ЗА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ЙЕРАРХИИ

За края на книгата. Няма защо да се лъжем, че живеем във време, в което книгата бавно умира. Някои хора на словото смятат това за голяма трагедия. Но ние се намираме в състояние, в което можем да извикаме „Книгата умира, да живее книгата!“.

Подобно на борбата между ръкописната и печатната книга идва време на борба между печатната и дигиталната книги. В изчезването на печатната книга има голям екологичен шанс за човечеството. Ще бъдат спасени повече дървета. Можем да кажем, че изходът от тази борба е предварително ясен. И все пак, подобно на битката между театъра и киното, театърът става по-елитарно изкуство и съответно по-скъпо. Появява се нова йерархия. Ще има разлика дали една книга се чете в някой уебсайт, в някой блог, дали като електронна книга или на хартия. Вече се появиха клубове за четене на книги. Кино човек може да гледа и вкъщи, но на театър се ходи. По подобен начин печатната книга задава една по-висока йерархия. Ръкописната книга вече стои в музеите. Вероятно нейните създатели са страдали по същия начин както страдаме и ние. Но ръкописната книга не е изчезнала. Същото важи и за театъра. Те просто са се видоизменили. Започнали са да развиват едни свои черти за сметка на други. Режимът, който съществува в момента ще даде първенство на дигиталното слово.

Важен фактор в играта на йерархии играе въпросът за мимолетността. Достатъчно е да спре токът, за да изчезне словото. При книгата са необходими много повече усилия, за да бъде тя унищожена. Друга съществена разлика е възможността за разсейване. Четенето на компютър винаги съдържа в себе си възможността за включеност в мрежа, която не е невидима. Подобно на времето на устното слово, съществува възможност за пряка интервенция в акта на възприемане. Печатната книга изисква много по-голямо усамотение. Тя поставя в подчино положение своя възприемател и по този начин изисква пиетет към ценностите, които споделя. Появата на печатната книга играе много силна роля за установяването на институцията на автора. Печатната книга сама по себе си е нещо много повече автономно, много повече отделно. Дигиталното слово, напротив, разколебава институцията на автора. Появяват се черти, сходни с времето на устното слово. Промяната от един режим към друг често създава усещането за хаос, за криза, за липса на йерархии, но в действителност се преминава от едни йерархии към други. Дигиталното слово ще изземе масовостта от печатното, печатното ще стане елитарно, а ръкописното свръхелитарно. Ще бъдат установени нови йерархии.

За масовата и елитарната литература. Може би трябваше да започнем с въпроса „Възможно ли е въобще човешкото съществуване без йерархии?“. В днешно време много лесно се говори за свят без йерархии, за размиване на йерархиите, за размиване на границите между ниско и високо. Но човешката култура въобще е изградена от йерархии. Знаем, че можем да живеем без крак или око, но не можем да живеем без сърце или мозък. По същия начин в езика имаме главни и вторестепенни части на изречението. Комунизмът като представа за общество, в което всички са равни изгради най-строгата йерархия. Ето защо твърдението за размиване на границите между масова и елитарна литература е твърде съмнително. Най-общо можем да кажем, че литературата има три функции: педагогическа, игрова и естетическа. Първите две функции са приоритет на масовата литература.

ХХ век доказа, че педагогическата литература или литературата, която възпитава може да бъде масова. Времето на Студената война беше и време на жестока схватка мужду литературата, която възпитава и тази която забавлява. От едната страна диткуваше идеологията, от другата – пазарът. Днес живеем във времето, в което пазарът победи идеологията. Това засилва нашия страх, че литературата, която забавлява ще победи елитарната или естетическата литература. Пазарът, а не естетическият критерий се опитва да се представи за меродавен. Подобно на дигиталното слово и комерсиалната литература нахлува във всички сфери на нашия живот. Естетическата литература обаче се защитава. Подобно на книгата тя става елитарна, макар че често прескача в двора на комерсиалната литература, но никога не забравя за къде е тръгнала. Опознавайки комерсиалната литература естетическата се имунизира спрямо нея и пази ценностите на културата за времето, когато и сред дигиталното слово ще се създадат огнища на естетическа литература, което врочем и става.

Напоследък много често срещам твърдението, че за да съществува един език е необходимо той да се говори или да се практикува. Това обаче е много погрешно твърдение, защото за да съществува един език е необходимо на него да се изграждат високи значения или да се пише висока литература. Мъртвите езици също могат да бъдат практикувани, но те са мъртви, защото на тях не се пише висока литература. Комерсиалната литература се опитва да размие йерархиите, дори да подчини естетическата. Това е още по-болезнено в общество като нашето, доминирано от идеологическата литература за дълъг период от време. Никой не казва, че тази победа е невъзможна. Ако комерсиалната литература победи естетическата, тогава ще настъпи краят на литературата, защото тя няма да гради високи значения.

За йерархиите на канона. Нека само си представим каква огромна промяна за човечеството е нахлуването на печатното слово. Опити за реформиране на католическата църква са правени и преди, но точно защото се извършва в Гутенберговата епоха реформацията на Мартин Лутер е успешна. Дигиталното слово има поне две предимства пред печатното. Това са скоростта на пренасяне и всеобхватността на въздействие. Живеем във време, в което по думите на Анди Уорхол „Всеки може да стане звезда за петнадесет минути“. Възможностите за четене са увеличени. Паралелно с книжната литература съществува и дигиталната. Освен с книгата, списанието и вестника ние разполагаме с електронната книга, уебсайта и блога. Всички те имат различни начини за представяне на словото. Това създава усещане за хаос, за криза, за безпорядък.

Това чувство е още по-болезнено за общества, в които е доминирала една единна идеология, един единствен канон. Живеем във време, в което всеки автор е школа, всеки критик е канон. За нас все още е трудно да разберем, че няма един, а има множество, паралелно съществуващи канони. Но дори и книжният канон, който е плод на дългогодишна традиция не е толкова монолитен.

Как да си обясним факта, че редица автори изчакват с векове в чакалнята преди да се качат във влака на литературния канон, а други падат зад борда. Един е канонът на училището, друг на университета. Дигиталната литература предлага възможности за алтернативни канони. Епохата на Интернет дава възможност на автори, които не живеят в границите на националната държава да въздействат активно върху формирането на литературния канон. Скоростта на пренасяне и всеобхватността на въздействие дава възможност на дигиталния канон да доминира над книжния. От друга страна книжният канон разчита на трайността и на дългата си традиция.

Тази борба превръща канона в една много по-динамична система отколкото сме свикнали да я виждаме. Ако появата на печатното слово води до атомизиране на субектите и до тяхното отчуждение от общността, то тази тенденция се засилва още повече в епохата на Интернет. Ако общността не е достатъчно силна, за да се противопостави, може да се разпадне. От друга страна, тази множественост на вкусове, автори и канони може да доведе до разцвет на литературата. От нас зависи.

Иван Христов 

Есето е публикувано в сп. Poesis Internatonal, Букурещ, 2010, № 1, с. 48-49; на англ. ез. [загл. на англ. ез. On Literary Hierarchies]

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Есета

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s