ПАЛЕОНТОЛОГИИ интервю на Петър Петров с Иван Христов и група Палеонтолозите

Интервюто е публикувано в бр. 17-23.04.2002, Год. 12 на „Литературен вестник“

Снимка0010

Група „Палеонтолозите“ са изследователи на границата между традиционното и нетрадиционното в музиката. Чрез тях можете да си представите музиката като театър, пърформънс или експеримент. Те са една изключително скромна, бих добавил самовглъбена банда, чиято музика е изчистена от натрапчиви концептуални напъни, озарения, хитрости. Носят някаква лекота, привлекателна стеснителност, гранична фриволност, тънкост на усещанията за това каква и как трябва да звучи етномузиката днес. Не се възприемат за професионалничещи музиканти, колкото за артисти. Не обичат да ги сравняват с други групи.

Малко история: преди често се събирали да репетират в Студентски град, докато един ден не решили да направят нещо конкретно. Така от група „Луди-млади“ се преобразували в „Палеонтолозите“. До преди една-две години „Палеонтолозите“ свирят обикновено на литературни четения, на представяния на дебютни автори. Днес те вече са готови да имат самостоятелни участия.

На 8 март група „Палеонтолозите“ направи прекрасен етноспектакъл на сцената на читалище „Славянска беседа“. Имаше около 60-70 души публика, и то предимно от… по-метъл настроените съпоколенци. Безспорно това доказва феноменът на тяхната музика и техния стил. И въпреки сценичната мъгла и мириса на готвено от Китайския ресторант в същата сграда, оставам с надеждата, че „Палеонтолозите“ ще покорят и други – по-мащабни сцени и проекти, и други публики.

Членове на групата са: Иван Христов – вокал и кавал; Йордан Стоянов – тарамбука, тъпан; Валентин Моновски – тамбура; Зорница Стойкова – вокал; Здравка Стефанова – синтезатор.

Предлагам за начало едно пътуващо интервю с фронтмена на групата – Иван Христов, реализирано преди около две години в един вагон-ресторант, когато в компанията на група колеги-поети се „наслаждавахме“ на поп-фолк агресията там

Първият ми въпрос към Иван тогава бе:

Защо се нарекохте Палеонтолозите?

Иван Христов: Идеята за това име ми хрумна от едно парче на Теодосий Спасов, което се казва „Палеонтологомания“ и което е по-известно на българските слушатели с това, че в него се пее „Чорела горелако? хораборагорела…“.

Ние всъщност сме група с две имена. Едното ни име е „Палеонтологомания“, а другото – „Палеонтолозите“.

Кое е по-автентичното?

Иван: Според мен и двете са достатъчно автентични. Първоначално идеята ни беше името на групата да е дълго и да се произнася трудно. Нашите приятели и почитатели обаче го съкратиха до „Палеонтолозите“, така сега си вървим с двете имена.

Кое е характерното за вашата музика?

Иван: Характерното за нашата музика е, че тя е диалог между две различни култури, както и диалог между различни стилове в музиката изобщо.

Какви пространства разкривате и обладавате в пластовете на вашето творчество?

Иван: Ние не обладаваме никакви пространства. Най-далечното нещо от нашата музика е агресивността. Точно в тази посока ние искаме да се различаваме от останалите групи в България. Примерно „Металика“, когато идваха в България, бяха много доволни от българската публика, защото тук, особено в Перник, има много силни метъли, яки почитатели на метълмузиката… Между другото това е малко странно…

Всъщност понякога и метълите слушат така наречената поп-фолк музика? Как си го обясняваш това явление?

Иван: Обяснявам си го с това, че някои метъли са много чувствителни хора…

Кои са „фаталните кодове“, заложени в двата жанра музика, които оказват влияние върху сетивата на слушащите едновременно двата стилово различни вида музика?

Иван: Прихващат ги крайностите. Точно това, което съм се опитал да избегна в нашата музика. Чалгата е за хора, които се поддават на емоциите. Затова в тази музика се пее много за любов, за страст… Тук не става дума за вулгарната чалга…

Работи се с едни добре действащи социални клишета. Няма ли такава употреба и в рок-музиката, в по-тежката музика?

Иван: Има. В момента българската рок музика върви с около петнайсет години закъснение, ако погледнем в един европейски и световен контекст. Много остарели неща звучат тук. Но какво да се прави, това си ни е национална черта.

Кое е по-важното във вашия стил музика – текстът, фолклорните мотиви или мелодиката, самото музикално звучене?

Иван: Опитваме се да не пренебрегваме нищо от тези неща. Двама от групата сме филолози. Текстът има много голямо значение. Опитваме се да не пренебрегваме нито звука, нито текста.

Те се взаимодопълват по някакъв начин. Но къде поставяш ти актуалното в текста и актуалното в музикално отношение? По какъв начин се сработвате в групата и по какъв начин измисляте вашите творби?

Иван: Определям нашата музика като интелектуална, защото не е музика за клубове, не е музика за площади, не е музика за естради. За да слушаш такава музика, трябва да имаш предварителна подготовка. Безспорно нашата музика е на основата на българския фолклор и текстовете са фолклорни, но това не пречи на музиката ни да бъде актуална. Това е една игра с културни пластове. Аз гледам на първия албум, който вече подготвяме, така все едно на пръв поглед палеонтолозите наистина нямат нищо общо с българския фолклор, идеята ни е да експериментираме и в други посоки. Не само в т.нар. етно, но и по посока на електронната музика, както и по посока на японскатамузика.

Това означава ли, че търсите универсални параметри на музиката? Отправяте нови атаки на преситените сетива на съвременния човек?

Иван: Не смятам, че специално на българския слушател сетивата му са преситени. Точно в обратното е проблемът – че българинът има много малко натрупвания в областта на музиката, литературата… Свързвам ги тези неща. Въпросът е доколко човек се опитва да прекарва някакви граници в самия себе си и доколко се опитва да ги преодолява. Палеонтологията е наука за вкаменелостите и нашата идея е точно такава – да докоснем някакви вкаменелости в човека.

Задължително ли е това да бъде историческа находка? Не може ли да бъде спомен от бъдещето – нещо, което очаквате да се случи на съвременния човек?

Иван: Аз лично повече вярвам на миналото, отколкото на бъдещето, защото когато четем фантастични романи, когато мислим и говорим за бъдещето, изхождаме от сегашността си и не можем да знаем какъв ще бъде човекът в бъдещето. Всеки опит да го предвиждаме е доста манипулативен. Човек може да поставя точката, има способността да поставя точката на своята сегашност, в което време си поиска.

А не може ли да постави своеобразно многоточие?

Иван: Възможно е. Макар че е много трудно да обхване различните лица, които би могъл да има в различните времена.

Колко песни подготвяте в дебютния си албум? Колко от тях са авторски? Колко от тях са вече популярни фолклорни народни песни, но аранжирани допълнително от вас?

Иван: Имаме две песни, които са автентични и ние ги обработихме. Останалите пет парчета са с авторска музика, но с текстове на фолклорни песни.

Това ли е вашата опитна чернова? Или вашата черна кутия може би?

Иван: Не, това не е чернова, защото това си е част от нас и ние колкото и да се опитваме да избягаме… Това, което смятам за ценно в нашата група, е възможността да общуваме чрез две различни култури. Нашият тамбурист е японец.

Какво привнася неговото присъствие в групата?

Иван: Не мога да го обясня. Но за мен е интересно, защото ние имаме някакъв източен комплекс и днес смятаме Изтока за нещо отрицателно. Това е плод на лични наши комплекси и действия… Иначе, аз се радвам, че в нашата група успяваме да поставим отношенията на една по-висока плоскост и да диалогизираме…

Да отворите границите…

Иван: Да, да отворим границите в себе си.

Това означава ли, че сте отворени за нови попълнения в групата?

Иван: Разбира се. Но по принцип е много трудно да се работи такава музика, защото е необходимо голямо разбирателство.

Нужно ли е да се познават много добре хората, които създават един такъв общ музикален продукт?

Иван: Зависи каква е музиката. Специално за този тип музика да.

Интуицията ли е водеща в случая?

Иван: Не знам дали това е интуиция, но когато аз свиря с момчетата от нашата група, имам чувството, че ги познавам от хиляда години… Нашата музика се намира някъде между медитацията и рациото.

Какво се случва със севременния човек днес?

Иван: Самозатваря се, капсулира се, консервира се, и като че все едно е мъртъв.

Не става ли дума за политика на душата на всяка личност?

Иван: Да, това е политика на душата и на разума… Макар че аз не вярвам, че съществува душата. Не вярвам, че има душа.

А в какво вярва Иван?

Иван: В какво вярвам ли? В нищо. Струва ми се, че чрез езика човек улавя някакви неща, които са извън самия него. Човекът е опит, един момент от движението към съвършенство.

Ето какво казват днес, две години по-късно, в нов състав, група „Палеонтолозите“:

Иван Христов: Аз съм много щастлив, защото тази вечер почувствах, че ще продължа да се занимавам с музика. За мен музиката е начин на живот и това е изкуството, което най-силно обвързва хората помежду им. Трябва да имаме търпение. Нищо, което е създадено с много любов, не може да се разпадне.

Йордан Стоянов: Тази вечер беше много особена. Бяха дошли хора, които очакваха такъв вид музика и бяха настроени на тази вълна.

Валентин Моновски: Съгласих се да свиря, защото ми е интересно. Малко разнообразие в стила. По принцип си падам по по-твърдата музика – хевиметъла. Надявам се да направим още други концерти. Хората да ни харесат. Това е най-важното.

Здравка Примова: Точно такъв стил музика много ми харесва, затова исках да участвам в групата.

Зорница Стойкова: Това е истинска музика. Тя е част от нас. Музиката идва от душата ми. (Зорница за две седмици успява да научи 9 -те композиции. Освен това тя завършва режисура за куклен театър, занимава се със снимане, учи се да прави видеофилми.)

 

Албумът е пред издаване, макар и записан със стария състав на групата. Остава само да се намери издател и някой ден „Палеонтолозите“ ще ни накарат да свикнем с вкаменелостите в душите ни много по-безболезнено, отколкото предполагаме.

 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Интервюта

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s