Площад „Славейков“ – ново вавилонско стълпотворение

61319_475991282194_7797564_n

пл. Славейков, София, румънският поет Раду Ванку (в ляво) и Иван Христов, 2010 г.

Слънцето бавно потъва в дрезгавината на отсрещните сгради и на площад „Славейков” са останали само местните скитници, пияници и кучета. Паважът е покрит с всевъзможни отпадъци, сякаш допреди малко тук се е водила поредната световна война. После минават святкащите коли на „ВОЛФ”, подобно космически кораби, след които не остава нищо. И само двамата Славейковци стърчат като символ на непреходното и преходното в нашия живот. Никой дори не подозира, че днес, цял ден тук е бушувал един различен свят, изпълнен със страсти и разочарования, с желание за успех и неочаквано падение, с деликатност и възпитаност, и наглост и простащина.

Улицата – това е мястото на контраста. Площадът – сърцето на града. Отдавна площад „Славейков” се е превърнал в митология. Той е забележимо място дори за онези, които не се интересуват от четенето на книги. Но докато в обикновената книжарница книгата стои някак успокоено и тържествено, тук тя буквално е изложена на превратностите на съдбата.

Едни от неизменните герои на съвременния град, това са букинистите. Те са едновременно привлекателни и отблъскващи, образовани тарикати. Всеки от нас се е срещал с тези чудаци, които не само се опитват да привлекат клиенти, но и съмишленици. Всеки от нас е виждал как жестикулират пламенно зад своите сергии, едни неосъществени оратори. Много често това са хора, които са се отказали от писателска или научна кариера, не само защото са били притиснати от финансова нужда, но защото носят в себе си един специфичен артистизъм и нонконформизъм, жажда за общуване.

Каква е разликата между това да продаваш книги в затворено помещение и това да продаваш книги на площада? С този въпрос започва нашият разговор с един от тях – Светла Антонова на щанд №7. Контактът с хората! – отговаря тя. И наистина, на нито едно от местата на книгата, където съм бил досега не са минавали за толкова кратко време, толкова много и различни хора. Скоростта тук е различна. За разлика от книжарниците, където всяко място си има свой обособен кръг от посетители в зависимост от заглавията, които предлага, то на площада много от клиентите отскачат по време на обедната почивка.

Хората, които пазаруват тук са от всякакви съсловия, възрасти и занятия. От висши държавни служители през пенсионери до юпита и наркомани. Повечето от щандовете предлагат само най-новите заглавия, защото мястото е ограничено. Площадът наистина е специализирано място за продажба на най-актуалното в света на книгите. Прави впечатление, че и купувачи и продавачи общуват така, сякаш знаят какво искат. Заглавията се подменят с нови всяка седмица. Това е мястото, където зависимостта между маркетинга и рекламата и продадените тиражи е най-силно видима. Всеизвестно е, че в този океан от книги, който разполага с шестдесет добре снабдени кораба, плуват едни от най-опитните мореплаватели. Но все пак дъното е дълбоко и оцеляват само най-добрите.

Според Светла, търговецът на книги трябва да познава своята стока. Тя е чела всички книги, които предлага и е в състояние да разкаже сюжета на всяка една от тях за не повече от 3 минути. Според нея няма лоша книга, но има неподходяща. След дългогодишния опит, който е натрупала в книгоразпространението, тя се е научила да разпознава „кой клиент иска да чете Айрис Мърдок и кой Борис Акунин”. Вкусът на хората не се е променил съществено, но в последно време българинът е започнал да работи повече и по-малко да мисли. Това от своя страна води до бум на чиклита и трилъра, на фентазито и криминалето. Тази тенденция е временна и не доминира напълно. Все още има хора, които ценят високата литература и желаят да закупят нещо, което ще остане в техните библиотеки.

От времето на Римската империя съществуват четящи и нечетящи хора, добри и зли и вероятно винаги ще бъде така, въпреки че ние смятаме нашето време за най-лошото. Мнението ни със Светла Антонова по отношение на българската литература съвпада. В повечето случаи от български автори излизат опити за нещо оригинално, опити за модерна литература, но безуспешни. И точно това в голяма степен отблъсква читателя, а не толкова фактът, че в епохата на новите начини за забавление хората четат по-малко. Книгата има с какво да конкурира останалите медии и ние не бива да оправдаваме собственото си бездарие като търсим причините другаде. Имената, които според Светла наистина се купуват от хората и наистина си заслужават са Алек Попов, Георги Господинов и Людмил Станев.

Винаги ми е било интересно как изглеждат нещата от другата страна на щанда. На площад „Славейков” разполагат с мрежа, която представлява нещо като Интернет, само че от хора. По нея можете да стигнете до която книга си пожелаете. И макар на сергията пред вас да са изложени само нашумелите заглавия, за никого не е тайна, че тук може да се намери всичко. По неведоми пътища тази огромна книжна хидра е свързана с множество други малки антиквариати и мазета, мансарди и складове, тавани и пристройки. Самите продавачи, които са около седемдесет човека, представляват също една четяща аудитория със своите любими книги и пристрастия. Много често зад щандовете се устройват срещи с фенове на различни литературни герои или турнири по табла.

Ако сте почитател на средновековните загадки и мистерии или на ренесансовите чудеса и легенди, тогава можете да се отбиете при Светла Антонова на щанд №7. Като място, през което минават толкова много хора, естествено е тук да се случват и много интересни неща. Няма да се спираме на историята за злощастния фонтан, но с интерес слушам за това как непозната възрастна дама вади пари от собствения си джоб и плаща книга за едно момиче, което не може да си я позволи. Разговорът със Светла е толкова увлекателен, че аз без да искам ставам неин клиент. Тръгвам си с книга готварски рецепти и с чувство за ново приятелство.

Всяка сутрин тази книжна крепост се строи с голи човешки ръце и всяка вечер се събаря. Любимите книги на всеки един от нас тръгват оттук и потичат към нашите жилища, където ние ги четем и се пренасяме в други светове. И само Пенчо и Петко Славейкови остават неизменно на своя пост, за да напомнят за силата на словото и паметта сред това вавилонско стълпотворение.

Иван Христов

Есето е публикувано в сп. Книгите днес, 2005, № 6, с. 15-17

Advertisements

има 1 коментар

Filed under Есета

One response to “Площад „Славейков“ – ново вавилонско стълпотворение

  1. Agata

    Do you know how can I contact Alek Popov?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s