Иван Христов и група Гологан в проекта Отворена литература

Отворена литература

http://openlit.wordpress.com/

АНКЕТНА КАРТА

Попълнена от:

Иван Христов

1.     Име на литературния проект: ГОЛОГАН

Сайт на проекта:

http://www.myspace.com/gologanmusic

2.     Идея:

  • автор на идеята: Петър Чухов, Иван Христов
  • концепция:

Гологан е българска група за етно-рок поезия. Първоначално поетите Петър Чухов (електрическа китара) и Иван Христов (кавал, вокали)  се събират, като решават да експериментират в стила артрок. Идеята им е той да бъде смесен с етно елементи. По-късно към тях се присъединяват Анджела Родел (вокали, тамбура) Емануил А. Видински (перкусии). През 2006 г. в групата се включват Иван Вълев (бас китара) и Гриша Маникатов (барабани).

Целта на експеримента Гологан  е да се прекрачи границата на поезията като се навлезе в територията на музиката. Текстовете, които музикантите интерпретират са както авторски, така и фолклорни. Някои от тях са на основата на градския фолклор. Част от текстовете на композициите са на английски език. Така групата се стреми да покаже, че не желае да се затваря само в границите на родната традиция. Един от стремежите на участниците в група Гологан е да възвърнат синкретичните форми на поднасяне на текста, които съществуват още в древността.


3.     Организатор(и):

Анджела Родел, Петър Чухов, Иван Христов

4.     Събития [дата, място, участници, заглавие]:

Съобщавам само тези извън България:

– март 2006 година четения-концерти пред българските общности в Будапеща (Унгария) и Братислава (Словакия)

– 2007 година четения-концерти пред българската общност в град Линц (Австрия) и на международните фестивали Ars poetica Братислава (Словакия) и Битоля отворен град (Република Македония)

– 2011-та участие във фестивала „Девет наумбургски нощи” в  Наумбург (Германия),

музика за визуалната презентация на проекта Wordexpress  на британската фондация Литература през граници

5.     Артефакти [продукти материали, рефлексии, отзиви в медиите, снимков, аудио или видео материал] от събитието :

http://www.youtube.com/watch?v=1vRaISTV9jo&feature=channel_video_title

http://www.youtube.com/watch?v=YHgBun-CY5k&feature=channel_video_title

http://www.youtube.com/watch?v=cHB6_ODfOq0&feature=relmfu

http://vimeo.com/30721622

6.     С какво се отличава вашето събитие от останалите литературни събития, състояли се в периода 2000 -2010 година?

Това, което отличава Гологан от другите литературни проекти е, че в групата поетите са и музиканти. В другите проекти поетите са само поети, макар и често да прибягват до помощта на музиканти или визуални артисти. В Гологан ние успяваме да се докоснем до форми на литературата, съществували в древността, ние сме нещо като рапсоди в ХХІ век.

7.     Как новите технологии се включват и взаимодействат в предствянето на литературата?

Иска ми се да мисля, че новите технологии се включват в представянето на литературата по решаващ начин. Представете си, Реформацията на Мартин Лутер нямаше да успее, ако не беше посредничеството на книгата. Вярвам, че чрез посредничеството на интернет, ние живеем в епохата на една нова Реформация. Новите технологии дават по-голяма скорост, по-голямо разнообразие и повече достъпност на литературата. Всичко това ще доведе до сериозни качествени и количествени изменения.

 8.     Как функционират литературни общости и кръгове след 2000 г.? Били ли сте част от някакви литературни групи, кръгове общности – кои и кога?

Литературното общуване през ХХІ век е много по интензивно и дифузно. Всеки писател е и член на по няколко литературни общности. Аз например съм се изявавал в рамките на кръга около Литературен вестник, в Гологан, арт група Устата, Литературен сериал, Градски четения, Литурне и др. Може би е дошло времето не на кръга, а на автора-институция. Все по-важна става не изявата, а нейният контекст.

9.     Марганализира ли се литературата в съвременния контекст? Кои литературни практики смятате за ефективни при отварянето на литературата към нови публикии нови пространства?

В епохата на телевизията и интернет изглежда така сякаш литературата е маргинална. Но това е само привидно. Тя е бавна медия. Влиза бавно, но оставя трайни следи. Една от най-ефективните практики за отварянето на литературата в съвремеността за мен е блогването в комбинация с фейсбук постване. Парадоксално, публикувани книги в интернет вече имат повече книжни тиражи.

 10.                        Какви нови жанрове на публично представяне на литературата се създават в съвремието? Какво отличава литературата и литературните събития в периода 2000- 2010 г.?

За мен наличието на много нови канали за представяне на текста ще повиши качеството на литературата. Все по-важна става не самата изява, а качеството на изявата. В епохата на Ютюб възникна така наречената слам-поезия. Подобно на древните рапсоди, авторът изпълнява своята творба, но за разлика от древността, веднага бива записан и качен в Ютюб. Възприемателят може да спира записа. Да го връща и да го пуска пак, като при четенето, застанал пред екрана на своя компютър в уединена среда. За мен това е наистина ново!

 11.                        Кои са трите най-добри литературни събития според Вас в периода 2000- 2010 г.?

На първо място „АДdicted”. Старият Данте не беше andante. София: Поетики все по-силно казва своята дума и Градски четения със своята чудесна концепция.

 12.                        Какво е литературното събитие на бъдещето?

Вярвам в максимата на Достоевски, че красотата ще спаси света. Представям си го красиво.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Без категория, Гологан, Интервюта

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s