Archive for the ‘Петър Чухов’ Tag
Петър Чухов – гост на „Изпята поезия“

На 23.02.2009 /понеделник/ от 18 ч. в зала „Надежда” на Столичната библиотека в рамките на „Вечери на изпятата поезия” музикалнопоетично ще се представи Петър Чухов с помощта на групите „Гологан” и „Be complex”. Чухов е свирил в различни рок-групи като „Субдибула”, „Тутакси” и „Стенли”, за които е писал музика и текстове, издал е 6 стихосбирки и разни други неща /но не и държавни тайни/. Обича да пие бира, затова винаги има проблеми с гласа, а също /по други причини/ и със слуха и зрението. Входът за събитието е свободен, също и изходът, така че не се притеснявайте да го посетите!
“АД” на Данте: поезия и музика
АДdicted
“АД” на Данте: поезия и музика
13.02.2009 (петък) 19.00 часа
„Яйцето“, СУ
“АДdicted” – дванайсетчасово пристрастяване към “Aд” на Данте.
Петък 13.02.2009: поезия, проза, музика, видео в „Яйцето“, от 19 до 7 часа. Поети и музиканти ще ви преведат с творбите си, вдъхновени от Данте, през деветте кръга на ада.
Фаталното за този петък 13 e да не си адdicted.
Поезия/ проза:
Ясен Атанасов. Марица Колчева. Ангел Игов. ВБВ. Иван Христов. Тодора Радева. Красимира Джисова. Камелия Спасова. Тодор Тодоров. Петър Чухов. Мария Калинова. Момчил Миланов. Андриана Спасова. Стефан Иванов. Иван Ланджев. Яница Радева. Станимир Панайотов. Надежда Радулова. Николай Атанасов. Марин Бодаков.
Музика и звукова среда:
Джендема. Гологан. chusho noises. mytrip. wayab. burkan. souless. fit. shanoDJ. d-lysergic acid. perk1. Omirion. Psychotical vs the movie maker. ipoleptic. Etno Jam. Osil Amuk.
Нов трубадурски двубой за бялата ръкавица на поезията
На 28 януяри 2009 г. (сряда) от 19 часа в арт-център “Алтера” (бул. “Драган Цанков” 36, в сградата на Интерпред) във втория от новите „Трубадурски двубои” на клуб „Бялата ръкавица” към арт-център „Алтера” с автор и водещ Петър Чухов ще се срещнат дамите Камелия Кондова и Камелия Спасова. Техни секунданти ще бъдат съответно кавалерите Гриша Трифонов и Иван Христов – и двамата натрупали опит в предишни издания на двубоите. Напомняме, че според новите правила двубоят ще се проведе в четири тура:
I тур – всяка от двете дами ще се представи в рамките на 12 минути с най-доброто от поезията си;
II тур – всяка от дамите ще има по 5 минути, за да дискредитира съперничката си, представяйки на публиката нейни слаби, по своя преценка, творби.
След втория тур всеки от публиката ще има възможност да предложи дума или фраза като тема за импровизация. Предложенията, записани на листчета, ще бъдат събрани в шапка, от която водещият ще изтегли едно и това ще бъде темата, по която съперничките ще пишат в продължение на 20 минути. През това време ще се проведе
III тур, в който секундантите ще разполагат всеки с по 10 минути, за да защитават своята дама и да нападат съперничката й.
И накрая,
IV тур – по 5 минути на всяка дама за прочитане на написаното току-що стихотворение по темата, зададена от публиката.
Публиката ще гласува след всеки тур за предпочетената дама с предварително раздадените листчета като резултатите ще се изписват на табло, без обаче да се знае кои числа за кого се отнасят. Победилите дама и кавалер-секундант ще бъдат обявени накрая, след като се съберат резултатите от гласуването. Ще бъдат раздадени грамоти и награди.
Камелия Кондова е родена 1969г в гр.Добрич. 14 години по-късно баща й възкликва:”Ако знаех, че ще пропишеш, нямаше да те пусна на училище – да научиш азбуката. Тя си има друго обяснение – азбуката е полезно нещо, но е виновен един 14 годишен съученик, който й причинява нещастна любов – повод за първите стихотворни „сълзи и сополи”/кой е прописал от хубаво?!/. Години по-късно се опитва да пише „само в краен случай”, като през останалото време става съавтор на две деца – Самуил и Мария, прави се на български филолог във Великотърновския университет, на радиожурналист в Габрово и Добрич, на вестникар в продължение на 10 години в родния си град, а и на продавач на хедери в завод по тежко машиностроение/това животно –хедерът е 6 или 12 редова прикачена машинария към комбайните/.
Разбира се, през този период прави и глупости като издаването на книги – общо шест: „Повод за живот”, „Не и милост”, „Как се обича художник”, Тепърва ще се уча на живот”, „Небе под ада” и „Малки смърти”. Последната книга печели Годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели за 2008г.
С годините се е научила да си признава срамни работи – например това, че 6 годишна се е е опитвала да научи гарга да говори - като й е чела на глас с денонощия Маркес/най-дебелата книга , на която е попаднала в домашната библиотека/. Близките са я поощрявали в това безумно мероприятие, защото, докато чете Маркес на гаргата, не пада от дърветата и не си троши главата.
Най-голямото признание получава от сина си през 1994/тогава седемгодишен/, който заявява „Мама е добър човек, нищо че пише!”
От 2006 година живее и работи в София като защитава за пореден път титлата „шаран” – хваща се на въдицата на любим мъж – заклет риболовец. Покрай него се занимава с издаването и разпространението на риболовно списание и с малък бизнес в съдружие с приятели. Като пише в трето лице за себе си, уж постига необходимата дистанция, но от първо лице си признава:
”Харесвам това талантливо момиче –Камелия Спасова и май не ставам за противник. Дано тя да става, за да не опропастим замисъла на Петър Чухов!”
Камелия Спасова е родена в гр. София през пролетта на 1982 г., поради липсата на видеозони месеци преди това ключово за живота й събитие, никой не подозирал нейния пол, още по-малко противоречивия й характер. Родителите й по никакъв начин не са заслужили злочестивината един ден малката Камелия да попадне в самозаблудата, че може да пише текстове. Във II Английска езикова гимназия, където получава няколко безценни житейски урока, пише сценарий за театрални постановки, повлича към своята заблуда група доброволци-съученици, както и самото ръководството на учреждението, така че „драматичните” й опити са поставени в НДК за всеобщо недоумение.
Следването на Българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“, където през 2006 г. завършва магистърска програма по литературознание окончателно допринасят за нейното крушение. Някъде по това време по мрачните коридори и студени библиотеки прави и своите опити за поезия. Наградите, които припечелва, подхранват нейната самозаблуда. С няколко състуденти основават арт-група „Устата“, която под прикритието, че се стреми да визира и визуализира, да назовава и изговаря изкуството на млади автори, извършва не една поразия на родната ни култура.
С напредването на възраста й напредва и безумието й, както и броя на безумците, които му хващат вяра. И така, по ирония на съдбата, днес Камелия е докторантка по „Теория на литературата“ и хоноруван преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, а от този месец и редактор в ЛВ. Приписват й авторството на книжката с поезия „Парцел N 17″ (2007). Както в крайна сметка литературната наука има сполуката да установи, тя не пуши и не пие по много, в следствие на което се напива от малко и от малка…
Поетическият двубой с поетесата Камелия Кондова, майстор на класическия стих, е важно събитие за Камелия Спасова, доколкото срещата с класическото винаги се оказва съдбовна и радикална. Критиците обаче не предвиждат разпасаните стихове и нрави на Спасова да бъдат озаптени и подредени дори и след подобен отрезвителен сблъсък, но пазят тайно надеждата, че един ден очите й ще се отворят за собствената й слепота. За неин секундант е призован поетът Иван Христов, който населява хетеротопичния Бдин и съвсем детайлно познава особеностите на Спасова.
Спасова към Кондова: Не че знам много за трубадурите: тези, които се състезават с тропи и пеят за безплътната любов като най-върховно изживяване, но: прочие, ще се учудя, ако знаете името и на един трубадур, защото това тяхното си е групово явление, та: напълно съм готова да загубя в подобни двубои, да загубя в средновековните работи, но да продължавам да воювам за модерни времена и ново изкуство.
Култово интервю на поета Петър Чухов в Public Republic
Независимо от подхода, мястото и времето, поезията е възпитание на чувствата и мислите, след което те вече никога не са същите.
П. Чухов
Интервюто на Петя Хайнрих с поета Петър Чухов можете да прочетете тук:
http://www.public-republic.com/magazine/2008/11/5581.php
Внимание – безопасни игли!
Заповядайте на 19 октомври (неделя) от 16 часа в галерия Феста (София, ул. Гургулят 10) на ЕСЕННА ФЕСТА – творческа работа със слово, звук и образ – финал. В програмата:
1. Премиера на поетичната книга на Петър Чухов Безопасни игли. Авторът ще представи новата си творба на почитатели, колеги, журналисти и художници.
Изданието е уникат, ръчна изработка с оригинални илюстрации на Сирма Сиромахова и дизайн на Момчил Колчев.
Книгата ще бъде представена и на предстоящия Поетически фестивал в Токио, който ще се проведе от 31 октомври до 2 ноември 2008 г. с участието на повече от 40 поети от Япония и от целия свят. Сред участниците ще бъдат Ришард Криницки (Полша), Казимиро де Брито (Португалия), Тони Пичини (Италия), Рейчъл Левицки (САЩ) и др. Петър Чухов е поканеният автор от България. Целта на фестивала е чрез диалога между японските жанрове хайку и танка и „западната поезия” да се постигне ново поетическо вдъхновение.
2. Откриване на изложба с творби на участващите в ЕСЕННА ФЕСТА художници, рисувани по време на двудневния пленер (11-12 октомври) в градината на галерията, по текстове от „Безопасни игли“. Авторите са: Андрей Христозов, Галина Павлова, Ганка Янчева, Геновева Рогова, Димитър Николаев, Дона Стоянова, Екатерина Енева, Калин Николов, Лидия Стефан, Момчил Колчев, Сирма Сиромахова и Тодор Попов.
3. Песенен квартет за акапелно изпълнение ще съпровожда откриването.
Група Гологан
Гологан (http://www.gologan.net/) е българска група за етно-рок. Групата е основана през 2004 година. Първоначално поетите Петър Чухов (електрическа китара) и Иван Христов (кавал, вокали) се събират, като решават да експериментират в стила артрок. Идеята им е той да бъде смесен с етно елементи. По-късно към тях се присъединяват Анджела Родел (вокали, тамбура), която е докторант по етномузикология в UCLA, Калифорния, САЩ, и Емануил А. Видински (перкусии). През 2006 г. в групата се включват Иван Вълев (бас китара) и Гриша Маникатов (барабани). Така се сформира група Гологан.
Музикантите използват както съвременни инструменти – електрическа китара, бас китара, барабани, така и традиционни инструменти като кавал, тамбура, тарамбука, двоянка и др. Целта на това смесване на древно и съвременно звучене не е просто да се провокират слушателите като се поставят инструментите в необичайно за тях обкръжение, а да се осъществи един истински контакт между начините на звукоизвличане от различни епохи. Музикантите се опитват да придадат на космополитната рок култура едно специфично локално звучене, като по този начин се стремят да обновят музикалната традиция. Те изхождат от идеята за синтетичния тип творец, който не ограничава себеизявата си само в едно изкуство, а се стреми към цялостно артистично вписване в света. Освен музиканти, участниците в групата са и поети.
Целта на експеримента Гологан е да се прекрачи границата на поезията като се навлезе в територията на музиката. Текстовете, които музикантите интерпретират са както авторски, така и фолклорни. Някои от тях са на основата на градския фолклор. Част от текстовете на композициите на Гологан са на английски език. Така групата се стреми да покаже, че не желае да се затваря само в границите на родната традиция. Днешните медии все по-силно маргинализират поезията и изтласкват встрани четящия човек. Това кара поетите да търсят нови форми на представяне на поезията и на по-различни пътища, по които тя да достигне до публиката. Един от стремежите на участниците в група Гологан е да възвърнат синкретичните форми на поднасяне на текста, които съществуват още в древността.
Основните концерти на групата са свързани с различни видове литературни пърформанси, които все по-често се предпочитат като начин на представяне на текста. Гологан имат вече редица изяви в Червената къща, Софийска градска галерия, „Къща-музей Иван Вазов”, Народния театър и други. През септември 2005 година групата участва на Фестивала на изкуствата „Аполония” в рамките на авторовото четене на Тодора Радева и Емануил А. Видински, както и на представянето на септемврийския брой на списание “алтера”. През март 2006 година група Гологан имаха своите първи концертни изяви извън България. Те свириха пред българските общности в Будапеща (Унгария) и Братислава (Словакия) по повод националния празник 3 март. През 2006 година „Гологан” откриха двадесет и петия Пролетен панаир на книгата в Националния дворец на културата. През 2007 година Гологан свирят пред българската общност в град Линц (Австрия). Участват също в международните фестивали Ars poetica Братислава (Словакия) и Битоля отворен град Битоля (Македония).
Вашият коментар
Вашият коментар
Вашият коментар

