Tag Archives: съвременна българска поезия

Покана – „Любовен речник“ – премиера

Уважаеми по-читатели и приятели,

Столична библиотека, издателство VERSUS и моя милост
имаме удоволствието да Ви поканим на:

                                ПРЕМИЕРА НА КНИГАТА „ЛЮБОВЕН РЕЧНИК”

Премиерата ще се състои днес – 12 февруари от 18.30 часа в Литературния клуб към Столична библиотека, пл. Славейков № 4

 

Книгата ще представят:

проф. Светлана Стойчева – литературовед, преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”

доц. Елка Димитрова – литературовед, Институт за литература към БАН

Със специалното участие на Петър Чухов (китара)

и Александър Байтошев (илюстратор на книгата)

Модератор – Мария Калинова (издателство VERSUS)

 

Вход – свободен

Заповядайте!

 

За книгата:

 

„Не може да не признаем интересното хрумване. В крайна сметка стихосбирката представя първично един любопитен честотен речник на названията на любовния обект, извлечен от любовната лирика. Преди оттам нататък да се захване със своите поетизации, Иван Христов извършва още едно предварително изследване, отнасящо се до речниковото им значение с акцент на  речниковата им многозначност. Тази операция създава възможността за уникално надграждане на поетичното върху знаменателя на енциклопедичното. Aмалгамата е подчертана още от заглавието: “Любовен речник”. Така самото енциклопедично проговаря на поетически език и предопределя оригиналната игра на отдалечаване от и приближаване до любовното преживяване”.

 

проф. Светлана Стойчева

 

„Скъпоценни камъни, цветя и растения, благодатна храна, предмети-реликви, свързани с култове към любовта – различни образи на предмети и артефакти, които отвеждат до многозначните послания на любовта, която никога не е едно, никога не е една. Избраните кодови думи са подредени по азбучен ред, по всяка от тях е написано стихотворение, а за всяко стихотворение е направено малко изследване. Така се създава една специфична мистика – чувствена и рационална едновременно. Игра на ума, асоциации, но и множество усещания изтъкават материята й по пътя към корените на любовното чувство – и с болката, и с насладата от него, пестеливо, с малко, внимателно подбрани думи, с особена преданост към състоянието. А рисунките на жени от Александър Байтошев завършват поетичния синхрон, който фигуративно може да бъде наречен „енциклопедия на любовта“.

 

доц. Елка Димитрова

 

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Поезия, Събития

СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2017 – НАШИТЕ ГОСТИ

Амир Ор е израелски поет, романист и есеист, признат за водещ глас на новото поколение в световната литература. Роден е в Тел Авив през 1956 г. Автор е на единадесет стихосбирки на иврит. Неговите последни книги са  „Сърце звяр” (2010), „Пророчеството на лудия” (2012), „Плячка” (Избрани поеми 1977-2013) и „Криле” (2015). Неговите стихотворения, преведени на повече от четиридесет езика, са публикувани във водещи сайтове за поезия, списания и антологии, така както и в двадесет книги в Европа и Америка. Той е чел и изнасял лекции на множество фестивали и конференции. Носител е на израелски и международни поетични награди сред които Pleiades tribute (SPE 2000) „за значителен принос в световната поезия”, Fulbright награда за писатели, наградата Bernstein, Поетическата награда на министър-председателя Леви Ешкол, на литературната награда на Фестивала на поезията в Тетово Oeneumi (2010), на наградата за стихове, посветени на виното от Стружките поетични вечери (2013) и международната литературна наградата „Стефан Митров Любиша” (2014) на театъра на град Будва.

Има още

Вашият коментар

Filed under Поезия, София: Поетики, Събития

КРЪГОВЕ ПОЕТИЧЕСКО ВРЕМЕ

Уважаеми колеги,

На 2 септември 2017 г. се навършват 60 години от рождението на Георги Рупчев – един от съвременните ни поети, за когото без преекспонирано национално самочувствие може да говорим като за световен поет, каквото и съдържание да влагаме в това определение. Проведената преди 10 години научна конференция в негова памет и чест отвори много теми, свързани с творчеството му и продължаващи вън от него в пределите на поезията, философията, художествеността изобщо. Той принадлежи на поколение, все още творящо, но все по-малко четено. А четенето на Георги-Рупчевата поезия, а и на неговите преводи, на неговите интервюта дори би дало на днешния човек малко повече надежда в смисъла на изкуството, на търсенето и съпротивата срещу всяка безлична и обезличаваща действителност, срещу духовната застоялост и тресавищното безвремие.

Институтът за литература към БАН, направление Нова и съвременна българска литература, има удоволствието да ви покани да участвате в научен форум на тема „Кръгове поетическо време“, посветен на поета, който ще се проведе през втората половина на м. октомври в София. Молим ви да предвидите докладите си за представяне до 20 минути . Заявките си за участие – резюмета до 200 думи, може да изпращате не по-късно от 22 септември на следните имейли:

 

Иван Христов – christoff78@abv.bg

Пенка Ватова – penka.vatova@gmail.com

 

 

Вашият коментар

Filed under Наука, Поезия, Събития

Иван Христов за hyperliteratura.ro: Съвременният артист живее в една дифузна среда, от която като пъзел се опитва да съгради своя свят, който иска да сподели с другите.

hyperliteratura-ivan-hristov

Иван Христов, фото: Ана Тома, Букурещ 2016

В твоята поезия има постоянни препратки към традицията (постмодерна, според твоите думи), и постоянен спор между теб и близкото минало. Тези два свята конфликтуват ли по някакъв начин?

Аз лично повече вярвам на миналото отколкото на бъдещето. Както казва френският философ Мишел Фуко – „в нашето общество и в онова, което сме, съществува дълбоко историческо измерение и вътре в подобно историческо пространство дискурсивните събития, произвели се от векове или години насам, са твърде важни. Ние сме неотделно свързани с дискурсивните събития. В някакъв смисъл не сме нищо друго освен онова, което е било казано — от векове, месеци, седмици насам”. Моето връщане към традицията е опит да се разбере настоящето. Това не е безболезнен процес, защото много често, особено тук на Балканите разминаването между традиция и настояще е много силно. Това прави нашата история трагична.

Твоите препратки към някои поети от 1920-те и 1960-те са очевидни. Тези два периода ключови ли са за твоята персонална литературна и културна история?

Неслучайно заглавието на моята първа стихосбирка е „Сбогом, деветнайсти век”. Писах тази стихосбирка в края на 20-ти век, но я озглавих – „Сбогом, деветнайсти век”. Идеята тогава беше да се погледне на 20-ти век като на едно празно място, като на една дупка, една липса в историята на страните от Източна Европа. 20-ти век трябваше да бъде повторен, да бъде изживян отново, като този път се внимава много да не бъдат допуснати грешките, които спряха хода на историята, които го превърнаха в най-човекоубийствия век. Трябваше да се намерят онези периоди от историята, които да произведат една нова идентичност, периоди на подем на универсалните човешки ценности и политическа либерализация, а в крайна сметка и на висока литература, и за мен това бяха 20-те и 60-те години, а така също и 90-те. Биографиите на американските поети Т. С. Елиът и Алън Гинзбърг по един естествен начин се сплетоха в последната ми книга „Американски поеми”. Да, мисля че тези десетилетия са своеобразни checkpoints в моята лична литературна и културна история, но и не само моята.

 Разкажи ми, моля те, малко за твоята дисертация, за кръга „Стрелец”, за Лилиев, Гълъбов,  Далчев и т. н.?

Има още

3 Коментари

Filed under Без категория, Интервюта

Поети в кадър – Иван Христов

Вашият коментар

юли 8, 2015 · 7:18 pm

ЗА „ЛЮБОВ НА ПЛОЩАДА” НА ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

vladimir_levchev-lubov_na_ploshtada-okonchatelna_koriza

Владимир Левчев

„Любов на площада“

Издателство: Скалино

София, 2014,  първо издание, 76 страници

ISBN: 978-619-7043-21-1

Времето се разхвърчава на всички посоки. Все по трудно става да го уловим. То се разпада, убягва, изтича. Понякога то се забързва и изпреварва собственото ни съществуване. Животите ни заприличват на разпръснати найлонови торбички, носени от вятъра – символ на непреходността и безсмислието. Друг път то се забавя – години се сменят, нови истории идват на сцената, нови лица, но всичко си е все същото – монотонно, банално, безразлично. Любовта, Бог и Другите – това са трите стожера на тази книга. Но Бог е любов, любовта към Другия. И всичко сякаш се прелива и слива и после заедно изчезва – между храма и площада, между миналото и настоящето, между изгрева и залеза. Любовта гръмва над главите ни и ни прави болезнено видими, прозрачно-раними. Любовта изпълва нашето съществуване и му придава смисъл. Смисълът ни кара да излезем на площада, защото само свободният човек е способен на любов. Подобно на водата, която нахлува в домовете и кара хората да излязат на улицата, така и любовта нахлува в нашите лични затвори и кара душите ни да излязат на площада. Това е една книга – равносметка. Тя свързва в една поетическа тъкан отминали епохи с настоящето. Писането на Владо в тази книга е мощно, героично. Но това е и едно смело писане, което не се страхува да погледне косо на смъртта. Това е едно писане на ръба на екзистенцията, изправено до Стената и точно затова по-голямо от смъртта.

Иван Христов

Вашият коментар

Filed under Поезия, Рецензии

Запознайте се с български поет: Иван Христов

Интервю на Катерина Стойкова-Клемър с Иван Христов за антологията със съвременна българска поезия „Сезонът на деликатния глад“, издадена в САЩ от издателство Accents Publishing

( На англ. ез. тук http://accents-publishing.com/blog/2014/01/28/meet-a-bulgarian-poet-ivan-hristov/

Изображение

Иван Христов, фото: Владислав Христов

1.Какво бихте искали американските читатели да узнаят за българската поезия?

Още през 1931 г. амриканският писател и журналист Рубим Маркъм в неговата книга „Запознайте се с България” е казал: „Българската поезия е неспокойна, пулсираща, трогателна. Тя съдържа няколко песни и рядко утешава или успокоява; тя потапя в дълбините, носи на крилете на страстта, води към големи походи” (Meet Bulgaria, София, 1931 г., и-во Stopansko Razvitie). Бих искал американските читатели да се убедят в това твърдение. Всъщност, макар че от една страна българи и американци се различаваме. От друга, доста си приличаме. И двата народа сме относително млади. Макар че ние българите смятаме, че имаме велико средновековно минало, фактически новата българска държава започва реално да функционира в края на 19 в. с премахването на Османското владичество. И българи и американци сме гостоприемни към госта и толерантни към различния. И българи и американци обичаме хубавата храна, хубавото вино и силно да любим и мразим. И двата народа все по-здраво и уверено стъпваме на световната сцена. И двата народа все по-ясно очертаваме нашата мисия и нашето лице.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, За мен, Интервюта, Поезия