Сенсът на нонсенса. Валери Валериев – „Факти”

 

VV_fakti

 

Валери Валериев

„Факти”

Фондация „Литературен вестник”

София, 2015 г., 68 стр.

ISBN 978-954-9602-40-1

 

В настоящата рецензия бих искал да обърна внимание на три аспекта на поезията на Валери Валериев. На първо място – специфичното конструиране на Аз-а в тази поезия. На второ място – темата за Аз-а и обществото. И на трето място – разгръщането на темата за Аз-а и Другия или по-скоро за Аз-а и любовта. Още заглавието на тази рецензия подсказва, че тук ще става въпрос за един абсурдистки, нонсенсов маниер на писане, който обаче е такъв само на пръв поглед, а в действителност гради своите значения по един много дълбинен, интимен и индиректен начин.

Според мен, едно от най-показателните стихотворения за специфичното конструиране на Аз-а в тази поезия е следното:

 

***

сине, не се страхувай да бъдеш пронизан от стрелите

това е като да паднеш от много високи стълби

олимпийският басейн е 500 метра

в едната посока

и дъното му е от пирдопски мрамор

ще се обърнеш долу под водата и ще станеш на кентавър

и какво ти е ако не успееш да се върнеш обратно?

погледнат отдолу

ще бъдеш много космат и страшен

погледнат откъм главата

ще бъдеш същия

може и никой да не разбере.

дори най-страшното да се случи,

ако не ти работи вътрешното електричество,

с години може всичко да остане незабелязано

ослушай се!

изключеният телевизор,

бръмчи и свети

 

Представено под формата на завет от баща към син това стихотворение звучи абсурдно. Бащата съветва своя син да не се страхува да бъде пронизан от стрелите. Синът може да падне от високи стълби. Може дори да се озове в олимпийски басейн. Когато падне в байсена, синът ще се превърне в кентавър. Може дори да умре. Но не са ли всички тези абсурдни препядствия алегория на изпитанията, през които преминава всеки човек в жизнения си път? И не преминаваме ли всички ние през подобни препядствия, които могат дори да ни превърнат в кентаври? И все пак, дори да умре синът няма да постигне смисъл на живота си ако не му работи „вътрешното електричество”. А това „вътрешно електричество” е метафора за смисъла на живота, за онези вътрешни невидими нишки, които свързват нас и другите, нас и света и ни превръщат в това което сме. Това „вътрешно електричество” е метафора за магията на живота, без която светът губи смисъл.

 

ослушай се!

 

казва бащата на сина –

 

изключеният телевизор,

бръмчи и свети

 

Нека да се научим да чуваме безшумните неща, да виждаме невидимото, дори когато животът изглежда като чудо. Това според мен е едно от посланията на това дълбоко и на пръв поглед абсурдно стихотворение.

 

Нека сега да спрем вниманието си на втория аспект на тази поезия – темата за Аз-а и обществото. Показателно в това отношение е следното стихотворение:

 

***

в центъра на София съществуват полутайни родопски гостилници

тук обедно време се хранят пристави и чиновници от финансовите учреждения

лелите готвачки са със марли на устата

работници по проекта “Красива България”,

продавачи на имитационна бижутерия

в солидарност

за всички бедстващи е създаден домашен уют и умилна

ансамблова атмосфера

от пластмасови чинийки и вилички, покривки на шевици и домашни гозби

от традиционната кухня

неизчерпаем  е запасът на домакина от крушки по 100 W

лентата със залепнали по сладкия мехлем мухи,

която виси от порцелановия полилей

е клепалото на безгласна камбана

вече трепери леко

както треперят болните от висока температура

съвсем скоро ще възвести

според прогнозата и съгласно хороскопа

края на зимата и на всички други

тежки времена

 

Каква блестяща пародийна картина на българската средна класа – пристави и чиновници от финансовите учреждения, лелите готвачки с марли на устата, работниците по проекта “Красива България”, продавачите на имитационна бижутерия, смазани от несправедливостта на българския Преход, натирени в зоната на един фалшив домашен уют и умилна ансамблова атмосфера от пластмасови чинийки и вилички, покривки на шевици и домашни гозби от традиционната кухня. И тук, за да ни избави от посредствеността на този лепкав фалш, идва на помощ отново абсурдът – „клепалото на безгласна камбана”. Но камбаната е безгласна, тя всъщност е лента, с грижливо намазан сладък мехлем и залепнали по нея мухи. Тя всъщност е настроена и звъни съгласно прогнозата и хороскопа и няма да възвести истинското начало на края на тежките времена. Но зад пародията ние виждаме автентичността, зад посредствеността – остроумието. На фалша и умилността на прогнозата Валери Валериев противопоставя диагнозата на абсурда.

 

И накрая, за темата за Аз-а и Другия или по-скоро за Аз-а и любовта:

 

***

Диана

снощи беше у нас

празнувахме това, че вече е студент по археология

 

чудесен повод за събиране

 

“време е – казвам – да направиш първото си голямо откритие”

 

Казах това и след половин час

вече се приготвях за сън

миех чиниите мислех си

колко нерешителни са тези археолози

Шлиман

Диана, примерно

оплаквах Троя на плътта ми

изгорена

ще се задушава и тази нощ

под тежестта на чаршафите

неразкопана още

погрeбана

само на стъпка

под повърхността

 

Писателското око на Валери Валериев вижда любовта там където тя на пръв поглед не съществува – в миналото, мъртвото, старото, в археологията. Любовта всеки ден се случва „само на стъпка” от нас, под повърхността, но ние не я забелязваме, не я откриваме и тя остава неразкопана, погребана. В това прекрасно любовно стихотворение в абсурдистки маниер любовното чувство остава несбъднато, сякаш неслучено, но това не пречи на лирическия Аз да продължава да вярва в чудото на любовта. В онова чудо, което прави така че изпод равната пръст да изникват цели градове, Илиади и войни. Чудото на любовта, което превръща нашата плът в Троя, очакваща да бъде открита, завладяна и опожарена.

В заключение на моята рецензия, бих искал да изтъкна и блестящо намереното заглавие на тази книга – „Факти”. Вече обърнах внимание, че писането на Валери Валериев не е прогностично писане, въз основа на предположения, а диагностично, въз основа на факти, взети от действителността. Намирам този тип подход за изключително оригинален, ерудитски и рядко-срещащ се в съвременната българска поезия.

 

Литературен вестник, бр. 31, 7-13.10.2015

 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Рецензии

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s