Бдин І

Както си вървях

край реката,

изведнъж видях

камък във тревата.

Отмахнах кръглите очила

и се наведох да прочета:

„Тук лежи един поет,

талантлив за пет.

Христов го наричаха,

всички го обичаха.

Той размесва времената

сякаш дяла със теслата.

На словесния Балкан баира

е за неговата лира.

Музи покрай него много,

но поезията малко.

Ако го погледнеш строго,

ще си кажеш — „жалко“!

Ти, критико благороден,

виж таланта самороден,

че по дух и по стил

той биде Един,

но за беда

замина за Бдин.“

Вашият коментар

Filed under Поезия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s