Category Archives: Рецензии

Сенсът на нонсенса. Валери Валериев – „Факти”

 

VV_fakti

 

Валери Валериев

„Факти”

Фондация „Литературен вестник”

София, 2015 г., 68 стр.

ISBN 978-954-9602-40-1

 

В настоящата рецензия бих искал да обърна внимание на три аспекта на поезията на Валери Валериев. На първо място – специфичното конструиране на Аз-а в тази поезия. На второ място – темата за Аз-а и обществото. И на трето място – разгръщането на темата за Аз-а и Другия или по-скоро за Аз-а и любовта. Още заглавието на тази рецензия подсказва, че тук ще става въпрос за един абсурдистки, нонсенсов маниер на писане, който обаче е такъв само на пръв поглед, а в действителност гради своите значения по един много дълбинен, интимен и индиректен начин.

Според мен, едно от най-показателните стихотворения за специфичното конструиране на Аз-а в тази поезия е следното:

  Има още

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Рецензии

ЗА „ЛЮБОВ НА ПЛОЩАДА” НА ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

vladimir_levchev-lubov_na_ploshtada-okonchatelna_koriza

Владимир Левчев

„Любов на площада“

Издателство: Скалино

София, 2014,  първо издание, 76 страници

ISBN: 978-619-7043-21-1

Времето се разхвърчава на всички посоки. Все по трудно става да го уловим. То се разпада, убягва, изтича. Понякога то се забързва и изпреварва собственото ни съществуване. Животите ни заприличват на разпръснати найлонови торбички, носени от вятъра – символ на непреходността и безсмислието. Друг път то се забавя – години се сменят, нови истории идват на сцената, нови лица, но всичко си е все същото – монотонно, банално, безразлично. Любовта, Бог и Другите – това са трите стожера на тази книга. Но Бог е любов, любовта към Другия. И всичко сякаш се прелива и слива и после заедно изчезва – между храма и площада, между миналото и настоящето, между изгрева и залеза. Любовта гръмва над главите ни и ни прави болезнено видими, прозрачно-раними. Любовта изпълва нашето съществуване и му придава смисъл. Смисълът ни кара да излезем на площада, защото само свободният човек е способен на любов. Подобно на водата, която нахлува в домовете и кара хората да излязат на улицата, така и любовта нахлува в нашите лични затвори и кара душите ни да излязат на площада. Това е една книга – равносметка. Тя свързва в една поетическа тъкан отминали епохи с настоящето. Писането на Владо в тази книга е мощно, героично. Но това е и едно смело писане, което не се страхува да погледне косо на смъртта. Това е едно писане на ръба на екзистенцията, изправено до Стената и точно затова по-голямо от смъртта.

Иван Христов

Вашият коментар

Filed under Поезия, Рецензии

Да подрежем прецъфтелите цветове на розите

azbuka_Galina

Галина Николова

„Азбука на завръщането”

София: Поетики, 2013 г.

92 стр., цена 7 лв.,

ISBN 978-954-9777-06-02

 

„Формата на изпитанието е свободно избираема.“

Херман Хесе, Пътуване към Изтока

Между Тервел и Ню Йорк. Това са двата топоса, между които можем да обхванем пространството в „Азбука на завръщането”. На пръв поглед последната книга на Галина Николова ни разказва за едно пътуване от Тервел през София до Ню Йорк и обратно, но това е формата на свободно избираемото изпитание за лирическата героиня. Трябва да се премине през пространството с всички произтичащи от това последствия. Нашето съвременно консуматорско общество ни учи, че когато посетим една историческа забележителност посещаваме и нейната култура – Айфеловата кула като сувенир с термометър, Акрополът като пепелник за гости. Това е задачата на туристическите агенции. Но каква е задачата на литературните агенции?

Книгата на Галина Николова ни дава отговор на въпроса „Защо Америка” се оказва отново днес толкова изкусителна тема за писателски упражнения. Ами много просто – заради контраста, а литературата обича контрасти. Контрастът е онова увеличително стъкло, онзи обектив, който ще ни даде сравнението, който ще ни даде негатива, за да видим по-ясно себе си. Америка е Новият  свят – България – старият. Америка е мястото, където в своята забързаност времето спира – България е мястото, където в своята забавеност времето също спира и някъде там в далечината първата и последната точки се пресичат. Но може ли пространството от Тервел до Ню Йорк да се измине безболезнено?

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Рецензии

Една книга за застрашените влюбени

big-Cherna_kniga_web

Владимир Левчев

Черна книга на застрашените видове

ИК Жанет 45, 2011 г.

41 стр.; 9 лв.

ISBN 978-954-491-714-2

В моята рецензия за антологията „Кой сънува моя живот“, публикувана в бр. 1 на Литературен вестник от 16 ян. 2008 г. определих поезията на Владимир Левчев като  значително свързана с Аполоновото начало. Какво имах предвид. Когато говори за Аполоновото начало, Ницше въвежда понятието съновидение в противовес на опиянението на Дионис. За разлика от екстаза и опиянението, които са по близо до смъртта и които убиват човешкото тяло в своята екстатичност, сънят или съновидението (мисля, че това понятие е по-точно за тези стихове, доколкото е по-близо до самия живот) – напротив – имат способността да лекуват.

Бях много изненедан, когато прочетох „Черна книга на застрашените видове” и открих един различен Владимир Левчев, дори противоположен на себе си, а именно – отдаден на опиянението. Както сами се досещате, това е книга за животните и природата. Според мен има два начина да се пише за животните и природата. Единият е, когато човекът се страхува да каже какво мисли и превръща животното в алегория на себе си, а другият – когато човекът е до толкова запленен от животното, че превръща себе си в алегория на животното. Вторият похват принадлежи  на романтиците и модернистите. Нека само припомним Уилям Блейк и неговият Tiger, tiger или Херман Мелвил с Моби Дик, Гарванът на Едгар Алън По. За Ботевите орли и соколи е излишно да говорим, както и за Фурнаджиевите „крави във кърви окъпани”. И тук имаме работа точно с втория случай. Владимир Левчев като отчаян романтик и убеден морнист. Вижте за какво става въпрос:

Както си върви невъзмутимо,
тази топла късогледа планина
случайно стъпва в ловните полета
на термитите.

 

(Слон)

Или:

Животно, бременно
с южни звезди.

 

                                                 (Две кенгура)

Има още

Вашият коментар

Filed under Рецензии

Christo + Love

115910z

 

Георги Тенев

 „Кристо и свободната любов”

Triumviratus Art Grup

128 стр.; цена не е указана

ISBN 954-9475-01-8

Книгата на Георги Тенев започва там където свършват проектите на Кристо. Всъщност, може би е по-правилно да го изписваме като Christo. Нещо като марка автомобили или име на фирма за производство на чадъри. Когато се опитваме да прочетем Christo, в съзнанието ни веднага изплува атмосферата на 20 век. Самата идеология и самият живот на Christo са пропити с всички завеси, бягства, петролни варели, любов, атомни бомби, изгубени родини, тайни вагони, търговски концерни на 20 век. Но Тенев се опитва да направи нещо, което Christo никога не е правил. Да опакова нещо, което вече не съществува.

Той умело вплита дневниковото разказване, интимността на човека в повествуването за събития без разстояния, без национална принадлежност. Възможно ли е опаковката да скрие онази празнина, която зее във вътрешността на човека? Човешкият живот е фина материя.

Това е една книга, която се въздига от пепелта на човешките намерения, един проект, който представя двете кули на Световния търговски център вече опаковани и от тях самолетите просто отскачат. Нещо като добре известния похват – връщане на лентата, самолетите се прибират у дома си. Така двете кули биват уподобени на гълъбови крила, които изникват от метрополитена. Сякаш 20 век свършва с атентата на 11 септември. Това е атентат срещу стария век. В развалините рухват спомени за близки приятели, изчезват добре познати места, изгарят скъпи любови. Умират невинни хора с лекотата, с която се изтрива маркирана папка. 21 век започна с терористична война. И огромният страх, по-голям от всеки друг път. Какво ни чака?

Иван Христов

Вашият коментар

Filed under Без категория, Рецензии

“Живоговорене” или за силата на слабостта

Изображение

Ищван Кемен
“живоговорене”
Изд. Ерго
84 стр., 8 лв.
ISBN 978-954-92279-5-6

Поезията в тази книга може да се раздели на три големи теми. Първата е “Градският човек и другите”. Героят в тази лирика е всъщност анти-герой. Това е обикновен, малък човек, интелектуалец, той е така да се каже лузър, губещ, не е герой на големите жестове, на големите ситуации, на него му изневеряват, останал е без работа и т. н. Неговата цел е простият – ежедневният живот и неговото желание е да изпълни със смисъл всеки миг. Ще си позволя да сравня тези поеми с пиесите на Чехов, до колкото в тях също се наблюдава т. нар. ефект на “айсберга”. Говори се нещо, като в ежедневен разговор, нещо което граничи с безсмислицата, нонсенса, но това е само на повърхността, а под видимото се крият много по-дълбоки пластове. Ако ги пренебрегнем, можем да не разберем тази поезия.

Ищван Кемен пише в поеми, които имат собствен сюжет. Действието се развива на фона на един голям европейски град, който може да бъде наречен и Будапеща.Всяка една поема е изградена около една проста случка от ежедневието. Например, в поемата “Ръкавица”героят спира автомобила си пред една захвърлена на улицата ръкавица. Тази проста случка дава повод за големи въпроси. Оказва се, че битието е хвърлило ръкавица на лирическия герой или самият човешки живот е една захвърлена ръкавица. Можем да си представим поемата и като разказ, в който героят намира една ръкавица на улицата и това е единственото, което се случва.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Рецензии

За тематичните линии в „Парцел №17“

kamelia_spassova_parzel

Камелия Спасова
“Парцел №17″
Изд. “Макрос” 2007
46 стр., цена не е указана
ISBN 978-954-561-306-7

Още в заглавието тази книга ни подвежда. “Парцел №17″ звучи като място, в което няма някакви разпознаваеми знаци, като място, където би могло да се разиграе една драма на анонимността. Но по парадоксален начин точно този топос задава идентичността на лирическата героиня.

Стихосбирката е снабдена с предговор и в самото начало ни дава няколко ключа, през които бихме могли да я четем. “Парцел №17″ е място, където мъртвите и току-що родените се срещат. Като част от стари гробища парцелът се превръща в сигурно скривалище на детски съкровища. От предговора разбираме още, че героинята посещава това място след години и неговата ограбеност е алегория за ограбеността на съзнанието на възрастния човек. Но фактът, че едно огледало за обратно виждане все пак е останало преобръща действителността и става начало на книгата. Така говоренето в “Парцел №17″ се разгръща на няколко нива – между живите и мъртвите, между децата и възрастните и между действителността и огледалността.

Има още

Вашият коментар

Filed under Рецензии