Tag Archives: поезия

СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2017 – НАШИТЕ ГОСТИ

Амир Ор е израелски поет, романист и есеист, признат за водещ глас на новото поколение в световната литература. Роден е в Тел Авив през 1956 г. Автор е на единадесет стихосбирки на иврит. Неговите последни книги са  „Сърце звяр” (2010), „Пророчеството на лудия” (2012), „Плячка” (Избрани поеми 1977-2013) и „Криле” (2015). Неговите стихотворения, преведени на повече от четиридесет езика, са публикувани във водещи сайтове за поезия, списания и антологии, така както и в двадесет книги в Европа и Америка. Той е чел и изнасял лекции на множество фестивали и конференции. Носител е на израелски и международни поетични награди сред които Pleiades tribute (SPE 2000) „за значителен принос в световната поезия”, Fulbright награда за писатели, наградата Bernstein, Поетическата награда на министър-председателя Леви Ешкол, на литературната награда на Фестивала на поезията в Тетово Oeneumi (2010), на наградата за стихове, посветени на виното от Стружките поетични вечери (2013) и международната литературна наградата „Стефан Митров Любиша” (2014) на театъра на град Будва.

Амир Ор е превел на иврит осем книги поезия и проза, включително „Евангелието на Тома”, „Истории от Махабхарата” и „Лимб разхлабващ желание” – антология на гръцката еротична поезия. За неговите преводи от старогръцки той е удостоен с наградата на Израелското министерство на културата. Учил е философия и сравнителна религия в Еврейския университет в Йерусалим, където по-късно чете лекции за старогръцката религия. През 1990 г. основава Поетическо общество „Хеликон” и по-късно работи като негов главен редактор и артистичен директор. Той инициира и разработва негови различни проекти, включително списание за поезия „Хеликон” и неговата поредица стихосбирки, Международния поетически фестивал Sha’ar и Иврито-арабското училище за поезия „Хеликон”.

Днес Амир Ор работи като редактор на поредицата за поезия „Catuv”, както и като национален редактор на международните поетични списания „Атлас” и „Блесок”, и като национален координатор за инициативата на ООН „Поети за мир”. Той е един от основателите на Европейска асоциация на програмите по творческо писане (EACWP), на Международен кръг на поетите и на Световно движение за поезия (World Poetry Movement). През 2017 г. предстои да излезе негова стихосбирка на български език от Издателство за поезия „ДА”.

Хавиер Босалонго (Тарагона, 1961) е испански поет и писател. Публикувал е следните стихосбирки: Течна носталгия (2001), Докато стигна тук (Куадернос де Вихиа, 2005), Несигурно пътуване (Ренасимиенто, 2008) и Къщата на тъмно (2009). Три стихобирки с избрани стихотворения са публикувани в Коста Рика (Никога тишината, 2009); Мексико (Видя отново светулки, 2015) и Еквадор (Въздушните корени, 2016). Бил е съветник на Международния поетически фестивал в Гранада от първото му издание през 2004 година (www.fipgranada.com). Ръководи поетическата колекция на издателство Валпараисо Едисионес. (www.valparaisoediciones.es). (www.javierbozalongo.com)

 

Дениса Дуран е румънски поет, преводач и културен мениджър, който живее в Букурещ. Родена е 1980 г. Работила е като журналист, преводач и редактор за списание „Румънски книжен преглед”. От 2007 г. е мениджър проекти за Румънски културен институт, Букурещ.

Нейната първа книга „Пухкаво и механично” 2003 получава наградата за дебют на Асоциацията на писателите от Букурещ и наградата на Съюза на румънските писатели, клон Брашов. Нейната втора книга „Хора на разположение” излиза през 2009 г. като двуезично издание в Ирландия. През 2012 г. тя публикува своята трета книга „Все още съм млада”, която през 2016 г. излиза в Македония в превод на Лидия Димковска. През 2014 г. излиза нейната четвърта книга „Докато спя, все още съм с теб”. Последната й книга излиза през 2016 г. и е озаглавена „Опаковано в собствено тяло”. Тя ще бъде скоро публикувана в България от издателство „Фабер” в превод на Лора Ненковска. Дениса е печелила няколко писателски стипендии и избрана част от нейната поезия е превеждана на английски, чешки, български, немски, френски и др. езици.

Нилтон Сантяго е роден в Лима, Перу, въпреки че живее в Барселона, Испания от много години. Автор е на стихосбирките „Книгата на огледалата”, „Тъмнината на котките беше наша тъмнина”, „Ангелският багаж” и „Музите са отишли за напитки”, с която печели престижната награда за поезия на „Casa de América de Poesía Americana. Носител е и на редица други престижни награди за поезия, между които испанската награда „Адонис” 2014. „Да забавиш пясъчните часовници” е неговата първа прозаична книга със спомени. Автор е също на стихосбирката с избрано „Към друго куче със същия кокал”, Коста Рика 2016. През 2017 г. предстои да излезе неговата стихосбирка на български език „24 часа в живота на едно водно конче” в издателство „Скалино”.

Паула Босалонго (Гренада, 1991) е автор на стихосбирката „Декември и се целунахме” (изд. Хиперион, Мадрид, 2014), за която получава наградата Хиперион за поети под 35 години. С тази книга тя печели също и наградата „Мостовете на Струга” (Република Македония, 2015). Някои от нейните стихотворения са публикувани в различни антологии на испански млади поети. Нейни стихосбирки са публикувани в Коста Рика, „Като осуетена кожа” (2015), „Мечтаенето се подрежда от миналото” Полша (2016) и „Вятърът ще изравни шосето” Мексико (2017).

 Борче Панов е роден 1961 г. в град Радовиш, Република Македония. През 1986 г. е завършил университета „Св. Св. Кирил и Методий” в Скопие, Филологическия факултет „Блаже Конески”, специалност Южно-славянски езици. Член е на Македонския съюз на писателите от 1998 г. Автор е на шест стихосбирки и на седем кратки експериментални пиеси, а така също и на няколко есета. През 1991 г. неговата първа стихосбирка „ Какво Чарли Ч. видя на задната страна на екрана” получава наградата за най-добра поетична книга на Македонската младежка организация, а книгата му „Тактът” е високо оценена от журито на литературната награда „Ацо Шопов” през 2006 г. През 2010 г. неговата стихосбирка „Базилика на писането” е отличена със същата награда. До няколко месеца ще бъде публикувана неговата последна книга, озаглавена „Ухания”. Неговата поезия е включена в множество антологии и литературни списания в Македония и по света, а негови стихотворения са превеждани на английски, украински, словенски, сръбски, френски и датски езици. През 2011 г. избрана част от негови творби е публикувана в САЩ и България. В момента той живее, работи и пише в град Радовиш, Република Македония.

Христос Хрисопулос е романист, есеист, преводач и един от най-плодовитите млади писатели в Гърция. Автор е на дванадесет книги, бил е стипендиант на писателската програма в Айова, САЩ 2007 г. и е носител на няколко литературни награди, между които на наградата Балканика (2015), френската награда Laure Bataillon (2014), наградата Ravachol (2013) и наградата на Академията на Атина (2008). Освен че е писател, той е и основател и директор на международния литературен фестивал DaseinFest в Атина. Негови книги са превеждани на няколко езика.

ЧЕТЕНИЯ НА ГОСТИТЕ В РАМКИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ПОЕТИЧЕН ФЕСТИВАЛ СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2017:

Поетиките на Нилтон
16 юни (петък), 19:00 ч., Dada Cultural Bar, ул. „Георги Бенковски“ № 10.
Една специална „Скалино“-премиера: Среща с Нилтон Сантяго и двуезичната книга с избрани негови стихотворения „24 часа в живота на едно водно конче“.

Основна вечер
17 юни (събота), 18:30 ч., Лятна сцена, Борисовата градина

В 18:30 ч. стартира рециталът на чуждестранните гости на фестивала, като между изпълненията им ще звучи музиката на Илко Биров.

От 19:30 ч. следват българските участници.

Поетиките на Амир
18 юни (неделя), 18:00 ч., Чешки център, ул. „Г. С. Раковски“ № 100.
Една специална ДА-премиера: Среща с Амир Ор и първата му книга на български „Езикът казва“.

Поезия & питания
18 юни (неделя), 19:00 ч., Чешки център, ул. „Г. С. Раковски“ № 100.
Самостоятелното четене на чуждестранните гости на фестивала и дискусия с тях.
Със специалното участие на Симеон Германов (акустична китара).

„София: Поетики“ е част от Календара на културните събития на Столична община.

Вашият коментар

Filed under Поезия, София: Поетики, Събития

Иван Христов в Тулуза – интервю

Вашият коментар

март 11, 2017 · 8:01 am

Поети в кадър – Иван Христов

Вашият коментар

юли 8, 2015 · 7:18 pm

ЗА „ЛЮБОВ НА ПЛОЩАДА” НА ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

vladimir_levchev-lubov_na_ploshtada-okonchatelna_koriza

Владимир Левчев

„Любов на площада“

Издателство: Скалино

София, 2014,  първо издание, 76 страници

ISBN: 978-619-7043-21-1

Времето се разхвърчава на всички посоки. Все по трудно става да го уловим. То се разпада, убягва, изтича. Понякога то се забързва и изпреварва собственото ни съществуване. Животите ни заприличват на разпръснати найлонови торбички, носени от вятъра – символ на непреходността и безсмислието. Друг път то се забавя – години се сменят, нови истории идват на сцената, нови лица, но всичко си е все същото – монотонно, банално, безразлично. Любовта, Бог и Другите – това са трите стожера на тази книга. Но Бог е любов, любовта към Другия. И всичко сякаш се прелива и слива и после заедно изчезва – между храма и площада, между миналото и настоящето, между изгрева и залеза. Любовта гръмва над главите ни и ни прави болезнено видими, прозрачно-раними. Любовта изпълва нашето съществуване и му придава смисъл. Смисълът ни кара да излезем на площада, защото само свободният човек е способен на любов. Подобно на водата, която нахлува в домовете и кара хората да излязат на улицата, така и любовта нахлува в нашите лични затвори и кара душите ни да излязат на площада. Това е една книга – равносметка. Тя свързва в една поетическа тъкан отминали епохи с настоящето. Писането на Владо в тази книга е мощно, героично. Но това е и едно смело писане, което не се страхува да погледне косо на смъртта. Това е едно писане на ръба на екзистенцията, изправено до Стената и точно затова по-голямо от смъртта.

Иван Христов

Вашият коментар

Filed under Поезия, Рецензии

Една книга за застрашените влюбени

big-Cherna_kniga_web

Владимир Левчев

Черна книга на застрашените видове

ИК Жанет 45, 2011 г.

41 стр.; 9 лв.

ISBN 978-954-491-714-2

В моята рецензия за антологията „Кой сънува моя живот“, публикувана в бр. 1 на Литературен вестник от 16 ян. 2008 г. определих поезията на Владимир Левчев като  значително свързана с Аполоновото начало. Какво имах предвид. Когато говори за Аполоновото начало, Ницше въвежда понятието съновидение в противовес на опиянението на Дионис. За разлика от екстаза и опиянението, които са по близо до смъртта и които убиват човешкото тяло в своята екстатичност, сънят или съновидението (мисля, че това понятие е по-точно за тези стихове, доколкото е по-близо до самия живот) – напротив – имат способността да лекуват.

Бях много изненедан, когато прочетох „Черна книга на застрашените видове” и открих един различен Владимир Левчев, дори противоположен на себе си, а именно – отдаден на опиянението. Както сами се досещате, това е книга за животните и природата. Според мен има два начина да се пише за животните и природата. Единият е, когато човекът се страхува да каже какво мисли и превръща животното в алегория на себе си, а другият – когато човекът е до толкова запленен от животното, че превръща себе си в алегория на животното. Вторият похват принадлежи  на романтиците и модернистите. Нека само припомним Уилям Блейк и неговият Tiger, tiger или Херман Мелвил с Моби Дик, Гарванът на Едгар Алън По. За Ботевите орли и соколи е излишно да говорим, както и за Фурнаджиевите „крави във кърви окъпани”. И тук имаме работа точно с втория случай. Владимир Левчев като отчаян романтик и убеден морнист. Вижте за какво става въпрос:

Както си върви невъзмутимо,
тази топла късогледа планина
случайно стъпва в ловните полета
на термитите.

 

(Слон)

Или:

Животно, бременно
с южни звезди.

 

                                                 (Две кенгура)

Има още

Вашият коментар

Filed under Рецензии

Иван Христов: Танц – Сън – Движение в зимния брой на Нопоезия – интервю на Христина Мирчева

nop2_coverfront500x726

 

онлайн списание „Диаскоп“ (http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=697)

136 страници, 48 автори, Танц, Сън и Движение – това е накратко втори брой на списанието за поезия „Нопоезия”. Но навярно селекцията е била безпощадна. Колко автори изпратиха свои текстове?

Мисля, че аз вече съм си изградил име на безпощаден селекционер. Не съм водил статистика за броя на авторите, но бяха много. Набирахме участници главно чрез facebook и Интернет и дори чрез платформата #ДАНСwithme. Когато видях целия файл на черновата на НО ми настръхнаха косите.

Имаше ли някакъв принцип в подбора? Кои участваха в журито и имаше ли спорове за това кой да остане и кой да отпадне? Имаше ли пълнеж?

Първоначално Петя Хайнрих, Ина Иванова и аз прочетохме всички текстове, след което пълнежът отпадна. Почти нямахме спорове за добрите текстове. Споровете дойдоха, когато трябваше да пресеем и добрите текстове. През това време аз съставих концепцията ТАНЦ-СЪН-ДВИЖЕНИЕ, която като един „диаскоп” ни помогна да погледнем на текстовете като на диапозитиви и да решим, кои от тях, въпреки че са добри, не са достатъчно уголемени. Това беше най-трудната част.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Интервюта

ЕДНО ИНТЕРВЮ НА ЕС ДЖЕЙ ФОУЛЪР С ИВАН ХРИСТОВ

Изображение

(на англ. език тук: http://www.3ammagazine.com/3am/maintenant-95-ivan-hristov/)

Ключова фигура в основата на българската поетика на 21-ви век, поетиките на Иван Христов са променливи и многопластови като съвременната история на самата страна. Като просветител и организатор, Христов е движещата сила зад фестивала София: Поетики, канейки поети от цяла Европа, за да станат свидетели на и да взаимодействат с растящото ново поколение поети, произлизащи от града, и сам като поет, неговата връзка и сливане с англоезичната поезия е произвела уникален стил и ритъм в рамките на неговото творчество, които са спечелили аплодисменти по целия континент и Америка. Още една фигура в европейската поезия, която счита организацията като отговорност заедно със собствената си дейност, с удоволствие Ви представяме Иван Христов като 95-ти респондент от поредицата Maintenant.

Благодарности за Александра Бюхлер и фондация „Литература през граници”, че направиха това интервю възможно.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Интервюта, София: Поетики