Category Archives: Музика

BULGARA: НОВИЯТ СТИЛ В МУЗИКАТА

Изображение

15 юни. Денят, в който колежката на моя приятел Х., онази която сбърка Емили Дикинсън с Чарлз Дикенс и която описах в списание „Книгите днес”, ме покани на своя рожден ден. За щастие тя чете списание „Егоист”, а не „Литературен вестник”, нито списание „Книгите днес”, така че няма да има повод да ми се обиди. Партито беше в някакво заведение на име Babbles. Поради своята служебна ангажираност, рожденничката закъсня и ние всички, аз и нейните приятели доста дълго почакахме. Аз обаче не успях да се впиша много добре в нейната компания, така и не можах да си обясня защо. Това даде повод на моето съзнание да се опита да стопи част от границите и бариерите с известно количество JB. Това от своя страна доведе до още по-голямо отчуждение.

И ето че в този момент, отново ме нападнаха моите халюцинации. Изведнъж пред очите ми изникна някакво огромно растение, от онези, които вместо с листа разполагат с уста. Растението потракваше със зъби, нещо като убедителното „Ела! Ела!” и държеше в ръка игла и банка, пълна с кръв. Ами сега! Възможно ли е събитието да вземе такъв обрат, че от рожден ден нещата да заприличат на Вартоломеева нощ? Растението ме погледна нагло и се втурна да нанесе първия си удар. А-А-А-А-А, извиках аз, но точно в този момент пристигна рожденничката и започна раздаването на подаръците. Тя, милата, не беше щастлива, защото получаваше заплата колкото всички нас, взети заедно и всеки един жест й се струваше недостатъчен. Когато разтърках очи, видях че пред мен стои растението с разтворена паст, но иглата беше забита в собствените му стебла, а отдолу под него имаше надпис: DANZKA, водката, която изненадва!!!

Има още

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Без категория, Есета, Музика

ARTIST OF THE WEEK – “ГОЛОГАН”. Вдъхновяваща музика и чувствена поезия

Изображение

група Гологан, 2009 г.

Интервю на Ваня Николаева с Иван Христов за сп. Public Republic, 16 февруари, 2009 г.

(http://www.public-republic.com/magazine/2009/02/10954.php)

Гологан (https://myspace.com/gologanmusic) е българска група за етно-рок. Групата е основана през 2004 година. Първоначално поетите Петър Чухов (електрическа китара) и Иван Христов (кавал, вокали) се събират, като решават да експериментират в стила артрок. Идеята им е той да бъде смесен с етно елементи. По-късно към тях се присъединяват Анджела Родел (вокали, тамбура), която е докторант по етномузикология в UCLA, Калифорния, САЩ, и Емануил А. Видински (перкусии). През 2006 г. в групата се включват Иван Вълев (бас китара) и Гриша Маникатов (барабани). Така се сформира група Гологан.

Музикантите използват както съвременни инструменти – електрическа китара, бас китара, барабани, така и традиционни инструменти като кавал, тамбура, тарамбука, двоянка и др. Целта на това смесване на древно и съвременно звучене не е просто да се провокират слушателите като се поставят инструментите в необичайно за тях обкръжение, а да се осъществи един истински контакт между начините на звукоизвличане от различни епохи. 

Трудна ли е понякога комбинацията поезия-музика и коя е “водещата” при създаване на нова композиция?

Комбинацията поезия-музика не е трудна, защото е естествена. В древността тези две изкуства са съществували заедно. Общото между тях е, че и двете си служат със звука и с времето. Друга обща черта са т. нар. лайтмотиви. Те са характерни както за музиката, така и за поезията.

Музиката по принцип е по-първично изкуство и затова е по-универсално. От всички изкуства обаче, най-универсално е песента. Като комбинация от музика и поезия тя има способността да се докосне до ембрионалната точка на една култура и да изрази най-дълбинна идентичност.

В някои славянски езици думата за поет и за певец е една. И Ботев (“и певци песни за него пеят”) и Вазов (“и мойте песни все ще се четат”) много добре са схванали това.

В съвременните условия на комерсиализация и на една вторична неграмотност на възприемателя на практика “изпятата поезия” е единствената публична поезия. Ние като музициращи поети имаме свободата да бъдем едновременно масови и елитарни, да тръгваме както от музикалното, така и от словесното начало.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Гологан, Интервюта, Музика

ДЖЕНДЕМА КАТО ПОЕТ

Изображение

Джендема

Цялата работа започна оттам, когато Камелия Спасова ме покани да взема участие в проекта „Ад“ на Данте, но и не само или „Адът като такъв въобще“. Не бях препрочитал поемата на великия флорентинец от студентските си години, не можех да кажа нищо съществено на организирания семинар и затова реших да придърпам въпроса към нашата, българската черга.

Започнах да търся в главата си наше, българско понятие, защото „Ад“ ми звучеше някак твърде италиански, европейски дори, а литературната ми памет все нашепваше, че трябва да има и нещо друго.

На това място в главата ми изникна едно интервю по БНТ на Йордан Радичков, в което той разказваше как докато се разхождал из северозападна България попаднал на малък параклис. Вътре намерил стенопис, изобразяващ Ада.

В адската сцена участвали всичко на всичко трима персонажи. Един грешник, който врял в черен котел, един Дявол, който пазел грешника да не излезе от котела и още един Дявол, който се връщал с наръч дърва от гората. Ами, ето ти го европейският ренесанс или по-точно българското Възраждане. Адът си е ад, има наказание, но и огънят трябва да гори и затова трябват дърва. По подобен начин и големият Радичков тълкуваше тази сцена, изобразена от гениалния стенописец.

Другата гениална адска сцена в моето съзнание открих, там където имам запазено място за „Черешата на един народ“ от Георги Господинов. Спомнете си само. Българският Ад е поместен не някъде другаде, а в селския клозет. Душите на грешниците се отделят и отлитат през разредените керемиди към небето, а телата съвсем естествено падат в дупката. Но най-адското на този български ад, е че ние ходим там всеки ден и въобще не забелязваме.

Така, скитайки от Ад на Ад в българската литература, стигнах до въпроса „Кои са най-големите продуценти на Адова поетика?“. А после, стигнах и до извода, че това са от една страна –  Христо Ботев, който произвежда един „борбено-активистки Ад“ и от друга – Атанас Далчев, който произвежда един „пасивно-ерудитски Ад“.

Така по първата адска ос в българската поезия можем да поставим след Ботев – Вапцаров и Ани Илков, а по втората след Далчев – Вутимски и Георги Рупчев. Но има и такива поети, при които можем да срещнем двата типа Ад и тук ми е думата за един такъв поет. И родното понятие веднага изплува в главата ми – ДЖЕНДЕМ.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Есета, Музика, Поезия

ПРЕМИЕРА НА „АМЕРИКАНСКИ ПОЕМИ“. ВИДЕО

Премиерата се състоя на 17 януари (петък) от 18 часа в Американския център при Столична библиотека на пл. Славейков 4a (левия вход на Столична библиотека)
Книгата представиха:

Ричард Дамстра – културен аташе на САЩ в България

Владимир Левчев – редактор на книгата

Силвия Чолева – издател на книгата

Със специалното участие на Анджела Родел (превод и глас) и Петър Чухов (китара)

Модератор – Иван Христов

Премиерата се осъществи с любезното съдействие на Посолството на САЩ и издателство за поезия „ДА”

Вашият коментар

февруари 25, 2014 · 10:32 am

„Моето семейство”: американката Анжела Родел и нейният съпруг Иван Христов

Интервю по програма Христо Ботев на БНР

Защо Анжела избира България за свой втори дом, как попада на снимачната площадка на филма „Козелът”, как Иван иска ръката й по скайп, защо се чувства щастлива между любовта, дъщеря си Керана и музиката на група „Гологан” и защо иска да запази в сърцето си завинаги нещо от езерата на родната Минесота и поляните на Копривщица.

http://bnr.bg/hristobotev/post/100081288/moeto-semeistvo-amerikankata-anjela-rodel-i-neiniyat-syprug-ivan-hristov

Вашият коментар

Filed under Без категория, Гологан, За мен, Интервюта, Музика, Поезия

Американски поеми от Иван Христов

Качваме се на самолета за презокеански полет, но без да се отлепяме от земята. Здраво държим третата стихосбирка на поета, музиканта, литературоведа и радиоводещия Иван Христов и започваме да се изненадваме и да откриваме. Какво по-хубаво от това?

Вашият коментар

февруари 15, 2014 · 8:54 am

Американско четене

Галина Николова – поезия

Иван Христов – поезия, кавал

Атанас Хаджиев – саксофон

Каква е разликата между една голяма и една малка култура, между една стара и една млада страна, между едно бавно и едно бързо време? На тези и още други въпроси ще се опитат да отговорят в стихове двамата поети Галина Николова и Иван Христов, посетили САЩ, за да напишат новите си книги. И всичко това на фона на саксофона на Атанас Хаджиев и кавала на Иван Христов.

Вашият коментар

Filed under Музика, Поезия, Събития