Tag Archives: иван христов

12-тото издание на „София: Поeтики“ идва

Иван Христов за фестивала „София: поетики 2017“.

Водещ: Гергана Гайдарова

Advertisements

Вашият коментар

август 30, 2017 · 9:21 am

Български поет с книга на румънски език

Ivan_Binarфото: binar.bg

Едно интервю на Силвия Чолева с Иван Христов за предаването Арт ефир на програма „Христо Ботев“, БНР, 2016 г.

http://bnr.bg/post/100676411/balgarski-poet-s-kniga-na-rumanski-ezik

 

 

 

има 1 коментар

Filed under Без категория, Интервюта, Поезия

Иван Христов за hyperliteratura.ro: Съвременният артист живее в една дифузна среда, от която като пъзел се опитва да съгради своя свят, който иска да сподели с другите.

hyperliteratura-ivan-hristov

Иван Христов, фото: Ана Тома, Букурещ 2016

В твоята поезия има постоянни препратки към традицията (постмодерна, според твоите думи), и постоянен спор между теб и близкото минало. Тези два свята конфликтуват ли по някакъв начин?

Аз лично повече вярвам на миналото отколкото на бъдещето. Както казва френският философ Мишел Фуко – „в нашето общество и в онова, което сме, съществува дълбоко историческо измерение и вътре в подобно историческо пространство дискурсивните събития, произвели се от векове или години насам, са твърде важни. Ние сме неотделно свързани с дискурсивните събития. В някакъв смисъл не сме нищо друго освен онова, което е било казано — от векове, месеци, седмици насам”. Моето връщане към традицията е опит да се разбере настоящето. Това не е безболезнен процес, защото много често, особено тук на Балканите разминаването между традиция и настояще е много силно. Това прави нашата история трагична.

Твоите препратки към някои поети от 1920-те и 1960-те са очевидни. Тези два периода ключови ли са за твоята персонална литературна и културна история?

Неслучайно заглавието на моята първа стихосбирка е „Сбогом, деветнайсти век”. Писах тази стихосбирка в края на 20-ти век, но я озглавих – „Сбогом, деветнайсти век”. Идеята тогава беше да се погледне на 20-ти век като на едно празно място, като на една дупка, една липса в историята на страните от Източна Европа. 20-ти век трябваше да бъде повторен, да бъде изживян отново, като този път се внимава много да не бъдат допуснати грешките, които спряха хода на историята, които го превърнаха в най-човекоубийствия век. Трябваше да се намерят онези периоди от историята, които да произведат една нова идентичност, периоди на подем на универсалните човешки ценности и политическа либерализация, а в крайна сметка и на висока литература, и за мен това бяха 20-те и 60-те години, а така също и 90-те. Биографиите на американските поети Т. С. Елиът и Алън Гинзбърг по един естествен начин се сплетоха в последната ми книга „Американски поеми”. Да, мисля че тези десетилетия са своеобразни checkpoints в моята лична литературна и културна история, но и не само моята.

 Разкажи ми, моля те, малко за твоята дисертация, за кръга „Стрелец”, за Лилиев, Гълъбов,  Далчев и т. н.?

Има още

3 Коментари

Filed under Без категория, Интервюта

Иван Христов: Поезията е във възход

Иван Христов, София: Поетики 2015, фото: Ивет Лолова

Иван Христов, София: Поетики 2015, фото: Ивет Лолова

 

  1. Представете се.

Казвам се Иван Христов – поет, литературовед и музикант. Автор съм на стихосбирките „Сбогом, деветнайсти век”, „Бдин” (през 2015 г. „Бдин” излезе на турски език под заглавие „Бдин, Сметището”), „Американски поеми” и на изследването „Кръгът „Стрелец” и идеята за родното”. Автор съм и на музикалния албум „Опит за запомняне”. Участвал съм в множество международни литературни и музикални фестивали и уоркшопове. Мои стихотворения са превеждани и публикувани на над десет езика. От 2010 г. съм член на организационния комитет на международния фестивал София: Поетики. Работя като Главен асистент в Института за литература към Българската академия на науките.

  1. Какво се случи на уъркшопа в Турция преди няколко месеца? С какво беше полезен? Имаше ли нещо, което ви изненада?

Има още

има 1 коментар

Filed under Интервюта

Поетът-критик Иван Христов специално за ЯмболПРЕС

165950_10152970453092195_1592811524_n

Иван Христов, фото: Владислав Христов

(публикувано на 18.01.2012 г. на http://www.yambolpress.bg)

–          Какво  кара един млад човек като Вас да изберете  нелекия път на учен в България?  

–           Интересът ми към литературата датира от ученическите ми години, а първите ми публикации са от времето, когато бях в гимназията. След втората година в университета, реших че ще се занимавам с литература. Обичам да чета и да пиша, освен поезия, критика и литературна история. В България има много писатели, но малко критици. Трудно е да се живее само с писане на критика. Българската академия на науките ми даде възможност да се занимавам професионално с изследване и писане на литературна критика.

–          Каква е темата на дисертацията Ви?

–          Дисертацията ми е за литературния кръг “Стрелец”, който първоначално се сформира в рамките на културния седмичник – вестник “Изток”. “Изток” излиза две години – от 15 октомври 1925 до 16 юли 1927 г. Една от основните идеи в програмата на в. “Изток” е за национално издигане до европейско ниво, но на органична родна основа. 1927 г. кръгът “Стрелец” започва да издава свой едноименен вестник, организиран от недеволни сътрудници на вестник “Изток” и на списанията “Златорог” и “Хиперион”. Важен фактор за появата на кръга е притегателната сила на все по-интензивното след войните движение “Родно изкуство”, което включва художниците Иван Милев, Владимир Димитров – Майстора, Иван Пенков, Дечко Узунов и др. Това движение се обявява за една неофолклорна тематика и декоративна стилистика, но оплодена от европейското изкуство. Седмичникът “Стрелец” излиза в 12 броя, от 6 април до 23 юни 1927 г. Членове на кръга “Стрелец” са Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Атанас Далчев, Кирил Кръстев, Светослав Минков, Фани Попова-Мутафова и др.

Има още

Вашият коментар

Filed under Интервюта, Наука

„Крехка ваза от най-чист алабастър” – женската тема в българската литература между двете световни войни

Женската тема става актуална в европейската и респективно в българската култури с избухването на Първата световна война. Мъжката част от населението отива на фронта и жените се оказват в положение да заемат обществени позиции, смятани до този момент за предимно мъжки. Но това води до редица промени в обществения манталитет, до опити да се осмисли тази промяна. Краят на 20-те години е времето, в което и в България се появява първият професионален писател – жена. Настоящият доклад анализира подробно как става това. Той се спира на женската тема, намерила място на страниците на вестник „Изток” – издание на кръга „Стрелец”. Най-общо този въпрос се разглежда в три аспекта: 1. Жените и Големите творци – Гьоте, Ницше, Вагнер 2. Жените творци – Зинаида Гипиус, Елен Кей, Оливия Шрайнер, Селма Лагерльоф и др. И 3. Жената като обществено-социален феномен. Основните насоки на третиране на темата са: Жената и войната, Жената и Реформата, Жената и отчуждението, Жената и творчеството.

 

Вашият коментар

август 1, 2015 · 3:53 pm

Поети в кадър – Иван Христов

Вашият коментар

юли 8, 2015 · 7:18 pm