Стихотворение, писано когато съм бил на две години

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВО

                                      Владимир Левчев

Декември е.

Какво ли този път ни носи

дядо Коледа?

 

Уви, глиганите привършиха,

другари!

Но да оставим свойте Винчестери

над камините

и да послушаме спокойно

на свинете вечерния хор

вън

във декемврийската виелица…

 

Свинете – тези розови предчувствия…

Свинете – тези тъжни ангели…

 

Според последни данни

те са между най-интелигентните бозайници.

Те са като хората – всеядни.

Те преглъщат всичко:

И чиниите с ухаеща помия,

и летящите чинии,

и студените остатъци от мозък,

и пържолите от бивши братя.

 

Всичко! –

шепне хорът на невинните животни –

Всичко дайте да изплюскаме!

Защото рано или късно

и нас

за Коледа ще ни заколят.

 

Свинете гледат философски на живота.

И ако устите им не бяха ангажирани

от музиката на месото,

те щяха да предупредят човеците

с такива думи:

Предчувстваме, че има

във вселената възмездие!

 

И вие,

дето днес ни плюскате,

вие също сте наречени

за нечие

декемврийско тържество!

 

1980 г.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Поезия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s