„АМЕРИКИТЕ НИ”

Изображение

Иван Христов, Ню Йорк, 2006 г.

Костюмът на дядо. За повечето от нас Америка е свързана със спомен за дядо или баба. Ако нашите татко и майка са от СССР, то бабите и дядовците ни са от Америка. Бях ученик в пети-шести клас, когато забелязах, че дядо има много хубав костюм. Винаги, когато имаше някакъв празник, той го обличаше. Изглеждаше така, сякаш костюмът е сам по себе си човек или постоянен гост на нашите празници. Полюбопитсвах и разбрах, че той е подарък от един от братята на дядо ми, емигрирали в Америка. Вероятно това беше последното нещо, което братът на дядо ми е изпратил преди окончателно да реши, че тези нехранимайковци българите нищо не заслужават и да скъса роднинските отношения или последното нещо, запазено като мил спомен от родствена връзка. Но като дете, за мен Америка олицетворяваше дядовия костюм. Спомням си как по време на късния соц майка ми и леля ми бяха издирили адрес на своите братовчеди-американци. Бяхме се събрали в трапезарията цялото семейство и правехме списък с подаръци, които искахме да ни бъдат изпратени от САЩ. Така и не получихме отговор на нашето писмо. Но за мен тогава Америка беше нещо като Дядо Коледа, който тогава беше Дядо Мраз. Ако има нещо, което не мога да простя на късния соц, то е, че ми отне възможността да разпознавам Дядо Коледа от Дядо Мраз. И досега ги бъркам и не знам кой точно ме навестява в Коледната/Новогодишната нощ.

Майкъл Джексън. За повечето от нас като деца Америка е Винету, индианци и Гойко Митич. Но за мен не е така. Сестра ми харесваше Винету. Аз харесвах Майкъл Джексън. Спомням си, че дори когато отидох на екскурзия в СССР, оттам донесох голям плакат на Майкъл Джексън, който после подарих на момиче, в което бях влюбен. Репетирах лунната походка с часове. В местното кино с въпросното момиче гледах филма „Лунен пътешественик”. Представях си че Майкъл не прави секс и всяка вечер си ляга във фризер, за да живее вечно. Мислех, че наистина ще живее вечно. Ето защо, бях силно покрусен от вестта за смъртта му. Още повече, че точно по същото време бях в САЩ. Вестта за смъртта на Майкъл от телевизора звучеше като новина за смърт в задния двор. Толкова ли тесен беше станал животът ми. Мислех, че дори и да умре, неговата смърт ще бъде един огромен фойерверк, ново летоброене, световен катаклизъм. А той просто се самоуби като последния лузър. Оттогава в главата ми се върти поема, която още не съм написал – „Майкъл, защо го направи?” После, от Майкъл преминах на „Гънс енд роузис”. Любовта ми към Майкъл отмина, но любовта ми към страната, която го създаде остана. Не случайно, като дете, рисувах Емпайър стейт билдинг, а след това се ожених за американка.

11 септеври. Нещо се скърши в мен на този ден. Беше началото на века. Беше началото на хилядолетието. Някой заби в моята детска мечта два счупени самолета. Тогава разбрах, че мечтата в никакъв случай не е така неприкосновена и недосегаема както си мислим, а трябва да се подхранва всеки ден. Още като студент харесвах Кристо с неговата идея да опакова невралгични точки. Той опакова моето минало – Райхстага в Берлин и моето настояще – Сентръл парк. Харесвам „Вратите”. През тези врати човечеството влезе в 21 век. Ще го поканя да опакова и моята младост, приключила през 2001 година.

Моята Америка. Пристигнах доста трудно. Преди да пристигна в Америка, бях ходил само до Централна Европа. Не съм си мислил, че може да има задръстване в небето. Имаше гъста мъгла над Ню Йорк. Самолетите кръжаха като пчели над кошер. Полетяхме към съседния Ню Джърси. Кацнахме там. Заредихме с гориво. После пак излетяхме. Пак кацнахме. Но когато стъпих на американска земя разбрах, че вече няма да съм същият.

Цигулар на покрива. Когато бях в Америка, гледах един много добър мюзикъл – „Цигулар на покрива”. Разказваше за изгонването на евреите от техните села в царска Русия, началото на 20 век. Когато дъщерите на главния герой – Теви го попитаха къде ще отидат сега, той отвърна „В Америка!” и всички се разсмяха, с изключение на мен.

Есето е публикувано в Литературен вестник, бр. 4. 1-6 февруари, 2012 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Без категория, Есета

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s