Category Archives: Другите за мен

ПЕТЯ ХАЙНРИХ ЗА „АМЕРИКАНСКИ ПОЕМИ“

Изображение

Ето това харесвам в поезията на Иван Христов и то не се отнася само за тази книга:
– тежи си на място – тежи, та тежи
– българска и родолюбива е, без да е патриотична – вазовски звучи понякога; някаква нова патриархалност
– винаги е премислена, извадено е най-доброто – Иван Христов не експериментира – намерил си е златния път и си го следва. Аз действително предпочитам експерименталната поезия, но Иван Христов е толкова добър в това, което прави, че нямам никакви възражения.
– Иван Христов знае, че е добър – този самоуверен жест прозира през текстовете му – това ми харесва
– точен е в каквото казва
– Книгата – книжното тяло – чудесно се е получило. Имайте тази книга, дайте 10 лева за нея – струва си при всички случаи!

http://www.goodreads.com/review/show/926926330?book_show_action=true&page=1

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Поезия

Митко Новков за „Бдин“

big-Ivan_hristov

Звън на остър метал, току-що нанесъл съдбовен удар: дрънчи, хрущи, скърца: Бдин е като брадвата на палача, стигнала до дръвника, но отрязала преди това кости, жили, прешлени: Б-д-и-н(н-н-н) – и една глава се търкулва; Б-д-и-н(н-н-н) – и още една глава се търкулва. Сеченето, рязането, трошенето на кости и сухожилия, каквото е всъщност Бдин -ът – инквизиция на невъзможното измъкване, е подсказана, поетът, изглежда, е бил в благоразположение към поприбързаните и сякаш повече сърфиращи/бягащи по вълните, отколкото гмуркащи се в/към дълбочините читатели, трябва само да я чуем/видим:

Бдин – история на звука

хру хру хру
хръ хръ хръ
хра хра хра
хре хре хре
хри хри хри
хри хри хри
хре хре хре
хра хра хра
хръ хръ хръ
хру хру хру

Плътта хру-ска, хръ-ска, хра-ска, хре-ска, хри-ска и пак същото в обратен ред, но плътта не хро-ска, нито пък хрю-ска или хря-ска. Защо ли? Защото о-то на болката трябва да бъде скрито, ю-то на неистовството трябва да не бъде изявено, я-то на крясъка трябва да бъде приглушено. Защото Бдин не е книга за оплаквания, откази или революция, Бдин е книга за регистрация, констатация и перформация. Казва:

Сметището в Бдин
има това свойство,
че никога не свършва.
Откога вървя, вървя, вървя…

Всичко е Бдин , не случайно няма стихотворение, което да не се казва така, сиреч да не сече, да не замахва с брадвата, огромната брадва/ на времето. Всяко от тях е не По Набоков („Покана за екзекуция“), всяко представлява самата екзекуция или по-точно самоекзекуцията си/ни. Писането на Бдин – покана за самоекзекуция, а четенето на Бдин – нейното привеждане в изпълнение: Бдин е real-ът и reality-то на самоекзекуцията (ни)…

http://liteos.de/ivan_hristov/kritbdin1.htm

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Поезия

МОДЕРНАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ЛИТЕРАТУРНАТА ИСТОРИЯ. Елка Трайкова за „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“

Изображение

Осъзнаването на културната памет като ценност не е от приоритетите на нашето време. Но това е посланието на книги като тази – да осмисли литературната история и като съвременност, сътворяваща основополагащи и непреходни знаци на националната ни идентичност. Иван Христов блестящо се справя с предизвикателството да изследва един перманентно актуализиращ се кръг от опозиции в българската литература, които с достатъчна степен на условност бихме обозначили като своечуждо и техните многозначни интерпретации от Възраждането до нашата съвременност. В този контекст ролята на кръга „Стрелец“, който създава свой концептуално осмислен проект за родното, е особено важна. Изключително важен е и фактът, че книгата, която представям, е първото цялостно и систематично изследване за кръга. Разбира се, авторът познава и коректно цитира всички предходни проучвания на културната му мисия, както и интерпретации на идейните и философските позиции на неговите членове. Идеята на Иван Христов е не само да осмисли „Стрелец“ като интелектуална група от ярки творчески индивидуалности, маркирали свое суверенно място в културната ни история, а да го представи като естетически обоснована и теоретично осмислена концепция. Затова той го полага както в националния, така и в европейския исторически, философски и литературен контекст, който детайлно познава като система от духовни процеси и поредица от социално-политически факти…

http://liternet.bg/publish28/elka-traikova/ivan-hristov.htm

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Наука

„Бдин – неутопичното място“ от Пенка Ватова

big-Ivan_hristov

…Бдин е не само старото име на Видин, то е едно утопично място…

Георги Господинов

Началото на този текст е донякъде полемично, защото според мене утопичността на Бдин във втората поетическа книга на Иван Христов е само привидна. Бдин е пространството на поетическите визии, на преживяването и самоосмислянето на Аза в книгата, ала то е далеч от въобразеността, защото, макар и метафорично, не оставя колебания, че обозначава мястото тук и сега, родината на Аза. Би било окуражително, ако Бдин беше утопично място, защото тогава, независимо от степента на очакване, той щеше да бъде обект на копнеж и надежда. Ала Бдин в тази книга е на противоположния полюс.
Че Бдин не е „не-място“, че не е несъществуващо място, доказват най-малко топосните обозначавания — „[видях] гроба на Левски и Ботев“, „[в] квартала за безнадеждни, / наречен не случайно „Надежда“, „жълтите павета“, но и редица други, повече или по-малко конкретни отпратки в текстовете, сочещи към българското и България (днес). Ако припомним предходната поетическа книга на Иван Христов — „Сбогом, деветнайсти век“, то тогава „Бдин“ може да се разчете и като времето, започващо с българския двайсети. (Всъщност в осмислянето му и в двете книги той е едно все започващо и нивга несвършващо време, отколешно и сякаш завинаги.)
„Бдин“ е книга за дълбокото лично преживяване на едно място на разрухата, на изчерпаността, на невъзможното случване, на било-то, не на бъде-нето. И в този смисъл, не без горчива ирония, не е случаен изборът на назоваването му със старото име на Видин (до началото на XI в. Бъдин, след това Бдин) — последното българско владение, с чието падане под османска власт настъпва окончателната гибел на средновековната българска държавност, последният отблясък на блясъка. Нищо, че с Бдин (като Видин) географски започва България, погледната откъм онова, което сме свикнали да наричаме „света“. Обозначена като „Бдин“, от място, в което се раждаме, родината в книгата на Иван Христов става място, в което животът не започва, а е вече завършил…

http://www.slovesa.net/%D0%B1%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0%B5%D1%83%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE/

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Поезия

ЕМИЛИЯН НИКОЛОВ ЗА „СБОГОМ, ДЕВЕТНАЙСТИ ВЕК“

sbogom

Книгата е носител на наградата за дебютна стихосбирка „Южна пролет“ за 2002 г.

Стихосбирката започва с „Предговор“, в който се изтъква ценността на текста като ръкопис, който е събирал дълго време прах в Библиотеката, докато стане достатъчно ценен за откриване и публикуване. Изтъква се неосъществеността на книгата, която трудно може да изрази цялата ценност на ръкописа. Паратекстът също подчертава неосъществеността – подзаглавието гласи „Неосъществена книга“, а епиграфът е следният: „Книгите са като хората. / Понякога, не се сбъдват.“ Непознаваемостта на света е изразена чрез мотивите за разпадането и отлитането…

http://www.litclub.com/lavica/2002/ivan.htm

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Поезия

Марин Бодаков за „Американски поеми“

coverIvanHristovBG

Когато пише за „измамната простота” на тези стихотворения, редакторът им Владимир Левчев добавя: „Иван Христов открива Америка, както се открива простият факт, че живеем”. Всъщност, ако Хопър някога беше нарисувал самотен българин сред американската урбанистична пустиня, то той щеше да си мисли именно стихотворенията на Иван Христов…

http://www.kultura.bg/bg/article/view/21852

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Поезия

ПРЕМИЕРА НА „АМЕРИКАНСКИ ПОЕМИ”

Иван Христов и издателство за поезия „ДА”
имат удволствието да Ви поканят на:

ПРЕМИЕРА НА „АМЕРИКАНСКИ ПОЕМИ” ОТ ИВАН ХРИСТОВИзображение

Премиерата ще се състои на 17 януари (петък) от 18 часа в Американския център при Столична библиотека на пл. Славейков 4a (левия вход на Столична библиотека)
Книгата ще представят:
Ричард Дамстра – културен аташе на САЩ в България
Владимир Левчев – редактор на книгата

Със специалното участие на Анджела Родел (превод и глас) и Петър Чухов (китара)

Модератор – Силвия Чолева

Премиерата се осъществява с любезното съдействие на Посолството на САЩ и издателство за поезия „ДА”

Вход – свободен

Заповядайте!

Има още

Вашият коментар

Filed under Другите за мен, Поезия, Събития