Иван Христов: Танц – Сън – Движение в зимния брой на Нопоезия – интервю на Христина Мирчева

nop2_coverfront500x726

 

онлайн списание „Диаскоп“ (http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=697)

136 страници, 48 автори, Танц, Сън и Движение – това е накратко втори брой на списанието за поезия „Нопоезия”. Но навярно селекцията е била безпощадна. Колко автори изпратиха свои текстове?

Мисля, че аз вече съм си изградил име на безпощаден селекционер. Не съм водил статистика за броя на авторите, но бяха много. Набирахме участници главно чрез facebook и Интернет и дори чрез платформата #ДАНСwithme. Когато видях целия файл на черновата на НО ми настръхнаха косите.

Имаше ли някакъв принцип в подбора? Кои участваха в журито и имаше ли спорове за това кой да остане и кой да отпадне? Имаше ли пълнеж?

Първоначално Петя Хайнрих, Ина Иванова и аз прочетохме всички текстове, след което пълнежът отпадна. Почти нямахме спорове за добрите текстове. Споровете дойдоха, когато трябваше да пресеем и добрите текстове. През това време аз съставих концепцията ТАНЦ-СЪН-ДВИЖЕНИЕ, която като един „диаскоп” ни помогна да погледнем на текстовете като на диапозитиви и да решим, кои от тях, въпреки че са добри, не са достатъчно уголемени. Това беше най-трудната част.

След подбора на автори, идва не по-леката задача за подредбата на текстовете.

Като казвам съставих концепцията ТАНЦ-СЪН-ДВИЖЕНИЕ имам предвид, че тя си беше заложена още в поканата за сътрудници. Аз само подредих текстовете. Петя малко ги размести, НО аз се съгласих 🙂

Помогни ни да надникнем в кухнята на Нопоезия?

В кухнята на НО Петя Хайнрих е авангардиста. Тя дърпа лопатата към фурната. Ина Иванова е един умел балансьор, който иска тестото да втаса. В тази ситуация единствената свободна позиция за гост-редактора е на консервативния традиционалист, който иска още да меси.

Как се става гост-редактор на едно толкова амбициозно начинание?

Съжалявам че в България все още поезията се смята за нещо, което всеки може да прави и че поетите се хранят от въздуха. НО и тези нагласи вече се променят. Нужни са упоритост, знание и много доброволчески труд. Надявам се, че бъдещите поколения ще отчетат това.

Първата част „Танц” е свързана с протестите през последните месеци – политически събития, с които ще запомним 2013 година. В този смисъл списанието е и някак политически обагрено без да взима страна.

Според мен поезията трябва да дава посоки, НО не и насоки. Не харесвам тенденциозната литература. И този брой на НО се включва в нашия общ Протест срещу Несправедливостта на Прехода, срещу доминацията на Олигархията. В историята доминацията на една Олигархия винаги е спъвала развитието и е водила до криза, в каквато живеем днес. Идеята за златните павета много ми хареса, защото аз още през 2004 година в моята книга „Бдин” написах:

 

Аз паднах, майко,

аз съм мъртъв,

но помня

времето, когато

главата си измих

и после я разбих

о жълтите павета…

о, жълтите павета...

 

Да противопоставим златните павета – нашите текстове на жълтите павета – олигархичния паваж! В някакъв смисъл съжалявам, че моралният въпрос за катарзис, за пречистване не беше поставен в нашето общество по-рано. Това е и политическия диапозитив или диспозитив на НО2.

Списанието излиза два пъти в годината. „Нопоезия” се утвърждава като бавна, дълго обмисляна и дълбоко преживявана. А и отказва да излиза в електронен вариант. В такъв смисъл към какъв кръг от публика е ориентирана?

За да се противопостави на Интернет поезията все повече се затваря в книги, става елитарна. Напуска екраните и дисплеите, там където е неразличима сред поетическото множество, за да влезе под нощните лампи в леглата на своите почитатели. И НО показва това. Събира сътрудници чрез Интернет, НО се разпространява само на хартия. Радвам се че голям брой IT специалисти харесват НО. Вероятно те ще изместят пишещите юристи 🙂

Можем ли да говорим за „център” на цялото, дори и да не е съвсем в средата на страниците. Или за централен нападател в полето на втори брой.

Мога да Ви помогна да надникнете в кухнята на НО, НО не искайте от мен да Ви издам нейните тайни. Централният нападател в НО2 е невидим или може би това е Нона Нонова, която живее в списанието – автор на невидими стихотворения.

Откъде можем да си закупим списанието?

Търсете първи и втори брой по книжарниците* в България или го поръчайте директно от редакцията: nopoezia@gmail.com

Те имат готовност да го изпратят на всеки адрес в България и по света.

Цена за 1 брой:
12 лв. или 7 евро или 9 USD

Годишен абонамeнт, 2 книжки – летен и зимен брой:
22 лв. или 12 евро или 16 USD

Разходите по доставката поема редакцията. Свържете се с тях и ще уточните най-удобния за вас начин на заплащане.

 

Хеликон в цяла Бълагрия – ако го няма, можете да си го поръчате във вашата книжарница.
Български книжици, София
Галерия „Жорж Папазов“ в Пловдив

За 2013 можем да отброим няколко забележителни сборника с поезия – Антологията на Цветанка Еленкова, Антологията на Катерина Стойкова – Клемър, тази на Петър Чухов, списание „Гранта”, списание „Страница”, което е вече и традиционно. Какво е мястото на „Нопоезия” в тази чудесна компания?

Както споменах по-горе в историята доминацията на една Олигархия винаги е спъвала развитието и е водила до криза, защото едно малцинство незаслужено се облагодетелства за сметка на множеството. Същото важи и за сборниците с поезия. Решението е в плурализма и благородното състезание. Те водят до развитие и просперитет. Вярвам че всеки един от тези сборници ще остави следа за паметната за всичка нас 2013 година. За мен НО2 е значима с това че обединява на своите страници както вече утвърдени автори като Владимир Левчев, Георги Господинов, Силвия Чолева, Цветанка Еленкова, Петър Чухов, така и автори, които все по-здраво стъпват на българската поетическа сцена като Галина Николова, Яница Радева, Яна Монева, Валери Валериев, Поли Муканова, Тодор П. Тодоров и др. А така също и младите надежди Белослава Димитрова, Димитър Манолов, Константин Кучев, Калин Петров и др.

На кого ще предадеш щафетата за следващия брой? Избран ли е вече третият гост-редактор?

НО3, както самата редакция заявява ще бъде един безобразен брой. Гост-редактор на НО3 ще бъде безобразно-образният поет (опр. е мое – И. Х.) Йордан Ефтимов.

Съвсем скоро, в края на декември,  излезе от печат и твоята нова книга. Докато си бил редактор на „Но поезия”, си подготвял „Американски поеми” в съвсем новото издателство за поезия „Да”?  „Американски поеми” всъщност е втората по ред поетична книга след „Северна тетрадка” на Марин Бодаков?

Както споменах по-горе, за да се противопостави на Интернет поезията все повече се затваря в книги, става елитарна. Ето че и първото издателство само за поезия, издателство „ДА”, се появи в България през 2013 г. Радвам се че моята трета поетична книга „Американски поеми” се роди в това издателство, защото то още от самото начало е една много добра заявка. Освен „Северна тетрадка” на Марин Бодаков и моята „Американски поеми”, които са първите две български поетични книги, в каталога на издателството са още и стихосбирките „Таралежово слънце” на норвежеца Ларш Собю Кристенсен в превод на Анюта Качева, и „Край на носталгията” на словенския поет Алеш Дебеляк в превод на Людмила Миндова. Стискаме палци на издателството и го подкрепяме! В някакъв смисъл и моята „Американски поеми” е НО поезия, защото това всъщност са кратки разкази, НО и поезия 🙂

Вдъхновяваше ли те работата на редактор или те уморяваше? Допринесе ли с нещо ново за теб в творчески план?

През годините редактори на моите книги са били Пламен Дойнов (2001), Георги Господинов (2004), Пенка Ватова (2009), Владимир Левчев (2013). Вглеждал съм се внимателно в тяхната работа, следвал съм техните съвети. Редакторската работа може само да обогати нашето собствено писане, да ни направи по-чувствителни към гласа на Другия извън нас и в крайна сметка и в нас самите. Ето че през 2012 г. заедно с Камелия Спасова и Мария Калинова редактирах „Американският брой” на „Литературен вестник”, а така също и чудесната книга на Галина Николова „Азбука на завръщането”, а през 2013 и НО2.

Твоето послание към читателите на „Диаскоп”, намерил своето място и на страниците на „Нопоезия”.

Бъдете авангардни, различни, интресени, знаещи и обективни към истината и увеличавайте всичко това!

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Без категория, Интервюта

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s