперион“, 1928) / 263

Александър Обретенов. Изкуство и действителност („Хиперион“, 1931) / 271

Сирак Скитник. Изкуство и улицата („Златорог“, 1937) / 277

2.

ФИЛОСОФСКИТЕ ОСНОВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ

Пенчо Славейков. Фридрих Нитче. Литературна бележка („Мисъл“, 1903) / 283

Димо Кьорчев. Един популяризатор на Ницше („Наш живот“, 1906) / 285

Димо Кьорчев. Тъгите ни („Южни цветове“, 1907) / 304

Пенчо Славейков. Заратустра („Златорог“, 1920) / 336

Д-р Спиридон Казанджиев. Българските преводи на „Тъй рече Заратустра“ („Златорог“, 1920) / 358

Емануил Попдимитров. Бергсон. Философия на интуицията („Хиперион“, 1922) / 377

Д-р Янко Янев. Иреалността на изкуството („Хиперион“, 1924) / 390

Атанас Илиев. Изкуството („Стрелец“, 1927) / 398

Д-р Янко Янев. Безумието („Стрелец“, 1927) / 401

Любомир Русев. Художествена литература и психоанализа („Листопад“, 1933) / 403

БЕЛЕЖКИ / 425

ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ-РЕЧНИК / 457

Критическото наследство на българския модернизъм. Том ІI
Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова – съставители и редактори
Институт за литература – БАН
Издателски център „Боян Пенев“, 387 с.
София, 2009
ISBN 978-954-8712-52-1

СЪДЪРЖАНИЕ

1. ЕСТЕТИЧЕСКИ И СТИЛИСТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Иван Ст. Андрейчин. Анекдот и символ („Из нов път“, 1907) / 9
Димо Кьорчев. Литературната критика („Слънчоглед“, 1909) / 17
Иван Радославов. Градът („Наш живот“, 1912) / 24
Николай Райнов. Изкуство и стил („Везни“, 1919) / 33
Гео Милев. Фрагментът („Везни“, 1919) / 35
Чавдар Мутафов. Пейзажът и нашите художници („Златорог“, 1920) / 39
Николай Райнов. Източно и западно изкуство („Везни“, 1920) / 53
Николай Райнов. Симбол и стил („Везни“, 1920) / 67
Николай Райнов. Живописен и декоративен стил в разказа („Златорог“, 1921) / 78
Иван Карановски. Естетика на симбола („Парнас“, 1921) / 90
Чавдар Мутафов. Плакатът („Златорог“, 1921) / 101
Иван Радославов. Гений и школа („Хиперион“, 1922) / 109
Людмил Стоянов. Трагедията на живописта („Хиперион „, 1922) / 112
Иван Радославов. Стил и стилизация („Хиперион“, 1922) / 123
Сирак Скитник. Тайната на примитива („Златорог“, 1923) / 126
Иван Перфанов. Природата в новото изкуство („Златорог“, 1923) / 131
Гео Милев. Музиката и другите изкуства (Алм. „Везни“, 1923) / 134
Николай Райнов. Болката на днешното изкуство („Южно небе“, 1924) / 137
Гео Милев. Поезията на младите („Пламък“, 1924) / 139
Иван Радославов. Творчество и форма („Хиперион“, 1925) / 146
Янко Янев. Поезия на съзерцанието („Хроники“, 1926) / 149
Чавдар Мутафов. Двойственост в изкуството („Изток“, 1926) / 152
Чавдар Мутафов. Банално изкуство („Изток“, 1926) / 153
Кирил Кръстев. Разсъдъчна поезия („Изток“, 1926) / 156
Павел Спасов. Пулсът на времето („Хиперион“, 1927) / 158
Константин Гълъбов. Същина и задачи на литературната критика („Философски преглед“, 1929) / 161

2. РОДНО ИЗКУСТВО

Гео Милев. Родно изкуство („Везни“, 1920) / 175
Иван Радославов. Общочовешко или национално изкуство („Хиперион“, 1922) / 186
Ботьо Савов. Скитско и славянско в българската литература („Хиперион“, 1924) / 190
Моис Бенароя. Българската национална душа („Хиперион“, 1925) / 209
Константин Гълъбов. На Велика Сряда („Изток“, 1926) / 223
Константин Гълъбов. Към младежта („Изток“, 1926) / 224
Атанас Илиев. Зовът на родината („Изток“, 1926) / 226
Константин Гълъбов. Нашите културни задачи („Изток“, 1926) / 229
Атанас Илиев. Конфликтът между родното и чуждото („Изток“, 1926) / 232
Константин Гълъбов. Нашата култура и най-новата ни литература („Изток“, 1927) / 235
Чавдар Мутафов. Родна архитектура („Изток“, 1927) / 239
Иван Радославов. „Родно“ или „чуждо“ („Хиперион“, 1927) / 242
Симеон Андреев. Българският културен парадокс („Златорог“, 1930) / 246
Янко Янев. Философия на родината („Златорог“, 1934) / 252

3. МОДЕРНИЗМЪТ И БЪЛГАРСКАТА ДРАМА

Гео Милев. Театрално изкуство (Книгоизд. „Везни“, 1918) / 259
Ботьо Савов. Сцената („Везни“, 1919) / 278
Гео Милев. Народен Театър („Везни“, 1921) / 279
Исак Даниел. Българската драма („Хиперион“, 1923) / 286
Иван Перфанов. Макс Райнхард („Златорог“, 1923) / 301
Николай Райнов, Фантастичен театър („Пламък“, 1924) / 304
Людмил Стоянов. Театърът като самоцел („Хиперион“, 1924) / 313
Боян Дановски. Новата драма („Хиперион“, 1926) / 320
Людмил Стоянов. Театър и народ („Хиперион“, 1926) / 324
Моис Бенароя. „О-хо, ний си живеем“ („Хиперион“, 1928) / 327

БЕЛЕЖКИ / 337
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ-РЕЧНИК / 364

Критическото наследство на българския модернизъм. Том ІIІ
Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова – съставители и редактори
Институт за литература – БАН
Издателски център „Боян Пенев“, 502 с.
София, 2009
ISBN 978-954-8712-57-6

СЪДЪРЖАНИЕ

1. БЪЛГАРСКИЯТ ПРОЧИТ НА МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО

Иван Ст. Андрейчин. Морис Метерлинк и декадентството в литературата („Мисъл“, 1899) / 9
Николай Лилиев. За шестима великани („Звено“, 1914) / 15
Гео Милев. Кандински („Везни“, 1919) / 24
Гео Милев. Стефан Маларме („Везни“, 1919) / 26
Людмил Стоянов. Велики падения: Артюр Рембо, Оскар Уайлд, Пшибишевски („Везни“, 1920) / 29
Николай Райнов. Художествени школи („Златорог“, 1920) / 31
Константин Гълъбов. За експресионизма („Златорог, 1921) / 54
Спиридон Казанджиев. Дадаизмът в изкуството („Златорог“, 1922) / 58
Константин Гълъбов. Реализъм и експресионизъм в литературата („Златорог“, 1922) / 65
Боян Дановски. Футуризъм („Хиперион“, 1922) / 70
Гео Милев. Артюр Рембо („Везни“, 1922) / 73
Иван Грозев. Шарл Бодлер („Хиперион“, 1923) / 75
Иван Перфанов. Новото немско изкуство („Златорог“, 1924) / 88
Янко Янев. Художествена изложба в Карлсруе („Златорог“, 1924) / 95
Людмил Стоянов. Зенитизъм и зенитисти („Хиперион“, 1924) / 98
Николай Лилиев. Райнер Мария Рилке („Златорог“, 1924) / 101
Емануил Попдимитров. От натурализъм към символизъм („Листопад“, 1924) / 103
Чавдар Мутафов. Експресионизмът в Германия („Демократически преглед“, 1925) / 118
Иван Радославов. За литературните направления и школи изобщо – и у нас („Хроники“, 1927) / 121
Константин Гълъбов. Експресионизмът и чарът на луната („Стрелец“, 1927) / 125
Кирил Кръстев. Романски или славянски футуризъм? („Стрелец“, 1927) / 129
Николай Райнов. За футуризма („Литературни новини“, 1928) / 135
Николай Райнов. Дада („Златорог“, 1928) / 138
Николай Лилиев. Хуго фон Хофмастал („Златорог“, 1929) / 142
Александър Обретенов. Конструктивизъм („Хиперион“, 1930) / 150
Николай Райнов. От кубизма до конструктивизма („Златорог“, 1934) / 157

2. ПОЛЕМИКИТЕ ОКОЛО МОДЕРНИЗМА

Димо Кьорчев. Индивидуализъм в нашата литература („Общо дело“, 1904) / 169
Иван Радославов. Малко теория и малко спор („Родно изкуство“, 1914) / 185
Гео Милев. Сборник „Сняг“ („Везни“, 1921) / 190
Гео Милев. Боян Пенев и Пенчо Славейков („Везни“, 1921) / 195
Гео Милев. „Идеи и критика“ от Ив. Радославов. („Везни“, 1922) / 199
Иван Радославов. В отговор на няколко недомислия („Хиперион“, 1922) / 204
Стефан Младенов. Декаденти и семковщина („Листопад“, 1924) / 208
Николай Райнов. Декаденти и семковщина („Листопад“, 1924) / 237
Людмил Стоянов. Революционна поезия (статия първа) („Хиперион“, 1924) / 240
Людмил Стоянов. Революционна поезия (статия втора) („Хиперион“, 1925) / 246
Иван Радославов. Идеи и критика. Как те пишат история („Хиперион“, 1925) / 255
Атанас Далчев, Димитър Пантелеев. Мъртва поезия („Развигор“, 1925) / 259
Моис Бенароя. Отговор на една критика („Хиперион“, 1925) / 264
Иван Радославов. Една „Антология на българската поезия“ („Хиперион“, 1925) / 270
Атанас Далчев. Нашата критика („Стрелец“, 1927) / 274
Владимир Василев. Хулиганството в литературата ни („Златорог“, 1927) / 278
Иван Радославов. По-добре късно – отколкото никога („Хиперион“, 1927) / 321
Атанас Далчев. На един литературен критик („Пряпорец“, 1928) / 327
Иван Радославов. Тъй рече… Николай Райнов („Хиперион“, 1930) / 337

3. РАВНОСМЕТКИТЕ ЗА МОДЕРНИСТИЧНИЯ ПРОЕКТ

Кирил Кръстев. Началото на Последното („Creschendo“, 1922) / 345
Кирил Кръстев. Манифест на дружеството за борба против поетите (1926) / 355
Кирил Кръстев. Кръстопът („Изток“, 1926) / 359
Иван Радославов. Идеи и критика. Делото на българския символизъм („Хиперион“, 1928) / 361
Павел Спасов. Перспективи („Хиперион“, 1930) / 365
Иван Радославов. Настояще и перспективи („Хиперион“, 1930) / 372
Иван Радославов. “Хиперион“ и българската литература („Хиперион“, 1931) / 376
Сирак Скитник. Утрешното изкуство („Златорог“, 1931) / 387
Атанас Далчев. Размишления върху българската лирика след войната („Философски преглед“, 1933) / 393
Георги Константинов. След Лилиева („Златорог“, 1933) / 399
Владимир Василев. Поети на смирението (Отражение на войната върху поетическия мироглед. Емануил Попдимитров, Трифон Кунев. Пречупване на символизма) („Златорог“, 1936) / 406
Атанас Илиев. Импресионизъм и експресионизъм. Ликвидационни бележки („Златорог“, 1938) / 431

БЕЛЕЖКИ / 435

ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ-РЕЧНИК / 465