Бдин – всичко тепърва започва! Интервю на Петя Хайнрих с Иван Христов за сп. Public Republic

Иван Христов, Музей на науката, Минеаполис, САЩ, 2009 г.

 http://www.public-republic.com/magazine/2008/12/7851.php

Иван Христов излъчва спокойствие и благост. Той е поет, литературен критик и музикант – избраният от него ред на нещата. И си има Бдин. Бдин е магическа дума при среща с личността на Иван Христов. Какво е тя за него, това читатeлят ще открие в отговорите по-долу. И не можах да подмина с леко сърце уж подметнатата фраза на Иван: “голямата грешка на поета е, че се е родил поет“. Не, не си говорихме за драми и несбъднатости. Говорихме си за поезия, която винаги изплуваше на повърхността над другите неща. Може би единствено не над любовта, ако те можеха да се подреждат и степенуват.

Поет, музикант, литературен критик – кой е Иван Христов?

Възприемам себе си в следния ред – поет, литературен критик, музикант. Понякога обаче обичам да бъда критичен и музикален в поезията, поетичен и музикален в критиката и поетичен и критичен в музиката. В днешно време поезията е в маргиналията на света. Редица поети предпочитат да пишат романи, за да си изкарват прехраната. Аз предпочитам да записвам компактдискове. Понякога възприемам себе си като “поет с кавал”. Мисля, че след Орфей, единствено Теодосий Спасов продължава тази традиция.

“Гологан” – ти си един от съоснователите на групата. Как се създаде “Гологан”? Беше ли замислял, за да не кажа планирал, музикална кариера или бе едно спонтанно решение – просто да се съберете поети и музиканти и да експериментирате с това уникално звучене?

Предпочитам да гледам на нещата от живота като на едно сбъдване. Може да се каже, че уникалното звучене ни събра. Това е една арт група, която черпи вдъхновение от много места – от фолклорната традиция, не само българска, от съвременната поезия и от класиката, от съвременната рок музика. Това е също един начин да присъстваш в съвременното културно поле. В тази група имам възможност да осъществявам част от моите идеи за изкуство и това е чудесно.

Вие интерпретирате фолклорни мотиви в “Гологан”. Със същото си служи и поп-фолкът. Не, това не е опит за сравнение. Как успявате да се разграничите от фолклоризмите за масова употреба и не се ли притеснявате понякога да не се плъзнете в опасна близост до модната фолклорност?

Тук ще си послужа с една формулировка на големия наш литературен критик Пламен Дойнов. Според него разказите на Хорхе Луис Борхес се отнасят към разказите на Паулу Коелю, така както се отнася един трактат по астрономия към един астрологически трактат. Специалистът по астрономия никога няма да си позволи да прави хороскопи.

Нека да си поговорим за литература. Откриваш ли някакви търсения или тенденции в съвременната българска литература? Имаш ли наблюдения с какво тя е традиционна, от какви извори черпи?

Струва ми се, че съвременната българска литература все повече се освобождава от собствената си локалност и става все по-равноценна на значимите литератури, които са универсални. Мисля, че в последно време българската литература все повече започна да преоткрива въпроса за Другия и да се отнася с толерантност към Различния. Това обаче е много бавен и много труден процес, който е спъван от силни локални тенеденции или така наречения традиционализъм. Българската традиция обаче е бедна и нашата литература ще спечели много повече ако се учи от чуждите, по-богати традиции. Харесването на себе си е много по-лесно от харесването на другия.

Наближава краят на годината. Кoи бяха най-ярките литературни събития през 2008 в България? Кои са българските книги на годината, които, според теб, заслужават особено внимание?

Малко ми е трудно да кажа точно за 2008, защото не следя книгите по години. От съвременната литература чета предимно поезия. През 2007 излязоха много силни поетически книги – “Кой сънува моя живот” на Владимир Левчев, “Събирачи на хартия” на Едвин Сугарев, “Балади и разпади” на Георги Господинов”, “Картички” на Силвия Чолева, “Парцел № 17″ на Камелия Спасова, “Органични форми” на Николай Атанасов, блестящото изследване на Пламен Дойнов “Българската поезия в края на ХХ век” и др. 2008-ма като че ли не е толкова богата, но тук бих искал да откроя “Едва я задържам” на Божана Апостолова, “Канела” на Елин Рахнев, чудесната втора книга на Мария Калинова “Подножието на вечерята”, “Ангел в зоопарка” на Марин Бодаков и “Аквариум” на Емил Христов…

Каква е българската книга – проза или поезия, която би искал да прочетеш скоро? Това предполага, че някой трябва да напише тази книга. Имаш ли доверие в някой съвременен автор или определени очаквания?

Аз не разбирам от проза и затова няма да си позволявам да говоря много за нея. Аз чета предимно поезия и моите определени очаквания са свързани с Димитър Кенаров, в него имам доверие.

Чела съм твои отрицателни рецензии, които лесно се намират в Интернет. Признавам, доставиха ми голямо удоволствие, защото си личи, че са писани също с удоволствие. Какви са мотивите ти да напишеш тези рецензии – да ориентираш читателя из джунглата на съвременната българска литература или може би това е един вид предупреждение към бъдещите автори и издатели?

Точно това е, което липсва на съвременната литературна критика – отрицателни рецензии. Отрицателни рецензии започнах да пиша, когато Пламен Дойнов ме покани в екипа на списание “Книгите днес”. Условията за писане бяха обективност и критичност. Трябва да си призная, че малко заострих моите отрицателни рецензии, защото исках да предизвикам реакция, спор и дори полемика и така да повиша интереса към списанието. Вместо това обаче срещнах скърцане със зъби и си спечелих врагове. Затова вече не пиша отрицателни рецензии, защото това е много неблагодарна работа. Губиш три-четири дена да прочетеш задълбочено една книга, а после – скърцане със зъби и врагове.

За четенето на книги. Мислиш ли, че съвременният българин чете все по-малко, както се твърди? Вкусовете на масовия читател – какво издават те за него, какъв е профилът на съвременния четящ?

Съвременният българин чете по-малко, но по-задълбочено. Образованието вече не е от такава важност, както е било в социалистическата епоха, но затова пък към него тръгват само тези, които имат вътрешна необходимост. Аз мисля, че това е благоприятно за литературата, защото българските писатели видяха, че техният шанс е да пробият навън, но там се пробива трудно и оцеляват само най-добрите. А иначе, масовият читател не се е променял от векове и неговите вкусове винаги са били сходни. За мен по-интересен е професионалният четящ, защото четенето, както казва Георги Господинов, е преди всичко останало. Можем да кажем, че професионалният четящ има по-добър профил днес.

“Бдин” е името на последната ти стихосбирка, така си нарекъл и блога си в wordpress – очевидно това име е важно за теб. Какво е Бдин, освен всичко друго?

За мен “Бдин” е нещо като една голяма библиотека. Когато влезеш вътре и всичко ти изглежда мъртво или вече случило се. Когато постоиш обаче и прочетеш една книга, виждаш, че всичко тепърва започва.

В стиховете ти откривам лекота и съзерцателност, дистанцираност може би дори. Доколко е съзнателно търсено това? Въпрос на “възпитание в стил” ли е или си е твой почерк, който си е даденост?

Всяко мое стихотворение, моята поезия изобщо, е свързано с един дълъг период на предварително четене. Когато седна пред празния лист обаче, аз съм олицетворение на така нареченото “леко писане”. Обичам импровизационната стихия на писането. Ето защо предпочитам да пиша на хартия, защото ръката е по-бърза от компютъра и може да запечата веднага впечатлението и така да запази вдъхновението по-дълго. Що се отнася до възпитанието, тук ще си позволя да цитирам Петър Чухов, според когото “независимо от подхода, мястото и времето, поезията е възпитание на чувствата и мислите, след което те вече никога не са същите”.

Какви са грешките на поета? Помниш ли първите си стихове?

Грешките на поета са, че се е родил поет. Понякога, това е тежко бреме. А първото ми стихотворение е:

Сутрин

ако не беше нежната ласка на мама
дори и най-голямата камбана
не може да ме изкара
изпод юргана

Над какво работиш в момента? Ще има ли скоро нова твоя поетична книга?

Вече завърших докторската си дисертация и се надявам на успешна защита на 17 декември. Подготвил съм и една книга с поезия, а доколко е поетична, ще кажете Вие, моите любими читатели.

Извън литературата и музиката, кои са темите, които те вълнуват? Ако един ден се събудиш със съзнанието, че трябва да загърбиш всичко, започнатo от теб досега и трябва да се отдадеш на нещо ново, какво би било то?

Извън литературата и музиката единственото, което ме интересува, е любовта. Ако трябва да загърбя всичко и да започна нещо ново, бих се отдал на любов.

Иван Христов, благодаря ти за този разговор!

Удоволствието беше мое!

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Интервюта

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s