BULGARA: НОВИЯТ СТИЛ В МУЗИКАТА

Изображение

15 юни. Денят, в който колежката на моя приятел Х., онази която сбърка Емили Дикинсън с Чарлз Дикенс и която описах в списание „Книгите днес”, ме покани на своя рожден ден. За щастие тя чете списание „Егоист”, а не „Литературен вестник”, нито списание „Книгите днес”, така че няма да има повод да ми се обиди. Партито беше в някакво заведение на име Babbles. Поради своята служебна ангажираност, рожденничката закъсня и ние всички, аз и нейните приятели доста дълго почакахме. Аз обаче не успях да се впиша много добре в нейната компания, така и не можах да си обясня защо. Това даде повод на моето съзнание да се опита да стопи част от границите и бариерите с известно количество JB. Това от своя страна доведе до още по-голямо отчуждение.

И ето че в този момент, отново ме нападнаха моите халюцинации. Изведнъж пред очите ми изникна някакво огромно растение, от онези, които вместо с листа разполагат с уста. Растението потракваше със зъби, нещо като убедителното „Ела! Ела!” и държеше в ръка игла и банка, пълна с кръв. Ами сега! Възможно ли е събитието да вземе такъв обрат, че от рожден ден нещата да заприличат на Вартоломеева нощ? Растението ме погледна нагло и се втурна да нанесе първия си удар. А-А-А-А-А, извиках аз, но точно в този момент пристигна рожденничката и започна раздаването на подаръците. Тя, милата, не беше щастлива, защото получаваше заплата колкото всички нас, взети заедно и всеки един жест й се струваше недостатъчен. Когато разтърках очи, видях че пред мен стои растението с разтворена паст, но иглата беше забита в собствените му стебла, а отдолу под него имаше надпис: DANZKA, водката, която изненадва!!!

Докато се възхищавах на умението на този копирайтър да интерпретира действителността, пристигна гаджето на въпросната дама, който й подари екскурзия в Турция, така че аз бях напълно обезоръжен в опитите си да затоплим нашите отношения и реших гузно да си тръгна като потърся забвение на своята многострадална душа в клуб, където знаех, че ще свири група, която бях чул по радиото. Между другото, бях поканил един друг поет, но понеже концертът беше късно, той предпочете да си легне рано при младата си жена.

И така: място на действието – клуб BACK STAGE, часът – 11h, групата – BULGARA. Цената на билета се оказа колкото цената на една бира в Европейския съюз. Посетителите – както на повечето ценни неща у нас – малко. Но това, разбира се, не е най-важното. Звуковата картина: на преден план – гъдулка (Даринка Цекова), гайда (Петьо Костадинов), кавал (Костадин Генчев), тамбура (Димитър Христов), тъпан (Стоян Павлов); на втори план – бас китара (Чавдар Асенов), барабани (Кирил Добрев), перкусии, компютър. Групата се оказа средище в няколко посоки: между Изтока и Запада, между селото и града, между миналото и бъдещето, между личността и общността.

Един от парадоксите на родната ни култура е в това, че в Европа харесват точно онова, което ние тук не харесваме, а именно – собственото ни лице. Във време когато българската култура е била най-близо до европейската, тя най-сериозно се е вглеждала в своето различие. И тук вече на става въпрос за тоталитарния национализъм и патриотизъм, а става въпрос че – за да има опит, за да има памет, за да има култура, за да има космополитизъм е необходимо различие. И точно то впечатлява европейците. Така както другите индивидуални проекти в тази насока на интерпретиране на родната ни музикална традиция, които се правят в сферата на джаза от Милчо Левиев, Теодосий Спасов, Йълдъз Ибрахимова, Стоян Янкулов, Иво Папазов – Ибряма и др., BULGARA намира своето собствено присъствие.

Ако джазът, въпреки своя космополитизъм, си остава музика за самотници, в която се открояват отделните имена, BULGARA прави впечатление именно като група. Точно това липсваше на българската музикална сцена – група, не с дифузен, а с компактен звук, в която всеки един от музикантите има своето равностойно място. На музиката на BULGARA може да се куфее, може да се играе хоро, може да се танцува танго, фламенко, може да се денси. Групата е универсална не само по своя локален характер, а и по отношение на интерпретацията на стиловете. И всичко това обединено в един общ стил – BULGARA. И ако все още има останала тук-там, някъде някоя егоистична гъба, която слуша на уолкменче само класическа музика, нека да си свали слушалките и да чуе BULGARA – новият стил в музиката.

Иван Христов

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Без категория, Есета, Музика

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s