Поетът-критик Иван Христов специално за ЯмболПРЕС

165950_10152970453092195_1592811524_n

Иван Христов, фото: Владислав Христов

(публикувано на 18.01.2012 г. на http://www.yambolpress.bg)

–          Какво  кара един млад човек като Вас да изберете  нелекия път на учен в България?  

–           Интересът ми към литературата датира от ученическите ми години, а първите ми публикации са от времето, когато бях в гимназията. След втората година в университета, реших че ще се занимавам с литература. Обичам да чета и да пиша, освен поезия, критика и литературна история. В България има много писатели, но малко критици. Трудно е да се живее само с писане на критика. Българската академия на науките ми даде възможност да се занимавам професионално с изследване и писане на литературна критика.

–          Каква е темата на дисертацията Ви?

–          Дисертацията ми е за литературния кръг “Стрелец”, който първоначално се сформира в рамките на културния седмичник – вестник “Изток”. “Изток” излиза две години – от 15 октомври 1925 до 16 юли 1927 г. Една от основните идеи в програмата на в. “Изток” е за национално издигане до европейско ниво, но на органична родна основа. 1927 г. кръгът “Стрелец” започва да издава свой едноименен вестник, организиран от недеволни сътрудници на вестник “Изток” и на списанията “Златорог” и “Хиперион”. Важен фактор за появата на кръга е притегателната сила на все по-интензивното след войните движение “Родно изкуство”, което включва художниците Иван Милев, Владимир Димитров – Майстора, Иван Пенков, Дечко Узунов и др. Това движение се обявява за една неофолклорна тематика и декоративна стилистика, но оплодена от европейското изкуство. Седмичникът “Стрелец” излиза в 12 броя, от 6 април до 23 юни 1927 г. Членове на кръга “Стрелец” са Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Атанас Далчев, Кирил Кръстев, Светослав Минков, Фани Попова-Мутафова и др.

–          По какви проекти работите в момента?

–          В момента работя по много проекти. Проектът, за нуждите на който бях приет като докторант в БАН, се казва “Периодика и литература”. Изследваме първата поява на класически произведения в периодичните издания. Например, малцина знаят, че романът „Под игото” е публикуван за пръв път през 1889 г. в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, преди да излезе самостоятелно през 1894 г, а романът „Тютюн“ излиза за първи път във в-к „Литературен фронт“ и сп. „Септември“. Изследваме различните писателски кръгове, групирани около различни издания, допирите и конфликтите между отделните писателски групи. Друг проект, по който работя е “Критическото наследство на българския модернизъм”. Модернизмът е течение в литературата от началото на ХХ в. до края на 30-те години в България. Пенчо Славейков, Яворов, Гео Милев са някои от най-важните му представители. Вече излязоха три тома с публикувани най-важните програмни текстове на българския модернизъм, снабдени с бележки и азбучен показалец – речник. Сега подготвяме том ІV със съвременни критически интерпретации върху модернизма. Друг проект, по който работих през последните три години е „Под­к­ре­па за раз­ви­тие на на­уч­ния по­тен­ци­ал на мла­ди уче­ни-ху­ма­ни­та­рис­ти и ук­реп­ва­не на про­фе­си­о­нал­ни­те им кон­так­ти със све­тов­но ут­вър­де­ни уче­ни в тях­на­та на­уч­на сфе­ра” по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” към Европейския съюз. В рамките на този проект участвах в организирането и провеждането на международна лятна школа „Маргиналното в/за литературата“, 6-10 юни, София, 2011 г., а така също проведох серия от консултации в университета на Абъристуит, Великобритания и в Загребски университет, Република Хърватска. Има и други проекти.

–          Оценен ли е научният труд в България? Има ли достатъчно стимули за работа?

–          Образователната система в България не е реформирана от много години. Стимулите не са достатъчно. Много млади учени заминаха за чужбина. Необходимо е образованието и науката да станат приоритет. Чрез научни проекти могат да влязат много свежи средства в българската икономика. Само така може да се надяваме на по-добри перспективи.

–          Готвите ли нова стихосбирка?

–          Да. Почти съм я написал. Тя ще бъде нещо като американски лирически пътепис. Ще съдържа три вида стихове, посветени на Америка. В първия вид – действието се развива в Америка. Във втория – в България, но с гледна точка към Америка, а третият ще бъде стихове – разговори между мен и велики американски поети като Уолт Уитман, Алън Гинзбърг и др. Големите теми на стихосбирката са срещата между една малка култура и една голяма, между една стара и една млада култура.

–          Какво очаквате да се случи в творчески план през 2012 г. за Вас?

–           Очаквам да участвам в литературни конференции в САЩ и Великобритания. Да издам стихосбирка с най-доброто от мен в Румъния и Сърбия, а в България да издам стихосбирката, за която вече говорих.

(публикувано на 18.01.2012 г. на http://www.yambolpress.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE/)

въпросите зададе Донка Желева

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Интервюта, Наука

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s