Tag Archives: поезия

Покана – „Любовен речник“ – премиера

Уважаеми по-читатели и приятели,

Столична библиотека, издателство VERSUS и моя милост
имаме удоволствието да Ви поканим на:

                                ПРЕМИЕРА НА КНИГАТА „ЛЮБОВЕН РЕЧНИК”

Премиерата ще се състои днес – 12 февруари от 18.30 часа в Литературния клуб към Столична библиотека, пл. Славейков № 4

 

Книгата ще представят:

проф. Светлана Стойчева – литературовед, преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”

доц. Елка Димитрова – литературовед, Институт за литература към БАН

Със специалното участие на Петър Чухов (китара)

и Александър Байтошев (илюстратор на книгата)

Модератор – Мария Калинова (издателство VERSUS)

 

Вход – свободен

Заповядайте!

 

За книгата:

 

„Не може да не признаем интересното хрумване. В крайна сметка стихосбирката представя първично един любопитен честотен речник на названията на любовния обект, извлечен от любовната лирика. Преди оттам нататък да се захване със своите поетизации, Иван Христов извършва още едно предварително изследване, отнасящо се до речниковото им значение с акцент на  речниковата им многозначност. Тази операция създава възможността за уникално надграждане на поетичното върху знаменателя на енциклопедичното. Aмалгамата е подчертана още от заглавието: “Любовен речник”. Така самото енциклопедично проговаря на поетически език и предопределя оригиналната игра на отдалечаване от и приближаване до любовното преживяване”.

 

проф. Светлана Стойчева

 

„Скъпоценни камъни, цветя и растения, благодатна храна, предмети-реликви, свързани с култове към любовта – различни образи на предмети и артефакти, които отвеждат до многозначните послания на любовта, която никога не е едно, никога не е една. Избраните кодови думи са подредени по азбучен ред, по всяка от тях е написано стихотворение, а за всяко стихотворение е направено малко изследване. Така се създава една специфична мистика – чувствена и рационална едновременно. Игра на ума, асоциации, но и множество усещания изтъкават материята й по пътя към корените на любовното чувство – и с болката, и с насладата от него, пестеливо, с малко, внимателно подбрани думи, с особена преданост към състоянието. А рисунките на жени от Александър Байтошев завършват поетичния синхрон, който фигуративно може да бъде наречен „енциклопедия на любовта“.

 

доц. Елка Димитрова

 

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Поезия, Събития

СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2017 – НАШИТЕ ГОСТИ

Амир Ор е израелски поет, романист и есеист, признат за водещ глас на новото поколение в световната литература. Роден е в Тел Авив през 1956 г. Автор е на единадесет стихосбирки на иврит. Неговите последни книги са  „Сърце звяр” (2010), „Пророчеството на лудия” (2012), „Плячка” (Избрани поеми 1977-2013) и „Криле” (2015). Неговите стихотворения, преведени на повече от четиридесет езика, са публикувани във водещи сайтове за поезия, списания и антологии, така както и в двадесет книги в Европа и Америка. Той е чел и изнасял лекции на множество фестивали и конференции. Носител е на израелски и международни поетични награди сред които Pleiades tribute (SPE 2000) „за значителен принос в световната поезия”, Fulbright награда за писатели, наградата Bernstein, Поетическата награда на министър-председателя Леви Ешкол, на литературната награда на Фестивала на поезията в Тетово Oeneumi (2010), на наградата за стихове, посветени на виното от Стружките поетични вечери (2013) и международната литературна наградата „Стефан Митров Любиша” (2014) на театъра на град Будва.

Има още

Вашият коментар

Filed under Поезия, София: Поетики, Събития

Иван Христов в Тулуза – интервю

Вашият коментар

март 11, 2017 · 8:01 am

Поети в кадър – Иван Христов

Вашият коментар

юли 8, 2015 · 7:18 pm

ЗА „ЛЮБОВ НА ПЛОЩАДА” НА ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

vladimir_levchev-lubov_na_ploshtada-okonchatelna_koriza

Владимир Левчев

„Любов на площада“

Издателство: Скалино

София, 2014,  първо издание, 76 страници

ISBN: 978-619-7043-21-1

Времето се разхвърчава на всички посоки. Все по трудно става да го уловим. То се разпада, убягва, изтича. Понякога то се забързва и изпреварва собственото ни съществуване. Животите ни заприличват на разпръснати найлонови торбички, носени от вятъра – символ на непреходността и безсмислието. Друг път то се забавя – години се сменят, нови истории идват на сцената, нови лица, но всичко си е все същото – монотонно, банално, безразлично. Любовта, Бог и Другите – това са трите стожера на тази книга. Но Бог е любов, любовта към Другия. И всичко сякаш се прелива и слива и после заедно изчезва – между храма и площада, между миналото и настоящето, между изгрева и залеза. Любовта гръмва над главите ни и ни прави болезнено видими, прозрачно-раними. Любовта изпълва нашето съществуване и му придава смисъл. Смисълът ни кара да излезем на площада, защото само свободният човек е способен на любов. Подобно на водата, която нахлува в домовете и кара хората да излязат на улицата, така и любовта нахлува в нашите лични затвори и кара душите ни да излязат на площада. Това е една книга – равносметка. Тя свързва в една поетическа тъкан отминали епохи с настоящето. Писането на Владо в тази книга е мощно, героично. Но това е и едно смело писане, което не се страхува да погледне косо на смъртта. Това е едно писане на ръба на екзистенцията, изправено до Стената и точно затова по-голямо от смъртта.

Иван Христов

Вашият коментар

Filed under Поезия, Рецензии

Една книга за застрашените влюбени

big-Cherna_kniga_web

Владимир Левчев

Черна книга на застрашените видове

ИК Жанет 45, 2011 г.

41 стр.; 9 лв.

ISBN 978-954-491-714-2

В моята рецензия за антологията „Кой сънува моя живот“, публикувана в бр. 1 на Литературен вестник от 16 ян. 2008 г. определих поезията на Владимир Левчев като  значително свързана с Аполоновото начало. Какво имах предвид. Когато говори за Аполоновото начало, Ницше въвежда понятието съновидение в противовес на опиянението на Дионис. За разлика от екстаза и опиянението, които са по близо до смъртта и които убиват човешкото тяло в своята екстатичност, сънят или съновидението (мисля, че това понятие е по-точно за тези стихове, доколкото е по-близо до самия живот) – напротив – имат способността да лекуват.

Бях много изненедан, когато прочетох „Черна книга на застрашените видове” и открих един различен Владимир Левчев, дори противоположен на себе си, а именно – отдаден на опиянението. Както сами се досещате, това е книга за животните и природата. Според мен има два начина да се пише за животните и природата. Единият е, когато човекът се страхува да каже какво мисли и превръща животното в алегория на себе си, а другият – когато човекът е до толкова запленен от животното, че превръща себе си в алегория на животното. Вторият похват принадлежи  на романтиците и модернистите. Нека само припомним Уилям Блейк и неговият Tiger, tiger или Херман Мелвил с Моби Дик, Гарванът на Едгар Алън По. За Ботевите орли и соколи е излишно да говорим, както и за Фурнаджиевите „крави във кърви окъпани”. И тук имаме работа точно с втория случай. Владимир Левчев като отчаян романтик и убеден морнист. Вижте за какво става въпрос:

Както си върви невъзмутимо,
тази топла късогледа планина
случайно стъпва в ловните полета
на термитите.

 

(Слон)

Или:

Животно, бременно
с южни звезди.

 

                                                 (Две кенгура)

Има още

Вашият коментар

Filed under Рецензии

Иван Христов: Танц – Сън – Движение в зимния брой на Нопоезия – интервю на Христина Мирчева

nop2_coverfront500x726

 

онлайн списание „Диаскоп“ (http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=697)

136 страници, 48 автори, Танц, Сън и Движение – това е накратко втори брой на списанието за поезия „Нопоезия”. Но навярно селекцията е била безпощадна. Колко автори изпратиха свои текстове?

Мисля, че аз вече съм си изградил име на безпощаден селекционер. Не съм водил статистика за броя на авторите, но бяха много. Набирахме участници главно чрез facebook и Интернет и дори чрез платформата #ДАНСwithme. Когато видях целия файл на черновата на НО ми настръхнаха косите.

Имаше ли някакъв принцип в подбора? Кои участваха в журито и имаше ли спорове за това кой да остане и кой да отпадне? Имаше ли пълнеж?

Първоначално Петя Хайнрих, Ина Иванова и аз прочетохме всички текстове, след което пълнежът отпадна. Почти нямахме спорове за добрите текстове. Споровете дойдоха, когато трябваше да пресеем и добрите текстове. През това време аз съставих концепцията ТАНЦ-СЪН-ДВИЖЕНИЕ, която като един „диаскоп” ни помогна да погледнем на текстовете като на диапозитиви и да решим, кои от тях, въпреки че са добри, не са достатъчно уголемени. Това беше най-трудната част.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Интервюта