НЯМА НЕРЕАЛНИ НЕЩА ЗА „ПАЛЕОНТОЛОЗИТЕ“ интервю на Николай П. Бойков с Иван Христов и група Палеонтолозите

0444_frontАлбумът Опит за запомняне можете да закупите от книжарница Български книжици http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=5721!

 

Интервюто е публикувано в бр. 18.04-24.04.2001, Год. 11 на “Литературен вестник”

Нека да започнем с това: Как бихте се представили? Кажете няколко думи за себе си.

И.Х.: Аз се казвам Иван Христов. Свиря на кавал и съм вокал на групата. Роден съм 78-а година, зодия Водолей.

Така важната за всички нас 78-а.

И.Х.: Така маловажната.

Й.С.: Поне за нас двамата е важна. Аз съм Йордан Стоянов. Същата година, същата зодия. Свиря на тарамбука и от време на време пея.

Ш.И.: Аз съм Шинджи Ивасаки. Свиря на чело тамбура. От Токио съм.

Кажете все пак и разни такива неща – събрахме се еди-кога си, свирим заедно от еди-колко си години.

И.Х.: Ние свирим долу-горе от около четири години заедно, първоначлно в Луди млади, а после решихме да правим собствени неща. И досега продължаваме да  свирим в Луди млади, група за автентичен фолклор. И отделно правим наши неща. Свирим от три години катоПалеонтолозите. Първият ни проект се казва Опит за запомняне. Албумът ще се състои от осем пиеси, които са композирани на основата на българския фолклор от всички краища на България.

Концертът в Унгарския културен център носеше същото име. Това е първият ви по-голям концерт, освен изявите като фон на поетеси и поети.

И.Х.: Това наистина е първият самостоятелен концерт. Досега винаги сме свирили в рамките на нещо друго.

Защо точно такива неща правите?

Й.С.: Ами, мене лично тази музика много ме разтоварва и ме зарежда в същото време. Преди да дойда в Студентски град аз не бях така запален по фолклора, но тук се събрах схора, на които им е интересно и с удоволствие го правят. Покрай тях и аз се запалих.

А тогава откъде знаеш да тъ-бъ- тъ-бъ-тъ-бъ-дъ

Й.С.: Явно си го е имало в мене…

Тарамбука е това… така дето

Й.С.: Да, това е предимномакедонски инструмент, там се използва за техните песни. И после си взех една друга. И така. Свикнах с тарамбуката. Сега и тъпана се опитвам да науча.

Ш.И.: Аз по прицип отдавна свиря на електрическа китара. Свирих в рокгрупа. В Япония. На бас или на електрическа китара. И тук в началото свирех на акустична китара. После обаче си взех този инструмент, чело тамбура.

А тя случайно ли попадна при тебе, или някой ти я подари?

Ш.И.: Инструмента ли?

Да. Как си го намери?

Ш.И.: Аз ходих чак до Габрово…

А защо точно този инструмент?

Ш.И.: Защото… никой не го използва.

И.Х.: Самият му звук е много подходящ за такъв тип музика.

Какъв тип музика?

И.Х.: Ами, такъв, етно.

Й.С.: Защото той си ефолклорен инструмент.

Значи сега вече не го използват?

Общо, преплетени гласове: Не, не, защо, използват го, но рядко. В ансамблите, в големите ансамбли.

Ш.И.: Свирех рокмузика, но същевременно харесвах и народна музика, етно. И щом има шанс да свиря…

Има също и хора, които да искат да свирят такава музика, аз с удоволствие свиря, нещо се опитвам да правя.

А останалите откъде ги познаваш, съкурсници ли сте?

Ш.И.: Не, от купон.

Й.С.: Да, музиката ни събра, така може да се каже.

И.Х.: Аз отдавна се интересувам от фолклор. В Габрово съм посещавал школа за народни инструменти, за известно време и тук в Софиябях самостоятелен, докато не дойде този фолклорен купон…

А самсвиреше, така ли

И.Х.:Да, тогава нямах група

И текстовете значи са ваши, като използвате фолклорни мотиви както при музиката.

И.Х.: Много е трудно на такава музика да се слагат собствени текстове, тя си изисква контекст, някаква специфична атмосфера, която се носи само от автентичния текст. Много държа на тях и ми се иска хората, които харесват нашата музика, да се вслушват и в самия текст, не само в музиката, ние не сме виртуози, не сме завършили музикални училища и сме тръгнали към тези инструменти, просто така, от личен интерес, лично желание и дори нямаме претенциите за музиканти, просто се опитваме да намерим по-скоро поезията на онова време, да почувстваме атмосферата. И затова сме и палеонтолози – чрез някакви инструменти ние се опитваме да възстановим някаква действителност, как хората са живяли тогава, затова и използваме тези инструменти, защото те са ги използвали тогава и като че ли се докосваме до някаква стихофонична, аз поне така го чувствам, до някаква стихофонична памет.

Какво означава стихофонична? От стих и фон, а фон тук е звук?

И.Х.: Ами измислих си тази дума, сега.

Тоест стиховете и звукът, идващи от някакви дълбини, които те заговарят, проговарят ти?

И.Х.: Да, не само чрез стиховете, а и чрез музиката. Те са били обединени тогава тези две неща и всяка песен си е имала място в ежедневието на фолклорния човек. Една песен се пее на нивата, друга песен се пее на сватба, трета песен се пее при погребение. И примерно коледарите са били смятани за медиатори, за медиатори на отвъдното, пратеници на бога, те идват, за да донесат здраве и плодородие, за да донесат плодородна година. И ми се струва, че това е заложено някак си в тази музика. И ние се опитваме да се докоснем до това нещо.

Тоест, искате да бъдете медиатори между нещо, което някога е станало и нещо, което сега става, един мост между някогашните времена и сегашните времена.

И.Х.: Да…

Нека да чуем и другите.

Й.С.: Нещо такова, да.

И.Х.: Да кажем…

Виждам, че Иван еидеологически добре подготвен. (Смях.)

Й.С.: Малко е трудно само една група да стане мост. Но повечето хора сега са загърбили това, което е било преди време. И рядко се вслушват в песните на своите баби и дядовци. Става въпрос за по-младите. Но мисля, че ако те видят, че има хора, на които не е безралично какво става с това наследство, фолкорно и музикално, могат и те да се заинтересуват, да потърсят и да…

И.Х.: В тази музика е съхранен опит, познание, който не бива да се пренебрегва и ние може да се докоснем… Ето, всеки един голям поет на българската литерартура се е докосвал до фолклора и това, според мен, не е случайно.

Шинджи?

Ш.И.: Не знам, аз… не знам…

Шинджи, ти си един чужденец в тази страна, ти не можеш да говориш, че търсиш корените си. За теб това би трябвало да е много… съвсем друг опит, идваш от съвсем друг тип култура, построена по по-различен начин.

И.Х.: Да, аз се извинявам, че се намесвам. В крайна сметка във всяка народна музика ги има тези неща. Във всяка народна музика има любов. Там е съхранен, според мен, общочовешки опит.Вярно, сега ние търсим специфичното звучене и затова сме изградили нашата музика на основата на българския фолклор, използваме фолклорни инструменти, но такава музика се прави в цял свят и ние искаме нашата музика да се включи в общия поток на тези експерименти, тя е колкото древна, толкова и съвременна.

Ш.И.: Да, на мене ми е важно все пак да свиря на фолклорен инструмент, а не някаква китара, не знам… важно е.

Важно е, защото е важно.

Ш.И.: Защото..

Й.С.: …уникално е.

И.Х.: Интересно е. Самите инструменти… Ето, например аз като се замисля сега, ако отида на съвременен концерт и виждаме там цяла армия от хора, които стоят зад пултове, стоят зад тонколони, зад електрически китари, зад педали, дори съвременните барабани са доста по-различни от старата тарамбука и те звучат стресово, доста са агресивни в сравнение със старите инструменти,докато древният човек не е имал тази възможност, той не е заставал до техниката, а чрез тези инструменти просто е оголвал собствената си душевност. И ми се струва, че много често в съвременната музика човешкото се губи зад техниката. И това е специфичното, самите инструменти имат по-специчен звук, който днес вече е станал непознат. Това е един процес, част от съхраняването на паметта. Добре е човек да се вглежда и в съвременните технологии, добре е и да запазва тези неща. Защото те са част от самия човек. Били са в миналото и може да намерим нещо за себе си в тях.

Преди малко стана дума за това, че сте част от един по-голям процес. Кои са нещата, които обичате да слушате от този голям световен океан?

И.Х.: Гарбарек

Но той има много и различни неща. Коренно противоположни.

И.Х.: И ние смятаме да направиме такива неща. Ние не искаме да се затворим. Нищо чудно следващият ни албум да е на основата на японската народна музика, или пък да бъде техно…

Преди малко стана въпрос за това, че следващият ви проект ще бъде, не дай си боже, техно, рап…А доколкото съм запознат ти, Шинджи, есента си заминаваш за Ун… тоест Япония.

Ш.И.: Може и по-късно.

И затова беше наложително да се намерят пари затози албум Опит за запомняне и това май означава, че септември свършва тази история или мислите някак да я продължите, по Интернет ще си пращате разни неща? Някак си нереално ми звучи това техно…

И.Х.: Няма нереални неща…

Добре де, нереалистично.

И.Х.: Човек не знае никога… Това е една добра надежда. Лошото е, че…ние смятаме, че правим нещо хубаво, а просто не можем да намерим пари, за да го осъществим и точно защото…, не знам от какво се страхуваме ние българите, може би някой се страхува, че в някаква степен е национализъм и не знам какво. Но аз смятам, че ние българите като че ли сме толкова комплексирани, че се опитваме, когато нещо от родовата ни памет се докосне до нас, да го изтрием и има страшно много поражения в българската психика от тази гледна точка. Навремето ние в училище бяхме задължавани да играем хора и сякаш цялото това задължение, задължителното ходене на фолклорни концерти, е изтрило у българина чувството за красотата на неговата музика. Действително, от една страна, тази музика далеч не е за младите хора, защото тя е музика на едно колективно съзнание, фолклорният човек е живял в една затворена общност и той е жертвал личното, аз-а си в името на колектива, един ансамбъл точно това представя, там няма личност, която да изпъква, а всички пеят заедно, свирят заедно, докато ми се струва, че не е само тази страна на фолклора, има и такива песни, в които да се види нещо лично, нещо, което да вълнува отделния човек.

Й.С.: Исках да ти кажа преди малко, че едно време хората не са имали радио, не са имали телевизия, и какво правят през свободното си време – събират се и пеят, и затова са свързвали песента с нещо хубаво, с някакво приятно преживяване, в днешно време хората не се събират да пеят и танцуват, а правят съвсем други неща…

И.Х.: Хубаво е да има много рокмузика, но на мен лично тя ми звучи доста еднакво, схемата на парчетата е доста еднаква и наскоро си направих експеримента да слушам БГ-радио, звучаха подобни песни, една след друга, и във всички песни любовното чувство беше представено по един и същ начин – липсваш ми, не мога без теб и т. н. Струва ми се, че това е станало индустрия, а трябва да я има и нашата музика, защото тя е различна.

Тоест, вие не искате да влезете в тази индустрия, не искате да печелите награди, да ви дават по телевизията.

И.Х.: Не, не, ние искаме много малко, искаме да запишем албума.

И не искате този албум да го купуват, да си го слушат вкъщи, да го подаряват, да се обясняват в любов с него…

И.Х.: Ами, искаме, разбира се, всеки артист иска неговия продукт да бъде търсен, всеки артист иска хората да му ръкопляскат, обаче ето например, когато кажа на някой приятел, че си имам група, която се казва “Палеонтолозите” и той: Каква е тая простотия, как може така да си кръстите групата, а групата ни имаше първоначално друго име, тя се казваше “Палеонтологомания”, с техниката, с методите на палеонтологията подхождаме към народната музика…

…към логоса, който е мания…

И.Х.: …и създаваме собствена музика, а името е взето от едно парче на Теодосий Спасов, което се казва “Палеонтологомания”, и никой не помни заглавието на това парче, обаче когато кажеш на някого, че това е парчето, в което сепееЧорела горела ко? – хора бора горела…“, всеки се сеща, защото то е доста известно парче, но нашите почитатели го стесниха до палеонтолозите. И все пак, това е доста по-дълго име от БТР…

Й.С.: Д-2…

И.Х.: “Шик”, това са точно заглавия, които целят да проникнат в съзнанието на консуматора, да може да ги запомни и като се представи една позната като схема музика, той отива и купува, ние се стремим да се разграничим от това, искаме зад нашето сложно и трудно запомнящо се заглавие хората да запомнят нашите имена като музиканти…

 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Интервюта

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s