„Поетите все повече успяват да съградят един общ, разбираем поетичен език“

Изображение

(интервю на румънската поетеса Андра Ротару с Иван Христов за agentiadecarte.ro; 02.10.2011 г.; в превод на румънски език от Лора Ненковска тук:

http://www.agentiadecarte.ro/2011/10/%E2%80%9Epoetii-reusesc-tot-mai-mult-sa-creeze-un-limbaj-poetic-comun%E2%80%9D/)

Тазгодишното издание на фестивала „София: Поетики” отново събра стотици младежи, жадни да присъстват на четенето на поезия,  пърформънси, музика и т.н. Това е единственият поетичен фестивал в България с международно участие. От миналата година ти участваш в това събитие и като организатор. Как според теб протичат нещата и как виждаш бъдещето на фестивала?

Всъщност, фестивалът става все по-добър и все по-голям. Предимството на София: Поетики е че е не само единстветният фестивал за поезия в България, не само единственият международен, но и че е градски фестивал, ориентиран към интелигетната, млада, градска публика.

Във финалната фаза на фестивала публиката избира най-добрият български поет, който получава и значителна парична награда. Кои са победителите в последните години и по твои наблюдения тази награда помага ли им за тяхното по-нататъшно развитие в литературата?

Наградата на фестивала има имидж на спонтанна, демократична и леко ексцентрична в добрия смисъл на думата. Награда, която се печели предимно от млад автор. Такъв всъщност е и имиджът на фестивала. Наградата не се дава от жури, а чрез гласуване от самата публика. През годините тази награда са печелили младите поети Ида Даниел, Тома Марков, Ясен Василев. Тази година беше спечелена от Стефан Иванов. Всички те имат свое собствено лице в българската поезия.

Една от силните страни на фестивала е четенето на открито в Борисовата градина. Тази година на събитието бяха дошли около 1000 зрители, а атмосферата беше наистина разгорещена. Мислиш ли, че от тази гледна точка фестивалът добива някак твърде „Западна” визия? Колко трудно е да създадеш такъв тип нагласа у публиката по време на културен фестивал?

Фестивалът определено има „Западна” визия. Или по-скоро – „Европейска”. Той е съвременно културно събитие и отразява тенденциите в нашия съвременен живот. Амбицията ни е фестивалът да се разраства постепенно, докато се превърне в целогодишен свободен арт-фестивал от типа на The Fringe в Единбург със съизмеримо за българската среда културно и икономическо въздействие. Да се създаде някаква нагласа у публиката въобще е много трудно, но ние разчитаме на нашата младост и нашата самоувереност.

Как беше направена селекцията на чуждестранните участници?

Преди 3 години започнах интензивно да пътувам, да участвам в поетически фестивали и да се срещам с много поети и творци от цял свят. През 2009 година участвах в проект, наречен Word Express, на британската неправителствена организация „Литература през граници”. Целта на този проект е да създаде мрежа от контакти между млади писатели от югоизточна Европа, изгубени по време на прехода към демократични общества. С „Литература през граници” работим за втора поредна година. Те помогнаха за участието на младите чуждестранни поети Гьокченур Ч (Турция), Мехмед Алтън (Турция), Андра Ротару (Румъния), Клаудиу Комартин (Румъния). По покана на фестивала в София пристигнаха също Едуард Смолфийлд (САЩ), Валери Коултън (САЩ), Фиви Яниси (Гърция) и Питър Уо (Великобритания).

Кои са различията и поетичните тенденции, които успя да забележиш в поезията на автори, дошли от различни континенти? Какво те изненада по време на това издание на фестивала?

Забелязвам, че през последните години поетите все повече успяват да съградят един общ, разбираем поетичен език, на който да общуват свободно помежду си. В този световен поетичен език културните различия все повече изчезват и важно става това как се изразява общочовешкото. Смисълът на подобни събития като фестивала София: Поетики е да помагат в съграждането на този общ език. Бях изненадан от това колко бързо от провинция София все повече се превръща в място, където текат световни процеси.

Ти си много харесван поет. Как успяваш да съчетаеш ангажиментите ти по организацията на фестивала, с професията си на учен и с писането на поезия?

Мисля че тези три неща се допълват чудесно. В организирането на фестивала от поезията вземам чувството за импровизация и свобода, а от науката постоянството и точността.

Въпреки че имаше участници от съседни страни, все пак се набива на очи фактът, че няма достатъчно  преводи и програми, които да спомогнат за по-доброто опознаване на литературния живот на тези страни-съседки? Ти как виждаш решението на този проблем?

Разрешението виждам в много труд, постоянство и добри резултати. Забелязвам това от работата, свързана с фестивала. Всяка година става все по-лесно да се намерят средства, защото хората виждат, че те отиват по предназначение и дават добри резултати. А освен това и участието в благородна кауза е вълнуващо.

Как  мислиш, че ще продължи да се развива този фестивал в бъдеще?

Надявам се от алтернативен, този фестивал да се превърне в еталон и да бъде руган от бъдещите млади и прогресивни умове, така както днес го ругаят косервативните и изсушени мозъци.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Без категория, Интервюта, Поезия, София: Поетики

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s