Запознайте се с български поет: Иван Христов

Интервю на Катерина Стойкова-Клемър с Иван Христов за антологията със съвременна българска поезия „Сезонът на деликатния глад“, издадена в САЩ от издателство Accents Publishing

( На англ. ез. тук http://accents-publishing.com/blog/2014/01/28/meet-a-bulgarian-poet-ivan-hristov/

Изображение

Иван Христов, фото: Владислав Христов

1.Какво бихте искали американските читатели да узнаят за българската поезия?

Още през 1931 г. амриканският писател и журналист Рубим Маркъм в неговата книга „Запознайте се с България” е казал: „Българската поезия е неспокойна, пулсираща, трогателна. Тя съдържа няколко песни и рядко утешава или успокоява; тя потапя в дълбините, носи на крилете на страстта, води към големи походи” (Meet Bulgaria, София, 1931 г., и-во Stopansko Razvitie). Бих искал американските читатели да се убедят в това твърдение. Всъщност, макар че от една страна българи и американци се различаваме. От друга, доста си приличаме. И двата народа сме относително млади. Макар че ние българите смятаме, че имаме велико средновековно минало, фактически новата българска държава започва реално да функционира в края на 19 в. с премахването на Османското владичество. И българи и американци сме гостоприемни към госта и толерантни към различния. И българи и американци обичаме хубавата храна, хубавото вино и силно да любим и мразим. И двата народа все по-здраво и уверено стъпваме на световната сцена. И двата народа все по-ясно очертаваме нашата мисия и нашето лице.

Американците имат важна роля в българската история. След потушаването на най-мащабната революция срещу Османската империя през 1876 г. Дженюариъс Макгахан посещава България като кореспондет на в-к „Дейли Нюз” със задача да провери сведенията за жестокости срещу въстаниците от страна на турската армия. Неговите репортажи, публикувани във вестник „Дейли Нюз“ и препечатани в други вестници, предизвикват във Великобритания широка вълна от обществено недовоство срещу Турция (The Turkish Atrocities In Bulgaria, Letters of the Special Commissioner of the „Daily News” J.A. MacGahan, Esq. 1876). В резултат на неговите публикации последват дипломатически действия на Великите сили. Организирана е т. нар. „Посланическа конференция в Цариград”, според декларацията на която султанът на Османската империя трябва да даде автономия на българите в техните етнически граници. България тачи паметта на Макгахан заради ролята му в извоюването на българската независимост. През 1978 г. тя подарява един бюст-паметник, създаден от скулптора Тодор Първанов, и той е поставен на гроба на Макгахан в Ню Лексингтън. На паметника е изписано: „Макгахан – освободителят на България”.

Друг един важен за нас българите американец е Рубин Хенри Маркъм. Маркъм бива ръкоположен като конгрегационен пастор и служи като мисионер в България за американската мисия на Бостън от началото на 1912 г. На този пост той преподава в Американския колеж в Самоков и основава и редактира няколко периодични издания. Става кореспондент за България на вестник Christian Science Monitor през 1926 г. Прекарва голяма част от живота си в югоизточна Европа и бива признат за един от най-широко запознатите и отблизо информирани американци в тази част на света. Неговата книга „Запознайте се с България” (1931) представлява едно изключително свидетелство както за историята на България като цяло, така и за духа на епохата през междувоенния период.

2.Какво бихте искали американските читатели да знаят за Вас лично?

По някакъв начин аз обичам кръстосаните биографии. През 2006 година имах честта да се оженя за американката Анджела Родел, която е етномузиколог и преводач. Заедно с Анджела кръстосахме Америка надлъж и нашир. Имах възможност да посетя Ню Йорк и Сан Франциско. Живях за кратко в Лос Анджелис, Минеаополис и Ленд О’Лейкс. Докато живях в Уисконсин четях поезията на Реймънд Карвър. Той ми разкри Американската природа – езерата, лодките, рибарите, хижите, залезите, стадата елени, орлите, патиците луун. Тези впечатления споделих в моята нова книга „Американски поеми” (2013). Книгата е двуезична – на български, и английски в превод на съпругата ми. 7 стихотворения от нея са включени в антологията „Сезонът на деликатния глад”. Автор съм на още две книги с поезия – „Сбогом, деветнайсти век” (2001) и „Бдин” (2004), и на изследването „Кръгът „Стрелец” и идеята за родното” (2009). Днес живеем в България, защото Анджела има собствена фирма за превод на художествена литература. До момента в неин превод в САЩ са пуликувани 3 романа: „Захвърлен в природата” от Милен Русков (изд. „Open Letter Books“, САЩ, 2011), „18% сиво” от Захари Карабашлиев (изд. „Open Letter Books“, САЩ, 2013), „Кратка повест за срама” от Ангел Игов (изд. „Open Letter Books“, САЩ, 2013). Анджела Родел заслужено си спечели прозвището „Ангел пазител на българската литература”. Вярвам че един ден и тя ще влезе в списъка на достойните американци – приятели на България.

Изображение

3.Има ли американски поет, който да Ви е повлиял или да Ви е направил голямо впечатление? Как общувате с американската поезия?

С американската поезия общувах главно през наличните преводи и по-специално през преводите на Владимир Левчев на Т. С. Елиът и Алън Гинзбърг. И двамата поети са доста популяни в България, но за мен те са важни с кръстосването на биографии. Елиът напуска Америка в началото на 20 век. Въпреки това, на едно място той казва: „Моята поезия има повече допирни точки със съвременниците ми в Америка, отколкото с каквато и да е творба, написана от моето поколение в Англия… Тя не би била това, което е, и ми се струва, че не би била толкова качествена… ако бях роден в Англия и не би била това, което е, ако бях останал в Америка. Всъщност е комбинация от неща. Но по своите източници, по емоционалните си извори идва от Америка” (T. S. Eliot, The Art of Poetry No. 1, The Paris Review No 21, 1959).

В края на 20 в., преди да умре, Алън Гинзбърг трябваше да посети България. Последното му стихотворение „Неща, които не ще направя (носталгии)”, писано няколко дни преди смъртта му, започва със стиха „Не ще отида до България, имах брошурка & покана…”

4.Какви форми на културен обмен между България и САЩ Ви се струват интересни, възможни и полезни?

През 2012-та г. организирах така наречения „Американски брой” на „Литературен вестник”. Поканих да участват известни български писатели, за които знаех, че са писали по темата „Америка”. Всеки един от тях трябваше да отговори на следните въпроси: 1. Кога за първи път разбрахте, че Америка съществува? 2. Как си представяхте Америка като дете? 3. Какво за Вас е Америка, когато вече сте възрастен/а? 4. Бил/а ли сте в Америка? 5. Има ли разлика между реалната Америка и тази в нашето въображение?

Оказа се, че за повечето от нас Америка е свързана със спомен за дядо или баба, емигрирали там през 20-те години на 20 в. Ако нашите татко и майка са от СССР, то бабите и дядовците ни са от Америка. За повечето от нас като деца Америка е Винету и индианци, познати от романите на Карл Май. По мои наблюдения за много американци България е страната на розите, „Мистерията на българските гласове” и Световното по футбол от 1994 г. Всякакви форми на културен обмен между България и САЩ, които биха променили тези клиширани представи са полезни.

Бих искал както ние знаем за Т. С. Елиът, така и американците да знаят за Алеко Константинов (Щастливеца), авторът на пътеписа „До Чикаго и назад”. Именно в Америка Алеко среща за пръв път прототипа на Бай Ганьо – емблематичен за Балканите персонаж и така по-късно озаглавява своя велик сборник с разкази. Авторът на „До Чикаго и назад” е убит при политически атентат в България, при село Радилово през 1897 г. В анкета на професор Иван Шишманов, проведена с видни общественици и творци от този период, на въпроса „Кой е най-щастливият момент в живота ви?” Алеко Константинов отговаря: „Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за „Бай Ганя”.

Бих искал както ние знаем за Алън Гинзбърг, така и американците да знаят за художника Христо Явашев (Christo), човекът, който опакова Райхстага. Роден в Габрово – България, през 1956-а емигрира. Осъществява редица мащабни проекти във Франция, САЩ, Япония, Австралия. Някои от по-известните му творби са „Бягаща ограда” (Running Fence, Sonoma and Marin Counties, California 1972-76), „Чадърите” (The Umbrellas, Japan-USA 1984-91), „Вратите” (The Gates, Central Park, New York City 1979-05). Мисля, че през неговите Врати човечеството влезе в 21 век. Днес Christo живее в Америка.

Бих искал тези трагични биографии на несбъднатости и смърт да спрат, „Сезонът на деликатния глад” да приключи и да започне „Сезонът на деликатните взаимовръзки”.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Без категория, За мен, Интервюта, Поезия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s