На острова на графоманите (изповед на поета-графоман)

литературен колаж на Яница Радева

През Славейков:

Поети на Острова на блажените има твърде малко, макар че доста има които пишат стихове. И най-лоши от тях са ония, които пишат все за свобода, и да пишат за свобода, крадат от живота времето, определено от Бога за нея. Да пишеха поне това което, като роби, чувствуват! Те само кастрират чувството за свобода, като мислят, че с това ще го оприличат на чувство за свобода.

Пътят до Острова на графоманите беше точно 24 часа. Беше доста неудобно, защото веднага щом се настанихме в самолета трябваше да слезем, понеже имаше технически проблем. Още на летището за мен се залепиха двама графомани. Мисля, че бяха големи късметлии, защото сред толкова много народ аз бях единственият, който знаеше езика им, а те се нуждаеха от помощ. Мисля, че точно затова се залепиха за мен. Закъснението с 1 час беше добре дошло, защото в град А. трябваше да чакаме 3 часа, а така ставаха 2. В град А. графоман Х ми разказа колко хубаво било в град Ч. Казах му, че вече съм бил в град Ч. и знам калко е хубаво там, но той не искаше да ме чуе. Смяташе посещението си в град Ч. за най-важното събитие в живота си. Когато приближихме Острова на графоманите, той беше обвит в гъста мъгла. Кръжахме над град С. 1 час с надеждата, че мъглата ще се вдигне. След като това не стана, се отправихме към град П. На летището в град П. единият от графоманите се изниза. Вече нямаше нужда от мен. Другият остана. Бяхме в една посока. Щяха да ни извозват с автобус до град С. Все пак, пътувахме за град С. Една жена с жълта жилетка ми каза, че автобусът е пълен. Когато влязох вътре, автобусът беше полу-празен. На летището в град С. исках да хвана такси. Шофьорът-поет ми каза, че имал тонколона в багажника и не може да вземе всичките ни куфари. Казах му да вземе колкото може. Той ми каза, че ако му дам някой лев отгоре ще махне тонколоната и ще събере всичките ни куфари. Казах му, че ще му дам някой лев отгоре. По пътя той ми каза, че само защото съм с малко дете (наистина пътувах с дъщеря ми) е махнал тонколоната. Замислих се, че само от 2 часа съм на Острова на графоманите и вече 2 пъти се опитаха да ме излъжат. Аз сега защо ви ги разказвам тези неща? Трябваше да оставя някой поет-графоман да ви ги разкаже.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Поезия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s