ДЬОРД СОНДИ – СТРОИТЕЛ НА МОСТОВЕ

Дьорд Сонди

Дьорд Сонди

Това се случи през едно далечно лято на миналото хилядолетие. Минавах случайно през град Бдин и се отбих да видя прочутите Бабини Видини кули. Беше толкова горещо, че след като се насладих на кулите, реших да се разходя по брега на река Дунав.

Много бързо се отдалечих от градската част и попаднах сред усойно място в близост до реката. И тъкмо когато взе да става скучно, видях купчина камъни, покрити с мъх. Камъните бяха струпани така, че напомняха протегната човешка ръка, счупена в китката. Тази необичайна гледка ме накара да се замисля за предназначението на тази купчина и само една малка случайност спомогна за разрешаването на многото въпроси, които веднага изникнаха.

Докато се вглеждах с недоумение в почернелите от годините камъни, успях да забележа едва различим надпис в долния край на един от тях. Отмахнах полепналия мъх. Благодарение на беглите ми познания по старобългарски език от университета, проумях великия замисъл на това творение.

В долния край на камъка пишеше на чист старобългарски език следното: ДЬОРД СОНДИ СТРОИТЕЛ НА МОСТОВЕ. Съзнанието ми беше озарено като от падащ метеорит. Та това беше начало или може би край на някакъв мост, построен тук през Средновековието. Невероятно!

Дали този мост е бил въобще построен или това е било налудничаво начинание на някой обезумял архитект от маджарски произход, защото името определено говореше за такъв произход.

В главата ми веднага изникнаха всички мостове в моя живот. Първо, мостът на Кольо Фичето край град Бяла. Тъжен мост, до него имаше построен друг, по който минаваха хора и коли, а този беше превърнат в исторически паметник. После, Дунав мост, предназначен да свързва България със СССР.

После, Лъвов мост, предназначен да стряска Русия, но под който почти не тече река. Сетих се и за Ержебет мост, който бях видял по време на едно детско пътуване до Будапеща – принцесата на мостовете. Сетих се дори за моста над Дрина. В главата ми започна да се върти следната нелепа фраза, която много напомняше комунистически лозунг: КОЛКОТО ПОВЕЧЕ РЕНЕСАНС, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ МОСТОВЕ.

Вероятно поради това, че маджарите построили своята столица от двете страни на река Дунав, те бързо усвоили изкуството да се строят здрави и сигурни мостове. Вероятно това накарало българския цар Иван-Александър в края на своето царуване да се обърне с молба към унгарския крал Ищван да изпрати прочутия майстор Дьорд Сонди, който единствен можел да осъществи грандиозния проект за построяване на мост край град Бдин, като по този начин свърже Балканския полуостров с централна Европа, което от своя страна щяло да доведе до спиране на османските нашествия.

Дали този мащабен геостратегически проект бил осъществен, ще покажат бъдещите подводни разкопки. По-важното е следното – дейността на маджарския майстор Дьорд Сонди, за която свидетелства този каменен надпис е безспорно доказателство на тезата за наченки на Ренесанс в Средновековна България. Тази дейност е безспорно доказателство, че българите проумели още през ХІV в. необходимостта да се построи мост край град Бдин, който да свързва царството с кралствата от централна Европа.

Изненадата ми беше още по-голяма, когато преди няколко години се запознах с праправнука на този майстор, който носеше същото име – Дьорд Сонди. Първата ми среща с него беше, когато обикалях да търся място за концерт на моята група.

Влязох в Унгарския културен институт и му обясних набързо за какво става въпрос – кавал, тамбура и тарамбука, експериментална музика. За всеки възпитан в традициите на най-Източната част на Европа директор на културен институт това несъмнено ще произведе съмнение и подозрение, особено думата експериментална и отговорът обикновено е „Напишете проект!”. Но неговият отговор беше „От колко часа ще бъде това събитие?”.

Вторият път когато се видяхме беше, когато обикалях да търся място за провеждането на литературно-музикален пърформанс. Тази дума нашумя в България в началото на новото хилядолетие, но тя се превърна в дума табу за консервативните уши, дори повече от думата екпериментална.

Но неговият отговор беше същият – „От колко часа ще бъде това събитие?”. Този човек беше един достоен наследник на своя далечен предшественик. На излизане от Унгарския културен институт в главата ми неочаквано започна да се върти лозунгът, който измислих на брега на река Дунав: КОЛКОТО ПОВЕЧЕ РЕНЕСАНС, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ МОСТОВЕ, ДЬОРД СОНДИ.

Иван Христов

Есето е пуликувано в Лит. вестник, № 10, 15–21 март 2006, с. 6. По повод 60-год. на Дьорд Сонди.

и в: Хемус (Haemus), Будапеща, 2006, № 1, с. 38-40; на бълг. и унг. ез. [загл. на унг. ез. Szondi György, a hídverõ]

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Есета

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s