Category Archives: София: Поетики

СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2017 – НАШИТЕ ГОСТИ

Амир Ор е израелски поет, романист и есеист, признат за водещ глас на новото поколение в световната литература. Роден е в Тел Авив през 1956 г. Автор е на единадесет стихосбирки на иврит. Неговите последни книги са  „Сърце звяр” (2010), „Пророчеството на лудия” (2012), „Плячка” (Избрани поеми 1977-2013) и „Криле” (2015). Неговите стихотворения, преведени на повече от четиридесет езика, са публикувани във водещи сайтове за поезия, списания и антологии, така както и в двадесет книги в Европа и Америка. Той е чел и изнасял лекции на множество фестивали и конференции. Носител е на израелски и международни поетични награди сред които Pleiades tribute (SPE 2000) „за значителен принос в световната поезия”, Fulbright награда за писатели, наградата Bernstein, Поетическата награда на министър-председателя Леви Ешкол, на литературната награда на Фестивала на поезията в Тетово Oeneumi (2010), на наградата за стихове, посветени на виното от Стружките поетични вечери (2013) и международната литературна наградата „Стефан Митров Любиша” (2014) на театъра на град Будва.

Има още

Вашият коментар

Filed under Поезия, София: Поетики, Събития

ИВАН ХРИСТОВ: ГРАД БЕЗ ПОЕЗИЯ Е ГРАД БЕЗ ЛИЦЕ

624-400-sofiia-poetiki

Познавах Иван Христов още като студентка, без да сме били някога близки. Той свиреше на кавал, пишеше стихове, представяше ги пред алтернативна публика. Забележителна личност. После го изгубих от поглед. В последната една година обаче на едно събитие се разпознахме и се случи, че интересът ми към нова българска поезия ни сближи и даде възможност да общуваме. Както пише той в речника на края на „Американски поеми“ „Поезията е размяна на същности“. Читатели четат поезия четоха „Американски поеми“ в едно от първите издания на ателиетата, а самият Иван продължи да подкрепя формата и да е негов съмишленик. По повод тазгодишното издание на фестивала София: Поетики за първи път разбрах, че той е негов съорганизатор и отговаря за Международната програма. В рамките на „Седмица на поезията” разговаряме за спецификите на фестивала.

София: Поетики е чакан фестивал. Би ли разказал за читателите на „Аз чета” за началото, как се развива фестивала, кое е специфичното в него?

Аз не съм част от фестивала от самото начало. Тази година се навършиха 10 години от неговото съществуване. Още си спомням разказите за едно култово издание на София: Поетики в Националния Археологически музей. Идеята тогава беше да се съчетаят поезия, археология и електронна музика. Тази идея страшно много ми хареса. Толкова много ми хареса, че от гняв че не съм поканен да участвам, не отидох. Но мисля, че е било много хубаво. Тогава запомних името на фестивала. През 2008 година Ясен Атанасов ми написа един мейл с покана за участие, но аз тогава бях в Америка и не успях. През 2010-та получих отново покана от него. Тогава вече бях попътувал малко и участвал в два фестивала в чужбина. Реших че и аз бих могъл да поканя чужди поети, които харесвам, така както ме поканиха мен и предложих на Ясен тази идея, и той се съгласи. За първи път участвах в София: Поетики през 2010-та и като поет, и като организатор на чуждестранната програма. Има още

Вашият коментар

Filed under Интервюта, София: Поетики

„1989-ТА. КАКВО СЕ СЛУЧИ?“

Bulgaria_CBOBODA_banner (1)

На 14 юни 2014 г. от 15.00 до 18. 00 часа  в  театър „Алма Алтер“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в рамките на межуданародното събитие „Пикник на свободата“, което се организира под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев ще се проведе специална дискусия, посветена на събитията от 1989 година. Предлагаме ви среща с:

Януш Онишкевич, роден през 1937 година в Полша. Има докторска степен по математика и преподава във Варшавския университет. През 60-те е един от активистите на демократичната опозиция, участва в стачки и демонстрации през 1968 г. за свободата на словото и научните изследвания.  През 1980 г. става част от от организаторите на „Солидарност“ и говорител до 1989 г., член на Националния изпълнителен съвет (Президиум). През 80-те лежи в затвора за повече от година, арестуван е няколко пъти, но не спира да се бори за свобода. По време на Кръглата маса води преговорите с комунистическата власт (февруари – април 1989). Политическата му кариера е богата. През 1990 година, макар и за кратко става зам.-министър, а по-късно и министър на Националната отбрана (1991-1993 и 1997-2000 г.). През 2005-2009 година оглавява Демократическата партия „Съюз за свобода“. Неговата политическа кариера продължава и като депутат в Европейския парламент (2004-2009 г.), заместник-председател на ЕП и заместник-председател на Комисията по външна политика. Носител на множество международни награди и отличия.

Йон Карамитру, роден на 9 март 1942 г. в Букурещ. Завършва института по кино и театър „Й. Л. Караджале“ в Букурещ. Той е един от най-популярните румънски актьори и режисьори, а творческата му биография впечатлява с редицата превъплъщения във водещи роли. Познат е и като режисьор-постановчик на театрални и оперни спектакли, директор на Националния театър „Й. Л. Караджале“, а от 1990 година е Президент на Румънския театрален съюз – UNITER. През 1996 година става министър на културата на Румъния (1996 – 2000). За работата си при създаването на културните връзки между Великобритания и Румъния е обявен за Почетен офицер на Ордена на Британската империя, декориран от кралица Елизабет II, а през 1997 г. френското Министерство на културата му присъжда титлата Chevalier Des Arts et Lettres (рицар на ордена за изкуства и литература, Франция).

Проф. Михаил Неделчев е български учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, публицист, общественик и политик. Автор е на книги с монографични литературоведски и литературно-исторически изследвания, студии, статии, очерци. Михаил Неделчев е роден на 17 юли 1942 г. в София. Завършва 6-о училище „Граф Игнатиев“ и славянска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След неуспешен опит да направи аспирантура в катедрата по теория на литературата, задълго е литературовед и литературен критик на свободна практика. Редактор е във в. „Литературен фронт“ и сп. „Родна реч“. 15 години работи в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“ (1974-1990). От 1999 до 2010 г. Михаил Неделчев е ръководител на департамент „Нова българистика“ в НБУ, а след това продължава да ръководи литературноисторическата школа към департамента. През 2002 г. е хабилитиран като доцент по научната специалност „Теория и история на литературата“. След падането на Берлинската стена и демократичната промяна в България Михаил Неделчев е активен участник в създаването на Съюза на демократичните сили през 1989 г. Член е на ръководството на възстановената Радикалдемократическа партия. От края на 1989 г. е заместник-председател по идеологическите въпроси и говорител на РДП. Участва в заседанията на Кръглата маса (1990). Народен представител е в Седмото Велико и 36-то Народно събрание с листата на СДС. През 1990-91 г. е политически говорител на Националния координационен съвет на СДС. Председател е на Парламентарната комисия по радио и телевизия в 36-то НС. От 1993 г. Неделчев е главен редактор на списание „Демократически преглед“.

Доц. д-р Александър Йордановроден през 1952 г. в град Варна. Политик и дипломат, литературен историк и литературен критик. Доцент в Института за литература при БАН. Народен представител в Седмото Велико народно събрание (1990-1991). Председател на Радикалдемократическата партия в България (1992-1998). Председател на ПГ на СДС в 36-то Народно събрание (1991-1992). Председател на Комисията по външна политика в 36-то Народно събрание (1991–1994). Председател на 36-то Народно събрание (1992-1994). Народен представител в 37-то Народно събрание (1994-1997). Народен представител в 38-то Народно събрание (1997-1998). Извънреден и пълномощен посланик в Полша, Литва, Латвия, Естония (1998-2001) и в Република Македония (2001-2005). Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990-1998). Главен редактор на седмичника за политика и култура „Демокрация“ (2013).

Владимир Левчев – български поет, писател, журналист, политик, активист на Екогласност и преподавател в Американския университет в Благоевград. Роден е 1957 г. в София. Завършва английска езикова гимназия (1976) и Изкуствознание (1982). Редактор е в издателство „Народна култура“ (1982-1989), издател на нелегално отпечатваното преди 10 ноември 1989 г. независимо списание за литература и публицистика „Глас“, зам.-главен редактор на „Литературен вестник” (1991-1994). Член е на изпълнителния комитет на Екогласност и главен координатор на Свободно поетическо общество. През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Докато се установи като преподавател, работи като хлебар и пощальон. През 1996 г. завършва MFA програма по Творческо писане. Между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в University of Maryland (Балтимор), Montgomery College, George Washington University и American University (Вашингтон), американска литература в една гимназия в предградие на Вашингтон, както и български език в подготвителен център към Държавния департамент. От есента на 2007 г. преподава литература и писане в Американския университет в Благоевград.

Едвин Сугарев – български поет, общественик и политик. През 1978 г. Едвин Сугарев завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. В периода 1981-1984 г. прави редовна аспирантура в Института за литература при БАН по история на новата българска литература. На следващата година защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)“. През 1989 г. става редактор на литературния самиздатски алманах „Мост“. През 1990 г. влиза в редколегията на сп. „Литературна мисъл “, и също е редактор на „Литературен вестник “ от 1991 до 1996 и от 2003 до днес. От 2002 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2008 г. защитава докторат на тема „Александър Вутимски – паралелни прочити“. От 2010 е преподавател в НБУ. Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност. През 1989 г. е активист в националното движение „Екогласност“. Народен представител в 7-то Велико Народно събрание и в 36-то и 37-то Обикновено Народно събрание, където е бил зам. — председател на комисията против корупция. В периода 1997-2002 е посланик на България в Монголия и Индия.

модератори: проф. Александър Кьосев и д-р Иван Христов

Вашият коментар

Filed under Без категория, София: Поетики, Събития

ПИКНИК НА СВОБОДАТА: СОФИЯ ПОЕТИКИ 2014: 15 ЮНИ: ЧЕШКИ ЦЕНТЪР

Под патронажа на президента на Република България г-н Росен Плевнелиев

15 юни 2014 г. (неделя), Чешки център (ул. „Г. С. Раковски“ 100), вход свободен

17.00 часа

Откриване: Катерина Хуртаева (директор – Чешки център, София), Агнешка Кошчушко (директор – Полски институт, София) и Ясен Атанасов (артистичен директор – София: Поетики)

Представяне на двуезичното издание на антологията „Любов не е думата. Антология на полски поетеси и поети, дебютирали след 1989“

представят: Вера Деянова и Иван Христов

Съвместно с Издателство Жанет 45

Изображение

Антологията на съвременната полска поезия е издадена по инициатива на Полския институт в София по повод 25-ата годишнина на независима Полша и 65-ата годишнина на Полския институт в София. Тя съдържа 100 стихотворения на 25 полски съвременни поети,  дебютирали след 1989 г. Подборът на стиховете и предговорът към книгата са дело на двама поети – Яцек Денел и Мачей Вожняк. Редактор на сборника е Вера Деянова.

18.00-20.00 часа

ЧЕТЕНЕ НА ГОСТИТЕ НА СЪБИТИЕТО И ДИСКУСИЯ С ТЯХ

Никола Маджиров (Македония)

Катерина Илиопулу (Гърция)

Янис Исидору (Гърция)

Яна Букова (България/Гърция)

Димитрис Аллос (Гърция)

Катерина Стойкова-Клемър (България/САЩ)

представят: Яна Букова, Роман Кисьов, Ясен Атанасов

20.00 часа

Представяне на антологията „Сезонът на деликатния глад”

Изображение

„Сезонът на деликатния (нежния) глад” е антология на съвременната българска поезия, пуликувана на английски език в САЩ през 2013 г. Неин съставител и издател е поетесата Катерина Стойкова-Клемър. Антологията включва 32-ма автори. Всички те са активни участници в съвременната българска поетическа сцена, различни по възраст и поетика. Стихотворенията в антологията са общо 197 на брой и са подбрани така, че да звучат адекватно и на английски език.

С участието на част от авторите

представят: Катерина Стойкова-Клемър и Иван Христов

 

Вашият коментар

Filed under Без категория, Поезия, София: Поетики, Събития

ПИКНИК НА СВОБОДАТА. СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2014: НАШИТЕ ГОСТИ

Bulgaria_CBOBODA_banner

Каним всички софиянци да отпразнуват 25 години от възстановяване на демокрацията на 14 юни 2014 г. от 17.00 до 22.00 часа на Лятната сцена на Борисовата градина!

Под патронажа на президента на Република България г-н Росен Плевнелиев

Организатори: Полският институт в София и Посолството на Полша в София, Президентство на Република България, Община София,  Чешки център, Унгарски културен институт,  Посолство на Словакия,  Посолство на Германия, Посолство на Румъния и IX Mеждународен фестивал София:Поетики.

Тази година България, Германия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия отбелязват 25 години свобода от комунистическите режими. По този повод на 14 юни 2014 г. дипломатическите им мисии и културни институти в България, съвместно със Сдружение „София Поетики“ и Софийска община сърдечно ви канят на „ПИКНИК НА СВОБОДАТА“.

Събитието се осъществява със съдействието на Театър „Алма Алтер“, Културния център на Софийския университет, Фондация „София диша“ и Swift Gap Events (Флашмоб България) с финансовата подкрема на „Рено-Нисан“ България и Шато Сунгурларе.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, София: Поетики, Събития

ЕДНО ИНТЕРВЮ НА ЕС ДЖЕЙ ФОУЛЪР С ИВАН ХРИСТОВ

Изображение

(на англ. език тук: http://www.3ammagazine.com/3am/maintenant-95-ivan-hristov/)

Ключова фигура в основата на българската поетика на 21-ви век, поетиките на Иван Христов са променливи и многопластови като съвременната история на самата страна. Като просветител и организатор, Христов е движещата сила зад фестивала София: Поетики, канейки поети от цяла Европа, за да станат свидетели на и да взаимодействат с растящото ново поколение поети, произлизащи от града, и сам като поет, неговата връзка и сливане с англоезичната поезия е произвела уникален стил и ритъм в рамките на неговото творчество, които са спечелили аплодисменти по целия континент и Америка. Още една фигура в европейската поезия, която счита организацията като отговорност заедно със собствената си дейност, с удоволствие Ви представяме Иван Христов като 95-ти респондент от поредицата Maintenant.

Благодарности за Александра Бюхлер и фондация „Литература през граници”, че направиха това интервю възможно.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Интервюта, София: Поетики

„Поетите все повече успяват да съградят един общ, разбираем поетичен език“

Изображение

(интервю на румънската поетеса Андра Ротару с Иван Христов за agentiadecarte.ro; 02.10.2011 г.; в превод на румънски език от Лора Ненковска тук:

http://www.agentiadecarte.ro/2011/10/%E2%80%9Epoetii-reusesc-tot-mai-mult-sa-creeze-un-limbaj-poetic-comun%E2%80%9D/)

Тазгодишното издание на фестивала „София: Поетики” отново събра стотици младежи, жадни да присъстват на четенето на поезия,  пърформънси, музика и т.н. Това е единственият поетичен фестивал в България с международно участие. От миналата година ти участваш в това събитие и като организатор. Как според теб протичат нещата и как виждаш бъдещето на фестивала?

Всъщност, фестивалът става все по-добър и все по-голям. Предимството на София: Поетики е че е не само единстветният фестивал за поезия в България, не само единственият международен, но и че е градски фестивал, ориентиран към интелигетната, млада, градска публика.

Във финалната фаза на фестивала публиката избира най-добрият български поет, който получава и значителна парична награда. Кои са победителите в последните години и по твои наблюдения тази награда помага ли им за тяхното по-нататъшно развитие в литературата?

Наградата на фестивала има имидж на спонтанна, демократична и леко ексцентрична в добрия смисъл на думата. Награда, която се печели предимно от млад автор. Такъв всъщност е и имиджът на фестивала. Наградата не се дава от жури, а чрез гласуване от самата публика. През годините тази награда са печелили младите поети Ида Даниел, Тома Марков, Ясен Василев. Тази година беше спечелена от Стефан Иванов. Всички те имат свое собствено лице в българската поезия.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Интервюта, Поезия, София: Поетики