Tag Archives: Пенка Ватова

„Стъпки по перваза” (Честит рожден ден, скъпа Пепи!)

Пенка Ватова, фото: Иван Добромиров

Пенка Ватова, фото: Иван Добромиров

Отпечатък

 

Стъпките на кой ли бродник

в космоса и времената

е запечатало морето

върху каменното тяло

 

„Ще те наритам!” – каза ми веднъж Пенка Ватова. Нашата Пепи щеше да ме нарита така сякаш аз бях хвърлен камък, изпречил се на пътя й в нейния Камен бряг. Бях удивен от езика, с който един научен ръководител се обръща към своя докторант. Но не помня повода. Колко пъти ние, нейните приятели, сме се чувствали по подобен начин? Но не помним повода, защото някъде дълбоко в себе си винаги сме знаели, че тя е права, че е убедена в правотата си и че ще отстоява своята позиция, твърда като камък.

Бях взел онзи автобус – София – Каварна. После с някаква маршрутка до Камен бряг. Пихме пелин – нейното вино. Разхождахме се из Камен бряг – нейния Манхатън. Зад нас стоеше „Сбогом, деветнайсти век” и „Бдин”. Пред нас предстоеше „Опит за запомняне”, „Кръгът „Стрелец” и идеята за родното” и „Американски поеми”. Говорихме. Ръкомахахме като същински перипатетици, епилептици на нашите езици, елипси на липси. Някъде по тревясълата пътека срещнахме Евелина Келбечева, уморена от гмуркане и плаж. Разцъфтелите слънчогледи бяха единствената ни публика. Вятърът затваряше очите ни. Пълнеше устата ни с празнота и простор. Пътят пресичаше селцето така сякаш тръгва отникъде и води наникъде. Само цвят и море.

Има още

Вашият коментар

Filed under Есета

„Бдин – неутопичното място“ от Пенка Ватова

big-Ivan_hristov

…Бдин е не само старото име на Видин, то е едно утопично място…

Георги Господинов

Началото на този текст е донякъде полемично, защото според мене утопичността на Бдин във втората поетическа книга на Иван Христов е само привидна. Бдин е пространството на поетическите визии, на преживяването и самоосмислянето на Аза в книгата, ала то е далеч от въобразеността, защото, макар и метафорично, не оставя колебания, че обозначава мястото тук и сега, родината на Аза. Би било окуражително, ако Бдин беше утопично място, защото тогава, независимо от степента на очакване, той щеше да бъде обект на копнеж и надежда. Ала Бдин в тази книга е на противоположния полюс.
Че Бдин не е „не-място“, че не е несъществуващо място, доказват най-малко топосните обозначавания — „[видях] гроба на Левски и Ботев“, „[в] квартала за безнадеждни, / наречен не случайно „Надежда“, „жълтите павета“, но и редица други, повече или по-малко конкретни отпратки в текстовете, сочещи към българското и България (днес). Ако припомним предходната поетическа книга на Иван Христов — „Сбогом, деветнайсти век“, то тогава „Бдин“ може да се разчете и като времето, започващо с българския двайсети. (Всъщност в осмислянето му и в двете книги той е едно все започващо и нивга несвършващо време, отколешно и сякаш завинаги.)
„Бдин“ е книга за дълбокото лично преживяване на едно място на разрухата, на изчерпаността, на невъзможното случване, на било-то, не на бъде-нето. И в този смисъл, не без горчива ирония, не е случаен изборът на назоваването му със старото име на Видин (до началото на XI в. Бъдин, след това Бдин) — последното българско владение, с чието падане под османска власт настъпва окончателната гибел на средновековната българска държавност, последният отблясък на блясъка. Нищо, че с Бдин (като Видин) географски започва България, погледната откъм онова, което сме свикнали да наричаме „света“. Обозначена като „Бдин“, от място, в което се раждаме, родината в книгата на Иван Христов става място, в което животът не започва, а е вече завършил…

http://www.slovesa.net/%D0%B1%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0%B5%D1%83%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE/

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Поезия

[де]КОНСТРУИРАНЕ на КАНОНА

Дискусионен клуб „Литературен вестник” Ви кани да участвате в разговор за стратегиите по конструиране на българския канон в началото на XXI век. Конкретният повод са двата проекта на:

  • Милена Кирова – Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война, София, Алтера, 2009.
  • Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова – Критическото наследство на българския модернизъм. Том І, II, III, Институт за литература – БАН, Издателски център „Боян Пенев“, София, 2009.

В разговора ще се включат:

Албена Хранова, Амелия Личева, Ани Бурова, Биляна Курташева, Божана Филипова, Бойко Пенчев, Дарин Тенев, Димитър Камуров, Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Иван Христов, Илвие Конедарева, Йордан Ефтимов, Калин Михайлов, Камелия Спасова, Катя Станева, Кристина Йорданова, Марин Бодаков, Мария Калинова, Миглена Николчина, Милена Кирова, Митко Новков, Михаил Неделчев, Надежда Александрова, Надежда Стоянова, Николай Аретов, Пенка Ватова, Пламен Антов, Тодор Христов, Яни Милчаков, Яница Радева

и всички, които се интересуват от актуалните парадигми на българския канон.

Място: СУ „Св. Климент Охридски”, аудиторя160 Б, IV етаж, Централно крило.

Време:   10.06.2010                18.00 часа.

Вашият коментар

Filed under Наука, Събития

КРИТИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ

„Критическото наследство на българския модернизъм“ е четиритомно издание, осъществено в рамките на едноименния проект на Института за литература, подпомогнат от Фонд „Научни изследвания“ към МОМН. Първите три тома събират манифестните текстове и програмните статии, свързани с философската и естетическата парадигма на модерното изкуство (през погледа на българския творец), както и критическите текстове на най-изявените български модернисти. Опит за анализ на връзките, взаимоотношенията и конфликтите в критическата рецепция на отделните модернистични направления ще бъде направен в четвъртия том, съдържащ съвременни теоретични и литературно-исторически текстове. Изданието е тематично структурирано, като във всеки отделен раздел материалите са подредени хронологично – за да може да се проследи развитието на всеки един от аспектите на модерното изкуство, както и да се акцентира върху приемствеността и конфликтните зони, белязали мисленето на отделните модернистични генерации. Потърсена е максималната възможна близост с оригиналите.

_________________4aabf8ca0da0e[1]

Критическото наследство на българския модернизъм. Том І
Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова – съставители и редактори

Институт за литература – БАН

Издателски център „Боян Пенев“, 478 с.

София, 2009

ISBN 978-954-8712-51-4

Има още

3 Коментари

Filed under Без категория, Наука