Category Archives: Наука

ИВАН ХРИСТОВ ЗА ВАЖНОСТТА ОТ ЛИТЕРАТУРА В НАУКАТА И КУЛТУРАТА

 

фото: Катица Кюлавкова

 

Интервюто за онлайн списание “Българска Наука” (13.12.2017) можете да чуете тук:

https://nauka.bg/podkast-bgnauka-ivan-hristov/

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Интервюта, Наука

Неприспособимият Георги Рупчев

 

Георги Рупчев

БНР, програма „Христо Ботев“, предаването „Време и половина“ – един разговор на Силвия Чолева, Елка Димитрова и Иван Христов в чест на 60 годишнината на поета Георги Рупчев –  17.11.2017 г.:

http://bnr.bg/post/100897925

 

Вашият коментар

Filed under Интервюта, Наука, Поезия

Иван Христов, фото: Камелия Волева

БГ НАУКА С ИВАН ХРИСТОВ ОТ ИНСТИТУТА ЗА ЛИТЕРАТУРА КЪМ БАН (27.01.2017)

Интервюто можете да чуете тук:

http://nauka.bg/podcast-ivan-hristov-lit/

 

Вашият коментар

декември 18, 2017 · 9:55 am

КРЪГОВЕ ПОЕТИЧЕСКО ВРЕМЕ

Уважаеми колеги,

На 2 септември 2017 г. се навършват 60 години от рождението на Георги Рупчев – един от съвременните ни поети, за когото без преекспонирано национално самочувствие може да говорим като за световен поет, каквото и съдържание да влагаме в това определение. Проведената преди 10 години научна конференция в негова памет и чест отвори много теми, свързани с творчеството му и продължаващи вън от него в пределите на поезията, философията, художествеността изобщо. Той принадлежи на поколение, все още творящо, но все по-малко четено. А четенето на Георги-Рупчевата поезия, а и на неговите преводи, на неговите интервюта дори би дало на днешния човек малко повече надежда в смисъла на изкуството, на търсенето и съпротивата срещу всяка безлична и обезличаваща действителност, срещу духовната застоялост и тресавищното безвремие.

Институтът за литература към БАН, направление Нова и съвременна българска литература, има удоволствието да ви покани да участвате в научен форум на тема „Кръгове поетическо време“, посветен на поета, който ще се проведе през втората половина на м. октомври в София. Молим ви да предвидите докладите си за представяне до 20 минути . Заявките си за участие – резюмета до 200 думи, може да изпращате не по-късно от 22 септември на следните имейли:

 

Иван Христов – christoff78@abv.bg

Пенка Ватова – penka.vatova@gmail.com

 

 

Вашият коментар

Filed under Наука, Поезия, Събития

Поетът-критик Иван Христов специално за ЯмболПРЕС

165950_10152970453092195_1592811524_n

Иван Христов, фото: Владислав Христов

(публикувано на 18.01.2012 г. на http://www.yambolpress.bg)

–          Какво  кара един млад човек като Вас да изберете  нелекия път на учен в България?  

–           Интересът ми към литературата датира от ученическите ми години, а първите ми публикации са от времето, когато бях в гимназията. След втората година в университета, реших че ще се занимавам с литература. Обичам да чета и да пиша, освен поезия, критика и литературна история. В България има много писатели, но малко критици. Трудно е да се живее само с писане на критика. Българската академия на науките ми даде възможност да се занимавам професионално с изследване и писане на литературна критика.

–          Каква е темата на дисертацията Ви?

–          Дисертацията ми е за литературния кръг “Стрелец”, който първоначално се сформира в рамките на културния седмичник – вестник “Изток”. “Изток” излиза две години – от 15 октомври 1925 до 16 юли 1927 г. Една от основните идеи в програмата на в. “Изток” е за национално издигане до европейско ниво, но на органична родна основа. 1927 г. кръгът “Стрелец” започва да издава свой едноименен вестник, организиран от недеволни сътрудници на вестник “Изток” и на списанията “Златорог” и “Хиперион”. Важен фактор за появата на кръга е притегателната сила на все по-интензивното след войните движение “Родно изкуство”, което включва художниците Иван Милев, Владимир Димитров – Майстора, Иван Пенков, Дечко Узунов и др. Това движение се обявява за една неофолклорна тематика и декоративна стилистика, но оплодена от европейското изкуство. Седмичникът “Стрелец” излиза в 12 броя, от 6 април до 23 юни 1927 г. Членове на кръга “Стрелец” са Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Атанас Далчев, Кирил Кръстев, Светослав Минков, Фани Попова-Мутафова и др.

Има още

Вашият коментар

Filed under Интервюта, Наука

„Николай Лилиев, Емануил Попдимитров и Гео Милев – синхронии на модернизма“

Сирак Скитник,

Сирак Скитник
„Автопортрет“

Уважаеми колеги,

Институтът за литература организира литературоведска конференция на тема:

„Николай Лилиев, Емануил Попдимитров и Гео Милев – синхронии на модернизма“,

Окончателните дата и място на конференцията са:

01 декември 2015, вторник, 9.30 – 17 ч.,
НБКМ „Св. св. Кирил и Методий“, Заседателна зала.

Първоначалният повод за тази селекция е традицията на Института да отбелязва годишнините от рождението на изтъкнати български писатели. В проблематиката на конференцията обаче е напълно допустимо да влязат и по-широк кръг проблеми на българския литературен модернизъм.

Очакваме вашите заявки за участие до 23 ноември 2015.

Организатори: Елка Димитрова, Цветанка Атанасова, Иван Христов

Адреси за кореспонденция:
elkadimitrova4@gmail.com
tsvetankaat@mail.bg
christoff78@abv.bg

Вашият коментар

Filed under Наука, Събития

„Крехка ваза от най-чист алабастър” – женската тема в българската литература между двете световни войни

Женската тема става актуална в европейската и респективно в българската култури с избухването на Първата световна война. Мъжката част от населението отива на фронта и жените се оказват в положение да заемат обществени позиции, смятани до този момент за предимно мъжки. Но това води до редица промени в обществения манталитет, до опити да се осмисли тази промяна. Краят на 20-те години е времето, в което и в България се появява първият професионален писател – жена. Настоящият доклад анализира подробно как става това. Той се спира на женската тема, намерила място на страниците на вестник „Изток” – издание на кръга „Стрелец”. Най-общо този въпрос се разглежда в три аспекта: 1. Жените и Големите творци – Гьоте, Ницше, Вагнер 2. Жените творци – Зинаида Гипиус, Елен Кей, Оливия Шрайнер, Селма Лагерльоф и др. И 3. Жената като обществено-социален феномен. Основните насоки на третиране на темата са: Жената и войната, Жената и Реформата, Жената и отчуждението, Жената и творчеството.

 

Вашият коментар

август 1, 2015 · 3:53 pm