Tag Archives: съвременна българска поезия

СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2017 – НАШИТЕ ГОСТИ

Амир Ор е израелски поет, романист и есеист, признат за водещ глас на новото поколение в световната литература. Роден е в Тел Авив през 1956 г. Автор е на единадесет стихосбирки на иврит. Неговите последни книги са  „Сърце звяр” (2010), „Пророчеството на лудия” (2012), „Плячка” (Избрани поеми 1977-2013) и „Криле” (2015). Неговите стихотворения, преведени на повече от четиридесет езика, са публикувани във водещи сайтове за поезия, списания и антологии, така както и в двадесет книги в Европа и Америка. Той е чел и изнасял лекции на множество фестивали и конференции. Носител е на израелски и международни поетични награди сред които Pleiades tribute (SPE 2000) „за значителен принос в световната поезия”, Fulbright награда за писатели, наградата Bernstein, Поетическата награда на министър-председателя Леви Ешкол, на литературната награда на Фестивала на поезията в Тетово Oeneumi (2010), на наградата за стихове, посветени на виното от Стружките поетични вечери (2013) и международната литературна наградата „Стефан Митров Любиша” (2014) на театъра на град Будва.

Амир Ор е превел на иврит осем книги поезия и проза, включително „Евангелието на Тома”, „Истории от Махабхарата” и „Лимб разхлабващ желание” – антология на гръцката еротична поезия. За неговите преводи от старогръцки той е удостоен с наградата на Израелското министерство на културата. Учил е философия и сравнителна религия в Еврейския университет в Йерусалим, където по-късно чете лекции за старогръцката религия. През 1990 г. основава Поетическо общество „Хеликон” и по-късно работи като негов главен редактор и артистичен директор. Той инициира и разработва негови различни проекти, включително списание за поезия „Хеликон” и неговата поредица стихосбирки, Международния поетически фестивал Sha’ar и Иврито-арабското училище за поезия „Хеликон”.

Днес Амир Ор работи като редактор на поредицата за поезия „Catuv”, както и като национален редактор на международните поетични списания „Атлас” и „Блесок”, и като национален координатор за инициативата на ООН „Поети за мир”. Той е един от основателите на Европейска асоциация на програмите по творческо писане (EACWP), на Международен кръг на поетите и на Световно движение за поезия (World Poetry Movement). През 2017 г. предстои да излезе негова стихосбирка на български език от Издателство за поезия „ДА”.

Хавиер Босалонго (Тарагона, 1961) е испански поет и писател. Публикувал е следните стихосбирки: Течна носталгия (2001), Докато стигна тук (Куадернос де Вихиа, 2005), Несигурно пътуване (Ренасимиенто, 2008) и Къщата на тъмно (2009). Три стихобирки с избрани стихотворения са публикувани в Коста Рика (Никога тишината, 2009); Мексико (Видя отново светулки, 2015) и Еквадор (Въздушните корени, 2016). Бил е съветник на Международния поетически фестивал в Гранада от първото му издание през 2004 година (www.fipgranada.com). Ръководи поетическата колекция на издателство Валпараисо Едисионес. (www.valparaisoediciones.es). (www.javierbozalongo.com)

 

Дениса Дуран е румънски поет, преводач и културен мениджър, който живее в Букурещ. Родена е 1980 г. Работила е като журналист, преводач и редактор за списание „Румънски книжен преглед”. От 2007 г. е мениджър проекти за Румънски културен институт, Букурещ.

Нейната първа книга „Пухкаво и механично” 2003 получава наградата за дебют на Асоциацията на писателите от Букурещ и наградата на Съюза на румънските писатели, клон Брашов. Нейната втора книга „Хора на разположение” излиза през 2009 г. като двуезично издание в Ирландия. През 2012 г. тя публикува своята трета книга „Все още съм млада”, която през 2016 г. излиза в Македония в превод на Лидия Димковска. През 2014 г. излиза нейната четвърта книга „Докато спя, все още съм с теб”. Последната й книга излиза през 2016 г. и е озаглавена „Опаковано в собствено тяло”. Тя ще бъде скоро публикувана в България от издателство „Фабер” в превод на Лора Ненковска. Дениса е печелила няколко писателски стипендии и избрана част от нейната поезия е превеждана на английски, чешки, български, немски, френски и др. езици.

Нилтон Сантяго е роден в Лима, Перу, въпреки че живее в Барселона, Испания от много години. Автор е на стихосбирките „Книгата на огледалата”, „Тъмнината на котките беше наша тъмнина”, „Ангелският багаж” и „Музите са отишли за напитки”, с която печели престижната награда за поезия на „Casa de América de Poesía Americana. Носител е и на редица други престижни награди за поезия, между които испанската награда „Адонис” 2014. „Да забавиш пясъчните часовници” е неговата първа прозаична книга със спомени. Автор е също на стихосбирката с избрано „Към друго куче със същия кокал”, Коста Рика 2016. През 2017 г. предстои да излезе неговата стихосбирка на български език „24 часа в живота на едно водно конче” в издателство „Скалино”.

Паула Босалонго (Гренада, 1991) е автор на стихосбирката „Декември и се целунахме” (изд. Хиперион, Мадрид, 2014), за която получава наградата Хиперион за поети под 35 години. С тази книга тя печели също и наградата „Мостовете на Струга” (Република Македония, 2015). Някои от нейните стихотворения са публикувани в различни антологии на испански млади поети. Нейни стихосбирки са публикувани в Коста Рика, „Като осуетена кожа” (2015), „Мечтаенето се подрежда от миналото” Полша (2016) и „Вятърът ще изравни шосето” Мексико (2017).

 Борче Панов е роден 1961 г. в град Радовиш, Република Македония. През 1986 г. е завършил университета „Св. Св. Кирил и Методий” в Скопие, Филологическия факултет „Блаже Конески”, специалност Южно-славянски езици. Член е на Македонския съюз на писателите от 1998 г. Автор е на шест стихосбирки и на седем кратки експериментални пиеси, а така също и на няколко есета. През 1991 г. неговата първа стихосбирка „ Какво Чарли Ч. видя на задната страна на екрана” получава наградата за най-добра поетична книга на Македонската младежка организация, а книгата му „Тактът” е високо оценена от журито на литературната награда „Ацо Шопов” през 2006 г. През 2010 г. неговата стихосбирка „Базилика на писането” е отличена със същата награда. До няколко месеца ще бъде публикувана неговата последна книга, озаглавена „Ухания”. Неговата поезия е включена в множество антологии и литературни списания в Македония и по света, а негови стихотворения са превеждани на английски, украински, словенски, сръбски, френски и датски езици. През 2011 г. избрана част от негови творби е публикувана в САЩ и България. В момента той живее, работи и пише в град Радовиш, Република Македония.

Христос Хрисопулос е романист, есеист, преводач и един от най-плодовитите млади писатели в Гърция. Автор е на дванадесет книги, бил е стипендиант на писателската програма в Айова, САЩ 2007 г. и е носител на няколко литературни награди, между които на наградата Балканика (2015), френската награда Laure Bataillon (2014), наградата Ravachol (2013) и наградата на Академията на Атина (2008). Освен че е писател, той е и основател и директор на международния литературен фестивал DaseinFest в Атина. Негови книги са превеждани на няколко езика.

ЧЕТЕНИЯ НА ГОСТИТЕ В РАМКИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ПОЕТИЧЕН ФЕСТИВАЛ СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2017:

Поетиките на Нилтон
16 юни (петък), 19:00 ч., Dada Cultural Bar, ул. „Георги Бенковски“ № 10.
Една специална „Скалино“-премиера: Среща с Нилтон Сантяго и двуезичната книга с избрани негови стихотворения „24 часа в живота на едно водно конче“.

Основна вечер
17 юни (събота), 18:30 ч., Лятна сцена, Борисовата градина

В 18:30 ч. стартира рециталът на чуждестранните гости на фестивала, като между изпълненията им ще звучи музиката на Илко Биров.

От 19:30 ч. следват българските участници.

Поетиките на Амир
18 юни (неделя), 18:00 ч., Чешки център, ул. „Г. С. Раковски“ № 100.
Една специална ДА-премиера: Среща с Амир Ор и първата му книга на български „Езикът казва“.

Поезия & питания
18 юни (неделя), 19:00 ч., Чешки център, ул. „Г. С. Раковски“ № 100.
Самостоятелното четене на чуждестранните гости на фестивала и дискусия с тях.
Със специалното участие на Симеон Германов (акустична китара).

„София: Поетики“ е част от Календара на културните събития на Столична община.

Вашият коментар

Filed under Поезия, София: Поетики, Събития

КРЪГОВЕ ПОЕТИЧЕСКО ВРЕМЕ

Уважаеми колеги,

На 2 септември 2017 г. се навършват 60 години от рождението на Георги Рупчев – един от съвременните ни поети, за когото без преекспонирано национално самочувствие може да говорим като за световен поет, каквото и съдържание да влагаме в това определение. Проведената преди 10 години научна конференция в негова памет и чест отвори много теми, свързани с творчеството му и продължаващи вън от него в пределите на поезията, философията, художествеността изобщо. Той принадлежи на поколение, все още творящо, но все по-малко четено. А четенето на Георги-Рупчевата поезия, а и на неговите преводи, на неговите интервюта дори би дало на днешния човек малко повече надежда в смисъла на изкуството, на търсенето и съпротивата срещу всяка безлична и обезличаваща действителност, срещу духовната застоялост и тресавищното безвремие.

Институтът за литература към БАН, направление Нова и съвременна българска литература, има удоволствието да ви покани да участвате в научен форум на тема „Кръгове поетическо време“, посветен на поета, който ще се проведе през втората половина на м. октомври в София. Молим ви да предвидите докладите си за представяне до 20 минути . Заявките си за участие – резюмета до 200 думи, може да изпращате не по-късно от 22 септември на следните имейли:

 

Иван Христов – christoff78@abv.bg

Пенка Ватова – penka.vatova@gmail.com

 

 

Вашият коментар

Filed under Наука, Поезия, Събития

Иван Христов за hyperliteratura.ro: Съвременният артист живее в една дифузна среда, от която като пъзел се опитва да съгради своя свят, който иска да сподели с другите.

hyperliteratura-ivan-hristov

Иван Христов, фото: Ана Тома, Букурещ 2016

В твоята поезия има постоянни препратки към традицията (постмодерна, според твоите думи), и постоянен спор между теб и близкото минало. Тези два свята конфликтуват ли по някакъв начин?

Аз лично повече вярвам на миналото отколкото на бъдещето. Както казва френският философ Мишел Фуко – „в нашето общество и в онова, което сме, съществува дълбоко историческо измерение и вътре в подобно историческо пространство дискурсивните събития, произвели се от векове или години насам, са твърде важни. Ние сме неотделно свързани с дискурсивните събития. В някакъв смисъл не сме нищо друго освен онова, което е било казано — от векове, месеци, седмици насам”. Моето връщане към традицията е опит да се разбере настоящето. Това не е безболезнен процес, защото много често, особено тук на Балканите разминаването между традиция и настояще е много силно. Това прави нашата история трагична.

Твоите препратки към някои поети от 1920-те и 1960-те са очевидни. Тези два периода ключови ли са за твоята персонална литературна и културна история?

Неслучайно заглавието на моята първа стихосбирка е „Сбогом, деветнайсти век”. Писах тази стихосбирка в края на 20-ти век, но я озглавих – „Сбогом, деветнайсти век”. Идеята тогава беше да се погледне на 20-ти век като на едно празно място, като на една дупка, една липса в историята на страните от Източна Европа. 20-ти век трябваше да бъде повторен, да бъде изживян отново, като този път се внимава много да не бъдат допуснати грешките, които спряха хода на историята, които го превърнаха в най-човекоубийствия век. Трябваше да се намерят онези периоди от историята, които да произведат една нова идентичност, периоди на подем на универсалните човешки ценности и политическа либерализация, а в крайна сметка и на висока литература, и за мен това бяха 20-те и 60-те години, а така също и 90-те. Биографиите на американските поети Т. С. Елиът и Алън Гинзбърг по един естествен начин се сплетоха в последната ми книга „Американски поеми”. Да, мисля че тези десетилетия са своеобразни checkpoints в моята лична литературна и културна история, но и не само моята.

 Разкажи ми, моля те, малко за твоята дисертация, за кръга „Стрелец”, за Лилиев, Гълъбов,  Далчев и т. н.?

Има още

3 Коментари

Filed under Без категория, Интервюта

Поети в кадър – Иван Христов

Вашият коментар

юли 8, 2015 · 7:18 pm

ЗА „ЛЮБОВ НА ПЛОЩАДА” НА ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

vladimir_levchev-lubov_na_ploshtada-okonchatelna_koriza

Владимир Левчев

„Любов на площада“

Издателство: Скалино

София, 2014,  първо издание, 76 страници

ISBN: 978-619-7043-21-1

Времето се разхвърчава на всички посоки. Все по трудно става да го уловим. То се разпада, убягва, изтича. Понякога то се забързва и изпреварва собственото ни съществуване. Животите ни заприличват на разпръснати найлонови торбички, носени от вятъра – символ на непреходността и безсмислието. Друг път то се забавя – години се сменят, нови истории идват на сцената, нови лица, но всичко си е все същото – монотонно, банално, безразлично. Любовта, Бог и Другите – това са трите стожера на тази книга. Но Бог е любов, любовта към Другия. И всичко сякаш се прелива и слива и после заедно изчезва – между храма и площада, между миналото и настоящето, между изгрева и залеза. Любовта гръмва над главите ни и ни прави болезнено видими, прозрачно-раними. Любовта изпълва нашето съществуване и му придава смисъл. Смисълът ни кара да излезем на площада, защото само свободният човек е способен на любов. Подобно на водата, която нахлува в домовете и кара хората да излязат на улицата, така и любовта нахлува в нашите лични затвори и кара душите ни да излязат на площада. Това е една книга – равносметка. Тя свързва в една поетическа тъкан отминали епохи с настоящето. Писането на Владо в тази книга е мощно, героично. Но това е и едно смело писане, което не се страхува да погледне косо на смъртта. Това е едно писане на ръба на екзистенцията, изправено до Стената и точно затова по-голямо от смъртта.

Иван Христов

Вашият коментар

Filed under Поезия, Рецензии

Запознайте се с български поет: Иван Христов

Интервю на Катерина Стойкова-Клемър с Иван Христов за антологията със съвременна българска поезия „Сезонът на деликатния глад“, издадена в САЩ от издателство Accents Publishing

( На англ. ез. тук http://accents-publishing.com/blog/2014/01/28/meet-a-bulgarian-poet-ivan-hristov/

Изображение

Иван Христов, фото: Владислав Христов

1.Какво бихте искали американските читатели да узнаят за българската поезия?

Още през 1931 г. амриканският писател и журналист Рубим Маркъм в неговата книга „Запознайте се с България” е казал: „Българската поезия е неспокойна, пулсираща, трогателна. Тя съдържа няколко песни и рядко утешава или успокоява; тя потапя в дълбините, носи на крилете на страстта, води към големи походи” (Meet Bulgaria, София, 1931 г., и-во Stopansko Razvitie). Бих искал американските читатели да се убедят в това твърдение. Всъщност, макар че от една страна българи и американци се различаваме. От друга, доста си приличаме. И двата народа сме относително млади. Макар че ние българите смятаме, че имаме велико средновековно минало, фактически новата българска държава започва реално да функционира в края на 19 в. с премахването на Османското владичество. И българи и американци сме гостоприемни към госта и толерантни към различния. И българи и американци обичаме хубавата храна, хубавото вино и силно да любим и мразим. И двата народа все по-здраво и уверено стъпваме на световната сцена. И двата народа все по-ясно очертаваме нашата мисия и нашето лице.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, За мен, Интервюта, Поезия

Америка, суетата и силата на думите – интервю на Ралица Кръстева с поетите Галина Николова и Иван Христов

Стихотворението „Бдин“, което чух преди няколко години и не забравих, беше причината да потърся среща с неговия автор. В разговора с Иван Христов научих за последната му, неиздадена все още стихосбирка „Американски поеми“, вдъхновена от престоя му в Ню Йорк. Благодарение пак на Иван, открих и нещо друго ценно за мен, открих някого – Галина Николова и нейните прекрасни стихове. Освен това се оказа, че и в нейната предстояща да излезе, четвърта стихосбирка „Азбука на завръщането“ има цял цикъл текстове, също посветени на Америка. Нямаше нищо по-естествено, и не само заради съвпадението, от това да поискам да се срещна този път и с двамата. Тази среща се превърна за мен отново в доказателство, че писането не е занаят. То е вечната нужда на душата да се преподрежда, да криволичи и все да се преобръща наопаки в дългото търсене на ония важни отговори, които тя винаги е сигурна, че щом види, непременно ще разпознае. За Галина Николова и Иван Христов това търсене има различно начало и посока, и всеки от тях го извървява  в своя собствен ритъм. Самите те са различни един от друг – освен и отвъд очевидното – по много начини. Но си приличат в едно – и двамата разбират и познават добре силата на думите. И също толкова добре умеят да я използват.

Има още

Вашият коментар

Filed under Интервюта, Поезия