За „Междено време“ на Иван Илчев

31sAqLrmtJL._SL500_AA300_

Иван Илчев
„Междено време”
ИК „Колибри”
336 страници; 12 лева
ISBN 954-529-347-0

Грижливо оформена с цвят на стар тютюн, „Междено време” на Иван Илчев би могла да има и чудесно кинематографично решение. Тази книга разказва за една единствена година от изминалия век, но нейният автор привежда такова огромно количество от документация и позовавания на тогавашния печат, че се превръща в свидетелство за епохата.

Снабдена обилно със снимков материал, тя напомня за пожълтял албум от началото на ХХ век и се опитва да пренесе читателя в самото ставане на историята. Книгата е базирана върху дневника на Илия Ванков, педантично воден от 1 януари до 31 декември 1900 г.

През погледа на обикновения човек и най-маловажните случки се превръщат в събития. Илия е селянин от Бяла Черква, който вероятно никога не е подозирал, че ще стане повод за написване на историческо съчинение, но интуитивно е долавял преходността на своето време. Време, заключено между отминаващото робство и модернизацията на изостаналата държава.

В стремежа си да се докосне до отдавна отминалото ежедневие, книгата несъмнено прескача от историята в полето на литературата. Илчев разказва увлекателно като много често се позовава на Вазов, Елин Пелин, Йовков, Алеко Константинов.

До съвсем обикновения селянин Илия се явяват имената на Стамболов, Фердинанд, д-р Константин Стоилов, Цанко Церковски. Повествованието се разгръща не чрез описание на политически събития, а чрез живата възстановка на епохата на първата железница и калните пътища, електрификацията и газените тенекета, научния възход и робската безпросветност.

„Межденото” време ражда „междени” хора. Много от героите в тази книга са разпънати между селото и града, между Европа и Ориента, между робството и свободата. От нея става ясно, че около 1900 година също е имало спор към кой от двата века принадлежи.

Книгата представлява интерес за нас не само като увлекателно четиво, но и като възможност за преосмисляне на нашето минало, като възможност за извличане на ново познание. Подобно на Илия Ванков и ние гледаме през замъглените стъкла на „междувековието” и се опитваме да прозрем бъдещата си участ.

Иван Христов

Книгите днес, София, 2005, № 2, с. 24

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Рецензии

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s