ЕКСПОЗЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД „КРЪГЪТ „СТРЕЛЕЦ“ И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО“

Уважаема г-жо Председател на Специализирания научен съвет по литературознание, уважаеми дами и господа, членове на съвета, драги колеги и гости,

Дисертационният ми труд на тема “Кръгът Стрелец и идеята за родното” се състои от четири глави – една въвеждаща, две основни и една заключително-обобщителна.

В първа глава – ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМА ЗА РОДНОТО, съм очертал литературно-историческия и теоретичния контекст на проблема за родното в новата българска литература, като съм изследвал следните контекстуални полета: 1. Митологията, фолклорът и проблемът за родното; 2. Проблемът за родното и националната идентичност (Западният модел. Латерални етноси; Източният модел. Вертикални етноси); 3. Пенчо Славейков и модернисткото разбиране за родното; и 4. Гео Милев и авангардисткото разбиране за родното.

Първата световна война като социален и културен феномен на кризата дава повод на редица интелектуалци да се върнат при основите на възникването на човешката култура и да започнат да си задават въпроси за смисъла на човешкото предназначение изобщо. Така на основата на митологията се разрешават проблеми, свързани с колективната, но и с индивидуалната идентичност, започват да се задават въпросите „Кои сме ние?”, но и „Кой съм аз като част от това ние?”. С идването на модернизма настъпва все по силно разочарование от протичането на историята и се появява едно ново вглеждане в митологията, което доминира до края на 20-те години.Космогоничните митове, които Пенчо Славейков интерпретира, са универсални и това му помага да достигне до общочовешки значения – една основна задача на литературата на модернизма. Славейков поставя началото на едно ново модернистко разбиране на понятието родно, което се разкрива чрез интерпретация на мита, която измества историята.В своята интерпретация на митологични мотиви Гео Милев се отказва от редица аспекти на архаичната митология. Той се отказва от нейната функция да обяснява възникването на света и се насочва към проблемите на отделната личност. Отказва се и от нейната нормативистична и санкционираща функция, защото за него проблемите на модерната душа стоят отвъд доброто и злото. Милев заимства колективната насоченост на архаичната митология, но на подсъзнателно равнище, на ниво архетип. Така той разглежда проблемите на отделната личност, но на фона на едно митологично време и на фона на едно митологично пространство.

Във втора глава – КРЪГЪТ „СТРЕЛЕЦ” И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО, съм се стремил да очертая концепциите за родното, които стрелците наследяват, както и тези, с които те спорят, като съм обособил литературноисторическите си наблюдения в две основни тематични гнезда: Първо. Кръгът „Стрелец” и осмислянето на традицията, и второ, кръгът „Стрелец” в художествения и културния контекст на своето време. В първото тематично гнездо съм обособил следните теми: 1. Митологията и фолклорът като подстъпи към родното; 2. Кръгът „Стрелец” и Христо Ботев; 3. Кръгът „Стрелец” и Българското възраждане; 4. Кръгът „Стрелец” и Пенчо Славейков. Във второто тематично са обособени и изследвани отношенията: 1. Кръгът „Стрелец” и Освалд Шпенглер; 2. Кръгът „Стрелец” и Николай Лилиев. Отношението към символизма; 3. Кръгът „Стрелец” и Елисавета Багряна; 4. Кръгът „Стрелец” и Никола Фурнаджиев; 5. Стихотворението „Коли” на Далчев и идеята за родното.

Ако за писателите модернисти митологията и фолклорът са важни като възможност за излизане от действителността, Гълъбов отрича тъкмо тази възможност. За него е важно изкуството да бъде близо до действителността. В лицето на кръга „Стрелец“ българската култура постига ново спасение, ново разрешение на кризата на идентичността на интелектуалците, което е възможно чрез изкупление – а то, от своя страна, изисква възвръщане към предишни вярвания, които са средство за пречистване. И ако Славейков и Гео Милев изпитват необходимост да се върнат към предмодерната, към космическата традиция, то Гълъбов вижда спасение в едно връщане към епохата на Възраждането. Вероятно поради своята по-категорична обвързаност с експресионизма и поради влиянието на Гео Милев Чавдар Мутафов отдава по-голямо значение на митологията като подстъп за постигане на родното.

Ако обобщим някои от направените в труда разсъждения, ще стигнем до извода, че за разлика от Гео Милев, Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев, които се влияят от революционния етап на българското Възраждане и по-конкретно от поетиката на Ботев, то творците от кръга “Стрелец” се влияят от неговия еволюционистко-просветителски етап. В този смисъл те принадлежат на десните възгледи за онаследяване на епохата на Възраждането.Концепцията на кръга „Стрелец“ за постигане на родното се отличава от тази на Славейков именно по отношение на най-важния момент – индивидуализма. На Славейковата елитаристка концепция за предназначението на изкуството се противопоставят стрелците, като търсят една по-голяма близост до мнозинството, до “Народа”.

В стремежа си да бъде по-конкретен, да разграничи по-ясно култура от цивилизация, Освалд Шпенглер е краен в своите тези. В съгласията и несъгласията по отношение на неговото разбиране се разкрива и концепцията на кръга „Стрелец”. Така, ако за Шпенглер Западът е достигнал своята крайна форма на култура, чистата цивилизация, която се изразява в пълната рационализация на културата, то според стрелците именно по пътя на рационализма българската култура ще достигне западната. Емоционалното начало обаче не бива да бъде напълно изгубено, защото в противен случай цивилизацията ще победи културата.

Критиките на кръга спрямо символизма протичат в няколко посоки: той е откъснат от действителността, откъснал е индивида от задаващите му смисъл други индивиди, придобил е елитарен характер.Операцията, която извършват стрелците със символизма, е подобна на тази, която Ботев извършва с митологичните пластове на българския фолклор. Митологията и символизмът първо трябва да бъдат обявени за анахронични, защото проповядват бягство от действителността и бягство от историята, а после да бъдат съотнесени към действителността и към историята.

Утвърждаването на хтоничното начало, първичната свързаност със земята, изначално женското в  поетиката на Багряна отпращат отново към митологията. Тъкмо тръгването от ритуала, от митологията обаче за Гълъбов не е път за постигане на родното. За него митологичният човек е представител на един отминал етап в българската култура.

Концепцията на кръга “Стрелец”, която е рационална, исторична и се опира на традицията на модерността, в известен смисъл се оказва противоположна на концепцията на Фурнаджиев, която е ирационална, аисторична и се опира на предмодерната традиция.

Ако обобщим някои от изводите на Гълъбов по отношение на Далчевата поетика, ще се приближим до неговото разбиране на понятието родно.На първо място, родното е един сложен феномен, който съдържа разнородни елементи и трябва да бъде разглеждан в неговата цялост. На второ място, феноменът родно е едновременно отворена и затворена система, едновременно незавършена и единна. На трето място, родното може да бъде постигнато чрез изравняване на противоположните тежнения Изток – Запад, минало – бъдеще, устно – писмено, емоционалност – разсъдъчност, село – град, религия – наука, изключително – банално.

В глава трета – КРЪГЪТ “СТРЕЛЕЦ”. ПАРАМЕТРИТЕ НА РОДНОТО, се опитах да стигна до същностното разбиране на стрелците за родното. Търсенията ми доведоха до обособяването на следните посоки, в които се изявява това разбиране: 1. В търсене на физиономичното;2. Между Запада и Изтока; 3. Между бъдещето и миналото; 4. Между науката и религията; 5. Между града и селото; 6. Между критика и проповедника; 7. Между рефлексивността и чувството; 8. Между баналното и изключителното.

 В хода на изложението на труда се очертават два пътя за постигане на родното от стрелците, които взаимно се допълват. На първо място, е разбирането за това, каква трябва да бъде родната култура, постигано чрез един феноменологичен метод. На второ място, изравняване по синтетичен път на противоположните начала. Така стрелците се обявяват за една синтетична култура. И най-приносният синтез, който се опитват да направят те, е между миметичната и антимиметичната концепция в изкуството. В лицето главно на Чавдар Мутафов традициите на родното се търсят в епохи, които предпочитат антимиметичната (неоплатоническа) концепция. Това са епохите, от които експресионизмът черпи вдъхновение, а именно архаиката (източна и западна), средновековието (източно и западно), готиката и романтизма. В това число можем да включим и самия експресионизъм, в частност и модернизма като цяло. В лицето на Константин Гълъбов традициите на родното се търсят главно в епохи, които предпочитат миметичната (аристотелианска) концепция. Това са Античността (източна и западна), Ренесансът (източен и западен) и Просвещението. В това число можем да включим и самата модерност.

В обобщителната, четвърта глава – ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Приносът на стрелците в осмислянето на проблема за родното, изложих последователно и анализирах приносните моменти в концепцията на кръга. Извличайки тези приноси из литературната практика на стрелците, обособих в тази част от изследването следните три посоки: 1. Към съзнателно европеизиране; 2. За органично приобщаване към западноевропейските ценности; и 3. Родното като равноценно на чуждото. В четвъртия и последен параграф на заключителната глава – “Визии за родното през 20-те години”, се опитах да включа възгледите на стрелците за родното в контекста на  литературата и културата ни от следвоенното десетилетие.

 Идеята за съзнателно европеизиране е една от най-стойностните и приносни за българската култура идеи на кръга “Стрелец” в следвоенното десетилетие. Под влиянието на Шпенглер Гълъбов достига до идеята, че българската култура трябва да се приобщи максимално до културата на западноевропейските народи, но трябва да вземе от нея достиженията от нейния зрял етап, а не от времето на упадък. Така се очертава предназначението на българската култура, която освен че трябва да играе ролята на мост между Изтока и Запада, ще бъде и един своеобразен културен филтър, като пропуска през себе си само зрелите плодове на западната култура и отказва да приеме “заразата” на западната цивилизация. В желанието този процес да бъде осъзнат и контролиран се състои дообогатяването на тази идея, наследена от Възраждането. Константин Гълъбов акцентира на идеята, че пътят за постигане на собственото чувство за идентичност минава не само през усвояването на по-високите културни ценности на Запада, но и през едно дълбинно опознаване на себе си. Застъпвайки идеята за уникалността на българската култура и сочейки, че тя вече има множество ценни черти, той предупреждава за опасността от всяко копиране, т.е. от механично заемане, което би довело до културно обезличаване. Идеята за равноценност на собствената култура е продължение на просвещенската идея за самоопределение, но в условията на глобализация.

В последния параграф – „Визии за родното през 20-те години“,на първо място са обобщени възгледите на Константин Гълъбов и Атанас Далчев за родното. Те се характеризират със съществена промяна в гледната точка по отношение на предмодерната традиция, по отношение на митологията и фоклора. Концепцията на Гълъбов и Далчев за постигане на родното осъществява синтез между реалистичната и символистичната традиция, макар всъщност да се оттласква от тях. Визията за родното на Чавдар Мутафов се явява може би най-сложната и най-обхватната. Той е способен да открие подстъпи към родното както през митологията, така и през непосредствената всекидневна действителност. Мутафов постига родното както през фолклорно-митологичната традиция, така и през западноевропейската култура. Елисавета Багряна стои най-близо до концепцията на Пенчо Славейков за актуализиране на митологичните пластове, като по този начин постига една съвременна символика. Идеята за родното при Багряна се разкрива чрез завръщане към първичността и сетивността в поезията. Преодолявайки символизма, Багряна се явява негова наследница в метафизичната и антимиметична насоченост на своята поетика. И последната визия за родното, на която трудът се спира, е тази на Никола Фурнаджиев. Тя осъществява завръщане към мита в най-голяма степен. И ако Пенчо Славейков и Гео Милев тръгват към митологията през фолклорни образци, то Фурнаджиев като че ли говори през самата митология. Тази визия осъществява завръщане към примитива в най-голяма степен, едно завръщане към митологичното съзнание. Тя предизвиква съпреживяване отвъд логическите категории на човешкия разум, отвъд историчното чувство за последователност и причинност.

След направените наблюдения и анализи можем да заключим, че по същество програмата и литературната практика на кръга „Стрелец“ представляват първия глобалистки проект в българската култура, от опита, на който в съвременните условия на глобализация си струва да се поучим.

 

Advertisements

има 1 коментар

Filed under Без категория, Наука

One response to “ЕКСПОЗЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД „КРЪГЪТ „СТРЕЛЕЦ“ И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО“

  1. Zdravei Vanka!
    Pozdraviavam te, predpolagam si zashtitil! Sreshtal li si se s Jana Nikolova-Galabova, saprugata na Galabov, koiato skoro she stane na 101 godini. Ne moga da se svarja s neia, a se interesuvam ot jurnalistkata Sonya Vicheva, aktivno rabotila prez 1930 – 1942.
    pozdravi!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s