ЗА КЛАСИКАТА

P1040758

Как си представяме класиката днес?

Първото нещо, което ми идва наум е – русокоса, дълги и тънки крака, сини очи, говори английски. Не! Това, всъщност не е класиката, а колежката на моя приятел Х, за която той ми разказа следната история:

СУ „Св. Климент Охридски” – изпит по американска литература. Въпросната колежка тегли въпрос – Емили Дикинсън. Без да й мигне окото, Y преписва и изкарва 5.50 на изпита. След няколко седмици моят приятел Х в непринуден разговор я пита – „Какво ти се падна на изпита по американска литература?” „Дикенс”- отговаря тя.

Изкуших се да разкажа тази кратка случка, която не е анекдот, а е взета от реалния живот, защото тя е показателна за състоянието на класиката днес. Ако се вгледате внимателно в образа на Y, ще видите, че тя отговаря на класическата представа за красота на средно-интелигентния мачо. От колко много места в града ни гледат красавици от този тип. Нещо повече – те се превръщат в норма. Всъщност, това е начинът, по който масовата култура представя себе си за класическа и се опитва да измести самата класическа култура.

Масовата култура мимикрира, за да може да подмени стойностите.

Ако трябва да изразим с една дума състоянието на класиката днес, то тя е – криза. Това състояние е свързано с общата криза. Не е ли вече крайно време да се замислим, щом като учениците в училище изписват Ран Босилек като Рамбо Силек, а студентите в университета слагат Достоевски при западноевропейските автори. Докъде стигат границите на масовата култура?

Въпросът за класиката назря с нахлуването на масовата култура. Масовата литература проникна в книжарниците и измъкна оттам добре уредената класика. Ето защо днес можем да видим класиката на необичайни за нея места като сергиите по тротоарите. Можете да си закупите Томас Ман или Балзак за лев, а Алесандър Дюма – син върви по петдесет стотинки. Оказва се, че вечните книги са най-евтини. И онова старо определение, че класическите произведения всеки ги знае, но никой не ги чете, днес е повече актуално от всякога. Дали само в синия екран на телевизора и всеядността на компютъра се крие причината за това невежество.

Най-лесно би било да хвърлим отговорността върху образователната система. Университетът и училището са основният потребител на класика, но авторитетната в миналото фигура на учителя, на университетския преподавател е до там унижена, че, струва ми се, вече сме достигнали дъното.

От друга страна, в съвременното българско училище може да се наблюдава пълна липса на чуваемост от двете страни. Съзнанието на учениците е изцяло превзето от компютрите и последното, което ги вълнува е баба Илийца. По-голямата част от учителите от години упражняват старите заучени догми и бързат да напуснат училището преди началото на поредния сериал. В университета положението е сходно. Какво тук значи някаква си класика? Ако се върнем към остарялото значение на тази дума – произведения, които притежават непреходни ценности и служат за образец, идеал за красота и хармония, подчинен на пропорциите, човешкия мащаб, ще видим колко много, всъщност, сме се отдалечили от него.

На площад „Славейков” измерват времето с „началото на учебната година” и „след началото на учебната година”.

Един от най-печелившите сектори на книжния пазар е търговията с учебници.  Издателствата „Булвест 2000”, „Анубис” и „Просвета” се конкурират за учебниците по литература. В подкрепа на класиката „Анубис” издава поредицата „Българският канон”. Класиката на издателство „Захари Стоянов” изглежда има амбицията отново да ограмоти духовно изпосталелия българин. Дори да обединят своите усилия издатели, университет и училище, това ще бъде частично решение на проблема.

Това, че нашите деца учат „Илиада” от филма „Троя”, не е проблем само на училището. Това е проблем на цялото общество. Проблемите на класиката днес не са проблеми само на училището и на университета. Те са проблеми на цялото общество. Логиката на пазара „просто, бързо и лесно” ще възпита крайни консуматори.

Истинският интерес към непреходните стойности ще се възвърне само с истинския интерес към настоящото състояние на българската литература.

Ще се възвърне, когато се прочистят пътищата на млади и талантливи автори до техните читатели, когато публиката има възможност да види класиката оживена и обновена. Защото класика не означава набор от скучни текстове, които трябва да бъдат преписани или наизустени, а означава свод от проверени и препотвърдени ценности.

Да не позволяваме на средно-интелигентния мачо да определя естетиката на нашето съвремие. Защото, още дядо Вазов е схванал колко тънка е границата между префинената цивилизация и интелигентното варварство.

Иван Христов

Есето е публикувано в сп. Книгите днес, 2005, № 1, с. 38-39

 

Advertisements

има 1 коментар

Filed under Есета

One response to “ЗА КЛАСИКАТА

  1. mislidumi

    Здравей,
    хубав блог, който с удоволсвие ще чета 🙂
    Мога ли да изразя и лек протест – избраната тема като изглед на блог е стилна, но много трудна за възприемане и никак неинтуитивна.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s