За тематичните линии в „Парцел №17“

kamelia_spassova_parzel

Камелия Спасова
“Парцел №17″
Изд. “Макрос” 2007
46 стр., цена не е указана
ISBN 978-954-561-306-7

Още в заглавието тази книга ни подвежда. “Парцел №17″ звучи като място, в което няма някакви разпознаваеми знаци, като място, където би могло да се разиграе една драма на анонимността. Но по парадоксален начин точно този топос задава идентичността на лирическата героиня.

Стихосбирката е снабдена с предговор и в самото начало ни дава няколко ключа, през които бихме могли да я четем. “Парцел №17″ е място, където мъртвите и току-що родените се срещат. Като част от стари гробища парцелът се превръща в сигурно скривалище на детски съкровища. От предговора разбираме още, че героинята посещава това място след години и неговата ограбеност е алегория за ограбеността на съзнанието на възрастния човек. Но фактът, че едно огледало за обратно виждане все пак е останало преобръща действителността и става начало на книгата. Така говоренето в “Парцел №17″ се разгръща на няколко нива – между живите и мъртвите, между децата и възрастните и между действителността и огледалността.

Вглеждането назад в миналото предпазва от нещастие напред в бъдещето. Но обратността на виждането може да означава и различие. Посвещението “на м. к.” ни дава още една нишка, която е важна, но тук няма да проследяваме. Само ще кажем, че книгата е изключително диалогична, поднесена като разговор и дори обяснение в любов. Така разпределението на силите, на играта в “Парцел №17″ придобива следния вид: от едната страна са децата, влюбените и мъртвите, а от другата възрастните, сериозните и опасните. На “очуднения” детски поглед в тази книга се гледа като шанс за едно ново начало, като шанс за едно ново омагьосване на разомагьосания свят на възрастните. По парадоксален начин писателите Кафка и Гьоте, които вече са мъртви, които в един преносен смисъл са част от световното гробище стават по-живи от възрастните и сериозните (“на гьоте”, “Преображения по Кафка”).

Литературата, книгата, писмеността, университета също имат важно място в тази стихосбирка (“под чертата”, “Друга книга”, “Кратък апокалипсис в библиотеката”, “Парцел №17″). Децата и мъртвите са тези, които са начетени, които събират и се вглеждат в знаците на битието. Литературата прави прехода от света на мъртвите към света на децата възможен и свободен. Но животът е прекалено многообразен и сложен, за да бъде описан, за да бъде разбран. Ето защо Камелия Спасова ни предлага една поезия, която не дава окончателни отговори, а непрекъснато се разбягва, изтича, непрекъснато се съмнява в своята завършеност, защото смисълът е преимущество на възрастните (“на гьоте”, “зачеркнато”). Така още първото стихотворение “заглавие” иронизира значението на словото. Оказва се, че най-скъпо платените букви в живота на човека са точно тези, които са издълбани върху надгробния му камък, но само поетите се интересуват от тях. Честата смяна на знаци, на идентичности, на която е подложен съвременният човек го кара да изгуби своята собствена идентичност, да приеме маймуницата за своя писменост, но парадоксално точно регресирането, рестартирането на програмираната същност го връща отново към духовните измерения на битието (“знаци”).

Темата за любовта има изключително важно място в тази книга. Светът на възрастните, на опасните е свят на сериозността, на взелите с отличен изпити, на добрата работа, на хетеросексуалната любов, един продуктивен свят на стабилността и еднообразието (“ход”, “Винаги същото”). Но това всъщност е истинският парцел, който подтиска различието, който не може да предложи знаци за идентификация на героинята. Науката на възрастните се опитва да нормативизира, да сведе всичко към един разбираем общ знаменател. В своята логоцентричност тя не може да допусне любовта между децата, защото тази любов няма логическо обяснение, а има по-скоро ангелически характер (“Проста аритметика”, “И други подобни желания”). Много често освен компютрите и билбордовете, тези съвременни средства за комуникация, дори езикът като едно от първите преимущества на цивилизацията е притежание на възрастните, защото той има способността да усложнява и да фалшифицира простия и автентичен детски свят (“на пост”, “Billboards”). Ето защо в стихотворението “на пост”, едно от най-хубавите стихотворения в съвременната любовна лирика, героинята е принудена да пази своята любов от намесата на езика, който би могъл да накърни нейната автентична и предезикова природа. Но от друга страна любовта също може да бъде обвързана със словото, с взаимното четене и писане. Така четенето на текстовете на любимия човек се превръща в едно собствено озаглавяване и писане (“глава І, ІІ, ІІІ”). На детето и на любовта в “Парцел №17″ се гледа като на възможност за обновяване и спасяване на света. Ето защо в отговор на света на възрастните и опасните единственото, което героинята може да направи е да си плюе на петите и да нагази в една локва с двата крака (“ход”).

Тук набелязахме само част от тематичните линии в тази леко-написана, но сложна поезия. Да пожелаем на Камелия Спасова още много и силни стихотворения след това забележително начало!

Иван Христов

Литературен вестник, бр. 5-11. ноемвр. 2008

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Рецензии

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s