Tag Archives: поезия

СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2017 – НАШИТЕ ГОСТИ

Амир Ор е израелски поет, романист и есеист, признат за водещ глас на новото поколение в световната литература. Роден е в Тел Авив през 1956 г. Автор е на единадесет стихосбирки на иврит. Неговите последни книги са  „Сърце звяр” (2010), „Пророчеството на лудия” (2012), „Плячка” (Избрани поеми 1977-2013) и „Криле” (2015). Неговите стихотворения, преведени на повече от четиридесет езика, са публикувани във водещи сайтове за поезия, списания и антологии, така както и в двадесет книги в Европа и Америка. Той е чел и изнасял лекции на множество фестивали и конференции. Носител е на израелски и международни поетични награди сред които Pleiades tribute (SPE 2000) „за значителен принос в световната поезия”, Fulbright награда за писатели, наградата Bernstein, Поетическата награда на министър-председателя Леви Ешкол, на литературната награда на Фестивала на поезията в Тетово Oeneumi (2010), на наградата за стихове, посветени на виното от Стружките поетични вечери (2013) и международната литературна наградата „Стефан Митров Любиша” (2014) на театъра на град Будва.

Има още

Вашият коментар

Filed under Поезия, София: Поетики, Събития

Иван Христов в Тулуза – интервю

Вашият коментар

март 11, 2017 · 8:01 am

Поети в кадър – Иван Христов

Вашият коментар

юли 8, 2015 · 7:18 pm

ЗА „ЛЮБОВ НА ПЛОЩАДА” НА ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

vladimir_levchev-lubov_na_ploshtada-okonchatelna_koriza

Владимир Левчев

„Любов на площада“

Издателство: Скалино

София, 2014,  първо издание, 76 страници

ISBN: 978-619-7043-21-1

Времето се разхвърчава на всички посоки. Все по трудно става да го уловим. То се разпада, убягва, изтича. Понякога то се забързва и изпреварва собственото ни съществуване. Животите ни заприличват на разпръснати найлонови торбички, носени от вятъра – символ на непреходността и безсмислието. Друг път то се забавя – години се сменят, нови истории идват на сцената, нови лица, но всичко си е все същото – монотонно, банално, безразлично. Любовта, Бог и Другите – това са трите стожера на тази книга. Но Бог е любов, любовта към Другия. И всичко сякаш се прелива и слива и после заедно изчезва – между храма и площада, между миналото и настоящето, между изгрева и залеза. Любовта гръмва над главите ни и ни прави болезнено видими, прозрачно-раними. Любовта изпълва нашето съществуване и му придава смисъл. Смисълът ни кара да излезем на площада, защото само свободният човек е способен на любов. Подобно на водата, която нахлува в домовете и кара хората да излязат на улицата, така и любовта нахлува в нашите лични затвори и кара душите ни да излязат на площада. Това е една книга – равносметка. Тя свързва в една поетическа тъкан отминали епохи с настоящето. Писането на Владо в тази книга е мощно, героично. Но това е и едно смело писане, което не се страхува да погледне косо на смъртта. Това е едно писане на ръба на екзистенцията, изправено до Стената и точно затова по-голямо от смъртта.

Иван Христов

Вашият коментар

Filed under Поезия, Рецензии

Една книга за застрашените влюбени

big-Cherna_kniga_web

Владимир Левчев

Черна книга на застрашените видове

ИК Жанет 45, 2011 г.

41 стр.; 9 лв.

ISBN 978-954-491-714-2

В моята рецензия за антологията „Кой сънува моя живот“, публикувана в бр. 1 на Литературен вестник от 16 ян. 2008 г. определих поезията на Владимир Левчев като  значително свързана с Аполоновото начало. Какво имах предвид. Когато говори за Аполоновото начало, Ницше въвежда понятието съновидение в противовес на опиянението на Дионис. За разлика от екстаза и опиянението, които са по близо до смъртта и които убиват човешкото тяло в своята екстатичност, сънят или съновидението (мисля, че това понятие е по-точно за тези стихове, доколкото е по-близо до самия живот) – напротив – имат способността да лекуват.

Бях много изненедан, когато прочетох „Черна книга на застрашените видове” и открих един различен Владимир Левчев, дори противоположен на себе си, а именно – отдаден на опиянението. Както сами се досещате, това е книга за животните и природата. Според мен има два начина да се пише за животните и природата. Единият е, когато човекът се страхува да каже какво мисли и превръща животното в алегория на себе си, а другият – когато човекът е до толкова запленен от животното, че превръща себе си в алегория на животното. Вторият похват принадлежи  на романтиците и модернистите. Нека само припомним Уилям Блейк и неговият Tiger, tiger или Херман Мелвил с Моби Дик, Гарванът на Едгар Алън По. За Ботевите орли и соколи е излишно да говорим, както и за Фурнаджиевите „крави във кърви окъпани”. И тук имаме работа точно с втория случай. Владимир Левчев като отчаян романтик и убеден морнист. Вижте за какво става въпрос:

Както си върви невъзмутимо,
тази топла късогледа планина
случайно стъпва в ловните полета
на термитите.

 

(Слон)

Или:

Животно, бременно
с южни звезди.

 

                                                 (Две кенгура)

Има още

Вашият коментар

Filed under Рецензии

Иван Христов: Танц – Сън – Движение в зимния брой на Нопоезия – интервю на Христина Мирчева

nop2_coverfront500x726

 

онлайн списание „Диаскоп“ (http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=697)

136 страници, 48 автори, Танц, Сън и Движение – това е накратко втори брой на списанието за поезия „Нопоезия”. Но навярно селекцията е била безпощадна. Колко автори изпратиха свои текстове?

Мисля, че аз вече съм си изградил име на безпощаден селекционер. Не съм водил статистика за броя на авторите, но бяха много. Набирахме участници главно чрез facebook и Интернет и дори чрез платформата #ДАНСwithme. Когато видях целия файл на черновата на НО ми настръхнаха косите.

Имаше ли някакъв принцип в подбора? Кои участваха в журито и имаше ли спорове за това кой да остане и кой да отпадне? Имаше ли пълнеж?

Първоначално Петя Хайнрих, Ина Иванова и аз прочетохме всички текстове, след което пълнежът отпадна. Почти нямахме спорове за добрите текстове. Споровете дойдоха, когато трябваше да пресеем и добрите текстове. През това време аз съставих концепцията ТАНЦ-СЪН-ДВИЖЕНИЕ, която като един „диаскоп” ни помогна да погледнем на текстовете като на диапозитиви и да решим, кои от тях, въпреки че са добри, не са достатъчно уголемени. Това беше най-трудната част.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Интервюта

ЕДНО ИНТЕРВЮ НА ЕС ДЖЕЙ ФОУЛЪР С ИВАН ХРИСТОВ

Изображение

(на англ. език тук: http://www.3ammagazine.com/3am/maintenant-95-ivan-hristov/)

Ключова фигура в основата на българската поетика на 21-ви век, поетиките на Иван Христов са променливи и многопластови като съвременната история на самата страна. Като просветител и организатор, Христов е движещата сила зад фестивала София: Поетики, канейки поети от цяла Европа, за да станат свидетели на и да взаимодействат с растящото ново поколение поети, произлизащи от града, и сам като поет, неговата връзка и сливане с англоезичната поезия е произвела уникален стил и ритъм в рамките на неговото творчество, които са спечелили аплодисменти по целия континент и Америка. Още една фигура в европейската поезия, която счита организацията като отговорност заедно със собствената си дейност, с удоволствие Ви представяме Иван Христов като 95-ти респондент от поредицата Maintenant.

Благодарности за Александра Бюхлер и фондация „Литература през граници”, че направиха това интервю възможно.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Интервюта, София: Поетики