Tag Archives: съвременна българска поезия

СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2017 – НАШИТЕ ГОСТИ

Амир Ор е израелски поет, романист и есеист, признат за водещ глас на новото поколение в световната литература. Роден е в Тел Авив през 1956 г. Автор е на единадесет стихосбирки на иврит. Неговите последни книги са  „Сърце звяр” (2010), „Пророчеството на лудия” (2012), „Плячка” (Избрани поеми 1977-2013) и „Криле” (2015). Неговите стихотворения, преведени на повече от четиридесет езика, са публикувани във водещи сайтове за поезия, списания и антологии, така както и в двадесет книги в Европа и Америка. Той е чел и изнасял лекции на множество фестивали и конференции. Носител е на израелски и международни поетични награди сред които Pleiades tribute (SPE 2000) „за значителен принос в световната поезия”, Fulbright награда за писатели, наградата Bernstein, Поетическата награда на министър-председателя Леви Ешкол, на литературната награда на Фестивала на поезията в Тетово Oeneumi (2010), на наградата за стихове, посветени на виното от Стружките поетични вечери (2013) и международната литературна наградата „Стефан Митров Любиша” (2014) на театъра на град Будва.

Има още

Вашият коментар

Filed under Поезия, София: Поетики, Събития

КРЪГОВЕ ПОЕТИЧЕСКО ВРЕМЕ

Уважаеми колеги,

На 2 септември 2017 г. се навършват 60 години от рождението на Георги Рупчев – един от съвременните ни поети, за когото без преекспонирано национално самочувствие може да говорим като за световен поет, каквото и съдържание да влагаме в това определение. Проведената преди 10 години научна конференция в негова памет и чест отвори много теми, свързани с творчеството му и продължаващи вън от него в пределите на поезията, философията, художествеността изобщо. Той принадлежи на поколение, все още творящо, но все по-малко четено. А четенето на Георги-Рупчевата поезия, а и на неговите преводи, на неговите интервюта дори би дало на днешния човек малко повече надежда в смисъла на изкуството, на търсенето и съпротивата срещу всяка безлична и обезличаваща действителност, срещу духовната застоялост и тресавищното безвремие.

Институтът за литература към БАН, направление Нова и съвременна българска литература, има удоволствието да ви покани да участвате в научен форум на тема „Кръгове поетическо време“, посветен на поета, който ще се проведе през втората половина на м. октомври в София. Молим ви да предвидите докладите си за представяне до 20 минути . Заявките си за участие – резюмета до 200 думи, може да изпращате не по-късно от 22 септември на следните имейли:

 

Иван Христов – christoff78@abv.bg

Пенка Ватова – penka.vatova@gmail.com

 

 

Вашият коментар

Filed under Наука, Поезия, Събития

Иван Христов за hyperliteratura.ro: Съвременният артист живее в една дифузна среда, от която като пъзел се опитва да съгради своя свят, който иска да сподели с другите.

hyperliteratura-ivan-hristov

Иван Христов, фото: Ана Тома, Букурещ 2016

В твоята поезия има постоянни препратки към традицията (постмодерна, според твоите думи), и постоянен спор между теб и близкото минало. Тези два свята конфликтуват ли по някакъв начин?

Аз лично повече вярвам на миналото отколкото на бъдещето. Както казва френският философ Мишел Фуко – „в нашето общество и в онова, което сме, съществува дълбоко историческо измерение и вътре в подобно историческо пространство дискурсивните събития, произвели се от векове или години насам, са твърде важни. Ние сме неотделно свързани с дискурсивните събития. В някакъв смисъл не сме нищо друго освен онова, което е било казано — от векове, месеци, седмици насам”. Моето връщане към традицията е опит да се разбере настоящето. Това не е безболезнен процес, защото много често, особено тук на Балканите разминаването между традиция и настояще е много силно. Това прави нашата история трагична.

Твоите препратки към някои поети от 1920-те и 1960-те са очевидни. Тези два периода ключови ли са за твоята персонална литературна и културна история?

Неслучайно заглавието на моята първа стихосбирка е „Сбогом, деветнайсти век”. Писах тази стихосбирка в края на 20-ти век, но я озглавих – „Сбогом, деветнайсти век”. Идеята тогава беше да се погледне на 20-ти век като на едно празно място, като на една дупка, една липса в историята на страните от Източна Европа. 20-ти век трябваше да бъде повторен, да бъде изживян отново, като този път се внимава много да не бъдат допуснати грешките, които спряха хода на историята, които го превърнаха в най-човекоубийствия век. Трябваше да се намерят онези периоди от историята, които да произведат една нова идентичност, периоди на подем на универсалните човешки ценности и политическа либерализация, а в крайна сметка и на висока литература, и за мен това бяха 20-те и 60-те години, а така също и 90-те. Биографиите на американските поети Т. С. Елиът и Алън Гинзбърг по един естествен начин се сплетоха в последната ми книга „Американски поеми”. Да, мисля че тези десетилетия са своеобразни checkpoints в моята лична литературна и културна история, но и не само моята.

 Разкажи ми, моля те, малко за твоята дисертация, за кръга „Стрелец”, за Лилиев, Гълъбов,  Далчев и т. н.?

Има още

3 Коментари

Filed under Без категория, Интервюта

Поети в кадър – Иван Христов

Вашият коментар

юли 8, 2015 · 7:18 pm

ЗА „ЛЮБОВ НА ПЛОЩАДА” НА ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

vladimir_levchev-lubov_na_ploshtada-okonchatelna_koriza

Владимир Левчев

„Любов на площада“

Издателство: Скалино

София, 2014,  първо издание, 76 страници

ISBN: 978-619-7043-21-1

Времето се разхвърчава на всички посоки. Все по трудно става да го уловим. То се разпада, убягва, изтича. Понякога то се забързва и изпреварва собственото ни съществуване. Животите ни заприличват на разпръснати найлонови торбички, носени от вятъра – символ на непреходността и безсмислието. Друг път то се забавя – години се сменят, нови истории идват на сцената, нови лица, но всичко си е все същото – монотонно, банално, безразлично. Любовта, Бог и Другите – това са трите стожера на тази книга. Но Бог е любов, любовта към Другия. И всичко сякаш се прелива и слива и после заедно изчезва – между храма и площада, между миналото и настоящето, между изгрева и залеза. Любовта гръмва над главите ни и ни прави болезнено видими, прозрачно-раними. Любовта изпълва нашето съществуване и му придава смисъл. Смисълът ни кара да излезем на площада, защото само свободният човек е способен на любов. Подобно на водата, която нахлува в домовете и кара хората да излязат на улицата, така и любовта нахлува в нашите лични затвори и кара душите ни да излязат на площада. Това е една книга – равносметка. Тя свързва в една поетическа тъкан отминали епохи с настоящето. Писането на Владо в тази книга е мощно, героично. Но това е и едно смело писане, което не се страхува да погледне косо на смъртта. Това е едно писане на ръба на екзистенцията, изправено до Стената и точно затова по-голямо от смъртта.

Иван Христов

Вашият коментар

Filed under Поезия, Рецензии

Запознайте се с български поет: Иван Христов

Интервю на Катерина Стойкова-Клемър с Иван Христов за антологията със съвременна българска поезия „Сезонът на деликатния глад“, издадена в САЩ от издателство Accents Publishing

( На англ. ез. тук http://accents-publishing.com/blog/2014/01/28/meet-a-bulgarian-poet-ivan-hristov/

Изображение

Иван Христов, фото: Владислав Христов

1.Какво бихте искали американските читатели да узнаят за българската поезия?

Още през 1931 г. амриканският писател и журналист Рубим Маркъм в неговата книга „Запознайте се с България” е казал: „Българската поезия е неспокойна, пулсираща, трогателна. Тя съдържа няколко песни и рядко утешава или успокоява; тя потапя в дълбините, носи на крилете на страстта, води към големи походи” (Meet Bulgaria, София, 1931 г., и-во Stopansko Razvitie). Бих искал американските читатели да се убедят в това твърдение. Всъщност, макар че от една страна българи и американци се различаваме. От друга, доста си приличаме. И двата народа сме относително млади. Макар че ние българите смятаме, че имаме велико средновековно минало, фактически новата българска държава започва реално да функционира в края на 19 в. с премахването на Османското владичество. И българи и американци сме гостоприемни към госта и толерантни към различния. И българи и американци обичаме хубавата храна, хубавото вино и силно да любим и мразим. И двата народа все по-здраво и уверено стъпваме на световната сцена. И двата народа все по-ясно очертаваме нашата мисия и нашето лице.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, За мен, Интервюта, Поезия

Америка, суетата и силата на думите – интервю на Ралица Кръстева с поетите Галина Николова и Иван Христов

Стихотворението „Бдин“, което чух преди няколко години и не забравих, беше причината да потърся среща с неговия автор. В разговора с Иван Христов научих за последната му, неиздадена все още стихосбирка „Американски поеми“, вдъхновена от престоя му в Ню Йорк. Благодарение пак на Иван, открих и нещо друго ценно за мен, открих някого – Галина Николова и нейните прекрасни стихове. Освен това се оказа, че и в нейната предстояща да излезе, четвърта стихосбирка „Азбука на завръщането“ има цял цикъл текстове, също посветени на Америка. Нямаше нищо по-естествено, и не само заради съвпадението, от това да поискам да се срещна този път и с двамата. Тази среща се превърна за мен отново в доказателство, че писането не е занаят. То е вечната нужда на душата да се преподрежда, да криволичи и все да се преобръща наопаки в дългото търсене на ония важни отговори, които тя винаги е сигурна, че щом види, непременно ще разпознае. За Галина Николова и Иван Христов това търсене има различно начало и посока, и всеки от тях го извървява  в своя собствен ритъм. Самите те са различни един от друг – освен и отвъд очевидното – по много начини. Но си приличат в едно – и двамата разбират и познават добре силата на думите. И също толкова добре умеят да я използват.

Има още

Вашият коментар

Filed under Интервюта, Поезия