Група Гологан – Кафе 2

Стоян на оран отива

Хем оре Стоян, хем плаче

Често към село поглежда

Че му е хабер дохождал

Булче му е мъжко родила

Стоян на оран отива

Хем оре Стоян, хем плаче

Навръх Св. Валентин и Трифон Зарезан – Балканджи + Гологан

MINI SOUND FEST!!!

                                              Yes!

НЯМА НЕРЕАЛНИ НЕЩА ЗА „ПАЛЕОНТОЛОЗИТЕ“ интервю на Николай П. Бойков с Иван Христов и група Палеонтолозите

Албумът Опит за запомняне можете да закупите от книжарница Български книжици!

Част от композициите можете да чуете тук:

http://www.liteos.de/ivan_hristov/opit.htm 

 

Интервюто е публикувано в бр. 18.04-24.04.2001, Год. 11 на “Литературен вестник”

Нека да започнем с това: Как бихте се представили? Кажете няколко думи за себе си.

И.Х.: Аз се казвам Иван Христов. Свиря на кавал и съм вокал на групата. Роден съм 78-а година, зодия Водолей.

Така важната за всички нас 78-а.

И.Х.: Така маловажната.

Й.С.: Поне за нас двамата е важна. Аз съм Йордан Стоянов. Същата година, същата зодия. Свиря на тарамбука и от време на време пея.

Ш.И.: Аз съм Шинджи Ивасаки. Свиря на чело тамбура. От Токио съм.

Кажете все пак и разни такива неща – събрахме се еди-кога си, свирим заедно от еди-колко си години.

И.Х.: Ние свирим долу-горе от около четири години заедно, първоначлно в Луди млади, а после решихме да правим собствени неща. И досега продължаваме да  свирим в Луди млади, група за автентичен фолклор. И отделно правим наши неща. Свирим от три години като Палеонтолозите. Първият ни проект се казва Опит за запомняне. Албумът ще се състои от осем пиеси, които са композирани на основата на българския фолклор от всички краища на България.

Концертът в Унгарския културен център носеше същото име. Това е първият ви по-голям концерт, освен изявите като фон на поетеси и поети.

И.Х.: Това наистина е първият самостоятелен концерт. Досега винаги сме свирили в рамките на нещо друго.

Защо точно такива неща правите?

Й.С.: Ами, мене лично тази музика много ме разтоварва и ме зарежда в същото време. Преди да дойда в Студентски град аз не бях така запален по фолклора, но тук се събрах с хора, на които им е интересно и с удоволствие го правят. Покрай тях и аз се запалих.

А тогава откъде знаеш да тъ-бъ- тъ-бъ-тъ-бъ-дъ

Й.С.: Явно си го е имало в мене…

Тарамбука е това… така дето…

Й.С.: Да, това е предимно македонски инструмент, там се използва за техните песни. И после си взех една друга. И така. Свикнах с тарамбуката. Сега и тъпана се опитвам да науча.

Ш.И.: Аз по прицип отдавна свиря на електрическа китара. Свирих в рокгрупа. В Япония. На бас или на електрическа китара. И тук в началото свирех на акустична китара. После обаче си взех този инструмент, чело тамбура.

А тя случайно ли попадна при тебе, или някой ти я подари?

Ш.И.: Инструмента ли?

Да. Как си го намери?

Ш.И.: Аз ходих чак до Габрово…

А защо точно този инструмент?

Ш.И.: Защото… никой не го използва.

И.Х.: Самият му звук е много подходящ за такъв тип музика.

Какъв тип музика?

И.Х.: Ами, такъв, етно.

Й.С.: Защото той си е фолклорен инструмент.

Значи сега вече не го използват?

Общо, преплетени гласове: Не, не, защо, използват го, но рядко. В ансамблите, в големите ансамбли.

Ш.И.: Свирех рокмузика, но същевременно харесвах и народна музика, етно. И щом има шанс да свиря…

Има също и хора, които да искат да свирят такава музика, аз с удоволствие свиря, нещо се опитвам да правя.

А останалите откъде ги познаваш, съкурсници ли сте?

Ш.И.: Не, от купон.

Й.С.: Да, музиката ни събра, така може да се каже.

И.Х.: Аз отдавна се интересувам от фолклор. В Габрово съм посещавал школа за народни инструменти, за известно време и тук в София бях самостоятелен, докато не дойде този фолклорен купон…

А сам свиреше, така ли…

И.Х.: Да, тогава нямах група

И текстовете значи са ваши, като използвате фолклорни мотиви както при музиката.

И.Х.: Много е трудно на такава музика да се слагат собствени текстове, тя си изисква контекст, някаква специфична атмосфера, която се носи само от автентичния текст. Много държа на тях и ми се иска хората, които харесват нашата музика, да се вслушват и в самия текст, не само в музиката, ние не сме виртуози, не сме завършили музикални училища и сме тръгнали към тези инструменти, просто така, от личен интерес, лично желание и дори нямаме претенциите за музиканти, просто се опитваме да намерим по-скоро поезията на онова време, да почувстваме атмосферата. И затова сме и палеонтолози – чрез някакви инструменти ние се опитваме да възстановим някаква действителност, как хората са живяли тогава, затова и използваме тези инструменти, защото те са ги използвали тогава и като че ли се докосваме до някаква стихофонична, аз поне така го чувствам, до някаква стихофонична памет.

Какво означава стихофонична? От стих и фон, а фон тук е звук?

И.Х.: Ами измислих си тази дума, сега.

Тоест стиховете и звукът, идващи от някакви дълбини, които те заговарят, проговарят ти?

И.Х.: Да, не само чрез стиховете, а и чрез музиката. Те са били обединени тогава тези две неща и всяка песен си е имала място в ежедневието на фолклорния човек. Една песен се пее на нивата, друга песен се пее на сватба, трета песен се пее при погребение. И примерно коледарите са били смятани за медиатори, за медиатори на отвъдното, пратеници на бога, те идват, за да донесат здраве и плодородие, за да донесат плодородна година. И ми се струва, че това е заложено някак си в тази музика. И ние се опитваме да се докоснем до това нещо.

Тоест, искате да бъдете медиатори между нещо, което някога е станало и нещо, което сега става, един мост между някогашните времена и сегашните времена.

И.Х.: Да…

Нека да чуем и другите.

Й.С.: Нещо такова, да.

И.Х.: Да кажем…

Виждам, че Иван е идеологически добре подготвен. (Смях.)

Й.С.: Малко е трудно само една група да стане мост. Но повечето хора сега са загърбили това, което е било преди време. И рядко се вслушват в песните на своите баби и дядовци. Става въпрос за по-младите. Но мисля, че ако те видят, че има хора, на които не е безралично какво става с това наследство, фолкорно и музикално, могат и те да се заинтересуват, да потърсят и да…

И.Х.: В тази музика е съхранен опит, познание, който не бива да се пренебрегва и ние може да се докоснем… Ето, всеки един голям поет на българската литерартура се е докосвал до фолклора и това, според мен, не е случайно.

Шинджи?

Ш.И.: Не знам, аз… не знам…

Шинджи, ти си един чужденец в тази страна, ти не можеш да говориш, че търсиш корените си. За теб това би трябвало да е много… съвсем друг опит, идваш от съвсем друг тип култура, построена по по-различен начин.

И.Х.: Да, аз се извинявам, че се намесвам. В крайна сметка във всяка народна музика ги има тези неща. Във всяка народна музика има любов. Там е съхранен, според мен, общочовешки опит. Вярно, сега ние търсим специфичното звучене и затова сме изградили нашата музика на основата на българския фолклор, използваме фолклорни инструменти, но такава музика се прави в цял свят и ние искаме нашата музика да се включи в общия поток на тези експерименти, тя е колкото древна, толкова и съвременна.

Ш.И.: Да, на мене ми е важно все пак да свиря на фолклорен инструмент, а не някаква китара, не знам… важно е.

Важно е, защото е важно.

Ш.И.: Защото..

Й.С.: …уникално е.

И.Х.: Интересно е. Самите инструменти… Ето, например аз като се замисля сега, ако отида на съвременен концерт и виждаме там цяла армия от хора, които стоят зад пултове, стоят зад тонколони, зад електрически китари, зад педали, дори съвременните барабани са доста по-различни от старата тарамбука и те звучат стресово, доста са агресивни в сравнение със старите инструменти, докато древният човек не е имал тази възможност, той не е заставал до техниката, а чрез тези инструменти просто е оголвал собствената си душевност. И ми се струва, че много често в съвременната музика човешкото се губи зад техниката. И това е специфичното, самите инструменти имат по-специчен звук, който днес вече е станал непознат. Това е един процес, част от съхраняването на паметта. Добре е човек да се вглежда и в съвременните технологии, добре е и да запазва тези неща. Защото те са част от самия човек. Били са в миналото и може да намерим нещо за себе си в тях.

Преди малко стана дума за това, че сте част от един по-голям процес. Кои са нещата, които обичате да слушате от този голям световен океан?

И.Х.: Гарбарек

Но той има много и различни неща. Коренно противоположни.

И.Х.: И ние смятаме да направиме такива неща. Ние не искаме да се затворим. Нищо чудно следващият ни албум да е на основата на японската народна музика, или пък да бъде техно…

Преди малко стана въпрос за това, че следващият ви проект ще бъде, не дай си боже, техно, рап… А доколкото съм запознат ти, Шинджи, есента си заминаваш за Ун… тоест Япония.

Ш.И.: Може и по-късно.

И затова беше наложително да се намерят пари за този албум Опит за запомняне и това май означава, че септември свършва тази история или мислите някак да я продължите, по Интернет ще си пращате разни неща? Някак си нереално ми звучи това техно…

И.Х.: Няма нереални неща…

Добре де, нереалистично.

И.Х.: Човек не знае никога… Това е една добра надежда. Лошото е, че…ние смятаме, че правим нещо хубаво, а просто не можем да намерим пари, за да го осъществим и точно защото…, не знам от какво се страхуваме ние българите, може би някой се страхува, че в някаква степен е национализъм и не знам какво. Но аз смятам, че ние българите като че ли сме толкова комплексирани, че се опитваме, когато нещо от родовата ни памет се докосне до нас, да го изтрием и има страшно много поражения в българската психика от тази гледна точка. Навремето ние в училище бяхме задължавани да играем хора и сякаш цялото това задължение, задължителното ходене на фолклорни концерти, е изтрило у българина чувството за красотата на неговата музика. Действително, от една страна, тази музика далеч не е за младите хора, защото тя е музика на едно колективно съзнание, фолклорният човек е живял в една затворена общност и той е жертвал личното, аз-а си в името на колектива, един ансамбъл точно това представя, там няма личност, която да изпъква, а всички пеят заедно, свирят заедно, докато ми се струва, че не е само тази страна на фолклора, има и такива песни, в които да се види нещо лично, нещо, което да вълнува отделния човек.

Й.С.: Исках да ти кажа преди малко, че едно време хората не са имали радио, не са имали телевизия, и какво правят през свободното си време – събират се и пеят, и затова са свързвали песента с нещо хубаво, с някакво приятно преживяване, в днешно време хората не се събират да пеят и танцуват, а правят съвсем други неща…

И.Х.: Хубаво е да има много рокмузика, но на мен лично тя ми звучи доста еднакво, схемата на парчетата е доста еднаква и наскоро си направих експеримента да слушам БГ-радио, звучаха подобни песни, една след друга, и във всички песни любовното чувство беше представено по един и същ начин – липсваш ми, не мога без теб и т. н. Струва ми се, че това е станало индустрия, а трябва да я има и нашата музика, защото тя е различна.

Тоест, вие не искате да влезете в тази индустрия, не искате да печелите награди, да ви дават по телевизията.

И.Х.: Не, не, ние искаме много малко, искаме да запишем албума.

И не искате този албум да го купуват, да си го слушат вкъщи, да го подаряват, да се обясняват в любов с него…

И.Х.: Ами, искаме, разбира се, всеки артист иска неговия продукт да бъде търсен, всеки артист иска хората да му ръкопляскат, обаче ето например, когато кажа на някой приятел, че си имам група, която се казва “Палеонтолозите” и той: Каква е тая простотия, как може така да си кръстите групата, а групата ни имаше първоначално друго име, тя се казваше “Палеонтологомания”, с техниката, с методите на палеонтологията подхождаме към народната музика…

…към логоса, който е мания…

И.Х.: …и създаваме собствена музика, а името е взето от едно парче на Теодосий Спасов, което се казва “Палеонтологомания”, и никой не помни заглавието на това парче, обаче когато кажеш на някого, че това е парчето, в което се пее „Чорела горела ко? – хора бора горела…“, всеки се сеща, защото то е доста известно парче, но нашите почитатели го стесниха до палеонтолозите. И все пак, това е доста по-дълго име от БТР…

Й.С.: Д-2…

И.Х.: “Шик”, това са точно заглавия, които целят да проникнат в съзнанието на консуматора, да може да ги запомни и като се представи една позната като схема музика, той отива и купува, ние се стремим да се разграничим от това, искаме зад нашето сложно и трудно запомнящо се заглавие хората да запомнят нашите имена като музиканти…

 

Група Гологан – Пиринска песен (live)

Гине, Гине мори

Галена Гине

Дойди, Гине

През вечера

Дойди, Гине

През вечера

 

Дойди, дойди, Гине

През вечера

Ке ти дам, Гине

Златен пръстен

Ке ти дам, Гине

Златен пръстен

 

Гине, Гине мори

Галена Гине

Дойди, Гине

През вечера

ПАЛЕОНТОЛОГИИ интервю на Петър Петров с Иван Христов и група Палеонтолозите

Интервюто е публикувано в бр. 17-23.04.2002, Год. 12 на „Литературен вестник“

Група „Палеонтолозите“ са изследователи на границата между традиционното и нетрадиционното в музиката. Чрез тях можете да си представите музиката като театър, пърформънс или експеримент. Те са една изключително скромна, бих добавил самовглъбена банда, чиято музика е изчистена от натрапчиви концептуални напъни, озарения, хитрости. Носят някаква лекота, привлекателна стеснителност, гранична фриволност, тънкост на усещанията за това каква и как трябва да звучи етномузиката днес. Не се възприемат за професионалничещи музиканти, колкото за артисти. Не обичат да ги сравняват с други групи.

Малко история: преди често се събирали да репетират в Студентски град, докато един ден не решили да направят нещо конкретно. Така от група „Луди-млади“ се преобразували в „Палеонтолозите“. До преди една-две години „Палеонтолозите“ свирят обикновено на литературни четения, на представяния на дебютни автори. Днес те вече са готови да имат самостоятелни участия.

На 8 март група „Палеонтолозите“ направи прекрасен етноспектакъл на сцената на читалище „Славянска беседа“. Имаше около 60-70 души публика, и то предимно от… по-метъл настроените съпоколенци. Безспорно това доказва феноменът на тяхната музика и техния стил. И въпреки сценичната мъгла и мириса на готвено от Китайския ресторант в същата сграда, оставам с надеждата, че „Палеонтолозите“ ще покорят и други – по-мащабни сцени и проекти, и други публики.

Членове на групата са: Иван Христов – вокал и кавал; Йордан Стоянов – тарамбука, тъпан; Валентин Моновски – тамбура; Зорница Стойкова – вокал; Здравка Стефанова – синтезатор.

Предлагам за начало едно пътуващо интервю с фронтмена на групата – Иван Христов, реализирано преди около две години в един вагон-ресторант, когато в компанията на група колеги-поети се „наслаждавахме“ на поп-фолк агресията там…

Първият ми въпрос към Иван тогава бе:

Защо се нарекохте Палеонтолозите?

Иван Христов: Идеята за това име ми хрумна от едно парче на Теодосий Спасов, което се казва „Палеонтологомания“ и което е по-известно на българските слушатели с това, че в него се пее „Чорела горела ко? - хора бора горела…“.

Ние всъщност сме група с две имена. Едното ни име е „Палеонтологомания“, а другото – „Палеонтолозите“.

Кое е по-автентичното?

Иван: Според мен и двете са достатъчно автентични. Първоначално идеята ни беше името на групата да е дълго и да се произнася трудно. Нашите приятели и почитатели обаче го съкратиха до „Палеонтолозите“, така сега си вървим с двете имена.

Кое е характерното за вашата музика?

Иван: Характерното за нашата музика е, че тя е диалог между две различни култури, както и диалог между различни стилове в музиката изобщо.

Какви пространства разкривате и обладавате в пластовете на вашето творчество?

Иван: Ние не обладаваме никакви пространства. Най-далечното нещо от нашата музика е агресивността. Точно в тази посока ние искаме да се различаваме от останалите групи в България. Примерно „Металика“, когато идваха в България, бяха много доволни от българската публика, защото тук, особено в Перник, има много силни метъли, яки почитатели на метълмузиката… Между другото това е малко странно…

Всъщност понякога и метълите слушат така наречената поп-фолк музика? Как си го обясняваш това явление?

Иван: Обяснявам си го с това, че някои метъли са много чувствителни хора…

Кои са „фаталните кодове“, заложени в двата жанра музика, които оказват влияние върху сетивата на слушащите едновременно двата стилово различни вида музика?

Иван: Прихващат ги крайностите. Точно това, което съм се опитал да избегна в нашата музика. Чалгата е за хора, които се поддават на емоциите. Затова в тази музика се пее много за любов, за страст… Тук не става дума за вулгарната чалга…

Работи се с едни добре действащи социални клишета. Няма ли такава употреба и в рок-музиката, в по-тежката музика?

Иван: Има. В момента българската рок музика върви с около петнайсет години закъснение, ако погледнем в един европейски и световен контекст. Много остарели неща звучат тук. Но какво да се прави, това си ни е национална черта.

Кое е по-важното във вашия стил музика – текстът, фолклорните мотиви или мелодиката, самото музикално звучене?

Иван: Опитваме се да не пренебрегваме нищо от тези неща. Двама от групата сме филолози. Текстът има много голямо значение. Опитваме се да не пренебрегваме нито звука, нито текста.

Те се взаимодопълват по някакъв начин. Но къде поставяш ти актуалното в текста и актуалното в музикално отношение? По какъв начин се сработвате в групата и по какъв начин измисляте вашите творби?

Иван: Определям нашата музика като интелектуална, защото не е музика за клубове, не е музика за площади, не е музика за естради. За да слушаш такава музика, трябва да имаш предварителна подготовка. Безспорно нашата музика е на основата на българския фолклор и текстовете са фолклорни, но това не пречи на музиката ни да бъде актуална. Това е една игра с културни пластове. Аз гледам на първия албум, който вече подготвяме, така все едно на пръв поглед палеонтолозите наистина нямат нищо общо с българския фолклор, идеята ни е да експериментираме и в други посоки. Не само в т.нар. етно, но и по посока на електронната музика, както и по посока на японската музика.

Това означава ли, че търсите универсални параметри на музиката? Отправяте нови атаки на преситените сетива на съвременния човек?

Иван: Не смятам, че специално на българския слушател сетивата му са преситени. Точно в обратното е проблемът – че българинът има много малко натрупвания в областта на музиката, литературата… Свързвам ги тези неща. Въпросът е доколко човек се опитва да прекарва някакви граници в самия себе си и доколко се опитва да ги преодолява. Палеонтологията е наука за вкаменелостите и нашата идея е точно такава – да докоснем някакви вкаменелости в човека.

Задължително ли е това да бъде историческа находка? Не може ли да бъде спомен от бъдещето – нещо, което очаквате да се случи на съвременния човек?

Иван: Аз лично повече вярвам на миналото, отколкото на бъдещето, защото когато четем фантастични романи, когато мислим и говорим за бъдещето, изхождаме от сегашността си и не можем да знаем какъв ще бъде човекът в бъдещето. Всеки опит да го предвиждаме е доста манипулативен. Човек може да поставя точката, има способността да поставя точката на своята сегашност, в което време си поиска.

А не може ли да постави своеобразно многоточие?

Иван: Възможно е. Макар че е много трудно да обхване различните лица, които би могъл да има в различните времена.

Колко песни подготвяте в дебютния си албум? Колко от тях са авторски? Колко от тях са вече популярни фолклорни народни песни, но аранжирани допълнително от вас?

Иван: Имаме две песни, които са автентични и ние ги обработихме. Останалите пет парчета са с авторска музика, но с текстове на фолклорни песни.

Това ли е вашата опитна чернова? Или вашата черна кутия може би?

Иван: Не, това не е чернова, защото това си е част от нас и ние колкото и да се опитваме да избягаме… Това, което смятам за ценно в нашата група, е възможността да общуваме чрез две различни култури. Нашият тамбурист е японец.

Какво привнася неговото присъствие в групата?

Иван: Не мога да го обясня. Но за мен е интересно, защото ние имаме някакъв източен комплекс и днес смятаме Изтока за нещо отрицателно. Това е плод на лични наши комплекси и действия… Иначе, аз се радвам, че в нашата група успяваме да поставим отношенията на една по-висока плоскост и да диалогизираме…

Да отворите границите…

Иван: Да, да отворим границите в себе си.

Това означава ли, че сте отворени за нови попълнения в групата?

Иван: Разбира се. Но по принцип е много трудно да се работи такава музика, защото е необходимо голямо разбирателство.

Нужно ли е да се познават много добре хората, които създават един такъв общ музикален продукт?

Иван: Зависи каква е музиката. Специално за този тип музика да.

Интуицията ли е водеща в случая?

Иван: Не знам дали това е интуиция, но когато аз свиря с момчетата от нашата група, имам чувството, че ги познавам от хиляда години… Нашата музика се намира някъде между медитацията и рациото.

Какво се случва със севременния човек днес?

Иван: Самозатваря се, капсулира се, консервира се, и като че все едно е мъртъв.

Не става ли дума за политика на душата на всяка личност?

Иван: Да, това е политика на душата и на разума… Макар че аз не вярвам, че съществува душата. Не вярвам, че има душа.

А в какво вярва Иван?

Иван: В какво вярвам ли? В нищо. Струва ми се, че чрез езика човек улавя някакви неща, които са извън самия него. Човекът е опит, един момент от движението към съвършенство.

Ето какво казват днес, две години по-късно, в нов състав, група „Палеонтолозите“:

Иван Христов: Аз съм много щастлив, защото тази вечер почувствах, че ще продължа да се занимавам с музика. За мен музиката е начин на живот и това е изкуството, което най-силно обвързва хората помежду им. Трябва да имаме търпение. Нищо, което е създадено с много любов, не може да се разпадне.

Йордан Стоянов: Тази вечер беше много особена. Бяха дошли хора, които очакваха такъв вид музика и бяха настроени на тази вълна.

Валентин Моновски: Съгласих се да свиря, защото ми е интересно. Малко разнообразие в стила. По принцип си падам по по-твърдата музика – хевиметъла. Надявам се да направим още други концерти. Хората да ни харесат. Това е най-важното.

Здравка Примова: Точно такъв стил музика много ми харесва, затова исках да участвам в групата.

Зорница Стойкова: Това е истинска музика. Тя е част от нас. Музиката идва от душата ми. (Зорница за две седмици успява да научи 9 -те композиции. Освен това тя завършва режисура за куклен театър, занимава се със снимане, учи се да прави видеофилми.)

 

Албумът е пред издаване, макар и записан със стария състав на групата. Остава само да се намери издател и някой ден „Палеонтолозите“ ще ни накарат да свикнем с вкаменелостите в душите ни много по-безболезнено, отколкото предполагаме.

 

„Без граници“

4 юни ,сряда , 19 часа, зала 7,  НДК

 

„БЕЗ  ГРАНИЦИ“        

Мултимедиен Спектакъл

Николай Иванов ОМ – композиции, тамбура, прогроминг, вокал

Габриела Хаджикостова ( Унгария) – вокал

Виктор Тот (Унгария) – алт саксофон

 

Проектът „Без граници“е създаден през пролетта на 2007 в Будапеща като мултимедиен спектакъл с елементи от Българската традиция и фолклор, както

в музиката така и в пеенето. Актрисата Габриела Хаджикостова миксира текстове от български писатели, притчи, легенди и поговорки. Музикалната тъкан се провира между етно и джаз, минимализъм и спонтанна импровизация.

На фона на видеоизображения се създава „магия“ на живо, в модерен контекст  се връща онази шаманистична вибрация, която носи уникалната ни традиция.

Проектът е представян в Будапеща и Берлин с голям успех.

„Дай Боже дъжд!…“ А дъждът носи онова пречистване, което сме търсили и ще търсим винаги. Болката, отричането от себе си, събрани в един вик – за да се изгубиш и намериш във вечния кръговрат на живота, неизбежния…

ЗА ДА ОСТАНЕ ПРИРОДА В БЪЛГАРИЯ

30 млади български изпълнители се обединиха в песен за планината
„Не мога да се разделя с теб”

Една въздействаща песен за българската планина стана повод да се съберат музиканти, които имат отношение към българската природа и да поискат да изпеят заедно песента „Не мога да се разделя с теб”.

Във време, в което почти всички наши планини са застрашени от презастрояване, изсичане на горите им, унищожаване на обитателите им, замърсяване с отпадъци и т.н., всички ние имаме нужда от песен-символ, която да ни обедини и която да се опита да докосне и тези, които отдавна не са били в планината или са забравили магията й:

„Не мога да се разделя с теб, планинo, не мога…
Успокояваш ти душата ми в живота, пълен със тревоги.
Докоснал необятното – не мога! ”

Записът на песента е направен в „Graffitti Studio“ през февруари и март 2008. Сборната формация „Артисти за природата“ включва 30 изпълнители в цялото им разнообразие от стилове, възраст, групи и инструменти (15-годишната победителка от „Хит минус 1″ – Анджела Манолова, народните изпълнители – Атанас Стоянов – тъпан и Снежка Борисова – певица, членове на групи, които интерпретират български фолклор – „Балканджи“, „Исихия“, „Гологан“, „Булгара“, реге-ска-фънк група – „БГз“, или от нови групи – „Тарантино“, „Футбол и шахмат“ и др.)

Песента има видеоклип, изготвен от „Бидон филм“, сценарист и режисьор е Никола Бошнаков, оператор – Росен Ненов. Клипът и песента ще бъдат предоставени безплатно за разпространение до всички телевизии и радиостанции, които имат интерес.

Обръщаме се към вас с молба да ни помогнете песента и нейният клип да достигнат до колкото се може повече хора … за да остане природа в България!

За повече информация: Йорданка Динева – Българска Фондация Биоразнообразие, GSM 0896 798902
Андро Стубел – музикален продуцент (missskin.net) GSM 0897839064

Сборна формация „Артисти за природата“
„Не мога да се разделя”

музика: Веселин Василев
текст: Димитър Добрев
аранжимент: Андро Стубел

Участници:
Андро Стубел – китари
Анджела Родел („Гологан”) – вокал
Анджела Манолова – вокал
Атанас Стоянов – тъпан
Божидар Банев – Порто („Блус трафик”) – вокал
Бранимир Стойков – Бъни („БГз”) – вокал
Валентин Моновски („Балканджи”) – тамбура, вокал
Веселин Василев – вокал
Веселин Митев („Исихия”, „Кайно ясно слънце”) – кавал, арменски дудук
Виолета Владимирова („БГз”) – вокал
Владимир Левиев („Балканджи”, „Ь”) – бас
Гергана Добрева („Тарантино”) – вокал
Деница Иванова („БГз”) – вокал
Димитър Добрев – вокал
Добрин Атанасов („Добри & Питкин”) – вокал
Иван Христов („Гологан”) – вокал
Кирил Добрев („Булгара”) – ударни
Кирил Янев („Балканджи”) – китари, вокал
Миша Илиев („Екзитус”) – вокал
Невен Кидеров – перкусии
Николай Баровски („Балканджи”) – кавал, вокал
Петър Вълков – китара
Светозар Колев – Питкин („Добри & Питкин”) – вокал
Снежка Борисова – вокал
Симеон Симеонов – перкусии
Станислав Домбов – Домби („Люба, Домби &Ален”, „Тарантино”) – вокал
Стоян Стайков („Футбол и шахмат”) – вокал

музикален продуцент: Андро Стубел

тонрежисьор: Цветан Чобанов
асистент: Тони Ценов
смесване: Цветан Чобанов
мастеринг: Кирил Янев

изпълнителен продуцент: Добрин Атанасов
missskin.net 2008

Група Гологан

 

 

Гологан (http://www.gologan.net/) е българска група за етно-рок. Групата е основана през 2004 година. Първоначално поетите Петър Чухов (електрическа китара) и Иван Христов (кавал, вокали) се събират, като решават да експериментират в стила артрок. Идеята им е той да бъде смесен с етно елементи. По-късно към тях се присъединяват Анджела Родел (вокали, тамбура), която е докторант по етномузикология в UCLA, Калифорния, САЩ, и Емануил А. Видински (перкусии). През 2006 г. в групата се включват Иван Вълев (бас китара) и Гриша Маникатов (барабани). Така се сформира група Гологан.

Музикантите използват както съвременни инструменти – електрическа китара, бас китара, барабани, така и традиционни инструменти като кавал, тамбура, тарамбука, двоянка и др. Целта на това смесване на древно и съвременно звучене не е просто да се провокират слушателите като се поставят инструментите в необичайно за тях обкръжение, а да се осъществи един истински контакт между начините на звукоизвличане от различни епохи. Музикантите се опитват да придадат на космополитната рок култура едно специфично локално звучене, като по този начин се стремят да обновят музикалната традиция. Те изхождат от идеята за синтетичния тип творец, който не ограничава себеизявата си само в едно изкуство, а се стреми към цялостно артистично вписване в света. Освен музиканти, участниците в групата са и поети.

Целта на експеримента Гологан е да се прекрачи границата на поезията като се навлезе в територията на музиката. Текстовете, които музикантите интерпретират са както авторски, така и фолклорни. Някои от тях са на основата на градския фолклор. Част от текстовете на композициите на Гологан са на английски език. Така групата се стреми да покаже, че не желае да се затваря само в границите на родната традиция. Днешните медии все по-силно маргинализират поезията и изтласкват встрани четящия човек. Това кара поетите да търсят нови форми на представяне на поезията и на по-различни пътища, по които тя да достигне до публиката. Един от стремежите на участниците в група Гологан е да възвърнат синкретичните форми на поднасяне на текста, които съществуват още в древността.

Основните концерти на групата са свързани с различни видове литературни пърформанси, които все по-често се предпочитат като начин на представяне на текста. Гологан имат вече редица изяви в Червената къща, Софийска градска галерия, „Къща-музей Иван Вазов”, Народния театър и други. През септември 2005 година групата участва на Фестивала на изкуствата „Аполония” в рамките на авторовото четене на Тодора Радева и Емануил А. Видински, както и на представянето на септемврийския брой на списание “алтера”. През март 2006 година група Гологан имаха своите първи концертни изяви извън България. Те свириха пред българските общности в Будапеща (Унгария) и Братислава (Словакия) по повод националния празник 3 март. През 2006 година „Гологан” откриха двадесет и петия Пролетен панаир на книгата в Националния дворец на културата. През 2007 година Гологан свирят пред българската общност в град Линц (Австрия). Участват също в международните фестивали Ars poetica Братислава (Словакия) и Битоля отворен град Битоля (Македония).