ЕДНО ИНТЕРВЮ НА ЕС ДЖЕЙ ФОУЛЪР С ИВАН ХРИСТОВ

Изображение

(на англ. език тук: http://www.3ammagazine.com/3am/maintenant-95-ivan-hristov/)

Ключова фигура в основата на българската поетика на 21-ви век, поетиките на Иван Христов са променливи и многопластови като съвременната история на самата страна. Като просветител и организатор, Христов е движещата сила зад фестивала София: Поетики, канейки поети от цяла Европа, за да станат свидетели на и да взаимодействат с растящото ново поколение поети, произлизащи от града, и сам като поет, неговата връзка и сливане с англоезичната поезия е произвела уникален стил и ритъм в рамките на неговото творчество, които са спечелили аплодисменти по целия континент и Америка. Още една фигура в европейската поезия, която счита организацията като отговорност заедно със собствената си дейност, с удоволствие Ви представяме Иван Христов като 95-ти респондент от поредицата Maintenant.

Благодарности за Александра Бюхлер и фондация „Литература през граници”, че направиха това интервю възможно.

Какво е мястото на музиката в отношение на твоята дейност като поет?

Започнах да свиря доста рано, още като ученик, но прописах още по-рано. Винаги ме е интересувала връзката между поезия и музика. В наши дни изпятата поезия е единствената публична поезия. Започнах да използвам музиката като средство да направя своята поезия по-популярна. Може да се каже, че много за поезията съм научил от народните песни. В крайна сметка в древността поезията и музиката не са били разделени. Обичам да представям себе си като съвременен рапсод. От една страна музиката ми помогна, чрез различни видове пърформанси да разширя въздействието на моята поезия. От друга, тя ме направи по-чувствителен към звука в стиховете. Държа много на звученето на моите поеми. Звукът е основна градивна единица в тях. В епохата на Интернет се създава среда подобна на един вторичен фолклор. Благодарение на съвременните средства за визуализация тялото на поета и устното изпълнение на неговите стихове стават все по-важни.

Колаборацията изглежда нещо, което е централно за твоята работа като поет и като музикант също, вярно ли е това?

В моите четения обичам да използвам езиците на различни изкуства – литература, музика, театър. Колаборацията с различни артисти ми дава възможност да се изявя в множество аспекти. В епохата на интернет има много повече възможности за комуникация. Мисля че би било добре да се възползваме от тях. Колаборирал съм както с различни артисти, така и с различни групи. С моята група „Гологан” правим нещо като музикално-литературен театър. Използваме както фолклорни песни, така и популярни градски песни, а също и съвременна поезия. Четем на други езици. Мисля че това е духът на съвременната глобална епоха. Съвременният артист живее в една дифузна среда, от която като пъзел се опитва да съгради своя свят, който иска да сподели с другите.

Би ли обяснил произхода и целите на фестивала София: Поетики?

София: Поетики се роди като необходимост да представи съвременната градска култура в България. Фестивалът обединява поезия, музика и визуални изкуства. Има много голяма аудитория. Това е единственият международен фестивал за поезия в България. Смея да твърдя, че откакто аз започнах да помагам на артистичния директор на фестивала Ясен Атанасов, той стана международен. Благодарение на британската фондация „Литература през граници” всяка година в София идват млади и интересни поети от други страни. София: Поетики постепенно се превърна в еталон за качество и модерна визия.

Би ли разказал за твоето изследване върху българския модернизъм? Това движение в България оказва ли трайно влияние върху поетичната култура на страната?

Моето изследване на българския литературен модернизъм започна, когато бях приет като докторант в Българската академия на науките. Написах дисертация за един от най-интересните и малко изучавани модернистки кръгове в България – кръгът „Стрелец”. Те се обявяват за европеизация на българската литература, но на автентична, родна основа. Модернизмът в България като течение е свързан с европеизацията на българската култура. Едни от най-значимите произведения на литературата са свързани именно с това течение.

Модернизмът в България отстъпва ли от своите ценрални позиции след Втората световна война както в другите части на Европа?

Да. Модернизмът в България влиза в противоречие с тоталитарната доктрина, наречена социалистически реализъм. Макар че според някои учени социалистическият реализъм започва като авангардно направление на модернизма, той конфликтува с него. Това води до репресии срещу много писатели модернисти, извършвани както от крайно леви, така и от крайно десни режими. Модернизмът означава преди всичко свобода. На второ място – индивидуализъм. Първият етап на българския модернизъм се нарича индивидуализъм. Свобода и индивидуализъм са двете неща най-силно мразени от тоталитаризма. Модернизмът бива маргинализиран след Втората световна война. През 60-те години на ХХ в., с частичната либерализация на тоталитарния режим в България, част от писателите модернисти биват реабилитирани, а интересът към тяхното творчество възроден. Но истинският интерес към модернизма започва с края на тоталитарната епоха, когато новата постмодерна литература фактически стъпва на основата на модернизма.

Каква е историята на авангардната поезия в България?

Българският авангардизъм не е много развит. Слабо проявени са значителни авангардни течения като футуризъм, дадаизъм, имажинизъм. Много слабо проявен в българският модернизъм е и романът като жанр. Може би това се дължи на предимно провинциалния характер на българската култура и на нейната изостаналост. След Първата световна война най-силно застъпен в България е екпресионизмът. Това се дължи отчасти на немското влияние върху българската литература по това време. От друга страна, поради загубата на войната и настъпилата криза в националното съзнание. Експресионизмът се оказва най-адекватното на тази криза течение.

Как виждаш литературната култура на България в отношение контекста на Европа, особено последното десетилетие?

Както вече споменах, след силно съветско влияние българската литература се обърна отново на запад. Това доведе до развитието на процеси сходни с процесите настъпли в България от началото на ХХ в. Границите на Европейския съюз се отвориха и българските писатели започнаха да пътуват много. От своя страна много чужди писатели идват в България. Това доведе до общи тенденции и европеизация на българската литература. Ако съдим по резултатите дадени от такъв тип движение в началото на ХХ в. можем да очакваме нови  значими произведения.

Има ли усещане за дефинитивно нова генерация поети в България, които искат да определят себе си различно от предишните генерации?

Определено. Българската литература изживя един период на относителна независимост и това доведе до плурализъм, до множество различни и интересни сами по себе си тенденции. Ако задачата на литературното поколение от края на ХХ в. беше да разгради фалшивата доктрина на социалистическия реализъм и да извлече от това разграждане нови значения, то за поколението от началото на ХХІ в. е важно едно ново съграждане. Това ново съграждане се нарича европеизация на българската литература. Най-младото литературно поколение търси своя европейски облик.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Без категория, Интервюта, София: Поетики

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s