Category Archives: Поезия

СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2017 – НАШИТЕ ГОСТИ

Амир Ор е израелски поет, романист и есеист, признат за водещ глас на новото поколение в световната литература. Роден е в Тел Авив през 1956 г. Автор е на единадесет стихосбирки на иврит. Неговите последни книги са  „Сърце звяр” (2010), „Пророчеството на лудия” (2012), „Плячка” (Избрани поеми 1977-2013) и „Криле” (2015). Неговите стихотворения, преведени на повече от четиридесет езика, са публикувани във водещи сайтове за поезия, списания и антологии, така както и в двадесет книги в Европа и Америка. Той е чел и изнасял лекции на множество фестивали и конференции. Носител е на израелски и международни поетични награди сред които Pleiades tribute (SPE 2000) „за значителен принос в световната поезия”, Fulbright награда за писатели, наградата Bernstein, Поетическата награда на министър-председателя Леви Ешкол, на литературната награда на Фестивала на поезията в Тетово Oeneumi (2010), на наградата за стихове, посветени на виното от Стружките поетични вечери (2013) и международната литературна наградата „Стефан Митров Любиша” (2014) на театъра на град Будва.

Амир Ор е превел на иврит осем книги поезия и проза, включително „Евангелието на Тома”, „Истории от Махабхарата” и „Лимб разхлабващ желание” – антология на гръцката еротична поезия. За неговите преводи от старогръцки той е удостоен с наградата на Израелското министерство на културата. Учил е философия и сравнителна религия в Еврейския университет в Йерусалим, където по-късно чете лекции за старогръцката религия. През 1990 г. основава Поетическо общество „Хеликон” и по-късно работи като негов главен редактор и артистичен директор. Той инициира и разработва негови различни проекти, включително списание за поезия „Хеликон” и неговата поредица стихосбирки, Международния поетически фестивал Sha’ar и Иврито-арабското училище за поезия „Хеликон”.

Днес Амир Ор работи като редактор на поредицата за поезия „Catuv”, както и като национален редактор на международните поетични списания „Атлас” и „Блесок”, и като национален координатор за инициативата на ООН „Поети за мир”. Той е един от основателите на Европейска асоциация на програмите по творческо писане (EACWP), на Международен кръг на поетите и на Световно движение за поезия (World Poetry Movement). През 2017 г. предстои да излезе негова стихосбирка на български език от Издателство за поезия „ДА”.

Хавиер Босалонго (Тарагона, 1961) е испански поет и писател. Публикувал е следните стихосбирки: Течна носталгия (2001), Докато стигна тук (Куадернос де Вихиа, 2005), Несигурно пътуване (Ренасимиенто, 2008) и Къщата на тъмно (2009). Три стихобирки с избрани стихотворения са публикувани в Коста Рика (Никога тишината, 2009); Мексико (Видя отново светулки, 2015) и Еквадор (Въздушните корени, 2016). Бил е съветник на Международния поетически фестивал в Гранада от първото му издание през 2004 година (www.fipgranada.com). Ръководи поетическата колекция на издателство Валпараисо Едисионес. (www.valparaisoediciones.es). (www.javierbozalongo.com)

 

Дениса Дуран е румънски поет, преводач и културен мениджър, който живее в Букурещ. Родена е 1980 г. Работила е като журналист, преводач и редактор за списание „Румънски книжен преглед”. От 2007 г. е мениджър проекти за Румънски културен институт, Букурещ.

Нейната първа книга „Пухкаво и механично” 2003 получава наградата за дебют на Асоциацията на писателите от Букурещ и наградата на Съюза на румънските писатели, клон Брашов. Нейната втора книга „Хора на разположение” излиза през 2009 г. като двуезично издание в Ирландия. През 2012 г. тя публикува своята трета книга „Все още съм млада”, която през 2016 г. излиза в Македония в превод на Лидия Димковска. През 2014 г. излиза нейната четвърта книга „Докато спя, все още съм с теб”. Последната й книга излиза през 2016 г. и е озаглавена „Опаковано в собствено тяло”. Тя ще бъде скоро публикувана в България от издателство „Фабер” в превод на Лора Ненковска. Дениса е печелила няколко писателски стипендии и избрана част от нейната поезия е превеждана на английски, чешки, български, немски, френски и др. езици.

Нилтон Сантяго е роден в Лима, Перу, въпреки че живее в Барселона, Испания от много години. Автор е на стихосбирките „Книгата на огледалата”, „Тъмнината на котките беше наша тъмнина”, „Ангелският багаж” и „Музите са отишли за напитки”, с която печели престижната награда за поезия на „Casa de América de Poesía Americana. Носител е и на редица други престижни награди за поезия, между които испанската награда „Адонис” 2014. „Да забавиш пясъчните часовници” е неговата първа прозаична книга със спомени. Автор е също на стихосбирката с избрано „Към друго куче със същия кокал”, Коста Рика 2016. През 2017 г. предстои да излезе неговата стихосбирка на български език „24 часа в живота на едно водно конче” в издателство „Скалино”.

Паула Босалонго (Гренада, 1991) е автор на стихосбирката „Декември и се целунахме” (изд. Хиперион, Мадрид, 2014), за която получава наградата Хиперион за поети под 35 години. С тази книга тя печели също и наградата „Мостовете на Струга” (Република Македония, 2015). Някои от нейните стихотворения са публикувани в различни антологии на испански млади поети. Нейни стихосбирки са публикувани в Коста Рика, „Като осуетена кожа” (2015), „Мечтаенето се подрежда от миналото” Полша (2016) и „Вятърът ще изравни шосето” Мексико (2017).

 Борче Панов е роден 1961 г. в град Радовиш, Република Македония. През 1986 г. е завършил университета „Св. Св. Кирил и Методий” в Скопие, Филологическия факултет „Блаже Конески”, специалност Южно-славянски езици. Член е на Македонския съюз на писателите от 1998 г. Автор е на шест стихосбирки и на седем кратки експериментални пиеси, а така също и на няколко есета. През 1991 г. неговата първа стихосбирка „ Какво Чарли Ч. видя на задната страна на екрана” получава наградата за най-добра поетична книга на Македонската младежка организация, а книгата му „Тактът” е високо оценена от журито на литературната награда „Ацо Шопов” през 2006 г. През 2010 г. неговата стихосбирка „Базилика на писането” е отличена със същата награда. До няколко месеца ще бъде публикувана неговата последна книга, озаглавена „Ухания”. Неговата поезия е включена в множество антологии и литературни списания в Македония и по света, а негови стихотворения са превеждани на английски, украински, словенски, сръбски, френски и датски езици. През 2011 г. избрана част от негови творби е публикувана в САЩ и България. В момента той живее, работи и пише в град Радовиш, Република Македония.

Христос Хрисопулос е романист, есеист, преводач и един от най-плодовитите млади писатели в Гърция. Автор е на дванадесет книги, бил е стипендиант на писателската програма в Айова, САЩ 2007 г. и е носител на няколко литературни награди, между които на наградата Балканика (2015), френската награда Laure Bataillon (2014), наградата Ravachol (2013) и наградата на Академията на Атина (2008). Освен че е писател, той е и основател и директор на международния литературен фестивал DaseinFest в Атина. Негови книги са превеждани на няколко езика.

ЧЕТЕНИЯ НА ГОСТИТЕ В РАМКИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ПОЕТИЧЕН ФЕСТИВАЛ СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2017:

Поетиките на Нилтон
16 юни (петък), 19:00 ч., Dada Cultural Bar, ул. „Георги Бенковски“ № 10.
Една специална „Скалино“-премиера: Среща с Нилтон Сантяго и двуезичната книга с избрани негови стихотворения „24 часа в живота на едно водно конче“.

Основна вечер
17 юни (събота), 18:30 ч., Лятна сцена, Борисовата градина

В 18:30 ч. стартира рециталът на чуждестранните гости на фестивала, като между изпълненията им ще звучи музиката на Илко Биров.

От 19:30 ч. следват българските участници.

Поетиките на Амир
18 юни (неделя), 18:00 ч., Чешки център, ул. „Г. С. Раковски“ № 100.
Една специална ДА-премиера: Среща с Амир Ор и първата му книга на български „Езикът казва“.

Поезия & питания
18 юни (неделя), 19:00 ч., Чешки център, ул. „Г. С. Раковски“ № 100.
Самостоятелното четене на чуждестранните гости на фестивала и дискусия с тях.
Със специалното участие на Симеон Германов (акустична китара).

„София: Поетики“ е част от Календара на културните събития на Столична община.

Вашият коментар

Filed under Поезия, София: Поетики, Събития

КРЪГОВЕ ПОЕТИЧЕСКО ВРЕМЕ

Уважаеми колеги,

На 2 септември 2017 г. се навършват 60 години от рождението на Георги Рупчев – един от съвременните ни поети, за когото без преекспонирано национално самочувствие може да говорим като за световен поет, каквото и съдържание да влагаме в това определение. Проведената преди 10 години научна конференция в негова памет и чест отвори много теми, свързани с творчеството му и продължаващи вън от него в пределите на поезията, философията, художествеността изобщо. Той принадлежи на поколение, все още творящо, но все по-малко четено. А четенето на Георги-Рупчевата поезия, а и на неговите преводи, на неговите интервюта дори би дало на днешния човек малко повече надежда в смисъла на изкуството, на търсенето и съпротивата срещу всяка безлична и обезличаваща действителност, срещу духовната застоялост и тресавищното безвремие.

Институтът за литература към БАН, направление Нова и съвременна българска литература, има удоволствието да ви покани да участвате в научен форум на тема „Кръгове поетическо време“, посветен на поета, който ще се проведе през втората половина на м. октомври в София. Молим ви да предвидите докладите си за представяне до 20 минути . Заявките си за участие – резюмета до 200 думи, може да изпращате не по-късно от 22 септември на следните имейли:

 

Иван Христов – christoff78@abv.bg

Пенка Ватова – penka.vatova@gmail.com

 

 

Вашият коментар

Filed under Наука, Поезия, Събития

Иван Христов в Тулуза – интервю

Вашият коментар

март 11, 2017 · 8:01 am

Български поет с книга на румънски език

Ivan_Binarфото: binar.bg

Едно интервю на Силвия Чолева с Иван Христов за предаването Арт ефир на програма „Христо Ботев“, БНР, 2016 г.

http://bnr.bg/post/100676411/balgarski-poet-s-kniga-na-rumanski-ezik

 

 

 

има 1 коментар

Filed under Без категория, Интервюта, Поезия

Поети в кадър – Иван Христов

Вашият коментар

юли 8, 2015 · 7:18 pm

ЗА „ЛЮБОВ НА ПЛОЩАДА” НА ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

vladimir_levchev-lubov_na_ploshtada-okonchatelna_koriza

Владимир Левчев

„Любов на площада“

Издателство: Скалино

София, 2014,  първо издание, 76 страници

ISBN: 978-619-7043-21-1

Времето се разхвърчава на всички посоки. Все по трудно става да го уловим. То се разпада, убягва, изтича. Понякога то се забързва и изпреварва собственото ни съществуване. Животите ни заприличват на разпръснати найлонови торбички, носени от вятъра – символ на непреходността и безсмислието. Друг път то се забавя – години се сменят, нови истории идват на сцената, нови лица, но всичко си е все същото – монотонно, банално, безразлично. Любовта, Бог и Другите – това са трите стожера на тази книга. Но Бог е любов, любовта към Другия. И всичко сякаш се прелива и слива и после заедно изчезва – между храма и площада, между миналото и настоящето, между изгрева и залеза. Любовта гръмва над главите ни и ни прави болезнено видими, прозрачно-раними. Любовта изпълва нашето съществуване и му придава смисъл. Смисълът ни кара да излезем на площада, защото само свободният човек е способен на любов. Подобно на водата, която нахлува в домовете и кара хората да излязат на улицата, така и любовта нахлува в нашите лични затвори и кара душите ни да излязат на площада. Това е една книга – равносметка. Тя свързва в една поетическа тъкан отминали епохи с настоящето. Писането на Владо в тази книга е мощно, героично. Но това е и едно смело писане, което не се страхува да погледне косо на смъртта. Това е едно писане на ръба на екзистенцията, изправено до Стената и точно затова по-голямо от смъртта.

Иван Христов

Вашият коментар

Filed under Поезия, Рецензии

Иван Христов в бар SOHO

Тук представям своята книга „Американски поеми“ (ИП Да 2013) в бар „СОХО“ ул. Хан Крум № 30, 15.12.2014 г.
Видеото е заснето от фотографа Николай Николов от Blindspot Photography.

11 септември

Спомням си смътно този ден.
Вдигнах слушалката
и исках да говоря с теб,
а ти се разкрещя:
Война! Трета световна
война!
Първото нещо,
което направих
бе да погледна небето.
Помислих,
че от там ще долетят
самолети.
Бях влюбен
и исках да говоря с теб,
и съжалявах,
че точно сега
започва световна война.
После влязох в един ресторант.
Пих бира и дълго гледах
как двете кули се срутват.
Не знаех почти нищо
за този град.
Като дете рисувах
Емпайър Стейт Билдинг,
но тази любов свърши
и както много други
избледня…

И ето че сега се озовах тук,
и с братовчеда Пол
гледахме Ню Йорк
от четирстия етаж.
После отидохме
до Кота Нула.
Една афроамериканка
още крещеше:
„Пазете се!“
„Пазете се!“
макар, че вече
бяха изминали
пет години.
Хората обядваха.
Градът приличаше на звяр
с изтръгнато сърце.
После се разхождахме
в Сентръл парк,
дишах чист въздух,
мислих за Джон и Йоко
и изведнъж видях
ВРАТИТЕ на Кристо…
Господи,
Защо ме доведе тук
Толкова млад
И дали този град
Не е път към небето?

Вашият коментар

декември 29, 2014 · 4:56 pm