„Черна книга на застрашените видове“

ЖАНЕТ 45 и Национална художествена академия представят
новата стихосбирка на
Владимир Левчев
„Черна книга на застрашените видове“,
илюстрирана с гравюри на Стоимен Стоилов.

 

20 декември 2011 (вторник) 19:00
Национална художествена академия – Скулптурно ателие

Със специалното участие на актьора Стоян Алексиев.

За книгата ще говори Иван Христов.

Владимир Левчев ще представи и книгата
„The Refugee“(„Невъзвръщенец“), издадена от Gival Press в САЩ тази година.

„Черна книга на застрашениете видове“ е тематична книга на поета Владимир Левчев.
Много от застрашените видове на Левчев са се появявали за първи път на английски в три негови стихосбирки, издадени в САЩ, последната от които ще бъде представена.

Няколко рецепти за един добър доклад

гл. ас. д-р Иван Христов

Инстиут за литература БАН

В пет последователни точки: 1. Случай и аудитория 2. Организация 3. Изследване 4. Маниер на водене на доклада 5. Външен вид, лекторът предлага няколко рецепти за това как да задържим вниманието на слушателите при представянето на научен резултат и дори да постигнем успех.

POWERPOINT ПРЕЗЕНТАЦИЯ:

Njakolko_recepti_za_edin_dobur_doklad

СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2011

Клаудиу Комартин (1983) е поет, литературен критик и преводач. Автор е на три стихосбирки „Кукловодът и друго безсъние” (2003, 2007), „Домашен кръг” (2005), за която получава наградата на Румънската академия за поезия и „Един сезон в Берцени” (2009, 2010). Германският писател Ян Конефке пише за него: „Той прави синтез на румънското съвременно общество, едновременно саркастичен и пълен с надежда”. Клаудиу Комартин е превеждал поезия и проза от френски, английски и италиански. Съавтор е на две пиеси и заедно с Раду Ванку е съставител на антологията „Най-добрите стихотворения на 2010 г. 50 румънски съвременни поети”. Негови стихотворения са публикувани в международни антологии и литературни издания и са превеждани на немски, френски, испански, полски, шведски, сръбски, словенски, български, иврит и корейски.

СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2011

Андра Ротару е родена на 5 януари 1980 г. в  Букурещ, Румъния. Бакалавър е по сациология на Университет за психология и образователни науки (2003), следвала е в Академия за изящни изкуства, но без да завърши. В момента живее в Букурещ и е активен журналист в отдел култура на AgentiadeCarte.ro, сътрудничи на още няколко вестници и списания. Дебютира със стихосбирката „В легло под бял чаршаф”, издателска къща Винеа (Букурещ). Стихосбирката е отличена с националната награда „Михай Еминеску”, наградата „Opera Prima” (2006), националната награда „Тудор Аргези” (2006), Наградата на писателите от Сибиу (2006), Наградата на Асоциацията на букурещките писатели (2006) и е номинирана за наградата за дебют на Съюза на румънските писатели. През 2008 стихосбирката е издадена в Испания. През 2010 г. излиза втората и стихосбирка „Южни земи” в издателство „Паралел 45” (Букурещ). Нейни стихотворения са включени в няколко чуждестранни и румънски антологии. През 2011 тя е писател резидент на ArtsLink в САЩ със собствен литературен проект.

Корен в небето 1

1.
Никога не съм мислил, че до Израел може да се стигне само за 2 часа и 10 минути. Струвало ми се е, че са необходими векове. И все пак, пътуването в пространството има съвсем различен характер от пътуването във времето. В хотела ме посрещна недоверчив смугъл мъж, който както по-късно разбрах, беше от Индия. Когато се качих в стаята си, погледнах през прозореца вечерен Тел Авив. Дочувах шума на Средиземно море. На сутринта, за моя голяма изненада всички се явиха на уреченото място в уречения час. Идеята беше петима поети да подготвим пърформанс, посветен на темата на международния поетически фестивал Шаар, в който бяхме поканени да участваме, а именно 10-те Божи заповеди. Постановчик на пърформанса беше израелският режисьор Шир Фрайбах. Всеки един от нас трябваше първо да избере по една своя поема, свързана с 10-те Божи заповеди. Анализирахме поемите и предлагахме различни варианти как те биха могли да бъдат представени пред публика.

Всички единодушно решихме да започнем с прожектиране на трейлър от холивудската продукция „Десетте божи заповеди”. Веднага след това се включи израелската поетеса Дана Любински с поемата „Beware” („Пази се”). Поемата завършваше със: 

Пази се

  Не и позволявай не и позволявай да бъде

  Прощавайки на Бог

  Търсейки нишката на небето

  да зашие собствената си Смърт.

В поемата имаше нещо като лайтмотив „Пази се”, който ние повтаряхме след Дана на четири различни езика. След последното „Пази се” аз започвах да свиря на моята дървена флейта (кавал). Мелодията тръгваше от ниския регистър и постепенно достигаше до пронизителни тонове. После, на екрана зад нас се появяваха изображения на гигантски капки и се чуваше шум от падане на вода. Светлините в залата изгасваха. Идваше моят ред. Предложих поемата „Бърни”:

Бърни

И ние говорихме

за разликата

между католицизма                                                  

и протестанството,

и той ми сподели

за тяхното желание

да имат жени

свещеници

и да приемат

гейове

в църквата.

После ме попита

как е при нас.                                                                                               

Аз му казах,

че нашето

християнство

е по-консервативно

и по-мистично,

и че ние

не говорим много

за нашите проблеми.

Той се зачуди.

Не посмях

да му кажа,

че за 45 години

нямахме Бог

и сега бяхме

щастливи

просто

да се молим.

Решихме, че в моя случай става въпрос за „рестриктивен поглед” върху нещата. Дебатирахме за това как много често гледната точка зависи от осветеността. За да имаме гледна точка е необходима осветеност. Ето защо изгасихме светлините. Ана Ристович (Сърбия) и Али Мауаси (палестински израелец) осветяваха с фенерчета само отделни точки от моето лице, докато аз четях поемата. После, имаше обяд. Забелязах, че кухнята в Израел е изключително разнообразна. Просто всеки, който е дошъл от някъде е донесъл нещо със себе си. Същото важи и за езиците. Първият си следобед в Тел Авив прекарах в репетиране на установения мизансцен. Следва нощна разходка из Яфа.

Венцислав Диков – живопис

09-25.11

 КАФЕ-ГАЛЕРИЯ „ГЕНЕРАЛЪТ РАЗДАВА ШОКОЛАД”

УЛ. АМИ БУЕ 17

Стихотворение, писано когато съм бил на две години

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВО

                                      Владимир Левчев

Декември е.

Какво ли този път ни носи

дядо Коледа?

 

Уви, глиганите привършиха,

другари!

Но да оставим свойте Винчестери

над камините

и да послушаме спокойно

на свинете вечерния хор

вън

във декемврийската виелица…

 

Свинете – тези розови предчувствия…

Свинете – тези тъжни ангели…

 

Според последни данни

те са между най-интелигентните бозайници.

Те са като хората – всеядни.

Те преглъщат всичко:

И чиниите с ухаеща помия,

и летящите чинии,

и студените остатъци от мозък,

и пържолите от бивши братя.

 

Всичко! –

шепне хорът на невинните животни –

Всичко дайте да изплюскаме!

Защото рано или късно

и нас

за Коледа ще ни заколят.

 

Свинете гледат философски на живота.

И ако устите им не бяха ангажирани

от музиката на месото,

те щяха да предупредят човеците

с такива думи:

Предчувстваме, че има

във вселената възмездие!

 

И вие,

дето днес ни плюскате,

вие също сте наречени

за нечие

декемврийско тържество!

 

1980 г.

Иван Христов и група Гологан в Спирт енд Спирит

СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2011

Валери Коултън (САЩ) е автор на Отворена книга (Apogee Press, 2011) Мечтател в мазе (Apogee Press), случайни снимки (Apogee Press) и Книгата на Лилия (San Francisco State University). Нейните стихове, преводи и колективни проекти са публикувани в Front Porch, kadar koli, New American Writing, alice blue, Parthenon West Review и e-poema, наред с други периодични и онлайн издания. Живее в Барселона с поета Едуард Смолфийлд.

СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2011

Едуард Смолфийлд (САЩ) е автор на Удоволствията на К, Сто известни гледки от Едо (книга в сътрудничество с Дъг Макферсън), намерете (стихосбирка в съавторство с Мириам Пирон) и равноденствие. Негови стихотворения са публикувани в Barcelona INK, bird dog, e-poema.eu, New American Writing, Five Fingers Review, Páginas Rojas, Parthenon West Review, 26 и много други списания. Живее в Барселона със съпругата си, поетесата Валери Коултън.