Книжарница „Нисим” – принадлежност към една дълга история

Изображение

Едно от най-интересните места на книгата в София – книжарница „Нисим”, булевард Васил Левски № 59. Мястото е в близост до Софийския университет, това в известен смисъл определя неговия дух.

Общото впечатление е за посещение на оазис в средата на градската пустиня. Първото впечатление – витрината, деликатно присъствие. В левия ъгъл можете да видите пишеща машина Continental, закупена през трийсетте години от стария Нисим, семейна реликва. Клавиатурата може да се използва на кирилица и на латиница, нещо като срещата между Запада и Изтока. Това определя добрия дух на мястото. До машината можете да видите изложени най-новите заглавия. Книжарницата получава всеки месец по двадесет нови книги, така че – минавайте редовно.

Второто впечатление – вътре. До витрината има удобно кресло, в което можете да седнете и да почетете без да бъдете обезпокоявани. Зад креслото ще ви прави компания стара нощна лампа. Не знам друга книжарница, в която да се полага такава грижа за читателя.

Идеята е преди да закупите книга, да се запознаете с нея. Започвам разговор с Бояна Петрова. Тя разговаря с мен така както с всеки посетител. Чувството за непринуденост, за някаква мекота се засилва. Когато я питам защо предпочитаме все още книгата, тя отговаря, че сега засега е невъзможно човек да се приспива пред синия екран на телевизора или компютъра, че няма изобретена електронна книга, която да дава същото усещане за уют. Ето защо, когато правим подарък на близък човек, много често ние избираме книгата. Тя може да бъде лесно пренасяна, а общуването с нея е незаменимо. Само живият човек може наистина да измести книгата.

На въпроса ми кое е най-доброто място на книгата, тя отговаря – вкъщи. Разказва ми как чете по пет шест книги наведнъж, как от едната страна на семейното легло стоят нейните книги, а от другата – тези на съпруга й. Продължаваме да говорим за трудностите, които съпътстват представителите на дребния семеен бизнес. За това колко силна любов към книгата е необходима, за да направи човек своя книжарница. Оказва се, че у нас все още свързват думата книжарница с продажба на канцеларски материали. Все пак, книжарниците в София продължават да никнат. За разлика от читалищата, които все повече се задъхват в днешните пазарни условия, книжарниците успяват да оцелеят и да удовлетворят нуждите на читателя, който иска да получи най-актуалното – веднага.

Това, което ми се струва важно да отбележа, е космополитния дух на мястото. В книжарница „Нисим” се пресичат множество култури, множество погледи към света. Тук можете да намерите всякаква чуждоезична литература, а английската и френската заемат отделно място. Книжарницата е прочута с големия избор, който предлага в областта на хуманитаристиката. Бояна ми разказва за невидимата подредба на книгите, които покриват всяко свободно място и приличат на тухли в тези хартиени стени.

Разделите, през които минаваме: история, философия, чуждоезиково обучение, икономика и бизнес, българска литература, детска литература, много книги със съвременна българска поезия. Прави впечатление, че „Нисим” се държи не просто като обикновено място за продажба на книги, а като клуб или движение. Книгата, която ще закупите, ще бъде грижливо увита в специална хартия „Нисим”. Същото лого ще срещнете на екрана на вашия компютър, ако посетите другата невидима част от книжарницата – http://nissimbooks.com.

Тук можете да пазарувате в мрежата. Но нека да се върнем към миналото. Ако търсите някоя стара книга, в мазето на „Нисим” има антикварна книжарница – още една невидима част от движението.

Докато разговаряме, оттук минават: един господин, който пита за „Маркетинг на позволението”, една дама, която пита за българска поезия и един победител в състезанието „Минута е много”. Бояна смята това място за част от своя дом, за библиотеката, пред която обикновено стои маса за кафе, а всички посетители сме, всъщност, нейни гости. Освен професионално, читателите се различават и възрастово. С радост дочувам, че книжарницата посещават и много деца. „Има надежда”, казва Бояна, а аз си мисля, че все пак, мишката не е изяла съвсем разформированите ни мозъци.

Продължаваме да говорим за това как днешно време хората все по-малко четат. За това, че нашата забързаност надхвърля скоростта, която самите ние можем да понесем. Стигаме до извода, че от друга страна, съвременната книжарница е немислима без компютъра.

В „Нисим” разполагат с над десет хиляди заглавия на книги, сред които е трудно да се ориентираш без неговата помощ.

Но не само читателите са желани гости тук. Разговаряме за писателите. Изкушавам се да определя книжарницата като място, където писатели и читатели наистина се срещат. Много често авторите сами носят своите произведения. Бояна Петрова се гордее, че „Нисим” разполага с една от най-богатите лавици на съвременна българска поезия. Добрите новини са, че има много млади български писатели. Споделям с Бояна, че и аз пиша и й подарявам последната ми книга, а тя отговаря, че вече я имат. После казва: „Значи и вие сте член на клуба „Нисим”. Излизам от книжарницата с чувство за принадлежност към една дълга история.

Иван Христов

Есето е публикувано в сп. Книгите днес, 2005, София, № 1, с. 6-8

 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Без категория, Есета

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s